Тара Хайланд
Красив лъжец (17)

Седемнадесета глава

В неделя вечерта гледах отражението си в огледалото и много ми се искаше да имам поне няколко минути, за да се преоблека. За съжаление времето ме притискаше и трябваше да тръгвам за вечерята в дома на Дънкан Ноубъл в „Челси“, затова нямах друг избор.

Въпреки че вечерята щеше да бъде неофициална, счетох, че дънките и тениската са прекалено небрежно облекло. Гардеробът ми бе силно ограничен, затова се принудих да помоля Джас да ми заеме някакви дрехи. Повечето от тоалетите й бяха прекалено тесни и къси, но накрая избрах черна сатенена рокля. Джас ме посъветва да обуя прозрачни чорапи и високи обувки, но аз предпочетох да остана вярна на себе си и избрах тъмен клин и рокерски ботуши. Така запазих непринудеността в облеклото си и стила си. Тази мисъл ме накара да се засмея — сякаш въобще имах стил!

Сложих си малко грим и изсуших косата си със сешоар, за да пада меко около лицето ми. Бях доволна, защото изглеждах по-женствена, но сега се питах дали все пак видът ми не бе прекалено рокерски за този повод.

Не бях сигурна дали тоалетът ми ме караше да се чувствам некомфортно, или по-скоро причината беше самата вечеря. Тази среща ме ужасяваше още от мига, в който се бях съгласила. Дънкан Ноубъл не се държа особено дружелюбно с мен в офиса си. Но все пак бе така добър да ми помогне, затова нямаше как да откажа.

Излязох от стаята си и видях Алекс на долния етаж, излегнат на един от диваните. Беше сам за моя изненада. През изминалата седмица в апартамента течеше непрестанен купон. Той излизаше рано вечерта и се прибираше късно през нощта с шумна група приятели, с които надуваха музиката и купонясваха. Всяка сутрин заварвах всекидневната в пълен безпорядък и гледах как той изпраща различни момичета.

Помислих си, че спи, изтощен от среднощните си лудории, но той отвори очи, докато слизах по стълбите.

— Хмм… — Огледа ме от глава до пети. — Къде си тръгнала толкова издокарана? Не. — Той се надигна на лакти. — Всъщност не ми казвай — нека позная. Някой богаташ ти е предложил да излезеш с него срещу малко пари.

Само завъртях очи в отговор и продължих надолу по стълбите. И без това бях достатъчно напрегната заради вечерята. Нямаше нужда да ми казва, че приличам на скъпо платена проститутка.

— Нека си остане между нас — обади се той. — Каквото и да ти казва, очаква повече от една вечеря. Много повече.

Не се сдържах при тези негови думи. Спрях и се обърнах, а на лицето ми имаше широка усмивка.

— Всъщност, Алекс, прав си. Тази вечер имам среща с по-възрастен богат мъж.

Той присви леко очи.

— О, нима?

— Да. Ако не ме лъже паметта, ти го наричаш татенце.

Той седна на дивана и свали краката си на пода.

— А, значи си поканена на вечеря в къщата на баща ми. Късметлийка. — Млъкна за секунда и добави: — Брат ми също ще бъде там, нали?

Вирнах леко брадичка. Нямах никакво намерение да му спестя това.

— Точно така. Джайлс ще ме вземе и сигурно вече ме чака — казах аз, без да обръщам внимание на раздразнението, което се появи в погледа му, и продължих: — Така че наслади се на самотната си вечер или на някое момиче, което има толкова ниско самочувствие, че ще бъде поласкано да преспи с теб.

Умишлено се държах жестоко с него и налях масло в раните му — отношенията с баща му и Джайлс. Но през последните няколко дни ми бе дошло до гуша от него. Нанесох последния си удар, обърнах се и излязох.

Джайлс беше паркирал пред сградата и ме чакаше, точно както обеща. Бяхме се разбрали, че е по-добре аз да сляза, отколкото той да се качи в апартамента, с риск да се натъкне на Алекс. Но въпреки това имах чувството, че все пак успях да предизвикам неприятности.

