Саманта Веран
Седем писма от Париж (33)

Писмо шесто

Париж, 16 август 1989 г.

Моя най-сладка Сам,

Тази вечер много ми се прииска да ти напиша няколко думи, надявам се най-сладките, за да мога да изразя чувствата си. В момента слушам Бах, прекрасно произведение на класическата музика. То може да те накара да се разплачеш, да ти покаже, че скритите ти чувства могат да се събудят в съзнанието ти от красотата на звуците. Искаш за известно време да забравиш всичко, единственото, което да остане, да сте ти и мислите ти. Могат ли мислите ми да стигнат до теб като стрели и да отворят сърцето ти за мен?

Всяка дума, която ти пиша, е свежа като въздуха, който дишам. Водата и въздухът са основата на живота. А също и огънят. Все още усещам как дълбоко изгаряш кожата ми, когато си помисля за теб. Понякога се питам дали звездите блестят, или светлината в очите ми, запалена от спомена за теб се отразява в тях. Така че може би, когато погледнеш към небето и видиш звездите, може би в този момент аз също ще гледам към тях.

С любов,

Жан — Люк