Тара Хайланд
Красив лъжец (7)

Седма глава

Бяхме приключили работа и двете с Джас спорихме в съблекалнята дали да приемем поканата на Алекс. Шестото ми чувство крещеше, че това не е никак добра идея.

— Вече е много късно — казах аз. Седях на пейката и наблюдавах Джас, която ровеше в шкафчето си. — Единственото, което искам, е да си легна.

Джас се обърна, поставила ръка на тънката си талия.

— Утре цял ден ще спиш.

— Наистина, Джас, не ми се ходи. Седмицата беше дълга…

— Недей, не го казвай! — Тя приклекна пред мен, хвана двете ми ръце и ме погледна с огромните си, умоляващи очи. Поведението й бе театрално и мелодраматично, а единствената й цел беше да ме убеди. — Моля те, моля те, направи го заради мен. Отдавна мечтая да отида на такова парти. Освен това — добави тя, а в погледа й играеха дяволити искри — ако не дойдеш, ще трябва да отида сама, а така има по-голяма вероятност да се забъркам в неприятности…

Тя се възползва от единственото нещо, което със сигурност щеше да ме убеди да се съглася. Нямаше начин да я пусна сама в бърлогата на вълка. Въздъхнах и се предадох.

— Добре. Ще дойда. Но само за около час.

Тя извика от удоволствие, преди да успея да довърша думите си, и ме прегърна.

— Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти. Няма да съжаляваш. Обещавам. — Тя тръгна към шкафчето си, което сякаш беше пълно с цял гардероб дрехи. — Между другото — каза тя, докато разглеждаше дрехите — какво направи, за да получиш покана за партито на Алекс Ноубъл?

— О, ами… — Исках да звуча съвсем небрежно. — Нищо, наистина. Миналия ден просто го видях и поговорихме. Нищо кой знае какво.

— Е, надявам се, наистина да е така — погледна ме тя. — Защото той е истински играч. Дори аз не бих могла да се справя с него, та какво остава за теб.

Не обърнах внимание на предупреждението й, защото нямах никаква нужда от него.

Джас се приготви бързо. Облече къса тъмночервена рокля, която подчертаваше фигурата й и тънката й талия. Сандалите й бяха толкова високи, че нямах представа как ще ходи с тях. Наблюдавах с интерес как си сложи спирала и тъмно червило, а след това разпусна косата си, която падна на меки вълни по раменете й.

Едва тогава тя забеляза, че аз бях облечена с дънки и тениска, и нямах никакъв грим по лицето си.

— Няма да дойдеш в този вид, нали? — Тя сбръчка нос и ясно ми показа какво е мнението й за начина, по който изглеждам.

Огледах се и свих рамене.

— Защо, какво ми има?

— Ами просто… изглеждаш като мъжкарана. Не се обиждай — добави бързо тя. — Много си красива. Имаш наистина ярки черти — големи очи и устни, затова късата момчешка прическа ти отива…

Не можах да сдържа смеха си. „Късата момчешка прическа“ сякаш казваше, че съвсем съзнателно съм избрала този стил, но всъщност ми беше по-лесно да имам къса коса. Майка ми се разплака, когато за първи път подстригах гъстата си, дълга коса и често ме молеше отново да я пусна. Но думите й само ме стимулираха още повече да я подстригвам късо.

Джас застана по-близо до мен и започна да ме изучава с поглед.

— Имам една рокля, която можеш да вземеш. Мога и да те гримирам леко…

Но аз вече клатех глава.

— Няма начин. Ще отида така. — Тя отвори уста с намерението да протестира, но аз вдигнах ръка. — Ако продължаваш, просто няма да дойда.

Джас направи знак, сякаш закопчава устата си с цип.

— Така е по-добре — отбелязах аз. — Хайде да тръгваме, за да можем да приключим по-бързо с това.

Охранителите на клуба ни извикаха такси, което да ни откара до „Найтсбридж“. Според политиката на „Дестинация“ след полунощ на всички служители се осигуряваше такси, с което да се приберат у дома. Джас не спря да говори през целия път, като основно коментираше мъжете, които щяха да бъдат на партито, и надеждите си някой от тях да я забележи. Не смятах, че това щеше да бъде проблем предвид роклята, с която бе облечена.

Таксито ни остави на спирката на метрото в „Найтсбридж“. Суперлуксозната сграда, в която живееше Алекс, бе точно отсреща. Бях чела за тази авангардна сграда, която имаше брониран покрив и беше дом на руски олигарси и новоизлюпени китайски предприемачи. Но никога не бях очаквала да получа покана за парти, провеждащо се тук.