Джайлс бе очарователен, както винаги. Отвори ми вратата на автомобила и ми направи комплимент за външния ми вид. Но аз бях прекалено разсеяна, за да ме е грижа за това. Наистина се страхувах как щеше да мине вечерята, а разговорът с Алекс ме разтревожи още повече.

Десет минути по-късно пътувахме по улиците на „Челси“ покрай елегантни бели къщи и поддържани площади. Спряхме пред къщата на Дънкан Ноубъл, а аз се опитах да прикрия колко съм впечатлена. Пететажната сграда се намираше точно в дъгата на извитата в полукръг улица, което я превръщаше в една от най-скъпите къщи на най-скъпата лондонска улица. Значи на такова място живее човек, който управлява успешен бизнес в сферата на луксозните забавления.

Пристигнахме малко след седем часа вечерта. Дънкан ни посрещна. Беше облечен по-небрежно в сравнение с първата ни среща — носеше чино панталон и синя риза. Сега, когато двамата с Джайлс стояха един до друг, виждах съвсем ясно приликите помежду им.

— Нина, радвам се, че успя да дойдеш — каза Дънкан и ме целуна по двете бузи. — Заповядай!

Последвах го по коридора към гостната. Седнах на дивана, а една сервитьорка, облечена в черна пола и бяла риза, донесе шампанско и ордьоври. Реших да пия само вода, защото умът ми трябваше да остане бистър.

— И така — каза Дънкан, щом сервитьорката излезе от стаята. — Знам, че на предишната ни среща се държах остро, затова се надявам, че тази вечер ще имаме възможност да се опознаем малко по-добре.

— Чудесно — отвърнах аз, опитвайки се да изглеждам така, сякаш това е най-приятното занимание, на което бих могла да се отдам.

— Е, в тази връзка, защо не ми разкажеш за себе си?

Предвид факта, че бях скрила от него за проблемите на майка ми с алкохола, разговорът не беше никак лесен. Но говорих предимно за Ейприъл и съумях да запълня времето.

Четиридесет и пет минути по-късно се преместихме в официална трапезария с дълга маса от полиран махагон. На нея спокойно можеха да се поберат дванадесет души, затова изглеждаше някак празна само с трима ни. Но нямах никакво време да мисля по този въпрос, защото Дънкан Ноубъл не спираше да ме обстрелва с въпроси.

Тъкмо приключихме с мидените ордьоври и последните чинии бяха отсервирани, когато на входната врата се позвъни. Джайлс и баща му си размениха погледи — това не беше от кварталите, в които се отбиваха неканени гости. Прислужницата отвори вратата и ние дочухме приглушени гласове — нейният писклив женски тембър, последван от по-плътен мъжки глас. Чуха се тежки стъпки в коридора и миг по-късно Алекс нахлу в стаята.

Не си бе направил труда да се избръсне или да се преоблече — беше облечен в стари дънки и скъсана на врата тениска. От него се носеше миризма на алкохол.

— Извинете ме за мудността и закъснението ми — каза той. — Колата не искаше да запали.

Думите му бяха откровена лъжа, а аз едва сдържах смеха си, но забелязах гневното изражение на лицето на Дънкан Ноубъл и успях да сподавя кикота.

— Не знаех, че ще се присъединиш към нас, Александър — каза Дънкан Ноубъл, а тонът му бе по-леден и от Северния полюс.

— Семейна вечеря? — Алекс дръпна един стол и се разположи на него. — Не бих я пропуснал за нищо на света. Колко жалко, че научих за събирането от други хора. Предполагам, че асистентката ти е забравила да ми се обади.

Дънкан Ноубъл потръпна. Очевидно разбираше, че Алекс е сърдит, тъй като не бе поканен, и че беше дошъл, решен да търси отплата за това.

— Но няма нужда да се притесняваш — продължи той и премести поглед върху мен. В очите му ясно се виждаше дяволита игривост. — Нина беше достатъчно мила да ми съобщи всички подробности.

Дънкан стисна челюст и ни погледна.

— О, нима? Вие двамата познавате ли се?

Притихнах и не знаех какво да отговоря. Спомних си за настойчивостта на Джайлс да не казвам нищо на Дънкан за отношенията ми с Алекс. Но щом той искаше да каже на баща си, аз не можех да направя нищо, за да му попреча.

