Тара Хайланд
Красив лъжец (28)

Двадесет и осма глава

Опитах се да продължа напред. Концентрирах се върху работата и семейството си. Ейприъл се справяше добре в училище и, изглежда, бе успяла да забрави приемния дом. Няколко пъти попита какво се случва с Алекс, но след време разбра, че не ми се говори за това.

За щастие успявах да избягвам срещите с него. Добре че не работех в „Дестинация“, защото щеше да бъде много болезнено да го виждам често. За моя изненада той уважи желанието ми и не се опита да се свърже с мен. Очаквах да ми звъни пиян, да ме моли да се върна при него, но не се случи нищо подобно.

Знаех, че бе неизбежно да се срещнем. Сватбата на Джас и Хю беше съвсем скоро. Аз бях шаферка, а той — кум, така че нямаше как да не се видим.

Трябваше да се досетя, че имаше нещо, когато се заех с организацията на моминското й парти. Постоянно разпитвах Джас какво иска да правим, а тя отговаряше уклончиво, което бе нетипично за нея. Най-после, шест седмици преди сватбата, тя ме заведе в едно кафене и ми каза, че с Хю искали да си направят общо моминско и ергенско парти в „Дестинация“ — мястото, на което се бяха запознали.

— Ще те разбера напълно, ако не искаш да дойдеш — каза тя. — Знам, че няма да ти е лесно с Алекс и всичко останало…

Бях трогната от нейната самоотверженост. Тя все още не знаеше истинската причина за раздялата ни, но очевидно разбираше, че бе нещо наистина ужасно, щом още продължаваше да ме боли.

— Не ставай глупава — отвърнах аз и се насилих да се усмихна. — Разбира се, че ще дойда. И без това ще трябва да го видя на репетицията и на самата сватба. Най-добре да приключим с това още сега.

Бях учудена, че тя не изглеждаше особено доволна от решението ми.

— Страхотно. — Тя пусна една бучка захар в кафето си и го разбърка бавно. — Наистина се радвам, че ще бъдеш там…

— Но? — настоях аз.

Тя въздъхна, остави лъжицата и избута недокоснатото си кафе.

— Но трябва да ти кажа нещо за Алекс. Той няма да е сам на партито.

Изсмях се остро.

— Това не е никаква изненада. Очаквах, че ще дойде с цял антураж от красиви манекенки, високи и пияни. Сериозно, Джас, не съм толкова наивна.

Но тя вече клатеше глава.

— Не, не е така. — Тя отново въздъхна и бе очевидно, че й е трудно да продължи. — В началото след раздялата ви ние с Хю очаквахме същото. Чакахме да излезе от релсите. Но това не се случи. Не ме разбирай погрешно — каза бързо тя. — Той беше съкрушен. Прекарваше много време у нас, разговаряше с Хю. Две седмици спа на дивана ни. — Тя завъртя очи. — Всичко това дори ми стана досадно. Но той успя, не се върна към предишния си начин на живот.

Нямах представа за всичко това. През последния месец Джас усърдно избягваше темата. Разбира се, знаех, че тя се виждаше с него заради Хю, но никога не попитах за Алекс. Не исках да знам нищо. Но сега исках.

— Е, какво искаш да ми кажеш?

Джас се облегна на стола си.

— Казвам, че той се промени. Спря да купонясва и сега работи. Развива собствен бизнес, отваря хотел.

В началото не казах нищо. Очаквах, че се е върнал към предишния си начин на живот и бях подготвена за такъв развой на нещата. Но не знаех как да реагирам на това, което чувам.

— Е, това е хубаво, нали? — опитах се да звуча равнодушно. Поведението на Джас ме караше да мисля, че има някаква уловка.

— Да, така е — отвърна внимателно тя, като избягваше погледа ми.

Опитвах се да отгатна какво премълчава. И тогава разбрах.

— Коя ще бъде дамата му?

— Казва се Хелън. Адвокат е. Много мила и умна. Виждат се през последните два месеца.

— Но това е много дълго време за човек, който досега не е имал сериозно гадже.

Джас не отговори. Настъпи мълчание.

— Е — каза най-после тя. — Ще те разбера, ако не искаш да дойдеш.

Засмях се насила. Очевидно тя се е тревожела много за този разговор и това никак не ми хареса. Нямаше да бъде честно да разваля сватбата на Джас.

