Сара Дж. Маас
Кралица на сенките (62)

61

Обратният преход през Оуквалд беше най-дългото пътешествие в злочестия живот на Елин. Несрин извади стрелата от рамото на Роуан, а Едион сдъвка разни билки и ги пъхна в откритата му рана, за да спре кървенето. Въпреки това се наложи Каол и Едион да го носят през гората. Нямаше къде да отидат. Нямаше къде да заведе ранен елфически воин нито в столицата, нито в цялото проклето кралство.

Лизандра беше бледа и трепереше, но вървеше с изправени рамене и предложи да помогне с носенето на Роуан, ако някой от двамата мъже се измори. Когато в крайна сметка Каол помоли Несрин да заеме мястото му, Елин видя кръвта по туниката и ръцете му — кръвта на Роуан — и едва не повърна.

Силата му се изчерпваше напълно и се принудиха да забавят темпото.

— Трябва му почивка — рече тихо Лизандра.

Елин спря. Гигантските дъбове сякаш я притискаха от всички страни. Очите на Роуан бяха почти затворени, лицето му — изцедено от цвят. Не можеше дори да вдигне глава.

Трябваше да остави вещицата да умре.

— Не можем да лагеруваме насред гората — отвърна тя. — Нужен му е лечител.

— Знам къде можем да го отведем — обади се Каол.

Елин провлачи очи към капитана.

Трябваше да остави вещицата да го убие.

Каол благоразумно извърна поглед и го отправи към Несрин.

— Вилата на баща ти… мъжът, който поддържа имота, е женен за акушерка.

Несрин изпъна устни.

— Не е лечителка, но… да. Може и да му помогне.

— Надявам се разбирате — подхвана Елин с много тих глас, — че ако заподозра предателство, ще ги убия?

Вярно беше и сигурно това я правеше чудовище в очите на Каол, но не я интересуваше.

— Знам — отвърна той.

Несрин просто кимна, оставайки все така хладнокръвна и непоклатима.

— Тогава ни водете натам — съгласи се Елин. — И се молете да държат устата си затворена.

* * *

Радостен, неистов лай събуди Роуан от състоянието на полусвяст, в което бе изпаднал през последните няколко километра до каменната къща. Елин почти не беше дишала през целия път.

Но независимо от тревогата си за Роуан, когато Лапичка се спусна към тях през високата трева, Елин се поусмихна.

Кучето скочи върху нея, заоблизва я и заскимтя доволно, размахвайки перестата си златиста опашка.

Елин осъзна колко мръсни и окървавени са ръцете й чак когато докосна с тях лъскавата козина на Лапичка.

Едион пое цялата тежест на Роуан, а Каол и Несрин се втурнаха към голямата, ярко осветена каменна къща. Вече се мръкваше, което беше хубаво — по-малка опасност имаше някой да ги види как излизат от Оуквалд и прекосяват прясно изораните поля. Лизандра опита да помогне на Едион, а той отново й отказа. Тя изсъска насреща му и хвана Роуан въпреки възраженията му.

Лапичка се повъртя около Елин, а когато забеляза Едион, Лизандра и Роуан, движенията на опашката й станаха по-колебливи.

— Приятели са — увери я Елин.

Беше пораснала неимоверно от последната им среща. Не че това трябваше да я изненадва, като се имаше предвид колко се беше променило всичко останало в живота й.

Уверението на Елин се оказа достатъчно за Лапичка и тя припна към дървената врата, на чийто праг вече стоеше висока жена с проницателно, каменно лице. Само една дума. Една дума в грешната посока, и щеше да загуби живота си.

Тя обаче рече:

— Кървавият мъх в раната го е спасил от сигурна смърт. Вкарайте го вътре. Но първо трябва да я прочистим.

* * *

На Марта, съпругата на мъжа, който стопанисваше вилата, й бяха нужни няколко часа да почисти, дезинфекцира и превърже раните на Роуан. Късмет — повтаряше непрекъснато жената, — голям късмет е извадил, че стрелата не е засегнала някой орган.

