Рик Янси
Последната звезда (38)

37

Сам

Входната врата се отвори рязко и Каси влетя с пушката си.

— Сам! Бързо, върви да събудиш Ивън. Някой…

Не я изчака да довърши. Хукна по коридора към стаята на Ивън. Зомби се беше върнал, Сам беше сигурен.

Ивън не спеше. Седеше на леглото си и се взираше в тавана.

— Какво има, Сам?

— Зомби се върна.

Ивън поклати глава. Как е възможно? После стана от леглото, грабна пушката и последва Сам по коридора към дневната.

Каси казваше:

— Какво значи „Дъмбо си отиде“?

В стаята, освен Каси бяха Зомби, Катализатора и някаква непозната. Дъмбо го нямаше. Малката също.

— Мъртъв е — отговори Катализатора и Сам попита:

— И Малката ли?

Катализатора кимна. Малката също.

Зад него Ивън Уокър попита:

— Коя е тази?

Говореше за непознатата — руса по-възрастна жена с хубаво лице, приблизително на възрастта на майката на Сам, когато тя почина.

— Тя е с мен — отговори Катализатора. — С нас е.

Жената гледаше към Сам. Усмихваше се.

— Казвам се Констанс. Ти сигурно си Сам. Редник Фъстък. Много ми е приятно да се запознаем.

Протегна ръка. Баща му го беше учил да се ръкува здраво. Добро, силно ръкостискане, Сам, приятелю, без да прекаляваш със стискането.

Усмихнатата жена обаче прекали — стисна го много силно. Придърпа Сам към гърдите си, уви ръка около врата му и тогава той усети как дулото на оръжието се допира до слепоочието му.