Влязохме в лъскавото фоайе и охранители в елегантни костюми провериха чантите ни, преди да ни насочат към асансьора. Не изглеждаха никак смутени, че пристигаме толкова късно, което ме наведе на мисълта, че бяха свикнали Алекс да има посетители по всяко време на деня и нощта.

Разбира се, Алекс беше собственик на един от луксозните апартаменти на последния етаж. Асансьорът ни отведе направо в неговия апартамент — нещо, което бях виждала само по телевизията. Влязохме в удивителен коридор с искрящо бели стени и излъскан под. Мястото беше модерно, с остри линии и приличаше на скъпа галерия.

— Уау! — прошепна Джас. — Тук е невероятно.

Не отговорих. Бях твърдо решена да остана безразлична към всичко, което се случва тази вечер, а моментът бе много подходящ да започна да го правя.

Пред нас се отвори врата. Една високомерна блондинка излезе от някаква стая, която приличаше на тоалетна за гости. За разлика от Джас тя не бе красива, а атрактивна по онзи скъп, елегантен начин — в косата й имаше удължители, краката й бяха покрити с изкуствен тен, а тялото й бе стегнато, вероятно благодарение на личен треньор. Носеше къса рокля без гръб, цялата обшита с пайети, която вероятно струваше цяло състояние. Макар и да не исках да го призная, изглеждаше много добре. Вероятно имаше нещо общо с арогантно наклонената й брадичка.

Бях я виждала в клуба с Алекс. Навярно и тя ни позна, защото спря пред нас и сбърчи нос.

— Кой е поканил прислугата?

— Алекс — отвърнах аз и се насладих на изненадата й. — Покани ни лично. Каза, че без нас партито няма да е същото, нали така, Джас?

Знам, че беше проява на лицемерие изведнъж да започна да се хваля, че Алекс ни беше поканил, след като досега ми се искаше да не беше постъпвал така. Но не ми хареса начинът, по който блондинката ни гледаше, сякаш бяхме някакви отрепки.

Минах покрай нея, преди тя да успее да пророни и дума, и хванах ръката на Джас, дърпайки я след себе си.

— Коя е тя? — попитах аз.

— Виктория Кавендиш. Наричат я Тори. Баща й се занимава с имоти. Притежава половин Лондон. Тя е редовен клиент на клуба и харчи много пари в него. И е дори по-голяма кучка.

Не ми беше никак трудно да повярвам на последното, казано от Джас.

Вървях решително по коридора, но в един миг осъзнах, че нямам ни най-малка представа къде точно отивам. Но се доверих на здравия си разум и просто последвах шума.

От коридора влязохме в широко помещение без стени. И тук всичко беше блестящо бяло, което в комбинация с високите тавани създаваше усещане за простор и светлина. Голямо стълбище водеше към горния етаж, където предполагах, че се намираха спалните. Огромни вътрешни врати се простираха по цялата дължина на стаята и предоставяха великолепна гледка към Лондон. Точно по този начин си представях жилището на един богат плейбой.

Обзавеждането беше също толкова внушително. Ниски бежови дивани от велур бяха разположени около най-големия плазмен телевизор, който бях виждала през живота си, а единият ъгъл беше зает от маса за билярд. В далечния край на стаята имаше модерна кухня, в която се бяха събрали всички гости — около двадесет души стояха около едната страна на кухненския остров, а Алекс се правеше на барман от другата. Беше се качил на един стол, а пред него имаше наредена цяла редица от чашки за шотове.

— Хайде, Ноубъл! — провикна се някой. — Направи го най-после.

На фона на одобрителни викове той взе бутилка анасонов италиански ликьор „Самбука“ и напълни чашите догоре. Подвикванията се усилиха, когато той грабна една запалка и я прокара над безцветната течност в чашите, създавайки редица от сини пламъци, които приличаха на свещи върху торта.

Той вдигна ръце, за да позволи на всички гости да се насладят на произведението му. След секунда взе подложка за бира, удари с нея първата чаша, за да угаси пламъка, и изпи шота.

Гостите нададоха вик на одобрение и последваха примера му. Имаше чаша и за мен, но аз не се присъединих към останалите. Никога не съм си падала по пиенето. Бях станала свидетел на битката на майка ми с алкохола, затова бях внимателна. Не докосвах твърд алкохол и сигурно бях една от малкото деветнадесетгодишни, които не се бяха напивали никога през живота си.