— Разбира се, че познавам Нина — отвърна Алекс, а на устните му заигра самодоволна усмивка. — Тя работи в „Дестинация“. Нямаше как да не се запознаем.

Настъпи мълчание. Алекс, Джайлс и баща им си разменяха погледи, но нямах представа защо. За щастие в този миг се появи сервитьорката с основното ястие от токачка. Тя каза, че готвачката приготвя чиния за Алекс, а докато аз се възхищавах от факта, че в къщата има всякакъв персонал, Джайлс използва възможността да насочи разговора към други, по-безобидни въпроси.

През следващия час обсъждахме актуални теми. Учудващо Алекс бе прекрасно информиран за световните събития и разговорът беше оживен, макар да му липсваше пикантността от по-лична тематика.

Почти бях успяла да се успокоя. Но тъкмо когато сервираха кафето, Дънкан се обърна към Джайлс:

— Разгледах плановете ти за ремонта на „Дестинация“ и трябва да кажа, че съм впечатлен от видяното.

— Радвам се да го чуя.

— Имам само един въпрос — за цената. Тя е малко по-висока, отколкото очаквах, и изглежда няма да използваме обичайните доставчици.

Джайлс кимаше с глава през цялото време, докато баща му говореше, сякаш беше очаквал тези въпроси.

— Предпочетох качеството пред това да спестим пари. Мисля, че новата фирма ще се справи по-добре.

Дънкан кимна одобрително.

— Разсъжденията ти са добри.

— Любимецът в действие — каза тихо Алекс, но все пак достатъчно високо, за да го чуе баща му.

Той обърна глава и впи поглед в сина си.

— Да, Александър, прав си — тази вечер чухме достатъчно от Джайлс. Защо не ни разкажеш за своите постижения? Сигурен съм, че всички присъстващи са нетърпеливи да научат как прекарваш времето си.

Алекс завъртя очи с досада.

— О, татко, не започвай отново, става ли?

— Значи все още не смяташ да работиш?

Алекс отпи глътка вино, преди да отговори.

— Не си падам по това.

— Нима? — Дънкан вдигна вежда. — И по какво си „падаш“ напоследък? Да си тръгваш пиян от нощни клубове със случайни момичета? По това ли си „падаш“?

Алекс остави чашата си на масата. Изглеждаше сериозен и доста по-трезвен, отколкото предполагах, че е.

— Всъщност работя по един проект. Ресторант с гостуващи готвачи. В момента търся инвеститори.

— О, така ли? Нека позная — искаш да те финансирам?

Алекс стисна зъби.

— Някога искал ли съм ти дори и стотинка? Проектът е мой и ще се справя сам. Без твоя помощ.

Дънкан изглеждаше изненадан, поне за миг. След това бързо възвърна самообладанието си.

— Това е възхитително. Надявам се, този път да не зарежеш нещата, без да ги завършиш.

Цялата изтръпнах. Той бе успял да направи комплимент на Алекс и в същото време да го унижи.

Алекс отново посегна към чашата си, а Дънкан се намръщи.

— Предполагам, че не смяташ да шофираш след изпития алкохол.

Алекс изпи виното си до дъно и остави чашата на масата.

— Всъщност не, не смятам да шофирам. Дойдох с такси и ще се прибера с такси. Но е добре да знам, че имаш такова ужасно мнение за мен.

Вместо да се извини, Дънкан каза:

— Нима можеш да ме виниш за това? Вече спрях да броя колко пъти през годините си се държал егоистично и неразумно.

Алекс се изсмя рязко.

— И се чудиш защо не идвам по-често на семейните вечери? — Той погледна мен и Джайлс и поклати глава. — Знаеш ли какво? Нямам нужда от това. Тръгвам си. — Той избута стола си, стана и излезе от стаята.

Без изобщо да се замисля, аз също се изправих и тръгнах след него. Но той беше прекалено бърз и вече бе стигнал до входната врата.

— Алекс, почакай — извиках аз.

Ръката му държеше бравата на вратата. Видях как я стисна, а след това я пусна и се обърна към мен. Този път в погледа му нямаше насмешка, а единствено раздразнение.

