Джули Оринджър
Невидимият мост (21)

Двадесет и първа глава
Вечерята

В началото на декември мадам Жерар организира вечеря за рождения си ден. Клара получи покана — картичка с цвят на слонова кост, напечатана със златисти букви, а Андраш бе поканен като неин кавалер. Той облече снежнобяла риза, сложи черна копринена вратовръзка, напръска с вода и изчетка най-хубавото си официално сако и лъсна обувките, които Тибор му бе донесъл миналата година от Будапеща. Каза си, че няма нищо необичайно, че Марсел е поканила и него. Всъщност сега щеше да я види за пръв път, откакто бе напуснала „Сара Бернар“, и щеше да е първото му появяване като бъдещ съпруг на Клара. Андраш се страхуваше не само от това, какво ще си помислят приятелите й, но и какво ще си помисли тя, когато го види за пръв път сред кръга си от познати. Сред онези хореографи, танцьори и композитори, които понякога й посвещаваха музикални произведения. Как би могъл да изглежда той в сравнение с тях, освен като новак, невежа, някой, от когото един ден може и да излезе нещо, но все още е нереализиран? Андраш се боеше, че това е било намерението на Марсел. Но самата Клара го разсея от тревогите му; когато вечерта той пристигна на улица „Севинье“, тя се държеше ведро и интимно. Двамата тръгнаха пеша в студената вечер към новия апартамент на Марсел в единайсети арондисман по улици, изпълнени с мириса на дърва и наближаваща зима. На Андраш не му се вярваше, че е почти декември и е минала цяла година, откакто се запозна с Клара. Скоро езерата във Венсенския и Болонския лес отново щяха да замръзнат и да се превърнат в ледени пързалки.

В апартамента на мадам Жерар ги посрещна момиче с колосана бяла престилка, което взе палтата им и ги въведе в гостната. Сградата бе построена в стил бел епок, но мадам Жерар бе обзавела новото си жилище модернистично: в гостната имаше ниски черни кожени дивани, а по стъклените лавици бяха подредени африкански маски и вази от изпъстрен с тънки нишки малахит. На прозорците висяха тревистозелени завеси, а две метални маси стояха до диваните нащрек като тънкокраки хрътки. На масите бяха разположени две скулптури на Брънкуш — два изопнати пламъка от черен мрамор. Всичко това се дължеше на успехите, които мадам Жерар жънеше напоследък. Тя покоряваше Париж с всяка своя роля, откакто игра в „Майка“ и получи поредица от възторжени отзиви за ролята си на Антигона в „Театър дез Амбасадьор“, където Андраш и Форестие бяха конструирали сложен сюрреалистичен декор. Сега мадам Жерар, облечена с бледозелена копринена рокля, прекоси стаята, за да посрещне лично Андраш и Клара. Целуна ги и двамата и след като си размениха любезности, тя отведе Андраш до черната лакирана масичка, където стояха напитките.

— Виж се само — каза тя и докосна ревера му. — Оказа се истински джентълмен. Официалните костюми ти отиват. Опасявам се, че още преди края на вечерята ще получа ужасен пристъп на ревност.

— Много мило от твоя страна да ме поканиш — Андраш усети, че говори с пресилено спокойствие, и му се стори, че забеляза лека усмивка в ъгълчето на устните на мадам Жерар.

— Много мило от твоя страна, че ме уважи на рождения ми ден… Мисля, че компанията ще ти хареса. Тук е нашият приятел мосю Новак със съпругата си. Чу ли, че ще се прибира в Унгария? — Тя кимна към ъгъла, където Новак и жена му разговаряха с побелял мъж с копринено шалче. — Признавам, че той малко се изненада, когато му казах, че и вие с Клара ще дойдете. Предполагам, знаеш за…

— Да, знам всичко — прекъсна я Андраш. — Макар да ми се струва, че ти би предпочела да не знам. Щеше да ти е много забавно да ми разкажеш лично, нали?

— Винаги съм ти мислила само доброто — усмихна се мило мадам Жерар. — Предупредих те за Клара. Признавам, че бях поразена, когато чух, че връзката ви е станала сериозна. Бях убедена, че тя гледа на теб като на временно развлечение.

Андраш усети как пламва.

— Това ли е твоята представа за развлечение? Да каниш гости и после да ги обиждаш?

— По-тихо, скъпи — прошепна мадам Жерар. — Мислиш ме за твърде умна. Как иначе може човек да следи чуждите интриги? Ако канех само онези от приятелите си с незаплетени взаимоотношения, нямаше да мога да поканя никого!

— Познавам те достатъчно добре. Не правиш нищо случайно.

— Виждам, че имаш прекалено романтична представа за мен — отбеляза мадам Жерар, очевидно доволна. — Ти си очарователен младеж.

— И кога точно заминава мосю Новак за Унгария?

