Сара Дж. Маас
Кралица на сенките (31)

30

Дълбоко в подземията на каменния дворец имаше стая, която демонът в него обичаше да посещава. Понякога дори му позволяваше да погледне през очите, принадлежали му едно време. Стаята тънеше в безкрайна нощ. А може би демонът носеше тъмнината със себе си.

Но виждаха в мрака. Плътната чернота не спъваше зрението им. Принцът демон идваше от място с толкова малко светлина, че бе свикнал да ловува в сенките.

Кръглата стая помещаваше пиедестали, наредени в извита линия и покрити с черни възглавнички. Върху всяка възглавничка седеше по една корона. Демонът ги държеше в тъмната стая като трофеи. Като него самия.

Тайно скривалище.

Принцът стоеше в центъра му и оглеждаше короните.

Демонът бе поел пълен контрол върху тялото му. А след като жената с познатите очи не успя да го убие, той спря да се съпротивлява.

Зачака принцът демон да напусне стаята, но той заговори със съскащ, студен глас, извиращ от звездите — заговори на него.

Короните на завладените народи — каза принцът демон. — Скоро ще добавим и нови. Може би дори от други светове.

Но него не го интересуваше.

А би трябвало — ще изпитваш наслада, докато опустошаваме кралство след кралство.

Той отстъпи назад, опита да се скрие в един тъмен ъгъл, където дори принцът демон не можеше да го докопа.

Демонът се изсмя.

Безгръбначна човешка твар. Нищо чудно, че онази жена загуби главата си.

Той опита да прогони гласа.

Опита.

Искаше му се да бяха обезглавили и него.