Мислих, че Алекс е прекалено зает с гостите, за да ме забележи. Но сега той погледна към мен. Подаде ми една от чашите, но аз поклатих глава и отместих поглед. Не разбирах защо ми обръща толкова много внимание, но не исках да го окуражавам.

— Боже мой! — изпищя Джас. — Този купон ще бъде страхотен. — Тя стисна ръката ми. — Много ти благодаря, че дойде.

Нямаше как да съжаля, че се съгласих да дойдем, щом видях колко щастлива е тя.

— Здравейте, дами. — Мъжкият глас беше леко нервен. Обърнахме се и видяхме млад мъж със светлокестенява коса и румени бузи, който беше с Алекс първата вечер в клуба. Носеше чино панталон, розова риза и син блейзър, и приличаше на пародия на джентълмен от провинцията. — Работите в „Дестинация“, нали? — Той протегна ръка официално. — Аз съм Хю.

Ръкува се и с двете ни, но съвсем очевидно проявяваше интерес към Джас и нямаше как да го виня за това. Със своите гарвановочерни къдрици и гладка кожа с цвят на кафе тя беше най-красивото момиче на партито.

— Ти си Хю Форбс, нали? — попита Джас. — Баща ти не беше ли депутат?

Румените бузи на Хю станаха още по-червени.

— Министър е.

Опитах се да си спомня кой беше баща му и накрая се сетих — превзет задник от десните партии. Беше забавно да си представя, че синът му си пада по бивша стриптийзьорка. Какво ли щеше да каже за това?

Но независимо от мнението на баща си, Хю определено беше хлътнал. Не отделяше поглед от Джас и попита:

— Чудех се дали мога, ами да ти взема едно питие? — Звучеше леко несигурен и имах усещането, че се притесняваше да не бъде отхвърлен.

За негово щастие Джас беше очарована.

— Звучи чудесно — отвърна тя с престорен акцент и ме погледна притеснено. — Нямаш нищо против, нали?

— Не, не, върви — махнах аз с ръка. — Забавлявай се.

Наблюдавах ги как се отдалечават, а Джас не спираше да говори на влюбения Хю. Бях доволна, че нещата се развиваха добре за нея. Поне нощта нямаше да е напълно пропиляна.

Наблизо имаше кофа с лед с няколко бутилки бира в нея. Взех една бутилка, за да си намеря занимание. Гостите все още бяха струпани на бара, говореха и се смееха. Но аз не исках да отивам при тях. Не бяха хора, с които имах желание да общувам, а и нямаше какво да си говоря с тях.

В този миг забелязах, че плъзгащите се стъклени врати водят към тераса. Излязох навън, за да остана сама. Беше студено и тъмно, на небето нямаше звезди. Загърнах се с палтото си и духнах в ръцете си. Дъхът ми приличаше на бял дим в тази леденостудена утрин.

Разгледах терасата. Беше огромна, поне дванадесет метра дълга и около пет метра широка. Очевидно беше проектирана, за да подхожда на апартамента, и имаше модерна, средиземноморска атмосфера. От големите бели плочки струяха сини светлини.

Настаних се на един от ратановите дивани в стил „Ибиса“ и потънах в меките бежови възглавници. Беше студено, но някак спокойно, а шумът на купона остана зад гърба ми.

— Нещо против да се присъединя към теб?

Вдигнах поглед и не се изненадах да видя Алекс. Носеше кофа лед с бутилка шампанско и две чаши. Остави ги на ниската маса и седна на стола срещу мен. Отвори шампанското и ме погледна с очакване, преди да налее. Вдигнах бирената бутилка и поклатих глава.

— Това ми е достатъчно.

Той повдигна вежда.

— Не познавам момиче, което да откаже шампанско заради бира. — Замисли се за миг и добави: — Не изпи и шота.

— Не пия много.

Щях да излъжа, ако кажех, че не се изкуших. Все пак никога преди не бях опитвала шампанско. Но децата на алкохолиците поемаха по два пътя — или ставаха напълно безотговорни, или пък прекалено отговорни. Предвид избора, пред който бях изправена, предпочитах второто.

Притесних се, че той може да продължи да ме притиска, но не го направи. Вместо това отпи направо от бутилката — чашите очевидно бяха само заради мен. Облегна се в стола си и ме загледа с интерес.

— Е, какво те доведе в „Дестинация“?

