Тара Хайланд
Красив лъжец (35)

Благодарности

Бих искала да благодаря на следните хора:

На моя агент Дарли Андерсън за непоклатимата му подкрепа, мъдрост и доброта. Той наистина е най-добрият в тази област! Искам също да благодаря и на Андреа Месънт, която предостави чудесни и проникновени коментари след прочита на ранната чернова на романа.

На моите британски издатели „Саймън & Шустър“ и най-вече на очарователната и търпелива Сузан Бабоно. На моята редакторка Клеър Хей, която дълго време понася какви ли не страдания, за нейните оригинални предложения, които направиха романа значително по-добър, както и заради това че не спира да държи ръката на един много нервен писател, но най-вече за духовитата й компания по време на обяд. Ема Кейпрън в „Хот Бед“, която имам удоволствието да опознавам все повече. В „Атрия“ в САЩ на Джудит Кар и на Сара Дуранд.

След многобройни неточни диагнози на 23 август 2013 г. майка ми най-после научи, че страда от рак на дебелото черво. Дотогава болестта й вече се бе развила до последен, неизлечим стадий. Тя винаги е била най-големият ми поддръжник и нейното най-голямо желание бе да доживее публикуването на „Красив лъжец“. За съжаление това така и не се случи и тя почина по-малко от шест месеца след поставянето на диагнозата, на 6 февруари 2014 г.

Майка ми е родена в Ирландия и идва да живее в Англия през 1962 г. Тя никога не изгуби прекрасния си ирландски акцент, нито пък веселия си, общителен характер. Тя се будеше щастлива всяка сутрин, а усмивката постоянно грееше на лицето й. Гледаше на живота с огромен ентусиазъм, а хората, които срещаше, винаги се учудваха, щом научаваха възрастта й, защото изглеждаше поне десет години по-млада. Тя липсва много не само на мен, но също и на баща ми, Джон Джеймс Хайланд, и на съпруга ми Том Бийвърс (той бе нейният малък Томи). Посвещавам този роман на моята прекрасна майка, тъй като вече не мога да направя нищо повече за нея.