Каол не знаеше какво друго да прави, освен да отнася купите с кървава вода. Елин просто седеше на едно столче до леглото в стаята за гости на красивата удобна къща и следеше всяко движение на Марта.

Каол се чудеше дали осъзнава на какво прилича. Че изглежда по-зле и от Роуан. Вратът й беше раздран, по лицето й имаше засъхнала кръв, на едната й скула тъмнееше синина, а съдраният ляв ръкав на туниката й разкриваше дълбока прорезна рана. Освен това цялото й тяло беше покрито с прахоляк, мръсотия и синята кръв на вещицата.

Въпреки това кротуваше неподвижно на стола, пиеше вода и ръмжеше предупредително, ако Марта дори погледнеше Роуан странно. Акушерката понасяше всичко стоически.

Като приключи, вдигна поглед към кралицата. Без дори да подозира кой стои пред нея, Марта заяви:

— Имаш два варианта. Или отиди да се измиеш на външната чешма, или ще спиш в свинарника. Толкова си мръсна, че само да го пипнеш, може да инфектираш раните му.

Елин надникна през рамо към Едион, който стоеше облегнат на стената зад нея.

Той кимна тихо. Щеше да го наглежда.

Тя стана и напусна стаята.

— Отивам да прегледам и приятелката ви — обяви Марта и закрачи към съседната стая, където Лизандра спеше, свита на един тесен креват.

На горния етаж Несрин се занимаваше с останалия персонал — подсигуряваше мълчанието им. Но Каол бе видял плахата радост по лицата им. Несрин и семейство Фалик отдавна бяха спечелили предаността им.

Той даде на Елин две минути и я последва навън. Звездите светеха ярко, а пълната луна бе почти ослепителна. Нощният ветрец шепнеше из тревата, едва доловим заради бълбукането и плискането откъм външната чешма.

Намери кралицата приклекнала пред нея с лице под водната струя.

— Съжалявам — рече Каол.

Тя разтърка лицето си и натисна лоста няколко пъти, докато не я обля още вода.

Каол продължи:

— Просто исках да сложа край на мъките му. Била си права… през цялото това време. Но исках да го сторя аз. Не предполагах, че ще… Съжалявам.

Тя пусна лоста и се завъртя към него.

— Днес спасих живота на врага си — заяви с равен тон. Изправи се, бършейки водата от лицето си. И макар че Каол беше по-висок от нея, сега се чувстваше дребен под тежестта на погледа й. Не, не просто Елин. Стоеше пред кралица Елин Ашривер Галантиус. — Една от вещиците й опита да простреля моя… Роуан в сърцето. Но аз я спасих въпреки всичко.

— Знам — отвърна той. Писъкът й, когато стрелата бе пронизала Роуан… — Съжалявам — повтори.

Тя отправи поглед към звездите на север. Лицето й излъчваше студ.

— Наистина ли щеше да го убиеш, ако ти се беше отдал шанс?

— Да — прошепна Каол. — Бях готов.

Елин се обърна бавно към него.

— Ще го направим… заедно. Ще освободим магията, после двамата с теб ще влезем в двореца и заедно ще сложим край на всичко.

— И няма да ми забраниш да дойда?

— Нима мога да ти откажа този последен жест към него?

— Елин…

Тя отпусна рамене.

— Не те виня. Ако онзи нашийник беше около врата на Роуан, щях да постъпя по същия начин.

После се отдалечи, а думите й продължиха да отекват в стомаха му.

Чудовище — беше я нарекъл чудовище преди няколко седмици. И то най-искрено, като щит срещу горчивия вкус на разочарованието и тъгата.

Какъв глупак.

* * *

Вдигнаха Роуан преди съмване. Необяснимата сила на безсмъртието го беше изцелила достатъчно, че да върви сам, затова се измъкнаха от уютната вила, преди работниците да са се събудили. Елин се сбогува само с Лапичка, която цяла нощ спа свита в краката й, докато тя бдеше над Роуан.

Роуан преметна ръце през раменете на Елин и Едион и тръгнаха през подножието на планината.

Утринната мъгла ги посрещна за последен път в Рифтхолд.