Рик Янси
Последната звезда (32)

31

Вървях до него. Констанс ни следваше на няколко метра — човешко ухо не би могло да чуе какво си говорим, но Констанс не беше обикновен човек. Зомби вървеше с приведени рамене, издал глава напред, очите му се стрелкаха нагоре-надолу, наляво-надясно. Пътят се простираше пред нас, минаваше през хълмистата земеделска земя, която повече никога нямаше да бъде обработвана.

— Малката дойде по свой избор — казах. — Ти не си виновен, Зомби.

Рязко завъртя глава.

— Защо не се върна?

Поех дълбоко дъх. Пак беше време за лъжи.

— Прекалено рисковано.

— Нали. Ами да. Всичко се свежда до риска, така ли? — После добави: — Кекса е мъртъв.

— Невъзможно.

Видях на записа от наблюдението. Преброих хората в убежището. Щом Кекса е мъртъв, кой е другият човек?

— Невъзможно? Наистина ли? — попита той. — Как пък да ти хрумне такова нещо?

— Какво се случи?

Той махна с ръка към мен, сякаш гонеше комар.

— Имаше малко проблеми, след като си тръгна. Дълга история. Накратко: Уокър ни намери. Вош ни намери. Заглушител ни намери. После Кекса се гръмна. — Затвори очите си за миг и после рязко ги отвори. — Изкарахме остатъка от зимата в убежището на мъртвия Заглушител. Остават ни четири дни, затова с Бо решихме да тръгнем да те търсим. — Преглътна. — Защото аз реших.

— Четири дни до какво?

Той ме погледна, усмивката, пропълзяла по лицето му, предизвикваше страх.

— Края на света.