— Какво искаш?

Спрях на най-долното стъпало и не знаех какво да кажа. Бях вложила цялата си енергия в това да го настигна, без изобщо да знам какво ще му кажа, щом го направя.

— Аз… — започнах и млъкнах. — Исках да ти се извиня за случилото се преди малко — казах най-после.

— Защо? — Той сви широките си рамене. — Ти нямаш вина за нещата, които той каза.

— Може би. Но мисля, че не беше прав.

— Нима? — Той наклони глава и ме погледна със свити очи. — Изненадан съм да го чуя. Смятах, че си напълно съгласна с тях. Все пак нали самата ти каза, че съм егоистичен и безразсъден?

Думите му ме накараха да потръпна. Внезапно разбрах защо се държеше по този начин. Отнесе се добре към мен, а аз му се отблагодарих, като го критикувах точно както правеше и баща му. Нищо чудно, че оттогава се държеше така, за да ми покаже, че съм права. Поведението му никак не ми харесваше, но го разбирах.

Опитах се да издържа погледа му възможно най-дълго, но за никого от двама ни не беше изненада, че аз първа отместих поглед.

— Да. — Той се засмя рязко. — Така си и знаех. — Той се обърна, за да си тръгне, но този път не се опитах да го спра. Входната врата се блъсна зад гърба му, а трясъкът й разтресе цялото ми тяло.

Останах на мястото си и се вторачих във вратата. Но чух как някой се прокашля зад гърба ми. Обърнах се и видях Дънкан, който не изглеждаше никак доволен.

— От това, което чух, съдя, че двамата с Алекс се познавате по-добре, отколкото предполагах.

Сведох поглед и започнах задълбочено да изучавам пода.

— Ще разбера, ако не искаш да ми кажеш какво става. Но както и сама видя, по-малкият ми син може да бъде много труден. Трябва да внимаваш, Нина. Не искам да бъдеш наранена. — Той направи кратка пауза, за да осмисля думите му. — И така — каза бързо той, за да смени темата. — Едва ли някой от нас все още е в настроение, затова ще кажа на Джайлс да те закара до вас.

Двамата бяхме унили и мълчаливи по време на пътуването. Притеснявах се за това как Алекс ще понесе случилото се тази вечер. Предвид поведението му напоследък, сигурно цяла нощ щеше да купонясва в апартамента. Само при мисълта за това се чувствах уморена.

Джайлс спря пред сградата и аз му благодарих, че ме докара. Той се наведе към мен и аз предположих, че отново ще ме целуне по бузата, но вместо това той наклони глава и ме целуна по устните.

Бях толкова шокирана, че първоначално не реагирах. След това вдигнах ръце към гърдите му и го избутах. Инстинктивно се огледах и си дадох сметка, че търсех Алекс, притеснена, че може да ни е видял. Но за щастие него го нямаше. Едва тогава насочих вниманието си към Джайлс.

— Защо, за бога, направи това?

— Според теб защо го направих? — Той ме гледаше, сякаш не бях с всичкия си.

Премигнах объркано с очи. Не ми бе хрумвало, че Джайлс може да има някакви други чувства към мен, освен приятелски. Харесвах го и му се възхищавах, но не изпитвах никаква тръпка към него. Това беше жалко. Той бе работлив и надежден — мъж, с какъвто винаги съм се надявала да бъда. Но за съжаление сърцето ми искаше нещо съвсем различно.

А и честно казано, не бях убедена, че той изпитва нещо към мен. Някое съвършено същество като лъскавата Лавиния му подхождаше много повече от момиче от бедните квартали с безброй проблеми. Питах се дали внезапният му интерес към мен не се дължеше на някакво съревнование с брат му, независимо дали той го осъзнаваше или не.

— Съжалявам, Джайлс — започнах аз.

Той изруга тихо и ме прекъсна.

— През цялото това време ти обясняваше, че не искаш да имаш нищо общо с Алекс, но това е много далеч от истината. Поне бъди откровена със себе си.

Нямах отговор на този въпрос. На Джайлс очевидно не му харесваше, когато нещата не се случваха по неговия начин и беше най-разумно да го оставя да лекува наранената си гордост. Затова излязох от колата и го гледах, докато се отдалечи.

