Сара Дж. Маас
Кралица на сенките (19)

18

Не само стъклените цветя бяха снабдени с реактивната пудра, която Елин тихомълком закупи от Пазара на сенките. Лъскавият прах, разпиляван от танцьорките, също беше примесен с нея. И Елин се увери, че си е струвала всяка сребърна монета, когато цялата зала се изпълни с дим.

Сивата завеса беше толкова плътна, че тя едва виждаше на половин метър пред себе си, а и цветът й почти се сливаше с този на сивата пелерина, изпълнявала ролята на пола допреди малко. Точно както Аробин бе предвидил.

Писъците сложиха край на музиката. Елин вече се придвижваше към близката платформа, когато часовниковата кула — тяхното спасение или погром — удари пладне.

Около врата на Едион нямаше черен нашийник и коленете й едва не се подкосиха от облекчение. Още преди първият удар на часовника да е отшумял, вече беше извадила кинжалите, скрити зад сребрист плат и мъниста в бюстието на костюма й. Моментално преряза гърлото на най-близкия страж.

После се завъртя и го блъсна в мъжа до него, забивайки другото си острие в корема на трети.

Гласът на Флорин се извиси над тълпата, викаше на танцьорките си да напуснат залата.

Прозвуча и вторият удар на часовниковата кула, а Елин извади кинжала си от корема на стенещия страж, за да посрещне онзи, който препускаше към нея през дима.

Партньорите й трябваше да се доберат до Едион, но тълпата щеше да ги забави, а тя вече беше достатъчно близо до него.

Стражът — едно от онези страшилища в черни униформи — опита да я наръга право в гърдите с меча си. Елин парира удара му с единия си кинжал и успя да го забие в незащитения му торс. Топла, воняща кръв плисна по ръката й. Другото й острие прободе окото му.

Още преди съществото да се е строполило на земята, тя пробяга последните няколко метра до дървената платформа, качи се отгоре й и продължи напред, снишавайки се до други двама стражи, които се мъчеха да разсеят димната завеса с ръце. С два замаха успя да изкорми и двамата, изтръгвайки ужасени писъци от гърлата им.

Когато прозвуча и четвъртият удар на часовника, Едион вече стоеше прав сред трима стражи, пронизани с парчета от стола.

Отблизо й се стори огромен — същински великан. Един униформен се устреми към тях през дима и Елин изкрещя „Залегни!“, преди да хвърли кинжала си към приближаващото лице на мъжа. Едион се отдръпна в последния момент и кръвта на стража оплиска рамото на туниката му.

Тя прибра единствения си останал кинжал в ножницата и се спусна към веригите около глезените му.

В този миг Окото се възпламени и внезапен тласък разтърси тялото й, а ослепителната синя светлина мигновено отне зрението й. Но нямаше време за губене. Магията, с която кралят бе защитил веригите на Едион, гореше като син пламък, ала Елин бързо разряза китката си с кинжала и използва кръвта, за да изпише запаметените символи: Отключи се.

Веригите издрънчаха на дървения под.

Седми удар на часовника.

Писъците преминаха в нещо по-шумно, по-необуздано и гласът на краля прокънтя над ужасената тълпа.

Един страж се спусна към тях с изваден меч. Поредната полза от дима — беше твърде рисковано да употребяват лъкове. И все пак щеше да е благодарна на Аробин само ако успееше да се измъкне жива оттук.

Извади ножа, скрит в подплатата на сивата й пелерина. Стражът се свлече на земята, стиснал разпореното си от ухо до ухо гърло. Елин веднага се завъртя към Едион, свали дългата верижка на Окото от врата си и я нахлузи през неговата глава. Отвори уста да каже нещо, но той я предвари:

— Мечът.

Чак тогава Елин забеляза оръжието, изложено на показ зад разглобения стол.

Мечът на Оринт.

Мечът на баща й.

Досега бе твърде съсредоточена върху Едион, стражите и танцьорките, за да осъзнае какво стои пред нея.

— Стой до мен! — нареди му в отговор, грабна меча от стойката и го пъхна в ръцете му.

