Рик Янси
Последната звезда (51)

50

Предстоеше подготовка. Трябваше да се уточнят разни подробности.

Най-напред ми трябваше униформа. Бен остана с децата, а ние с Катализатора изровихме труповете. Май униформата на един от най-дребните новобранци щеше да ми стане, но на гърба на якето имаше дупка от куршум. Трудно щях да я обясня. Катализатора издърпа следващия труп, парцалите му бяха мръсни, но небелязани от дупки от куршуми и почти без петна от кръв. Катализатора ми обясни, че го убила със стоманена джанта. Не усетил нищо, увери ме тя. Не видял откъде му е дошло. Униформата ставала според нея. Усетих как в гърлото ми засяда буца. Става униформата. Преоблякох се до пътя под голото небе. Ха. Голото небе. А над мен беше Касиопея, прикована към трона си, гледа своята гола съименничка и мъртвото момче. Хванах Катализатора да го наблюдава, лицето й беше по-бледо от обикновено. Проследих погледа й до ръката на хлапето, където на светлината от звездите се виждаха покрити с коричка следи от рани. Какви бяха тези рани? Букви?

— Какво е това? — попитах, докато обувах панталоните, бяха с десет сантиметра по-дълги.

— На латински е — отговори тя. — Означава „побеждава онзи, който устоява“.

— И защо си го е издълбал на ръката?

Тя поклати глава. Премести ръка към собственото си рамо. Мислеше, че не съм обърнала внимание.

— И ти имаш, нали?

— Не.

Коленичи до момчето с бойния му нож в ръка. Прокара го по малкия белег на тила му и внимателно извади проследяващото устройство от прореза.

— Ето. Сложи го в устата си.

— Мамка му.

Сложи го в шепата си и плю отгоре му. Потри устройството с размера на оризово зърно, за да го почисти от кръвта.

— Така по-добре ли е?

— И по какъв начин би могло да е по-добре?

Грабна ръката ми и постави лепкавото топче в дланта ми.

— Ами тогава ти си го почисти.

Завързах ботушите си, докато тя прокарваше фино ножа по тила на другото дете, измъкна проследяващото устройство, после прекара острието на ножа през устните си. В жеста й имаше някаква привична диващина, в главата ми отекнаха думите й: аз съм онова, в което ме превърнаха.