Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Петата вълна (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Last Star, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
vesi_libra (2017)
Разпознаване, корекция и форматиране
ventcis (2014)

Издание:

Автор: Рик Янси

Заглавие: Последната звезда

Преводач: Евелина Пенева

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 28.05.2016

Редактор: Надя Калъчева

Коректор: Ина Тодорова

ISBN: 978-954-27-1733-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8699

История

  1. — Добавяне

9

Последва ме в дневната.

— Бен, не си го обмислил добре — възпротиви се Уокър. Стоеше там, където го бях оставил, на входната врата.

Не му обърнах внимание.

— Или са в пещерите, или не са в пещерите — казах на Съливан, която седеше до камината обгърнала ръце около тялото си. — Ако са, ще ги доведем. Ако не са — няма.

— Тук сме от шест седмици — продължи с възраженията Уокър. — При всички случаи са мъртви. Единствената причина ние да не сме мъртви е, защото неутрализирахме агента, който патрулираше из този сектор.

— Грейс — преведе ми Каси. — За да стигнеш до пещерите, ще ти се наложи да прекосиш три…

— Два — поправи я той.

Извъртя очи. Няма значение.

— Два участъка, охранявани от Заглушители като него — погледна към Уокър. — Или не точно като него. Няма да са добри Заглушители. Ще бъдат лоши Заглушители, които са добри в това да заглушават.

— Може да извадиш късмет и да се промъкнеш покрай единия — рече Уокър. — Покрай двама няма да успееш.

— Но ако почакаш, скоро няма да има Заглушители, покрай които да се промъкваш. — Каси стоеше вече до мен, докосваше ръката ми, умоляваше ме. — Всички ще са се върнали на кораба-майка. Тогава Ивън ще свърши каквото е намислил и ти ще можеш да… — Гласът й трепна. Задъха се и не продължи с уговарянето.

Не гледах към нея. Гледах към Уокър. Знаех какво ще каже. Знаех, защото и аз бих казал същото: ако за мен и Дъмбо няма начин да стигнем до пещерите, такъв не е имало и за Катализатора и Малката.

— Не познаваш Катализатора — казах му аз. — Ако има човек, способен да го направи, това е тя.

Уокър кимна. Съгласяваше се обаче с първата част, не и с втората.

— След нашето събуждане бяхме подсилени чрез технологии, които ни правят почти неунищожими. Превръщаме себе си в машини за убиване, Бен. — Пое дълбоко дъх и най-накрая изплю, каквото имаше, тъпанарят му с тъпанар. — Изключено е да са оцелели толкова дълго време. Приятелите ти са мъртви.

И все пак тръгнах. Майната му на положението. Майната му на Уокър. Майната му на всичко. Прекалено много време бездействах в очакване на края на света.

Катализатора не беше спазила обещанието си, затова аз щях да го спазя вместо нея.