Сара Дж. Маас
Кралица на сенките (7)

6

— Имаш право на едно изречение — прошепна Елин в ухото на телохранителката, впивайки ножа още по-надълбоко в кожата на врата й. — Едно изречение, с което да ме убедиш да не проливам кръвта ти по земята.

Жената слезе от стъпалото и не прояви глупостта да посегне към скритите оръжия на хълбоците си. Така или иначе не можеше да ги достигне в това си положение. Тя преглътна и гръклянът й подскочи под острието на кинжала.

— Водя те при капитана.

Елин притисна ножа още повече към гладката й кожа.

— Не звучи толкова примамливо за човек, допрял оръжие до гърлото ти.

— Преди три седмици той изостави поста си в двореца и избяга. За да се присъедини към каузата ни. Бунтовническата кауза.

Коленете на Елин заплашиха да се подвият.

Беше пропуснала да включи бунтовниците в плана си, но и те имаха да разчистват сметки с нея след убийството на Арчър Фин миналата зима. Дори Каол да работеше с тях.

Потуши мисълта, преди да я е връхлетяла с пълна сила.

— А принцът?

— Жив е, но още се намира в двореца — обясни шепнешком бунтовницата. — Достатъчно ли ти е да свалиш ножа?

Да. Не. Щом Каол сътрудничеше на бунтовниците… Елин насочи ножа надолу и отстъпи назад към петното лунна светлина, изливащо се от решетката над тях. Бунтовницата се завъртя и посегна към един от своите ножове. Елин изцъка с език. Пръстите на жената спряха върху лъснатата дръжка.

— Така ли ми се отплащаш, задето те пощадих? — Елин свали качулката си. — Не разбирам защо се изненадвам.

Бунтовницата пусна ножа си и махна собствената си качулка, разкривайки красивото си, загоряло лице — сериозно и лишено от всякакъв страх. Тъмните й очи се впиха изпитателно в Елин. Съюзник или враг беше?

— Обясни ми защо си тук — подхвана тихо бунтовницата. — Капитанът твърди, че си на наша страна. Но тази вечер се скри от него в „Подземието“.

Елин скръсти ръце и облегна гръб на влажната каменна стена зад себе си.

— Първо ми се иска да чуя името ти.

— Името ми не те засяга.

Елин вдигна вежда.

— Чакаш отговори от мен, но отказваш да отвръщаш на моите въпроси. Нищо чудно, че капитанът не те взе със себе си на срещата. Трудно е да играеш играта, без да знаеш правилата й.

— Чух какво се е случило през зимата. Проникнала си в склада и си изтребила много наши хора. Заклала си цял куп бунтовници… мои приятели. — Безизразната маска на спокойствието не напусна лицето й нито за миг. — А сега се очаква да повярвам, че през цялото време си била на наша страна. Имам причина да си мълча.

— Не ти ли се струва редно да отмъстя на хората, отвлекли и пребили приятелите ми? — пророни спокойно Елин. — Да откликна с насилие, когато заплашат да ги убият? Да изкормя себичното нищожество, заради което убиха скъпия ми приятел? — Тя се отблъсна от стената и тръгна към бунтовницата. — Искаш да се извиня? Да ти падна на колене заради случилото се? — Лицето на жената не издаваше нищо — или защото бе добре тренирана, или от откровено бездушие. Елин изсумтя. — Така си и помислих. Затова ти предлагам да ме заведеш при капитана и да ми спестиш нравоученията.

Жената погледна към мрака и поклати леко глава.

— Ако не ме беше заплашила с ножа си, вече щеше да знаеш, че сме пристигнали. — Тя посочи тунела пред тях. — Добре дошла.

На Елин й хрумна да я тръшне върху мръсната, влажна стена, за да й напомни, че разговаря с кралския шампион, но в този момент откъм мрака долетя насечено дишане. Човешко дишане… и шепот.

Тропот от ботуши по каменния под и още шепот — непознати гласове нареждаха приглушено „побързай“ и „по-тихо“… и…

Мускулите на Елин се сковаха, когато мъжки глас изсъска:

— Имаме двадесет минути. Размърдайте се.

Познаваше този глас.

Въпреки това остана смаяна, когато Каол Уестфол изникна от тъмнината в дъното на тунела. Със спътника му прикрепяха помежду си немощен, дръглив мъж. Четвърти човек вървеше зад тях и пазеше гърбовете им.

Дори от разстояние очите на капитана се приковаха в Елин.

Не се усмихна.