Сара Дж. Маас
Кралица на сенките (17)

16

Демонът го принуди да седне на подиума, на трон до коронованата жена, която дори не забелязваше, че нещото, използващо устата му, не беше човекът, роден от плътта й. От другата му страна се бе настанил повелителят на демона в него. А балната зала пред него гъмжеше от подсмихващи се благородници, които не виждаха, че още е тук, че крещи от вътрешността на собственото си тяло.

Днес демонът проникна малко по-навътре през бариерата и сега гледаше през неговите очи с древна, бляскава злоба. Изпитваше стръвен глад по света пред него.

Навярно светът заслужаваше да бъде погълнат от такова изчадие.

Може би именно тази изменническа мисъл бе отворила нова дупка в преградата помежду им. Може би нещото печелеше играта. Или вече я бе спечелило.

При всички случаи той седеше на престола, ронеше чужди думи и споделяше очите си със същество от друго измерение, наблюдаващо слънчевия му свят с ненаситен, всевечен глад.

* * *

От костюма кожата я сърбеше. Боята по цялото й тяло не помагаше.

 

Повечето важни гости бяха пристигнали в двореца дни преди тържеството, но онези, които живееха в града или подножието на планината, се нижеха в лъскава нишка през масивната двойна врата. Стражите от двете й страни проверяваха покани, задаваха въпроси, оглеждаха с преценяващи, отегчени лица.

Музикантите, търговците и прислугата използваха един от страничните входове. Именно там Елин намери мадам Флорин и трупата й танцьорки, облечени в костюми от черен тюл, коприна и дантела. Приличаха на струя течна нощ под утринното слънце.

Елин се нареди сред тях с изопнати рамене, стегнат гръб и отпуснати до тялото ръце. С боядисаната си в червеникавокестеняв цвят коса и лице, покрито с тежкия грим на танцьорките, се сливаше с тях толкова добре, че никой не я поглеждаше.

Затова се съсредоточи изцяло върху ролята си на притеснена начинаеща, както и върху това да изглежда по-загрижена за мнението на останалите танцьорки, отколкото за шестимата стражи, разположени до малката дървена врата от едната страна на каменната стена. Коридорът отвъд нея беше тесен — подходящ за кинжали, но не и за мечове, и смъртоносен за трупата, ако случайно униформените решаха да й създават неприятности.

Ако Аробин наистина я бе предал.

Затова Елин следеше дискретно и със сведена глава първото изпитание на гласуваното му доверие.

Флорин вървеше до редицата си танцьорки като адмирал на борда на военен кораб.

На почтена възраст, но все още завидно красива, Флорин се движеше с грация, каквато Елин така и не успя да постигне, независимо от множеството уроци, които бе получила от нея през годините. Жената се славеше като най-изкусната танцьорка в цялата империя — а след оттеглянето си от танцовия подиум оставаше най-ценната й учителка. Върховен наставник, така я наричаше Елин по време на обучението си по модерни танци, елегантна походка и изящна стойка.

Вперила лешникови очи в стражите пред тях, Флорин спря до Елин с неодобрително сбърчени устни.

— Имаш още много работа по стойката си — коментира тя.

Елин посрещна косия й поглед.

— За мен е чест да съм дубльорка в колектива ви, мадам. Дано Гилиан оздравее по-скоро.

Стражите пропуснаха трупа жонгльори и те прекрачиха прага.

— Изглеждаш ми доста свежа — пророни Флорин.

Елин сведе демонстративно глава, сви рамене и бузите й пламнаха по команда — новата дубльорка, засрамена от комплимента на учителката си.

— Като се има предвид къде бях преди десет месеца?

Флорин изсумтя и очите й намериха тънките белези около китките на Елин, които дори изрисуваните по тях спирали не можеха да прикрият. Бяха ушили костюма й с по-висок гръб от тези на останалите танцьорки, но въпреки него и въпреки боята по тялото й горният край на замаскираните й с татуировката белези се виждаше.

— Дано не мислиш, че имах нещо общо със събитията, довели до…

— Ако имахте, вече нямаше да сте сред живите. — Думите на Елин бяха не по-силни от хрущенето на чакъла под копринените й обувки.

