Тара Хайланд
Красив лъжец (10)

Десета глава

През седмицата не се случи нищо съществено. Във вторник вечерта се срещнах със сестра ми, както беше постановил съдията. Ейприъл изглеждаше добре. На Ракел явно вече не й беше интересно да я тормози. Но нямаше търпение да се върне вкъщи. Обясних й, че няма как да подадем молба в съда, преди лечението на мама да приключи, но според мен тя продължаваше да се надява, че ще се появи някаква възможност.

Психологът от рехабилитационния център ми се обади, за да ме информира за напредъка на мама. Каза ми, че седмицата е била доста трудна за нея, но давала всичко от себе си, за да остане силна. Оставих думите на психоложката без коментар. Нямах намерение да възлагам напразни надежди на майка ми. Особено като се имаше предвид кашата, която бе забъркала със Сергей. В момента най-важно за мен беше да му върна парите.

Това бе единствената мисъл в главата ми и следващата неделя, когато малко преди десет вечерта пристигнах в хотел „Мейнър“ за първата покер игра на Алекс, в която щях да участвам като крупие. Постоянно трябваше да си напомням причината, поради която го правя, защото в противен случай можеше да избягам.

Междувременно потърсих повече информация за Алекс в интернет. Имаше предимно негови снимки в нощни клубове или на бляскави партита по целия свят, винаги придружаван от красиво момиче. Но намерих и една статия, която разкриваше повече подробности. Публикувана в един от онези клюкарски таблоиди, статията беше написана след една от бизнес сделките на Дънкан Ноубъл, но обръщаше повече внимание на него и синовете му, отколкото на работата му. Материалът бе основан на слухове и предположения, като постоянно цитираше „близък до семейството източник“, но като цяло звучеше правдоподобно. В статията се споменаваше за разрив между Дънкан и по-малкия му син Алекс, който продължавал от години.

Алекс и Джайлс били полубратя. Майката на Джайлс, първата съпруга на Дънкан — добра и мила жена, починала от рак на яйчниците малко след раждането на сина си. Дънкан бил покрусен от смъртта й и все още тъгувал по нея, когато срещнал красивата изгряваща актриса на име Ева. Тя била душата на компанията, обичала забавленията. Двамата преживели бурен романс и се оженили след няколко месеца, а малко по-късно се родил Алекс.

Но Ева бързо се уморила от семейния живот. Не се интересувала нито от собственото си дете, нито от доведения си син. По-малко от година след раждането на Алекс, тя напуснала Дънкан и заживяла с беден художник. Двамата умрели от свръхдоза в Париж няколко месеца по-късно.

Майката на Джайлс е била светица, а майката на Алекс — грешница. Това обясняваше много.

В статията се разказваше още как Алекс се превърнал в истински плейбой, който купонясвал по целия свят и обърнал гръб на семейния бизнес. Именно това довело до разрива между него и баща му, който имал предпочитания към по-големия си и по-разумен син Джайлс. Имайки предвид видяното до момента, статията беше доста точна.

Вече се бях досетила за нещата, които пишеше в статията, но все пак ми беше от полза, защото, независимо дали ми харесваше или не, в момента семейство Ноубъл бе част от живота ми.

Качвайки се в асансьора, видях отражението си. Бях облечена по-официално от обикновено и се надявах, че дрехите ми са подходящи. Тъй като вече присъствах на една от покер игрите, разбрах, че обичайните ми дънки и тениска изобщо не подхождат. Не си падах по полите и роклите, затова трябваше да избера дрехи, които са елегантни, но и удобни. Предишния ден обиколих магазините за дрехи втора употреба и намерих стилен черен костюм, който комбинирах с бяла риза. Прибрах късата си тъмна коса назад, за да не пада върху лицето ми. По принцип не носех грим, но този път си сложих спирала и тъмен гланц за устни. Накрая придобих типичната за 20-те години на двадесети век двуполова визия. Успях да постигна това, което исках — изглеждах по-възрастна и имах вид на професионалист.

Излязох от асансьора и тръгнах по коридора, но все още се чувствах напрегната, макар че изглеждах добре. Когато се обадих на Алекс и приех предложението му за работата, очаквах, че ще има поне една репетиция. Но той ми отвърна, че това ще се случи по време на самата игра — бойно кръщение, в което или ще се проваля, или ще оцелея. Стоях пред апартамента и при тази мисъл коремът ми се свиваше. Наложи се да избърша изпотените си ръце в панталона си, преди да почукам.

Алекс отвори вратата. Играчите все още не бяха пристигнали. Той ми бе казал да дойда по-рано, за да мога да привикна към обстановката преди началото на играта.

Огледа ме от главата до петите и кимна одобрително.