Отпих от бирата и се опитвах да спечеля време, преди да отговоря. Явно баща му не му беше разказал цялата история и не бях сигурна каква част от нея исках да разкрия.

— Какво имаш предвид?

Ъгълчетата на устните му се повдигнаха в лека усмивка, сякаш искаше да ми каже, че не можех да го излъжа.

— Доколкото разбирам, баща ми не е поддържал връзка с теб години наред и тогава ти изведнъж се появяваш от нищото. И очакваш да повярвам, че един ден просто си решила, че би било добре да се свържеш с него отново? О, моля те. Не съм толкова глупав.

Беше прав, а и много по-наблюдателен, отколкото си представях.

— Изгубих работата си. Трябваше да си намеря нова възможно най-бързо, затова се обадих на баща ти. Преди години той каза, че ще ми помогне, ако имам нужда от него, затова реших да приема предложението му — казах аз и свих рамене. — Е, сега знаеш. Това е историята ми.

— Не цялата. — Погледът му беше проницателен. — Предполагам, че има още.

Не отговорих нищо, просто отпих от бирата си.

След миг Алекс се изсмя.

— Добре, имаш право да пазиш тайните си. — Той се облегна на стола си. — Но ми кажи едно нещо — какво каза днес по-големият ми брат за мен? Каза ли ти да стоиш далеч от мен?

Въпросът му ме изненада. Смятах да дам уклончив отговор, но вече бях използвала всичките си ходове.

— И какво, ако го е казал? — попитах аз на свой ред.

Той се засмя.

— В такъв случай бих те посъветвал сама да прецениш.

За мой късмет, преди разговорът да продължи, на терасата се появи Тори, заядливата блондинка, която срещнах по-рано. Не съм предполагала, че щях да изпитам такова облекчение да я видя отново.

— Какво, за бога, правиш тук, скъпи? — Тя се нацупи на Алекс, без въобще да ми обърне внимание. — Толкова е студено! Прибирай се вътре, за да ме стоплиш.

Не беше чудно, че й беше студено. Сребристата й рокля с пайети и гол гръб и сандалите й не бяха особено подходящи за времето навън. Дългата й руса коса се полюшваше около крехките й рамене. Хвана ръката на Алекс и се опита да го издърпа навътре.

— Тук ми е добре засега. — Той нежно издърпа ръката си. — Но ти се прибирай. Не искам да се простудиш.

Изрече думите с такъв чар, че не й остана друг избор, освен да направи точно това, което й каза. Но не изглеждаше никак доволна.

— Добре — отвърна остро тя. — Но да знаеш, че вероятно скоро ще си тръгвам.

Това определено беше заплаха, за да провери дали можеше да го накара да я последва вътре, но Алекс остана равнодушен. Той не постъпи, както тя очакваше, затова Тори се прибра ядосано.

— Гаджето ти сигурно не е особено доволно, че остана тук с мен — отбелязах аз.

— Тя не ми е гадже. Ние сме просто приятели.

— Приятели, които спят заедно? — Думите излязоха от устата ми, преди да успея да ги спра. Последното нещо, което исках, е той да реши, че се интересувам от любовния му живот.

— Нещо такова. — Той замълча за миг. — Не одобряваш ли?

Опитах се да изглеждам напълно равнодушна.

— Това не е моя работа.

Трябваше да спра разговора там, но любопитството ми надделя.

— Не разбирам защо стоиш тук с мен, щом можеш да бъдеш вътре с нея.

— Не е ли очевидно? — Той се наведе напред и ме погледна внимателно. — Никога преди не съм срещал човек като теб. Намирам те за много интригуваща и загадъчна.

Преглътнах шумно. Беше ми трудно да намеря отговор на думите му. Погледът на Алекс бе вперен в мен. Облегнах се назад, опитвайки се да увелича дистанцията, и се усмихнах насила, в усилието си да разведря атмосферата.

— А аз реших, че просто искаш да видиш какъв е животът на бедните.

Той се усмихна, но погледът му остана все така проницателен.

— О, според мен знаеш, че има нещо много повече от това. Колкото и да харесвам „Дестинация“, рядко ходя там два дни подред. Тази вечер отидох само защото исках да срещна човек, от когото се интересувам.

Цялата потръпнах. Не знаех как да реагирам в тази ситуация. Нямах много опит с мъжете, защото така и нямах нито време, нито желание за гадже, а Александър Ноубъл не беше особено добър избор за начало. През целия си живот се стремях да бъда отговорна и да контролирам нещата. Не исках да бъда с човек, който прекарваше времето си в пиене, приемане на наркотици и спане.