Нямаше време да се замисля за тежестта му или как изобщо се е озовал там. Просто сграбчи Едион за едната китка и хукна по платформата към прозорците, където уплашените гости крещяха от ужас, а стражите се мъчеха да ги подредят в редица.

Часовниковата кула издрънча за девети път. Щеше да разкопчае ръцете на братовчед си в градината, не биваше да остават нито секунда повече в задушаващия дим.

Едион залиташе, но се придържаше близо до нея. Елин скочи от платформата право в гъстата мъгла, където Бруло я беше предупредил, че ще намери двама стражи. Единият загина с кинжал в гръбнака, а другият посрещна стоманата с врата си. Тя стисна здраво дръжките на ножовете, хлъзгави от кръвта, която покриваше и всеки сантиметър от тялото й.

Едион скочи до нея, хванал меча с две ръце, и коленете му поддадоха. Беше ранен, макар и не видимо. Уверила се беше в това, докато си проправяше път през тълпата, променяйки облика си по съвет на Лизандра. Бледнината по лицето му и затормозеното му дишане не се дължаха на страх. Бяха го ранили.

А тази мисъл увеличи многократно желанието й да ги изтреби.

Тълпата се изнизваше бавно през вратите към вътрешния двор, какъвто беше и планът. Само изкрещя „Огън! Огън!“ и писъците придобиха неистов характер.

Гостите започнаха да трошат прозорци и стъклени врати, стъпквайки всеки, паднал на земята. Някои търчаха с кофи и плискаха вода, за да угасят несъществуващите пламъци, но успяваха единствено да отмият Знаците на Уирда по праговете.

Пушекът се изливаше на талази в градината. Елин накара Едион да наведе глава и го забута през блъсканицата от паникьосани придворни и слуги. Когато най-сетне излязоха от шумната месомелачка, слънцето я заслепи.

Едион вдиша рязко през зъби. Дългите седмици в тъмницата навярно бяха съсипали очите му.

— Просто се дръж за мен — рече Елин и сложи голямата му ръка върху рамото си. Той я стисна силно и двамата си запробиваха път през побеснялата тълпа, докато накрая не излязоха на чистия въздух в двора.

Часовниковата кула отброи дванадесетия си, последен удар, а Елин и Едион се озоваха пред редица от шестима стражи, заприщили пътя към живия плет.

Елин се изтръгна от хватката на братовчед си и той изруга, видял, макар и със затруднение, какво стои между тях и изхода.

— Не ми се пречкай! — нареди му тя и се нахвърли на стражите.

* * *

Роуан я беше научил на това-онова.

Сега се вихреше като смъртоносен облак, като кралица на сенките, а мъжете пред нея вече бяха трупове.

С летящи кинжали и гибелни пируети Елин се отдаде на така познатото унищожително затишие, докато кръвта на враговете й не се превърна в алена мъгла, която бързо напои чакъла под краката й. Четирима от хората на Каол се спуснаха към нея, ала само за да избягат в обратна посока. Съюзници или просто съобразителни войници, нямаше значение.

А когато и последният от стражите в черни униформи се свлече на окървавената земя, тя се спусна към Едион. Той бе застинал в изумление, но я посрещна с гърлен, мрачен смях и се запрепъва след нея към живия плет.

Стрелците — трябваше да се махнат от обсега на стрелците, които несъмнено щяха да ги засипят с дъжд от стрели веднага щом димът се разсееше.

Заобиколиха гъстия плет, покрай който всяка сутрин бе тичала с Каол по време на престоя си в двореца.

— По-бързо, Едион! — изсъска му тихо, но той вече изоставаше.

Елин спря и разряза едната си окървавена китка с кинжала, после изписа с кръвта си символите за отключване върху оковите му. Отново изригна буйна, огнена светлина. Но белезниците се отвориха тихо.

— Интересен номер — пророни задъхано той, докато Елин сваляше веригите от ръцете му. Тъкмо се канеше да хвърли метала на земята, когато чакълът зад тях изхрущя.

Но не бяха нито още стражи, нито кралят.

С огромен ужас Елин видя Дориан да крачи към тях.