Тара Хайланд
Красив лъжец (22)

Двадесет и втора глава

— Добре ли си, скъпа? — Джас ме гледаше със съчувствие. Погледът й бе същият през последните две седмици, в които живеех при нея.

През цялото време се държеше изненадващо дискретно и не настояваше да й кажа какво точно се бе случило между мен и Алекс. Бях й благодарна за това. И бездруго голяма част от личния ми живот вече беше на показ. Имаше много свидетели на случилото се и новината бързо се беше разнесла в клуба, така че сега всички знаеха — от клиентите до персонала. Щом влезех в съблекалнята, разговорите спираха и хората ме гледаха така, сякаш съм онова момиче — глупачката, което бе преспало с гадняр като Алекс Ноубъл.

— Честно ли? Не съм особено добре — отвърнах аз, а Джас седна на стола срещу мен. Не ми е леко.

Беше събота сутринта, а аз стоях на масата в кухнята й със стария си лаптоп. Търсех си нова работа и ново жилище. Лечението на майка ми приключваше след две седмици и щяхме да разполагаме с месец да се подготвим, преди социални работници да дойдат и да преценят дали можем да се грижим за Ейприъл. Препоръката към съда на нашия социален работник щеше да бъде решаваща. Затова трябваше да направя всичко необходимо, за да покажем, че можем да осигурим безопасен и стабилен дом на Ейприъл.

Но на думи бе далеч по-лесно постижимо, отколкото на практика. Отчаяно исках да напусна работата в „Дестинация“ не само заради Алекс. Можех да се справя с погледите и шушуканията, защото и преди съм преживявала подобни неща, но ми трябваше работа с по-приемливо работно време. Миналата седмица бях на интервю за нова длъжност, която не беше кой знае какво — рецепционистка във фитнес зала в Лондонското сити.

На хартия работата беше перфектна. Заплатата и работното време бяха добри, фитнесът бе близо до гарата на улица „Ливърпул“, в центъра на район с много банки. Нямаше да работя през почивните дни и смените ми щяха да продължават най-късно до десет вечерта. Но интервюто не мина никак добре. Управителката не остана впечатлена от надеждността ми, а споменът за разпита, на който ме подложи, все още ме караше да потръпвам.

Защо си работила само три месеца на бензиностанцията?

А от колко време работиш в „Дестинация“?

Бих искала да отбележа, че явно не се задържаш дълго на работа. Има ли някаква конкретна причина за това?

Имаш ли препоръки?

Опитах се да обясня възможно най-добре, но дори и аз нямаше как да не призная, че автобиографията ми бе доста бедна. Тръгнах си с ясното усещане, че искаха да ми кажат: „Не ни се обаждай, ние ще ти се обадим“. Кандидатствах и за много други работни места, но едва ли имах големи шансове.

— Както и да е — казах аз и затворих лаптопа си. — Този следобед ще разгледам един апартамент. Стискай палци всичко да мине добре.

— Да, разбира се. Не се отказвай от онази работа. Обзалагам се, че не си се изложила толкова много, колкото мислиш.

Джас ми се усмихна окуражаващо, а аз се опитах да отвърна на усмивката й. Но имах предчувствието, че нещата бяха точно толкова зле, колкото предполагах.

 

 

— И така, както виждате, всичките три спални са достатъчно големи. — Брокерката ме заведе в една от стаите, за която реших, че е основната спалня.

Сандра Морган или Санди, както ми каза да я наричам, беше жена на средна възраст със сурово лице. Носеше костюм с подплънки от 80-те години в яркочервен цвят. Косата й сякаш бе изсушена тази сутрин. Учудих се, че къдриците й успяха да минат през вратата.

— Във всички стаи се побират двойни легла и навсякъде има голямо пространство за гардероб.

Обясни ми, че апартаментът е близо до всякакви удобства — спирките на метрото и автобусите, и търговски център — но всъщност нямаше нужда да го хвали. Жилището беше идеално и точно това, което търсех.

Апартаментът се намираше близо до езерото Канада Уотър, от другата страна на реката, срещу „Плейстоу“, в Източен Лондон, където живяхме преди. През последните две десетилетия районът постепенно бе започнал да се заселва от хора със знатен произход и днес можеше да се похвали със съвременни жилищни комплекси, в които живееха млади професионалисти. Сградата бе едва на около пет години и имаше модерно излъчване — стените бяха боядисани в цвят магнолия, килимите бяха кремави, а стаите — малки, но удобни и практични. Бях сигурна, че на Ейприъл ще й хареса много, а социалната работничка Маги ще остане впечатлена, когато дойде на посещение.