И не блъфираше. Когато съставяше плановете си на онзи кораб, написа и името на Флорин сред останалите, но след внимателен размисъл реши да го зачеркне.

— Изпълнили сте поетите ангажименти, надявам се?

Леката корекция на костюма й, с помощта на която Елин щеше да внесе тайно оръжията си и всичко останало — платена от Аробин, разбира се, — беше само малка част от сделката. Големите изненади тепърва предстояха.

— Късно е за този въпрос, не смяташ ли? — измърка мадам Флорин сред блясък от тъмни бижута. — Явно ми вярваш достатъчно, за да се появиш.

— Вярвам, че обичате парите повече от краля. — Аробин я беше подкупил със солидна сума. Без да откъсва очи от стражите, тя продължи: — А тъй като Кралският театър бе затворен от Негово Височайше Величество, вярвам, и двете сме на мнение, че съдбата на музикантите беше престъпление, съизмеримо с клането на роби в Ендовиер и Калакула.

Елин се увери, че е избрала правилния подход, като видя агонията в очите на Флорин.

— Пайтър ми беше приятел — прошепна Флорин и бронзовите й бузи пребледняха. — Не познавах по-вещ диригент, по-изкусно ухо. Той ми помогна да се издигна. Да постигна всичко това. — Тя махна с ръка към танцьорките, двореца, бляскавия престиж. — Много ми липсва.

Без нито капка студена пресметливост Елин сложи ръка на сърцето си.

— Ще ми липсва да слушам „Мрачната сюита“ под неговото диригентство всяка есен. Ще прекарам целия си живот със знанието, че навярно никога няма да чуя по-изтънчена музика, няма да изпитам и капка от онова, което чувствах в ложата по време на негови изпълнения.

Мадам Флорин обви тялото си с ръце. Независимо от стражите пред тях, от тежката мисия, наближаваща с всяка изминала секунда, на Елин й отне известно време да проговори отново.

Но не това я бе накарало да се съгласи с плана на Аробин — да повярва на Флорин.

Преди две години, най-сетне свободна от оковите на асасинския главатар, макар и почти разорена от изплащането на дълговете си към него, Елин не се отказа от уроците при Флорин. И то не само за да е в крак със съвременните танци, което щеше да й е полезно за работата, но и за да се поддържа във форма. Флорин не искаше и да чуе за пари.

Освен това след всеки урок Флорин й позволяваше да сяда пред фортепианото до прозореца и да свири, докато пръстите не я заболяха. В Асасинската крепост й бе забранено да докосва любимия си музикален инструмент. Флорин нито веднъж не изтъкна великодушието си, не я накара да се почувства неудобно. Но наистина й бе подала ръка в тежък момент.

— Запомнили сте плана за вас и танцьорките ви, нали? — попита Елин шепнешком.

— Уведомила съм ги за кораба, нает от Аробин, в случай че някоя реши да напусне града. На борда му има място за всичките. Ако имат неблагоразумието да останат в Рифтхолд, значи заслужават съдбата си.

Предварителните срещи с Флорин щяха да са рисковани, затова Елин я виждаше чак сега. Учителката не бе посмяла дори да събере багажа си от страх да не я разкрият. Щеше да вземе със себе си само най-необходимото — пари и бижута — и да хукне към пристанището веднага щом хаосът избухнеше. Имаше голяма опасност изобщо да не напусне двореца, същото важеше и за момичетата й, независимо от плановете за бягство, подсигурени от Каол и Бруло, както и обещаното съдействие от страна на по-милосърдните стражи.

— Благодаря ви — промълви неочаквано Елин.

Флорин кривна уста.

— Е, това определено не си научила от някогашния си господар.

Когато танцьорките в началото на опашката достигнаха стражите, Флорин въздъхна тежко и тръгна към мъжа в черна униформа с горда стъпка, поставила ръце на стройните си хълбоци, излъчваща величие и финес с всяка своя крачка.

Той огледа момичетата едно по едно, старателно сравнявайки имената им с тези в дългия си, подробен списък.

