Рик Янси
Последната звезда (34)

33

Средата на сутринта, Търговската част на Урбана, небето е безоблачно, температурата около седем градуса. Усещаше се как наближава. Пролетта.

Зомби и Констанс се втурнаха в кафенето, а аз покривах улицата. През вратата чух как Зомби извика изненадано, а после забърза към мен през покрития с хлъзгави кафеени зърна под.

— Какво?

Подмина ме и хукна по улицата — надясно, после наляво, обратно. Дойде Констанс и каза:

— Май хлапето го няма.

По средата на улица „Мейн“ Зомби изви глава и изкрещя името на Дъмбо. Сякаш беше шега, ехото му върна отговор.

Тръгнах към него.

— Май да крещиш не е най-добрата идея, Зомби.

Погледна ме с широко отворените си, неразбиращи очи. После се обърна и хукна по улицата, викаше непрекъснато: Дъмбо! Дъмбо! После: Дъмбо, тъпако, къде си? Върна се обратно след две пресечки, останал без дъх и разтреперан от паниката.

— Някой го е взел.

— Откъде знаеш? — попитах.

— Права си, не знам. Благодаря за проверката на действителността, Катализатор. Той най-вероятно е станал и е стигнал бегом до убежището, само че има един неудобен факт — прострелян беше в гърба.

Пренебрегнах сарказма му.

— Не ми се вярва някой да го е взел, Зомби.

Той се разсмя.

— Точно така. Забравих. Ти си човекът с отговорите. Хайде, напрежението ме убива. Какво се е случило с Дъмбо, Катализатор?

— Не знам — отговорих аз. — Но не мисля, че някой го е взел, защото не е останал никой, който да го направи. Твоята дама с котките е взела мерки.

Тръгнах по улицата. Няколко секунди ме наблюдава, после извика зад гърба ми:

— Накъде си тръгнала, по дяволите?

— Убежището, Зомби. Не каза ли, че е на юг по магистрала 68?

— Невероятно! — Като порой заваляха проклятията от устата му. Не спрях. После извика: — Какво, по дяволите, ти е станало? Къде е Катализатора, която ми каза, че всеки е от значение?

— Зла — прошепна му Констанс. Чух я ясно. — Казах ти.

Не спрях.

След пет минути открих Дъмбо, свит в основата на една от барикадите, която препречваше от тротоар до тротоар улица „Мейн“. Дотук беше стигнал — почти десет пресечки от мястото, където са го уцелили — изумително постижение. Коленичих до него и притиснах пръсти във врата му. Изсвирих пронизително. Зомби дойде със спринт, останал без дъх и на път да колабира. Така беше и с Констанс, само дето нейното изтощение беше представление.

— Как е стигнал до тук, по дяволите? — почуди се на глас Зомби. Огледа се диво.

— По единствения начин, по който е можел да стигне — отговорих. — С пълзене.