Беше почти два часа след полунощ, когато чух стъпки в апартамента. Бях заспала преди час и шумът във всекидневната на долния етаж ме стресна.

Лежах в тъмнината и усещах тежката му походка по стълбите. Вратата на стаята на Алекс се затвори с трясък. Беше сам.

Чудех се какво да правя. Разумът ми подсказваше да продължа да спя, но дълбоко в себе си нямах никакво намерение да го послушам. Трябваше да видя Алекс след всичко, което се случи тази вечер.

Преди да имам време да размисля, станах от леглото и тръгнах към стаята му. Спрях пред вратата. Сърцето ми биеше лудо в гърдите ми и бях наистина притеснена. Почуках бързо на вратата, за да не променя решението си.

Приглушеният звук сякаш отекна на целия етаж. Изчаках един дълъг миг, но нямаше отговор. Не можех да реша какво да правя. Вече бях стигнала прекалено далеч, за да се откажа, затова почуках отново. Не последва отговор, но този път натиснах бравата и отворих вратата.

— Алекс? — казах внимателно аз в тъмната стая и успях да различа силуета му — лежеше облечен върху кувертюрата на леглото. — Алекс? — повторих аз.

Последва тишина, а след това той попита:

— Какво?

Беше буден, това ми вдъхна повече увереност и аз влязох в стаята. Видях, че се е изтегнал в леглото с ръка върху очите си.

— Просто исках да видя дали си добре.

— Е, както и сама виждаш, добре съм. Изпълни задачата си. Можеш да си вървиш.

Спрях за миг и след това, вместо да си тръгна, отидох до леглото и седнах. Не си беше направил труда да дръпне електронните щори и в стаята не беше напълно тъмно, а по-скоро сумрачно. Затова видях как стисна зъби, когато усети тежестта ми върху леглото. Въздъхна, махна ръка от очите си и ме погледна.

— Скъпа, нощта беше дълга — каза той, а аз долових миризмата на алкохол в дъха му. Очевидно беше пил доста, но все още говореше свързано. — Затова най-добре ми кажи какво искаш, за да можем и двамата да се наспим.

Не отговорих, а само докоснах бузата му с ръка и нежно погалих кожата му с палец. На лицето му се изписа объркване и той се намръщи. Тогава се наведох и леко целунах устните му. Отдръпнах се, за да видя реакцията му. Гледаше ме с празно изражение, а ръцете му стояха неподвижни до тялото му. Това не беше реакцията, която очаквах, но разбирах какви мисли се въртят в главата му — все пак го бях отхвърляла толкова много пъти. Сега щеше да ме накара да се потрудя сериозно.

Не бях от хората, които обичат да играят игрички, но ми допадна идеята да поема инициативата и да го съблазня.

— Добре, така е честно — промърморих аз. — Щом така ти харесва…

Наведох глава и отново го целунах, но този път по-страстно. Той отново остана напълно неподвижен, но това само ме стимулира още повече. Устните ми разтвориха неговите, а езикът ми докосваше неговия. Той продължаваше да не реагира, но това само ме караше да упорствам повече. Не мислих какво правя. Седнах върху него, хванах ръцете му и ги вдигнах над главата му. Целувах го страстно, а гърдите ми се опираха в неговите.

Това беше достатъчно. Той изстена в знак на поражението си, прегърна ме, придърпа ме към себе си и ме целуна. Устните му бяха грапави и изискващи.

В началото се опита да покаже, че не му пука, но сега сякаш беше решен да поеме контрола. Само с едно движение ме сложи да легна по гръб. Отдръпна глава за миг и потърси очите ми в полумрака.

— Какво ти става? — прошепна той.

— Защо? — Трябваше да призная, че объркването му ми хареса. — Да не би да имаш нещо против?

На лицето му се появи усмивка.

— Съвсем не.

Отново наведе глава и устните му докоснаха моите. Усетих как разкопчава горнището на пижамата ми и гали гърдите ми, а зърната ми се втвърдиха. Извих тялото си, щом прокара ръка по корема ми, пъхна я под ластика на пижамата ми и я плъзна още по-надолу. След миг пръстите му ме докоснаха, така че изпитах огромно удоволствие, вдишах дълбоко и впих нокти в гърба му.

