Джули Оринджър
Невидимият мост (44)

Благодарности

Искам да благодаря най-искрено на всички, които помогнаха този роман да бъде завършен. Националната фондация за изкуства, групата „Макдауъл“, корпорация „Ядо“, фондация „Рона Джафе“ и центърът „Дороти и Люис Б. Кълман“ за учени и писатели към Нюйоркската обществена библиотека ми дариха безценно време и свобода. Музеят мемориал на Холокоста на САЩ, мемориал „Дьо ла Шоах“ в Париж, библиотеката на Училището по архитектура, Мемориалният център на Холокоста в Будапеща и Националният еврейски музей в Будапеща ми дадоха достъп до предмети и документи, които правят историята жива. Жужа Торони от Националния архив на унгарските евреи в Будапеща ми предостави вестници от Трудови войски, а Габор Над бе мой безценен и незаменим преводач. Професор Рандолф Браам е документирал Холокоста в Унгария в своя дългогодишен труд по темата и особено в „Политика на геноцида“, който бе мой постоянен наръчник. Един снежен февруарски ден той се срещна с мен, за да отговори на въпросите ми относно географията и унгарската военна йерархия. Институтът на фондация „Шоах“ за аудио-визуални исторически документи ми предостави дълги часове видеозаписи на интервюта. Килиан ОʼСъливан беше мой консултант във връзка с архитектурните термини. Професор Браян Потър от Университета в Мичиган ми помогна по въпроси за историята и политиката в Централна Европа през XX в. Кенет Търан отговори на въпросите ми, свързани с идиш. Алис Хъдсън от Нюйоркската обществена библиотека изнамери карти на Будапеща и Париж от времето на войната. Професор Едгар Розенберг от „Корнъл“ ме насочи към „Денят, в който започна Холокоста: одисеята на Хершел Гринспан“ от Джералд Шваб.

Джордан Павлин от „Кнопф“ с непоколебимо търпение, насърчение и внимание редактира прецизно книгата ми. Кимбърли Уидърспуун стоя неотлъчно зад проекта от самото начало. Сони Мета ме дари с най-важното — увереност. Мери Маунт редактира романа от европейска гледна точка. Коректорката ми Кейт Норис свърши много повече от онова, което изискваха задълженията й. Лесли Ливайн отговаряше със завидно спокойствие на всеки мой въпрос.

Майкъл Шабон и Айлет Уолдман бяха изключително великодушни читатели, редактори и приятели. Браян Сиберт ми предостави острото си редакторско око, даваше ми съвети по въпросите на балета и кураж, когато смелостта ме напускаше. Даниъл Оринджър бе неуморим помощник за медицинските подробности, а Ейми Оринджър бе изключителна спътница в пътуванията ми и безстрашен, непредубеден пръв читател. Карл и Линда Оринджър отдадоха своята обич и непоклатима вяра на тази книга. Том Тибор ми изпрати внимателно проучените си записки за историята на семейството ни. Джуди Брот сподели спомените и знанията си за традициите на ортодоксалните евреи. Тибор Шенк описа преживяванията си по време на войната в Бор и ми показа уебсайтовете на Трудови войски. Криста Паравани влезе с мен сред развалините, за да направи снимки.

Но най-вече тази книга съществува благодарение на баба ми и дядо ми Ирене и Андрю Тибор, както и на прачичо ми и пралеля ми Алфред и Сюзан Тибор. Благодаря им най-дълбоко за тяхното търпение, вяра в мен и великодушие. На чичо Алфред искам да благодаря, че отдели време да отговори на въпросите ми, разказа ми историята на нашата фамилия и прочете внимателно черновата на книгата. Благодаря искрено на баба: ти чете и редактира с изяществото на поет, с прецизността на шивачка и с чувствителността на майка. Онова, което ти ми каза, нямаше да мога да науча от никой друг.

Съпругът ми Раян Харти прочете този роман безчет пъти и ми предложи несравнимо точни редакторски корекции, дълбоко разбиране на героите и безпогрешния си усет за езика. На всеки етап ме караше да чувствам, че завършването на книгата е напълно осъществимо и необходимо. Нямам думи, с които да изразя благодарността си.