— Добър избор — каза той провлечено. Бях го попитала какво да облека за играта, но той остави решението на мен и дори ми предложи пари за дрехи. Според мен се учуди, че бях успяла сама да избера подходящ тоалет. Погледът му се плъзна надолу по ризата ми до мястото, на което копчето едва се закопчаваше на бюста ми. — Надявам се, че няма да разсейваш играчите.

— Сигурна съм, че това няма да е проблем.

Той отиде до бара и попита:

— Искаш ли нещо за пиене?

— Само вода.

— Точно така — отвърна той, наля ми чаша вода и добави лед и резен лимон. — Всичко ще е наред, ако умът ти е бистър.

Подаде ми чашата, а аз забелязах, че ръката ми трепери и изпитах неудобство. Искаше ми се да му задам някои въпроси за вечерта, да се уверя, че всичко ще бъде наред, но на вратата се почука, преди да намеря подходящите думи. Първият играч бе пристигнал.

През следващите двадесет минути всички гости се събраха в стаята. Докато пристигаха, Алекс ми обясняваше кои са те: сред тях имаше бизнесмени, известен актьор и министър от правителството. Бях го виждала да разговаря с някои от тях в „Дестинация“. Вероятно се бяха запознали точно там. Сега всичко се изясняваше: това бе причината Алекс да прекарва толкова време в клуба — там намираше играчи.

Стоях в единия край на стаята и наблюдавах как Алекс общува с гостите. Беше идеалният домакин — чувстваше се уверен и спокоен сред тези важни клечки.

Вече бе станало 22:30 и всички се бяха събрали, така че играта трябваше да започне всеки момент.

Играчите заеха местата си на масата и аз седнах до тях. Разгледах тези високопоставени персони и всичко се изпари от главата ми. Аз бях крупие и трябваше да поема нещата в свои ръце, но никога преди не се бях чувствала толкова не на място.

Имах усещането, че съм измамник и дълбоко в себе си ми се искаше да избягам. Защо въобще се бях съгласила да участвам в това?

Защото парите ти трябват — напомни ми един глас. — В противен случай Сергей ще си отмъсти и ще подгони Ейприъл.

При тази мисъл аз взех тестето с карти, разбърках ги и започнах да раздавам.

В средата на първия рунд на залаганията случайно обърнах една карта и част от играчите я видяха — вале купа. Не беше кой знае какво, случваше се често, а аз спазих етикета, извадих картата и я сложих с лицето нагоре пред играча, на който трябваше да я раздам. Щях да я използвам като първата „изгорена“ карта^[1] след края на раздаването.

Продължих с раздаването, сякаш не се бе случило нищо, но сигурно се бях притеснила заради грешката, защото обърнах и разкрих още една карта — петица спатия.

Този път трябваше да спра и да започна отново, защото се допуска само една разкрита карта при раздаване. Тъй като вече бяха разкрити две, раздаването се считаше за невалидно.

— С-с-съжалявам — заекнах аз и събрах раздадените карти. Притеснението в гласа ми никак не ми харесваше, защото издаваше слабостта ми. Питах се как трябва да постъпя, дали не бе най-добре да си тръгна. Не виждах как мога да оправя нещата.

Но докато се молех земята да се отвори и да ме погълне, Алекс приближи и се наведе, за да ми прошепне нещо. Очаквах да ми нареди да си тръгна, но вместо това той каза:

— Поеми си дълбоко въздух и се успокой. Можеш да се справиш. Няма причина да се притесняваш.

Стисна рамото ми и се отдалечи.

Не знам каква бе причината — може би неочакваната доброжелателност, но думите на Алекс ми подействаха успокояващо и аз направих точно това, което той ми каза — вдишах дълбоко, а след това издишах бавно. Отворих очи и взех тестето карти.

— Така — казах аз с увереност, която изненада дори и самата мен. — Нека пробваме отново.

След това играта продължи гладко.

Приключихме след пет часа, а всички играчи ми благодариха, преди да си тръгнат.

— Заповядай — каза победителят и ми даде някакви пари.

Преброих ги, след като той си тръгна. Триста лири. Не можех да повярвам. Сумата беше нищо за него при залозите, на които играха тази вечер, но за мен бе всичко. Като прибавех парите, които Алекс трябваше да ми даде, и заплатата ми от „Дестинация“, спокойно щях да платя първата вноска на Сергей тази седмица.

Алекс изпрати играчите и дойде при мен.

— Благодаря ти. Справи се много добре.

— О, не съм убедена. — Лицето ми беше пламнало, а сърцето ми биеше лудо. — В началото обърках нещата и бях готова да избягам, но тогава ти дойде и…

— Справи се добре — намеси се той и прекъсна тирадата ми. — Останах впечатлен.