Тя се изсмя с ниския си ехтящ смях:

— През януари. Едва ли ще се натъжиш от заминаването му. Макар че не съм сигурна как ще го приеме Клара. Те са много близки, както знаеш. — Тя му подаде чаша уиски с лед и обърна глава към Клара, която бе седнала до Новак на ниския черен диван. — Между другото не се притеснявай какво ще кажат хората за вас двамата. Имам предвид за годежа ви. Всички харесват ексцентричностите на Клара. Аз лично също мисля, че връзката ви е очарователна. Прилича на приказка! Виж се само. Тя те превърна от жаба в принц.

— Ако това е всичко, ще занеса питие на Клара — каза Андраш.

— Побързай — рече мадам Жерар. — Ако се забавиш още малко, той ще се почувства задължен да й занесе напитка. — Тя отново обърна очи към черния диван, където Новак нетърпеливо говореше нещо на Клара. Тя поклати глава и се усмихна тъжно; Новак като че ли не отстъпваше, защото тя сведе поглед.

Андраш взе чаша вино за нея и си проправи път сред групичките от гости. Мина съвсем близо до съпругата на Новак, Едит — висока, тъмнокоса жена в кадифена рокля, ухаеща на жасминов парфюм. Последния път, когато я видя преди почти година в „Сара Бернар“, тя му бе дала да подържи чантата й, докато търсеше носна кърпа из джобовете си. Обърна му толкова внимание, колкото на закачалка на стената. Сега стоеше с изправен гръб, а една друга жена се бе привела към ухото й, сигурно й разказваше как върви разговорът на Новак с Клара. Когато Андраш стигна до дивана, мосю Новак се изправи и протегна потната си топла ръка на Андраш. Очите му бяха зачервени, дишането — тежко. След като го поздрави, той като че ли не можа да измисли тема за разговор.

— Разбрах, че заминавате за Будапеща — притече му се на помощ Андраш.

Новак се усмихна пресилено.

— Да, така е. И какво ще правя без компания за обяд? Мадам Новак предпочита вагон-ресторанта.

— Вероятно ще успеете да разведрите някой млад глупак, тръгнал от Париж за Будапеща.

— Глупак ще е наистина, ако се прибира в Будапеща от Париж.

— Будапеща е прекрасно място за младите — възрази Андраш.

— Може би трябваше да си останеш там — каза Новак, навеждайки се към Андраш, и Андраш усети, че той е пиян. Клара, разбира се, вече беше го забелязала; тя стана и сложи ръка на лакътя на Новак. Негодувание прониза Андраш. Щом Новак бе готов да се изложи, Клара не биваше да се чувства длъжна да го защитава. Но тя подкани умолително с поглед Андраш да се сдържа и той омекна. Не можеше да вини Новак. Все пак бяха минали едва три месеца, откак самият той се бе напил от мъка в апартамента на Йожеф Хас.

— Мосю Новак ми разказваше за новата си работа в Унгарската кралска опера — каза Клара.

— Ах, да. Имат късмет, че отивате да работите при тях — отбеляза Андраш.

— Е, в Париж няма да липсвам на никого — Новак погледна демонстративно към Клара. — Това е очевидно.

Мадам Жерар дойде при тях от другия край на стаята и хвана Новак за ръцете.

— Ужасно ще ни липсваш — каза тя. — Каква загуба за всички нас. Каква загуба лично за мен. Какво ще правя без теб? Кой ще ръководи вечерите, които организирам?

— Ти самата ще ги ръководиш както винаги — отвърна Новак.

— Не си прав — каза мадам Жерар. — Някога бях страшно срамежлива. Ти говореше вместо мен. Но може би си забравил. Сигурно не помниш как трябваше да ме наливаш с вино в кабинета си само за да ме убедиш да приема ролята на мадам Вилареал-Блок.

— Ах, да, горката Клодин — каза Новак и с всяка дума тонът му се повишаваше. — Тя беше великолепна, а заряза всичко заради онова момче. Онзи пресаташе от Бразилия. Отиде с него в Сан Пауло, а после той я заряза заради някаква млада повлекана. — Той се обърна и изгледа кръвнишки Андраш. — А беше толкова сигурна, че той я обича. Но момчето я направи за смях. — Той пресуши чашата си, отиде до прозореца и се загледа към улицата.

Мълчанието на Новак се разпространи и сред останалите гости, постепенно разговорите на отделните групички замряха. Сякаш всички бяха наблюдавали разговора между Андраш, Клара и Новак, сякаш всички знаеха предварително за ситуацията и бяха посъветвани да обърнат специално внимание на тримата. Най-накрая една възрастна жена в черна рокля на Менбоше се изкашля деликатно, подкрепи се с глътка джин и заяви, че тъкмо била чула, че четирийсетте хиляди железопътни работници, уволнени от мосю Рейно, ще организират протест и че единственото хубаво, до което можело да доведе това, е да отложи заминаването на мосю и мадам Новак.

— О, но това би било ужасно — обади се мадам Новак. — Майка ни е организирала празненство за посрещането, а поканите вече са изпратени.

Мадам Жерар се изсмя.