Ласките му ставаха все по-страстни, а аз затворих очи. Цялото ми тяло беше напрегнато и изпънато в сладко очакване на нещо, което никога досега не беше изпитвало.

В този миг го исках повече от всичко друго на света. Не ме интересуваше, дори това да бе само секс за една нощ.

Но през мъглата на прекрасните усещания един досаден глас не спираше да ми повтаря, че идеята е лоша. Разумът крещеше, че трябва да прекратя това. Всичко се случваше прекалено бързо, сякаш нещата излизаха извън контрол. Та това беше първият ми път — така ли трябваше да се случи? С мъж, който до утре щеше да ме е забравил?

Отдръпнах се от него и с усилие си поех въздух.

— Не можем да го направим.

— Защо, по дяволите? — Той също дишаше тежко. Гледаше ме в очите. В гласа му се усещаше нетърпение и разочарование, не го винях за това. Все пак аз бях тази, която започна всичко, а сега го спирах. Трябваше да има някакво обяснение.

Но не знаех откъде да започна. Причините бяха толкова много. Двамата принадлежахме на два различни свята. Аз работех за семейството му. Хората не спираха да ме предупреждават да стоя далеч от него…

И макар че всички тези доводи бяха сериозни, нито един от тях не изчерпваше главната причина. Истината бе, че се страхувах от чувствата, които изпитвах към него. Още в първия миг, в който го видях, инстинктивно разбрах, че ще се влюбя. А ако позволя това да се случи, щях да пострадам. Несъмнено всичко щеше да приключи бързо и тогава аз щях да бъда наранена.

Целуна ме отново, а част от мен искаше да се отдаде на чувствата и поне за една нощ да не се държи разумно и отговорно. Но въпреки всичко проявих разум.

— Почакай. — Отново се отдръпнах аз. Нещата се случваха прекалено бързо. Дойдох, защото исках да бъда с Алекс, но сега, когато моментът бе настъпил, исках да забавя темпото и да съм сигурна в действията си и в избора си.

— Можем ли малко да забавим нещата? — попитах аз и видях как той се намръщи, сякаш се питаше какво се случва. Сведох поглед — притеснявах се да го погледна в очите, защото знаех какво признание трябва да направя. — Просто… ами аз не съм го правила преди.

Не ми се нравеше идеята да призная неопитността си на някой вещ като Алекс. Погледнах го скришом, а той сякаш все още осмисляше информацията и осъзнаваше думите ми. В очите му се появи изненада.

— Какво искаш да кажеш? Девствена ли си?

— Да. — Изсмях се нервно. — Така се получава, когато майка ти е алкохоличка и трябва да се грижиш за по-малката си сестра. Не ти остава много време за момчета.

В продължение на миг чувах само дишането ни. Изражението на Алекс беше непроницаемо. Прехапах устната си, подозирайки, че нещо не е наред.

— Това проблем ли е? — попитах тихо аз с глас, който никак не приличаше на моя. Обикновено бях силна, затова сега ми бе странно внезапно да се почувствам толкова уязвима.

— Не, разбира се, че не. Разбирам те.

Продължихме да се гледаме. Той очевидно се чудеше какво да прави. Предположих, че аз бях тази, която трябва да започне всичко отначало, затова сложих ръце на голите му рамене и го придърпах към себе си. Започна да ме целува отново, но този път усещах, че целувките му бяха без страст и чувства. Усещаше се неловкост и колебание, които липсваха преди. Ръцете му вече не галеха тялото ми, той сякаш се стараеше да не ме докосва. Извих се към него, исках да му покажа, че го желая, но усетих как тялото му замръзна и след миг той се отдръпна.

— Съжалявам — промърмори той. — Това беше грешка.

Преди да успея да кажа каквото и да е, Алекс се изтърколи от мен, изправи се и излезе от стаята. Останах да лежа полугола в леглото му тъжна, отхвърлена и разочарована. Чух го да слиза на долния етаж и да пуска музика. Уверих се, че няма да се върне, закопчах пижамата си и се прибрах в моята стая.