Саманта Веран
Седем писма от Париж (10)

Писмо трето

Париж, 3 август 1989 г.

Сладка моя Саманта,

Наистина нямам представа къде се намираш в този момент, но душата ми те съпровожда по време на цялото ти пътешествие. Сините ти очи ми напомнят за небето в моята страна — тъмносини и блестящи. Тялото ти ухае на парфюмите от Прованс, но дори Прованс може да завижда на свежестта ти. Кожата ти е толкова сладка, красива и мека, гладка като листенцата на роза. Искам да помириша и да вкуся всеки сантиметър от тялото ти, да събудя всичките си романски сетива. Ти бомбардира главата ми с ракети от нежност. Тя може да експлодира като фойерверките, които вие пускате на Деня на независимостта.

Саманта, ужасно много ми липсваш. Мисля, че всичките ми писма са доказателство за това. Сигурно може да си помислиш, че съм луд, но животът не трябва да се изживява с баналности, а със страст. Всички ние сме били създадени в момент на страст, защото любовта е връзка между двама души, между две сърца и две тела. Всичко трябва да бъде свързано със страстта. Когато обичам, го правя със страст, или любовта ще умре още в самото начало.

С теб почувствах нещо толкова различно, толкова силно. Изпитах привличане още от първата секунда, в която те видях. Наистина искам да направя нещо различно за теб, да ти дам всичко, което търсиш в живота. Сам, може и да не ми повярваш, но ти си първият човек, който предизвиква такава реакция във всичките ми сетива. Аз не съм мистик. Аз съм само Жан — Люк, изгарящ по начин, непознат ми досега. А ти си Саманта, една много обичана вещица.

И на Париж му липсваш, защото той очаква да ти разкаже цялата си история. Искам да те разведа из страната си, в която сигурен съм, ще се влюбиш. Имах толкова много неща, които исках да ти кажа, да ти покажа, да ти дам. Когато влакът ти напусна гарата, се почувствах толкова тъжен и самотен. Единственото, което искам, е с тези писма да ме опознаеш малко по-добре. Отговори ми бързо. Липсваш ми. Тази нощ ще скоча в спомена за очите ти, за да те открия отново.

С любов,

Жан — Люк