Върнахме се в кухнята и Санди се обърна към мен с голяма, ентусиазирана усмивка.

— Е, какво мислите?

Кухнята беше добро място да зададе този въпрос. Макар че бе малка или компактна, както се изразяваше Санди, имаше южно изложение, така че през огромния прозорец нахлуваше слънчева светлина и падаше върху кръглата маса в ъгъла. Представях си как цялото ни семейство се събира около нея.

— Ще го наема — казах аз и забелязах как очите й проблеснаха при думите ми.

— Чудесно! — Тя бръкна в кожената си бизнес чанта и ми подаде някакви документи. — Ето формуляра, който трябва да попълните. Съвсем стандартен е. Трябва само да уточним препоръките и да изчистим депозита, и апартаментът е ваш.

Разгледах формуляра и нещо привлече вниманието ми.

— Депозитът е в размер на шестседмичен наем? Мислих, че е за четири седмици.

Усмивката изчезна от лицето на брокерката.

— Е, депозитът е в размер на шестседмичен наем. Въпросът не подлежи на договорки. Това проблем ли е?

Нямаше да бъде проблем, ако бях взела парите, които Алекс ми предложи за последната игра. Понякога ми се иска да не бях толкова принципна. Така животът ми щеше да е много по-лесен.

Не отговорих веднага и Санди въздъхна.

— Вижте. — Погледна сърдито часовника си. Приятелското й отношение бе сменено от нетърпение. — Съжалявам, но имам и друга среща.

С умели движения, които сигурно беше усъвършенствала дълги години, тя успя да ме изведе от кухнята в коридора. Преди да разбера, отвори входната врата и аз вече стоях отвън, на изтривалката с надпис „Добре дошли“.

— Нали ще уведомите собственика, че се интересувам от апартамента? — попитах аз, усещайки, че жилището ми се изплъзва.

— Да, разбира се. Но не възлагайте особени надежди. Това е много чест развой на нещата. — При тези думи тя затвори вратата пред лицето ми.

 

 

Късно следобед се прибрах в апартамента на Джас и се чувствах наистина обезсърчена. Изглежда, нямаше да бъде никак лесно да си намеря нова работа и жилище. Отворих входната врата, а Джас веднага дойде да ме поздрави.

— Е, как мина? — попита тя, подскачайки от крак на крак.

Бях й благодарна, че през последните две седмици прекарваше толкова много време с мен, особено като се имаше предвид, че не бях никак забавна. Знаех, че умира от нетърпение да се пренесе у Хю и можеше да ме зареже, но вместо това тя остана и не спираше с опитите си да ме развесели.

— Не особено добре. — Пуснах мантата си на пода и събух маратонките си. Високият дух на Джас ми допадаше, но сега не бях в настроение за веселби.

— Не съм толкова сигурна. — Тя ме хвана за ръката. — Ела да прослушаш съобщенията си.

Задърпа ме във всекидневната и застана до мен, докато аз пусках телефонния секретар. Тя очевидно полагаше усилия, за да не издаде вълнението си, но дори и аз останах изненадана, когато чух първото съобщение. То бе от управителката на фитнеса, която ми предлагаше работата като рецепционистка. Второто съобщение бе от Санди, която съобщаваше, че собственикът на апартамента бил съгласен да вземе депозит само за четири седмици.

Прослушах съобщенията втори път, а на лицето на Джас грееше широка усмивка.

— Видя ли? Нали ти казах, че всичко ще се оправи?

Почувствах огромно облекчение. Очакваше ме ново начало. Ако нещата продължаваха да се подреждат в същия дух, скоро Ейприъл щеше да се прибере у дома и никога повече нямаше да се наложи да виждам Алекс Ноубъл.

* * *

— Е, значи ни напускаш? — каза Джайлс и се облегна на бара два дни по-късно, докато бях на работа в „Дестинация“.

Опитах се да се видя с него по-рано и да му кажа за новата ми работа, но го нямаше, затова се наложи да оставя молбата си за напускане на бюрото му.

Не бяхме говорили след случката, при която го отблъснах, но се радвах, че дойде да ме намери. През цялото време се държеше добре с мен и аз не исках нещата между нас да останат неизяснени. Радвах се, че и той мислеше така.

— Надявам се, че не е заради… ами…

— Алекс? — допълних аз.

Поне имаше благоприличието да изглежда засрамен.

— Съжалявам. Дочух някои неща. Не трябваше да вярвам на слуховете, но… — обясни той и сви рамене. Знаех какво имаше предвид. Ситуацията имаше толкова големи последици, че нямаше как да ги избегнем.

