Саманта Веран
Седем писма от Париж (1)

Бележки на автора

Това е истинска история. В нея няма измислени сцени и герои, истина е обаче, че промених имената на някои от участниците, за да не разкрия самоличността им, както и за да намаля потенциалната заплаха от атака с коктейли „Молотов“, които могат да влетят през прозореца на спалнята ми. Разговорите не са предадени дословно, а възпроизведени дотолкова, доколкото позволява слонската ми памет — за щастие, в тази книга не са включени тестове върху спрежението на френските глаголи. Някои събития бяха представени по-сбито или бяха напълно пропуснати, защото забавяха темпото на разказа, не допринасяха с нищо за по-нататъшното развитие на историята или бяха на косъм да разкрият някои прекалено интимни факти (да, дори и при писането на мемоари има неща, които са прекалено интимни). И така, вместо да се мъча да вляза в „Рекордите на Гинес“ с най-дългия мемоар в света, реших да се придържам само към съществените подробности и факти, довели до любовното приключение, в което съм се впуснала вече повече от година. А сега, драги ми читателю, те каня да ме последваш.