— Не ставай глупава! Разбира се, че ще дойда. Все някога трябва да се видим, а партито е подходящ момент за това.

Джас изпита такова облекчение, че бе готова да се разплаче.

— О, Нина, това е страхотно. Не можеш да пропуснеш партито заради него. Ела, облечи нещо секси и му покажи какво е изгубил!

Поклатих глава. Това бе последното нещо, което бих направила. Щеше да ми бъде трудно да преживея вечерта, но щом моето присъствие правеше Джас щастлива, си струваше болката да видя Алекс.

 

 

Вечерта на партито дойде и аз се приготвях. Обмислих съвета на Джас да се наконтя и да покажа на Алекс какво пропуска. Но не беше в стила ми. Вместо това облякох тъмни дънки, топ и рокерски ботуши. Така добих обичайния си вид на решително момиче.

Щом разбра, че отивам в скъп лондонски клуб Ейприъл се развълнува и настоя да ми направи прическа и да ме гримира. Накрая тъмната ми коса стоеше разрошена около лицето ми, очите ми бяха подчертани със спирала и очна линия, а на устните си сложих любимото ми червило в цвят черна череша. Сега поне се виждаше, че съм положила някакви усилия.

Пристигнах в „Дестинация“ и веднага се почувствах не на място. Останалите момичета бяха облечени в къси, тесни рокли и носеха високи обувки с каишки. Това ме накара да осъзная, че никога не съм пасвала на този свят.

Чудех се дали да не си тръгна, но Джас ме видя. Извика името ми, изтича до мен и ме прегърна.

— Толкова се радвам, че дойде. — Тя ме пусна и огледа заведението. — Все още не съм го видяла. — Не беше нужно да обяснява кого има предвид.

Това трябваше да ме успокои, но незнайно защо изпитах разочарование.

Джас забеляза реакцията ми, но не каза нищо. Хвана ме за ръката и ме поведе към бара.

— Ела, нека ти вземем нещо за пиене.

Исках бира, но Джас дори не пожела да чуе. С ужас наблюдавах как барманът наля розова течност в чаша за мартини и ми я подаде. В този миг се появи Хю.

— Благодаря ти, че дойде, Нина — каза той и ме целуна по бузата. — Съжалявам, че ви прекъсвам, но трябва да взема годеницата си само за минута.

— Няма проблем — отвърнах аз, а те се отдалечиха.

Отпих от питието си и се намръщих. Беше прекалено сладко за мен. Наистина бих предпочела бира, но барманът се бе отдалечил и пред него имаше доста хора, които чакаха напитките си.

Намерих си един ъгъл, в който да се скрия. Не ми се говореше с никого. Повечето от гостите бяха приятели на Хю. По-късно трябваше да дойдат няколко колеги, с които аз и Джас работехме в клуба, но засега бях сама сред тези изискани хора.

Стоях на мястото си вече няколко минути, когато Алекс се появи. За миг сякаш дъхът ми спря. Шокът да го видя след толкова много време бе по-силен от очакваното. Изглеждаше добре — много по-добре от последния път, когато се срещнахме в двора на църквата. Тъмната му коса беше малко по-къса и разкриваше повече от силното му лице. Беше облечен в черен костюм и риза.

Вниманието ми бе привлечено от момичето до него — адвокатката Хелън. Беше красива — висока и слаба, с права кестенява коса, която падаше по раменете й. Носеше черна рокля и високи обувки, и изглеждаше уверена и стилна. Не приличаше на момичетата, които бях виждала с него.

Погледът ми отново се спря върху Алекс. Знаех, че не трябва да го гледам, но не можех да се сдържа. Навярно беше усетил, че го следя, защото се обърна. На лицето му се изписа изненада, щом ме видя, но само миг по-късно той успя да я овладее. Наведе се към дамата си и й прошепна нещо. Тя го целуна по бузата и тръгна към бара. А Алекс се обърна към мен.

Отпих голяма глътка от коктейла, докато той се приближаваше, но това не ми помогна да се успокоя. Можех да изпия целия бар, но пак щях да бъда нервна.

Той застана пред мен със своите сто и деветдесет сантиметра. Стоеше само на няколко крачки и вероятно преценяваше как ще реагирам.

