Тара Хайланд
Красив лъжец (30)

Тридесета глава

Останалата част от вечерта минаваше много бавно. Приемът трябваше да свърши в полунощ и точно в дванадесет без петнадесет, както беше планирано по график, булката и младоженецът се оттеглиха в апартамента си. Всички гости се събраха, а Джас спря на стълбите и хвърли букета си.

Гостите аплодираха за последно младото семейство, а аз потърсих Алекс с поглед. Нямаше го, което ме накара да се намръщя, озадачена от липсата му, тъй като трябваше да бъде там и да изпълнява ангажиментите си на кум. Но нямах много време да мисля по въпроса. Самата аз имах задължения на главна шаферка, затова се заех да изпращам гостите. Трябваше да се уверя, че бе извикано такси за всеки и че всички подаръци са прибрани на сигурно място.

Вече бе дванадесет и петнадесет и повечето гости си бяха тръгнали, с изключение на няколко приятели на Хю, които се събраха в бара за последни напитки. В дванадесет и двадесет и пет вече чаках във фоайето, както се бяхме разбрали с Алекс. Стана един без двадесет, а него все още го нямаше и не вдигаше телефона си. Щастието, което изпитвах, започваше да се превръща в безпокойство.

— Чакаш ли някого? — попита някой зад мен.

Обърнах се и видях Джайлс.

— Да, Алекс. Имахме среща преди десет минути.

Нещо в изражението на Джайлс ме разтревожи.

— Какво има? — Той се колебаеше и вероятно искаше да избегне въпроса. — Хайде, кажи ми. Знаеш ли къде е Алекс?

Той се огледа, за да провери дали някой ни слуша.

— Преди около час го видях да се качва на горния етаж…

— Не беше сам, нали? — Изписаното на лицето му неудобство не ме възпря. — Кажи ми, Джайлс. Кой беше с него?

— Тори. Стори ми се, че тя носеше кокаин… — Не ми се искаше да повярвам. Как можеше да ми го причини отново? — Нина? Добре ли си, Нина? Искаш ли да те закарам?

Единственото ми желание бе да се махна оттук.

— Да. — Гласът ми звучеше глух и далечен. — Ще съм ти благодарна.

Пиколото докара тъмносивия ягуар на Джайлс пред хотела. Влязохме в автомобила и аз му казах адреса си.

Той усети, че не бях в настроение за разговори, затова известно време пътувахме в мълчание. Гледах през прозореца и се опитвах да насоча вниманието си към случващото се на улицата, за да не мисля за случващото се в мен. Но не успявах. Нещо ме притесняваше и не ми даваше мира. Нещо не бе както трябва, макар и да не знаех какво точно. Не ме интересуваше какво каза Джайлс — не вярвах, че Алекс ще ми върже тенекия. Припомних си как ме прегърна и какво ми каза, докато танцувахме. Нежността и копнежът му бяха напълно истински — бях убедена в това. Нямаше как мъжът, който толкова убедително ми бе казал, че ме обича и иска да се промени, изведнъж да отиде да се надруса и да легне с друга жена. В този миг разбрах без никакво колебание, че той не може да ми го причини.

— Искам да се върнем — казах внезапно аз.

Джайлс ме погледна.

— Защо? — Гласът му бе предпазлив. — Забрави ли нещо?

— Не. Искам да говоря с Алекс и да разбера какво става.

— Не мисля, че идеята е добра — започна Джайлс.

Но в този миг телефонът ми иззвъня. Извадих го от чантата си и погледнах дисплея.

— Алекс е — казах аз.

Тъкмо се готвех да вдигна, когато Джайлс извика:

— Недей!

Погледнах го шокирана, а той добави с по-спокоен глас:

— Моля те, Нина. Не се обаждай!

— Но защо?

— Защото не искам да го правиш.

Преди да успея да отговоря, той грабна телефона ми и го хвърли на пода.

— Какво, по дяволите? — Вперих невярващ поглед в Джайлс. — Какво става?

Той поклати глава.

— Съжалявам, Нина. Не мога да ти позволя да говориш с Алекс точно сега. Трябва ми малко време да изясним нещата.

Думите му сякаш бяха пълни небивалици или поне аз не разбирах за какво става въпрос.

— Не разбирам. Защо не искаш да говоря с Алекс?

Стрелна ме с поглед, а очите му бяха изпълнени със страх. Забелязах как стискаше волана толкова силно, че кокалчетата на ръцете му бяха побелели. Нещо не беше много, много наред…

Опитах се да сглобя пъзела. Джайлс ме излъга за Алекс, накара ме да повярвам, че ме е предал, а сега не ми позволи да говоря с него. Каквото и да се случваше, той очевидно искаше да ме държи далеч от Алекс. Но защо? Каква бе причината?

Джайлс продължаваше да говори несвързано.

— Онова, което се случи с баща ти, е толкова ужасно. Знам как се чувстваш, защото самият аз изгубих майка си като малък. Това не трябваше да се случва с баща ти. Не беше справедливо. Наистина съчувствах на теб и на семейството ти.

Баща ми? Думите му ме озадачиха. Защо той говореше за баща ми?

— Какво говориш, Джайлс? — попитах отново. — Не те разбирам.

Но той не ме слушаше.

— Не трябваше да се качвам в колата онази нощ. Тогава това нямаше да се случи. — Той удари волана с юмрук. — Аз разбих живота ти и този на Алекс. Всичко това е по моя вина.

Отне ми миг да осъзная казаното от него. И тогава изведнъж всичко се подреди.

— О, боже! — Стана ми зле и сложих ръка пред устата си.

Джайлс ме погледна.

— Нина? — Гласът му прозвуча притеснено.

— Ти си бил, нали? — Въпросът ми прозвуча глухо. — Ти си карал автомобила, причинил катастрофата и убил баща ми. Не е бил Алекс.

Той затвори очи за миг.

— Да — отвърна най-после. Не знам дали само така си въобразявах, но той сякаш изпита облекчение. — Права си. Онази нощ аз карах колата. Аз убих баща ти.