Метаданни
Данни
- Серия
- Петата вълна (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Last Star, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Евелина Пенева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XXI век
- Екранизирано
- Извънземен (разум)
- Линейно-паралелен сюжет
- Пришълец
- Четиво за тийнейджъри (юноши)
- Оценка
- 5,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- vesi_libra (2017)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- ventcis (2014)
Издание:
Автор: Рик Янси
Заглавие: Последната звезда
Преводач: Евелина Пенева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска (не е указано)
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Излязла от печат: 28.05.2016
Редактор: Надя Калъчева
Коректор: Ина Тодорова
ISBN: 978-954-27-1733-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8699
История
- — Добавяне
9
Последва ме в дневната.
— Бен, не си го обмислил добре — възпротиви се Уокър. Стоеше там, където го бях оставил, на входната врата.
Не му обърнах внимание.
— Или са в пещерите, или не са в пещерите — казах на Съливан, която седеше до камината обгърнала ръце около тялото си. — Ако са, ще ги доведем. Ако не са — няма.
— Тук сме от шест седмици — продължи с възраженията Уокър. — При всички случаи са мъртви. Единствената причина ние да не сме мъртви е, защото неутрализирахме агента, който патрулираше из този сектор.
— Грейс — преведе ми Каси. — За да стигнеш до пещерите, ще ти се наложи да прекосиш три…
— Два — поправи я той.
Извъртя очи. Няма значение.
— Два участъка, охранявани от Заглушители като него — погледна към Уокър. — Или не точно като него. Няма да са добри Заглушители. Ще бъдат лоши Заглушители, които са добри в това да заглушават.
— Може да извадиш късмет и да се промъкнеш покрай единия — рече Уокър. — Покрай двама няма да успееш.
— Но ако почакаш, скоро няма да има Заглушители, покрай които да се промъкваш. — Каси стоеше вече до мен, докосваше ръката ми, умоляваше ме. — Всички ще са се върнали на кораба-майка. Тогава Ивън ще свърши каквото е намислил и ти ще можеш да… — Гласът й трепна. Задъха се и не продължи с уговарянето.
Не гледах към нея. Гледах към Уокър. Знаех какво ще каже. Знаех, защото и аз бих казал същото: ако за мен и Дъмбо няма начин да стигнем до пещерите, такъв не е имало и за Катализатора и Малката.
— Не познаваш Катализатора — казах му аз. — Ако има човек, способен да го направи, това е тя.
Уокър кимна. Съгласяваше се обаче с първата част, не и с втората.
— След нашето събуждане бяхме подсилени чрез технологии, които ни правят почти неунищожими. Превръщаме себе си в машини за убиване, Бен. — Пое дълбоко дъх и най-накрая изплю, каквото имаше, тъпанарят му с тъпанар. — Изключено е да са оцелели толкова дълго време. Приятелите ти са мъртви.
И все пак тръгнах. Майната му на положението. Майната му на Уокър. Майната му на всичко. Прекалено много време бездействах в очакване на края на света.
Катализатора не беше спазила обещанието си, затова аз щях да го спазя вместо нея.