— Не е заради това. Трябва ми работа с по-нормално работно време.

— Сигурен съм, че татко щеше да ти намери нещо подходящо.

Всъщност Дънкан Ноубъл каза същото, когато му се обадих, за да му съобщя, че напускам. Смятах, че му дължа това, защото преди няколко месеца ми бе помогнал. Предложението му ме изненада, особено предвид факта, че ме видя с Алекс в имението „Рексли“. Питах се дали не ми предлага друга работа единствено защото знаеше, че синът му ме беше зарязал. Това ми бе достатъчно да му откажа.

— Вече всичко е уредено и аз съм доволна.

Джайлс кимна с разбиране.

— Това е добре. Радвам се, че нещата се оправят. Ако ти трябват препоръки или нещо друго, просто ми се обади.

— Благодаря. — Думите ми бяха съвсем искрени. — За всичко. Държа се много мило с мен. А и не каза нищо за покер игрите.

Докато двамата разговаряхме, усетих, че някой ме гледа. Вдигнах поглед и видях Алекс и неговите приятели в другия край на заведението. Гледаше ни втренчено и не изглеждаше никак доволен.

Виждах го за първи път след онази ужасна нощ, в която ме унижи пред приятелите си. Не знам дали ме избягваше, или просто не беше идвал в „Дестинация“, но това не ме интересуваше. Радвах се, че не ми се налагаше да го виждам. Досега.

В един миг погледите ни се срещнаха, но Алекс веднага се обърна към Тори, която бе седнала до него, и продължи разговора си.

Джайлс си тръгна и аз се върнах към работата си.

Инцидентът с Алекс продължи само няколко секунди и аз дори не се замислих за случилото се. Но дойде време за почивката ми. Тръгнах по коридора и чух стъпки зад себе си. Обърнах се и го видях. Раздразнението ми, че ме следва, се изпари напълно, щом видях изражението му. Алекс беше бесен.

— Какво има между теб и Джайлс? — попита той.

— Нищо — казах аз, обърнах се и продължих по коридора. Но той застана пред мен и препречи пътя ми.

— Не ме прави на глупак. Видях ви заедно. Кажи ми — вече спиш с него ли?

Гневът се лееше от цялото му същество. Не можех да повярвам какъв двуличник беше! Спа с мен, заряза ме и ме унижи, а сега имаше нахалството да — какво? Какво всъщност си позволяваше? Ако не го познавах толкова добре, бих помислила, че ревнува.

Щях да му обясня, че съм подала молба за напускане и с Джайлс се сбогувахме, но тогава се запитах защо е нужно да си правя труда. Не бях длъжна да се оправдавам пред него. Ако Алекс си правеше някакви заключения за връзка между мен и Джайлс, не бе необходимо да му обяснявам каква е истината.

— И какво, ако го правя? — Вирнах предизвикателно брадичка аз. — Не е твоя работа. — Направих крачка напред. — Ти съвсем ясно ми показа, че не искаш да имаш нищо общо с мен. Защо просто не направиш услуга и на двама ни и не ме оставиш на мира.

Обърнах се, но той хвана ръката ми.

— Нина…

— Недей! — извиках аз и издърпах ръката си. — Не знам какво се опитваш да направиш. Може би искаш да видиш дали самоуважението ми е толкова ниско, че да се върна при теб, след като се отнесе с мен като с боклук, за да ме унижиш отново. Ако е така, нека си изясним нещата — по-добра съм, отколкото си мислиш и съм по-добра от теб. Не ме докосвай никога повече.

Продължи да ме гледа дълго. Положих усилия да отвърна на погледа му. Сърцето ми биеше толкова бясно заради гнева и болката, които изпитвах, че едва дишах, но не исках да му позволя да види какво чувствам. Помислих, че той ще каже още нещо, но за мое облекчение просто си тръгна.

Наблюдавах как се връща обратно в клуба. Едва тогава издишах дълбоко.

Нещо ме накара да го последвам. Видях го да се връща на масата и да сяда до една красива блондинка. Обви раменете й с ръка и се наведе, за да прошепне нещо в ухото й. Не знам какво й каза, но явно думите му бяха свършили своето, защото секунда по-късно двамата тръгнаха към изхода.

Очите ми се напълниха със сълзи, бързо ги избърсах. Нямаше смисъл да плача за някой като Алекс. Бе ми дал да разбера, че не се интересува от мен. Той беше свободен. Можеше да спи с всяка, с която пожелае. Но ме болеше да гледам как го прави.