Саманта Веран
Седем писма от Париж (37)

Благодарности

Понякога е необходимо цяло село, за да се превърне една книга от мечта в истинско книжно тяло. Бих искала да започна с благодарността си към Анна Кленке, моята невероятна редакторка, която избра историята ми от цялата купчина глупости в „Сорсбукс“ и повярва в нея достатъчно много, за да я превърне от мечта в завършен продукт. Merci mille fois!^[1] По същата причина бих искала да благодаря на целия екип на „Сорсбукс“. Благодаря много на всички ви, че повярвахте в историята ми и в мен самата.

На родителите ми Ани и Тони Плат — откъде да започна? Благодаря за безрезервната ви любов и за това, че не ме оставихте да потъна, когато животът ме повлече надолу. На татко. Благодаря ти, че обърна на друга страница, когато стигна до най-секси мястото в книгата. Същото се отнася и за Доти Томас, моята баба. Освен това вдигам тост за двете най-добри приятелки в живота ми — Трейси Бийстърфелд и сестра ми Джесика. Тази история е и ваша.

Специални гръмки поздрави за всички чудесни писатели, които бяха с мен в това пътешествие почти от първия му ден. Благодаря на основните хора, които четяха ръкописа — Сюзън Олойер и Кристин Сармел, чиито откровени и честни критики помогнаха книгата да израсне. Благодаря и на всички останали, които четоха ръкописа: Сара Рааш, Джил Хатауей, сестрите Роукър, Кели Поларк, Джей Робин Браун, Стефани Хейз, Рейчъл Еди, Пам Фердербар, Джуди Минц, Колийн Бек, Мари Метцгер, Робин Толбърт, Стайна Линденблат, Уенди Форсайт Ван Дик, Стивън Фиш, Даян Лотни, М. С. Калахан, Дебра Уолф, Ким ОʼБрайън, Пам Серп, Стейси Махоуни, Карла Уийлър, Лиз Джонсън, Мег Върнън, Мишел Касара, Кристина Шмид, Кристин Гаудио, Колин Барне и Едина и Роб Маркус. И накрая благодаря за професионалните съвети на специалистите Стефани Девита, Джей Шафер, Кандис Уолш, Виктория Туийд и леля ми Ранди Плат. Независимо дали изразявахте обстойните си критични бележки, направихте снимките за корицата, учехте ме да танцувам мамбо, прочетохте по някоя и друга глава или просто повдигахте духа ми, искам непременно да знаете, че означавахте (и все още означавате) изключително много за мен.

Да се преместиш да живееш в чужда страна, може да се окаже доста страшно преживяване. Затова от цялото си сърце изпращам огромна благодарност на момичетата от Тулуза — Моник Наяр, Оксана Ричи, Търпи Вора, Линдзи Хеблетуайт, Зоуи Леви и Мелиса Хол, които не само прочетоха ръкописа на книгата ми, но веднага се превърнаха в мои приятелки.

Няма да съм изчерпателна, ако не спомена всички прекрасни хора, които срещнах в социалните мрежи — в absolutewrite.com, в сайта на Верла Кей, в Twitter, в Blogger, особено случайните ми запознанства с американски емигранти във Франция — Сара Дилард Силвандър, Сара Хейг, Кааша Диетц, Линдзи Трамута, Кристин Еспиназе и Ейдън Ларсън, от чиито блогове получих приятелството и съветите, от които толкова много се нуждаех.

Благодаря на родителите на Жан-Люк, Марсел и Андре, на сестрите му Изабел и Мюриел, както и на техните съпрузи и деца. На френските ми осиновители Кристиян и Гилен и на дъщеря им Ан, на всички приятели на Жан-Люк. Благодаря ви, че не направихте залагания за това колко дълго ще продължи бракът ми с Жан-Люк.

На Макс и Елвир, аз съм най-щастливата жена на света от това, че и двамата присъствате в живота ми. Що се отнася до Жан-Люк, знам, че искаше да разкажа историята ни като художествена измислица и да те убия в края на романа! Но истината е винаги по-добра от измислицата. Държиш сърцето ми в ръката си. Je tʼaime très fort. Je tʼaime.^[2]

Накрая бих искала да благодаря и на теб, скъпи читателю, за това, че ме придружи в това любовно приключение. А сега остави тази книга настрана и изживей живота и любовта си на пълни обороти — без страх, без гняв и без съжаление. Lʼamour! Encore lʼamour! Toujours lʼamour!