— Поне не може да бъдеш обвинена в популизъм, Едит — каза тя и разговорите продължиха в предишния дух.

По време на вечерята Андраш бе настанен между мадам Новак и възрастната дама с роклята на Менбоше. Парфюмът на мадам Новак се стори на Андраш твърде натрапчив и като че ли полепваше по всяко ястие, което му поднасяха; яде жасминова супа от костенурки, жасминов десерт, жасминов фазан. Клара бе настанена до Новак в другия край на масата от страната на Андраш и той нямаше как да вижда лицето й. Разговорът по време на вечерята започна с мадам Жерар: обсъждаха кариерата й, новия й апартамент и неувяхващата й красота. Марсел слушаше със зле изиграна скромност, а по устата й пърхаше самодоволна усмивка. Когато й омръзна да се къпе в ласкателства, тя насочи разговора към Будапеща, към очарованието на града, трудностите в него и как се е променил от времето, когато присъстващите на масата унгарци са живели там като деца. Започваше всяко изречение с думите: „Когато бяхме на годините на мосю Леви…“. Капитан Някой си фон Отер, който седеше срещу Андраш, заяви, че съвсем скоро в Европа ще избухне война, че Унгария непременно трябва да се включи и Будапеща ще се промени до неузнаваемост преди края на десетилетието. Мадам Новак изрази надежда, че поне паркът, в който е играла като дете, ще си остане същият, защото иска и нейното дете да играе там.

— Не съм ли права? — обърна се тя към съпруга си в другия край на масата. — Ще накарам бавачката на Янош да го заведе там веднага щом се приберем.

— Къде, скъпа?

— В парка на улица „Пожони“, до реката.

— Разбира се — отвърна Новак разсеяно и отново се обърна към Клара.

Вечерята приключи със сирена и портвайн, а гостите се оттеглиха в стая с бежови стени, в която имаше кадифени канапета и грамофон. Мадам Жерар настоя да танцуват. Преместиха канапетата покрай стените, поставиха плоча на грамофона и всички се раздвижиха в ритъма на нова американска песен — „Не могат да те отнемат от мен“. Мосю Новак хвана Клара през кръста и я заведе в центъра на стаята. Танцуваха непохватно — Клара едва докосваше с длани лактите на Новак, докато той се опитваше да сведе глава на рамото й. Мадам Новак се правеше, че не забелязва, и танцуваше бърз джаз с капитан Някой си фон Отер, а Андраш се озова в двойка с възрастната дама в черно.

— „Начинът, по който ти стои шапката — пееше тя в ухото му. — Начинът, по който отпиваш от чая си. Спомена за това не могат да ми отнемат.“

— Пее се за любов! — рече старата дама, когато Андраш каза, че не знае добре английски. Тя като че ли си мислеше, че трябва да крещи в ухото му, за да я чува той на фона на музиката и разговорите. — Мъжът е разделен от любимата си, но никога няма да я забрави! Тя го спохожда в сънищата му, защото е променила живота му!

Като че ли никой не можеше да се насити на тази песен. Мадам Жерар обяви, че това е новата й любима мелодия. Пуснаха я четири пъти, преди да им омръзне. Андраш танцува с мадам Жерар, с Едит Новак и пак с възрастната дама; но Золтан Новак отказваше да пусне Клара. Скоро той щеше да напусне Париж завинаги и нищо не можеше да промени този факт — нито стачката на железниците, нито заплахата от война, нито силата на любовта му. Клара се опитваше да се отскубне от прегръдката му, но всеки път, когато тя се дръпнеше, той възразяваше толкова шумно, че се налагаше тя да остане при него, за да не правят сцени. Накрая, твърде пиян, за да стои на краката си, той се добра с препъване до едно от канапетата и избърса чело с голяма бяла носна кърпа. Мадам Жерар свали плочата от грамофона и обяви, че сега ще поднесат тортата, а Клара повика Андраш с жест в коридора.

— Да си тръгваме — прошепна тя. — Изобщо не биваше да идваме. Трябваше да се досетя, че Марсел ще организира подобна грозна драма.

Андраш също нямаше търпение да си вървят. Взеха палтата си от обзаведената в червено спалня и се промъкнаха в коридора. Но Новак явно бе забелязал отсъствието на Клара, а после бе чул шума на асансьора или просто бе решил, че не може да стои повече в топлата стая. Когато излязоха на тротоара, той стоеше на балкона и викаше Клара, докато тя и Андраш се отдалечаваха под ръка надолу по улицата.

Андраш не усещаше и капчица злорадство, дори изпита болезнено съчувствие към Новак. Представи си как би се чувствал, ако бе на негово място — той да заминава завинаги за Унгария без Клара, а усещането го блъсна толкова силно, че се наложи да седне на една пейка и да наведе глава между коленете си. Почувства се така, защото още изпитваше изненада да я усеща близо до себе си, сложила ръката си в ръкавица на рамото му. Двамата дълго седяха на пейката в студа, без никой от тях да пророни и дума.