Благодарение на това че снощи Рес бе проникнал в казармите, за да добави фалшиво име в списъка, Елин щеше да присъства в него.

Танцьорките пристъпваха бавно към вратата, а Елин се придържаше към края на опашката и попиваше всяка подробност от случващото се.

Богове, замъкът й се струваше все същият, но и толкова променен. А може би промяната идваше от нея.

Момичетата преминаваха едно по едно между безизразните стражи и се спускаха по тесния коридор с кискане и оживен шепот.

Елин се надигна на пръсти да огледа стражите при входа — просто начинаеща танцьорка, сбърчила лице от нетърпеливо любопитство.

И тогава ги видя.

По каменния праг с тъмна боя бяха изписани Знаците на Уирда — с красив почерк, сякаш бяха там просто за украса, но…

Сигурно ги имаше на всяка врата, на всеки вход.

И наистина — дори по прозорците на втория етаж се виждаха малки, тъмни символи, несъмнено предвидени специално за Елин Галантиус, за да уведомят краля за присъствието й или да я впримчат на място, колкото да бъде заловена.

Една от танцьорките сръчка Елин с лакът в корема, за да я изгони от рамото си.

Елин я изгледа втрещено… и чак тогава изохка от болка.

Танцьорката й прати злобен поглед през рамо и безгласно „Мълчи!“.

Елин избухна в рев.

Шумен рев с хълцане и хлипане. Всички танцьорки замръзнаха на местата си, а онази пред нея направи крачка назад и се заозърта в двете посоки.

— З-заболя — измърмори Елин, стиснала корема си.

— Не съм ти направила нищо — изсъска жената.

Елин продължи да циври.

Най-отпред на опашката Флорин нареди на танцьорките си да отстъпят встрани и впери очи в Елин.

— Какво, в името на всички богове в кралството, се случва тук?

Елин посочи момичето с разтреперан пръст.

— Тя ме у-удари.

Флорин се завъртя към опулената танцьорка, която вече я уверяваше в невинността си. Последва серия от обвинения, обиди и още сълзи — този път от танцьорката, оплакваща съсипаната си кариера.

— В-вода — измрънка Елин на Флорин. — Искам чаша водаааа. — Стражите вече си проправяха път към тях. — С-сега.

Очите на Флорин просветнаха и тя се обърна към приближаващите стражи, сипейки команди. Елин задържа дъха си в очакване на неизбежния удар или шамар от тях… но единият, очевидно приятел на Рес и Каол, тъй като носеше червено цвете на гърдите си, хукна да донесе вода. Каол нарочно го беше поставил до входа, в случай че нещо се объркаше. Елин се залепи до Флорин, докато не получи водата си — в кофа с черпак. Мъжът умишлено не вдигна поглед към лицето й.

Елин му благодари през сълзи и взе съдовете от леко разтрепераните му ръце.

После побутна дискретно Флорин с крака си като знак да тръгне напред.

— Ела с мен — кипна Флорин и я затегли към началото на опашката. — Писна ми от лиготиите ти. Виж, съсипа си грима.

Внимавайки да не излее водата, Елин й позволи да я завлече до безизразния страж на входа.

— Това е моята глупава и безполезна дубльорка Диана — представи му я Флорин със стоманен глас, който не трепна от черноокия демон пред нея.

Мъжът плъзна поглед по списъка пред себе си.

И зачеркна едно от имената.

Елин отпи смутено от черпака и го върна в кофата с вода.

Стражът я стрелна с очи още веднъж, а тя накара долната си устна да затрепери и сълзите й да рукнат отново, докато демонът гладно я поглъщаше с поглед. Сякаш всички прекрасни танцьорки на опашката бяха десерт за него.

— Влизай — изръмжа й накрая и кимна рязко с брадичка към коридора.

С безмълвна молитва Елин пристъпи към Знаците на Уирда, изписани върху каменния праг.

И се препъна, заливайки ги с вода.

Стовари се на земята със стон и истинска болка в коленете, а Флорин незабавно я погна с обиди и я бутна напред… през отмитите знаци.

В стъкления дворец.