— Нина? — Погледът му беше мек, а в гласа му се усещаше уважение. — Радвам се да те видя.

Тонът му беше официален и аз разбирах защо. Сигурно и той нямаше желание да се срещаме заради болезнените спомени от миналото. Но вероятно се чувстваше длъжен да дойде на партито заради своя приятел. Сигурно единствената причина за присъствието му бе желанието му нищо да не провали сватбата.

Исках да му покажа, че не възнамерявам да правя сцени, затова леко кимнах.

— И аз се радвам да те видя — отговорих със същия тон като неговия. — Изглеждаш много добре.

— Ти също.

Настъпи мълчание. Чувствах се много неловко, затова отпих от коктейла.

Алекс погледна чашата ми и повдигна вежда.

— Какво пиеш?

Завъртях очи.

— Някакво измислено питие по идея на Джас — отвърнах аз и кимнах към бутилката бира на близката маса. — Повярвай ми, бих предпочела да пия това.

И двамата се усмихнахме за миг, но щом осъзнахме това, погледнахме в друга посока.

— Мога да ти взема друго питие, ако искаш — предложи Алекс.

— Благодаря, но няма нужда. — Чудих се какво друго да кажа, за да водим нормален разговор между познати. — Чух, че отваряш хотел.

Той кимна сериозно.

— Просто един бутик. Оказа се по-трудно от очакваното, но ми харесва.

За щастие приятелката му се появи, преди да се наложи да измисля друга тема на разговор. Носеше две чаши шампанско. Алекс ни запозна и Хелън сякаш не се чувстваше неловко. Прекарахме следващите пет минути в разговори за предстоящата сватба. Накрая се извиних, че трябва да вървя.

Хелън ми се усмихна. Тя наистина бе прекрасна, точно както каза Джас.

— Приятно ми беше да се запознаем, Нина. — Тя се наведе и ме целуна по двете бузи. След това се обърна към Алекс, очаквайки и той да направи същото. Алекс се поколеба за миг и пристъпи към мен. Видях намръщеното му лице и въпросителния му поглед — искаше да е сигурен, че нямам нищо против. Кимнах му едва забележимо.

Притаих дъх, щом той сложи ръце на раменете ми. Устните му докоснаха лицето ми, а аз затворих очи. Всичко приключи за миг и той се отдръпна. Вдигнах поглед и видях как прегръща Хелън през кръста.

Издишах едва когато те се отдалечиха.

За мой късмет пристигнаха приятелите ми от „Дестинация“. Присъединих се към тях и усилено се стремях да не поглеждам Алекс до края на вечерта.

Останах два часа и реших, че вече е време да се прибирам, затова се сбогувах с всички. Бях в стъкленото стълбище, когато Тори застана на пътя ми. Изглеждаше невероятно, както винаги — носеше красива рокля с пайети и много високи обувки.

— Виж, наистина не съм в настроение — казах аз и минах покрай нея.

— Почакай. Моля те — трябваше да крещи, за да мога да я чуя на фона на силната музика. — Ще отнеме само минута.

Нещо в гласа й ме накара да се обърна.

— Какво има? — попитах с тон, който показваше, че трябва да побърза.

Тя се поколеба за миг, но след това каза:

— Съжалявам за това, което се случи с теб и Алекс.

Това бе последното, което очаквах да чуя от нея, но успях да прикрия изненадата си.

— Нима? Е, благодаря ти за съчувствието. Означава много за мен.

Сарказмът ми я накара да потръпне, но тя продължи:

— Мога ли да попитам защо се разделихте?

— Наистина не ми се говори за това.

Очевидно си губех времето, затова се обърнах с намерението да си тръгна.

— Има ли нещо общо с някаква катастрофа?

Завъртях се рязко. Изобщо не ми се искаше да се разнасят слухове за това.

— Какво знаеш по въпроса?

— Нищо! Кълна се! — Тя вдигна ръце в опит да се защити. — Просто чух Джайлс и Алекс да се карат…

Прехапах устни. Не исках тя да продължи да ме разпитва.

— Не е твоя работа, затова не се бъркай в това.

Грубите ми думи я изненадаха, а аз забързах към изхода. Идването ми очевидно бе грешка, която със сигурност нямаше да повторя. Тук имаше прекалено много болезнени спомени. Трябваше да стоя възможно най-далеч от тези хора.