Сара Дж. Маас
Кралица на сенките (47)

46

Денят й беше съсипан и нямаше как да го спаси, не и като се имаше предвид какво я очакваше.

Решена да не мисли за снощните думи на Роуан, Елин се въоръжи до зъби и се качи в каретата. Но ги чуваше през тропота на копитата, както ги бе чувала цяла нощ, докато будуваше съкрушително близо до него. Не ме докосвай по този начин.

Седеше възможно най-далеч от Роуан, почти провесена през прозореца. Говореше му, разбира се, но сдържано и тихо, а той й отвръщаше лаконично. Затова в каретата цареше чудна атмосфера. Едион най-благоразумно избягваше да задава въпроси.

Само с бистро съзнание и бойна готовност можеше да преживее следващите няколко часа.

Аробин беше мъртъв.

Бяха получили новината преди час. Терн, Хардинг и Мулин, тримата асасини, които бяха поели контрола върху Гилдията и имението, докато всичко се изяснеше, настояваха да я видят в Крепостта.

Знаеше го от снощи, разбира се. Потвърждението я облекчи — Лизандра беше изпълнила мисията си и бе оцеляла, но…

Мъртъв.

Каретата спря пред Асасинската крепост, ала Елин не помръдна от мястото си.

И тримата мълчаха, вперили погледи в каменното имение. Елин затвори очи и вдиша дълбоко.

За последно — трябва да сложиш тази маска за последно и можеш да погребеш Селена Сардотиен завинаги. Тя отвори очи, изправи рамене и вирна брадичка, а тялото й сякаш се втечни от котешка грациозност.

Едион зяпна от изумление и й стана ясно, че не разпознава нищо от братовчедка си в това й амплоа. Тя отвърна на погледа му, после отмести очи към Роуан и като протегна ръка да отвори вратата, по устните й се разля свирепа усмивка.

— Не ми се пречкайте — нареди на двамата мъже в каретата.

Скочи на земята с развяна от пролетния вятър пелерина, изкачи стълбището с бойна крачка и влетя през входната врата с ритник.