Стояхме един срещу друг и се гледахме. Изведнъж осъзнах колко близо до мен бе той и се почувствах объркана, защото не знаех какво изпитвам заради близостта му. Той бе всичко, от което трябваше да се пазя, но въпреки това стоях тук и той ме успокояваше. Сърцето ми заблъска по-бързо и аз облизах сухите си устни.

Чудех се как да продължа разговора, но в този момент една слаба брюнетка, която наблюдаваше играта, дойде при нас и прегърна Алекс, разваляйки мига.

— Хайде, скъпи — намуси се тя, сякаш аз въобще не съществувах. — Готов ли си вече? Знаеш, че трябва да спя, за да съм красива.

— Дай ми секунда, за да приключа с Нина, и тръгваме.

Тя ми хвърли бърз, пренебрежителен поглед, обърна се и тръгна към близкия диван. Разположи се на него, извади бебешкорозовия си телефон и започна да пише на някого.

— Ето. — Алекс бръкна в кожената спортна чанта и извади пачка пари. Мигът, който преди малко споделихме, бе отминал и сега той отново се държеше делово.

Изчака, докато набързо преброих парите. Хиляда лири, точно както бе обещал.

Вдигнах поглед, а Алекс все още стоеше на мястото си.

— Ще ти трябвам ли отново? — попитах аз.

Той изглеждаше развеселен от нетърпението ми. В началото се кълнях, че никога не бих направила подобно нещо, а сега исках да участвам в колкото може повече игри. Но това беше най-бързият начин да върна дълга на майка ми и да събера достатъчно пари, за да наема приличен апартамент, в който да живеем.

— Нали не искаше да правиш нищо незаконно? — Тонът му беше леко подигравателен, но аз не исках да отстъпя и да се засрамя.

— Казах ти — парите ми трябват.

— Да, вече го каза. — Той ме гледаше внимателно. — Просто се питам за какво са ти нужни.

Огледах стаята. Изкушавах се да му кажа, но мястото не бе подходящо. Не и в присъствието на онова момиче, което го чакаше.

— Има ли значение? — казах лековато аз. — Просто ми отговори дали ще ти трябвам отново.

— Удобно ли ти е следващата неделя?

Изпитах огромно облекчение. Ако ме наемаше всяка седмица, щях да мога да плащам на Сергей.

— Да, чудесно.

— Алекс? — извика нетърпеливо дългокраката брюнетка от другия край на стаята. — Готов ли си?

Той се намръщи, видимо бе ядосан.

— Дай ми минута.

— Не се бави заради мен — казах аз. — Между другото, какво ще каже Тори за новата ти приятелка?

— Няма да каже нищо. Тори знае как стоят нещата. Знае, че не съм мъж само за една жена. — Той направи крачка към мен. — Само една дума от теб и с радост ще я зарежа. — Той кимна към брюнетката.

— Вече ти казах, че няма да спя с теб.

— Знам. Ще я зарежа с радост, ако искаш да те закарам до вас.

Изглеждаше напълно сериозен и не знаех как да реагирам. Опитах се да изглеждам надменна.

— Поласкана съм от предложението ти, но нямам никакви намерения да се возя с човек, който е пил или е взел наркотици.

— Кой казва, че съм пил или взел наркотици?

— Ами… виждала съм те.

Той отново се намръщи и придоби наистина объркано изражение.

— Кога? Тази вечер ли?

Начинът, по който реагира, ми подсказа, че тази вечер всъщност не го бях виждала да пие или да се дрогира.

— Май просто предположих, че…

— Само защото се знае, че пия по някое питие и понякога използвам леки фармацевтични продукти, ти предполагаш, че карам автомобил пиян и дрогиран до несвяст? Дръзко предположение.

Осъзнах, че той беше прав. Преглътнах и се опитах да насоча разговора към първоначалния въпрос.

— И все пак… предпочитам да си хвана такси.

— Хубаво. Както искаш. Но за протокола ще отбележа, че тази вечер пих само нискоалкохолна бира. Това, че не играя по правилата като Джайлс, не означава, че съм идиот.

Обърна се, без да каже нищо повече, и отиде до брюнетката, която бях сигурна, че познавам от корицата на някое списание. Не чувах разговора им, но той й подаде ръка и й помогна да се изправи. Хванаха се за ръце и тръгнаха към изхода.

Вратата се затвори с трясък, който отекна в празната стая. В този миг осъзнах, че бях сама в огромното помещение. Завършекът на вечерта бе пълно фиаско. Нощта ми беше харесала повече, отколкото бях склонна да си позволя. Не исках да го признавам, но бях доволна, че поне веднъж в живота си направих нещо диво и опасно.

Прогоних тази мисъл, прибрах парите в джоба на якето си и излязох навън в студения и светъл ден. Охранителите на Сергей трябваше да дойдат, за да вземат парите, а аз нямах никакво желание да ги карам да чакат.