— Виж какво. — Въздъхнах тежко, за да демонстрирам колко отегчена бях. — Не знам какво целиш, но нека изясним нещо. Не смятам да се превръщам в поредната бройка в списъка ти. Независимо какво смяташ, че правиш тук, няма смисъл. Не проявявам интерес. — Преди той да успее да отговори, изпих последната глътка бира и се изправих. — Е, трябва да видя какво прави Джас.

Притесних се, че може да се опита да ме спре, но само кимна бързо с глава.

— Разбира се — засмя се той. — Макар че според мен няма да остане доволна, че прекъсваш разговора й с Хю.

Положих усилия, за да не издам изненадата си, че той ги беше забелязал. Нищо ли не му убягваше?

Пъхнах ръце в джобовете на дънките си и влязох вътре. Костваше ми голямо усилие да не се обърна, за да видя дали Алекс ме наблюдава.

Открих Джас на един от диваните. Беше яхнала Хю. Ръцете му бяха избутали роклята й нагоре и стояха върху разголените й бедра. Няколко момчета ги наблюдаваха от един ъгъл и се смееха, а група момичета гледаха Джас с пренебрежение. Не ми стана никак приятно, че новата ми приятелка се излага по този начин.

— Джас! — извиках силно аз и приближих. — Може ли за момент?

За щастие гласът ми я накара да спре със заниманията си.

Отдръпна се от Хю, който не остана никак доволен от това. Лицето й беше зачервено. Хванах я за ръката и я издърпах в коридора.

— Какво правехте там с Алекс? — Тя се засмя, преди да успея да отговоря. Очите й бяха стъклени, очевидно вече беше подпийнала.

— Просто си говорихме.

— Да, сигурно. — Виждах недоверието, изписано на лицето й. — Повярвах ти.

Тори стоеше от другата страна на вратата, подслушваше ни и мръщеше красивото си лице. Почувствах се зле. Не харесвах момичето, но нямах никакво желание да я нараня.

— Нищо не се случи, наистина. Той просто се държеше любезно. — Надявах се, че това щеше да убеди Тори, че аз не съм заплаха. — Както и да е. — Бързо смених темата. — Аз си тръгвам. Идваш ли с мен? Ще спиш в моята стая.

По пътя насам бяхме говорили тя да прекара нощта при мен, но сега Джас отново се засмя и поклати глава.

— Хю ме покани в апартамента си — прошепна тя. — Там също ще има място за мен. — Тя се засмя на думите си, но аз така и не разбрах кое беше смешно.

— О, Джас! — Направих същата физиономия, която се появи на нейното лице, щом видя дрехите ми по-рано вечерта. — Наистина ли смяташ, че трябва да го направиш? Та ти току-що се запозна с него!

Тя ме плесна игриво с ръка.

— Не бъди толкова критична. — Хвърли поглед към отворената врата, а очите й блестяха. — Той е страхотен и ме харесва. Просто малко ще се позабавляваме.

Погледнах я. Бе достатъчно голяма, за да прави каквото пожелае. Нямах причина да я наставлявам и не знам защо въобще се държах толкова покровителствено. Все пак я познавах съвсем отскоро. Навярно бях свикнала да се грижа за майка ми и сестра ми, но просто не можех да се въздържа и да не се намеся. Според мен Джас не беше на мястото си.

— Ако Хю наистина те харесва, ще поиска номера ти и ще се обади, за да те покани на среща. — Използвах съвета, който милиони майки по света даваха на дъщерите си, но имах чувството, че тя щеше да остане глуха за думите ми. — Остави го да се потруди за теб.

Джас се намръщи.

— Но в това е проблемът. Не искам да го прави.

Хю се присъедини към нас, преди да успея да се възпротивя. Всеки път, щом го погледнех, в съзнанието ми изникваха лов на лисици и стрелба по летящи мишени.

— Джас, готова ли си да тръгваме? Поръчах кола да ни вземе.

Тя преплете ръката си в неговата и засия.

— Разбира се! — отвърна и се обърна към мен. — Ще ти звънна утре.

Тръгна, преди да успея да кажа каквото и да било. Върнах се обратно в стаята тъкмо навреме, за да видя как Алекс изчезва на горния етаж с дългокрака червенокоса красавица, която не познавах. Е, не му отне много време.

Нямаше причина да оставам повече, затова си тръгнах сама в нощта.