Тара Хайланд
Красив лъжец (16)

Шестнадесета глава

До края на деня успях да избягна Алекс, като просто излязох от апартамента. Но вечерта отидох на работа, обзета от напрежение и страх. Ако той се появи в „Дестинация“, щях да бъда принудена да гледам как момичета като Тори и Лавиния му се подмазват цяла нощ. Не бях сигурна дали ще издържа.

Но не беше нужно да се тревожа. В дамските тоалетни имаше теч и клубът нямаше да работи. Казаха ни да останем още малко, за да видим дали повредата ще бъде отстранена, но след час Мел ни освободи.

Излизах от клуба, когато Джайлс ме догони. Беше по-раздърпан от обикновено — ръкавите на ризата му бяха навити, а тъмнорусата му коса — разрошена, затова предположих, че е прекарал тежка нощ.

— Нина? Имаш ли минута? — попита той, а аз веднага се запитах каква ли грешка бях допуснала. Вероятно забеляза изписаната на лицето ми тревога, защото веднага ми се усмихна чаровно, а на бузите му се появиха трапчинки. — Няма за какво да се притесняваш, наистина.

— Да, разбира се.

Казах лека нощ на Джас и го последвах в кабинета му. Джайлс ми направи знак да седна на малкия диван, а той седна на бюрото си. Въпреки думите му, не можех да се успокоя.

— Извинявай, че преди малко те уплаших. Исках само да видя как вървят нещата, да разбера как си.

Той многозначително снижи глас, а аз се усмихнах. Бях трогната от загрижеността му.

— Имаш предвид какво става с незаконните покер игри?

— Ами всъщност, да. Точно така — каза бавно той. — Но чух и слух, че си се нанесла в апартамента на брат ми.

Едва сега осъзнах с какво желание ме гледаше той. Лицето ми пламна, което бе красноречив отговор на въпроса му.

— Значи е вярно — каза той и придоби някак странно разочаровано изражение. — Има ли нещо между вас двамата?

— Не! — Спомних си за случилото се на концерта на „Тъмбълуиид“, но прогоних мисълта. Това нямаше да се повтори никога повече, не и след всичко, което преживях. — Имах малко неприятности и той ми предложи да остана в апартамента му за няколко седмици. Това е всичко.

Джайлс ме наблюдава в продължение на един дълъг миг, сякаш преценяваше дали му казвам истината. Най-после кимна бързо с глава.

— Радвам се да го чуя. — Усмихна се криво. — Алекс може да бъде много чаровен, когато поиска. Извини ме, ако съм си направил погрешен извод. Не съм искал да любопитствам. Просто се тревожа за теб, това е всичко.

— Знам. Баща ти те помоли да се грижиш за мен и да ми помагаш, и ти правиш точно това.

— Това не е единствената причина за въпроса ми, Нина.

Начинът, по който ме гледаше, ме притесняваше и аз отместих поглед.

— Ами, добре — прокашлях се. — Искам да знаеш, че скоро приключвам с покер игрите. Обещавам. И след това ще се изнеса от апартамента на Алекс.

— Радвам се да го чуя.

Престраших се и отново го погледнах. На лицето му се бе върнало обичайното му делово изражение. Чувствах се объркана. Навярно само ми се беше сторило, че има някакво напрежение между нас.

— Само още нещо — каза той.

— Да?

— Баща ми би искал да вечеря с теб. — Това беше последното, което очаквах. — Той каза, че първата ви среща била много кратка и би искал да те опознае по-добре в неофициална обстановка.

Идеята никак не ми допадаше, но трябваше да призная, че дължах работата си в „Дестинация“ на неговата добра воля, затова нямах особен избор.

— Ще бъдем само тримата — продължи Джайлс, сякаш усещаше колебанието ми. — Той просто иска да те опознае малко по-добре.

Нямаше как да откажа.

— Разбира се. Ще вечерям с него, щом иска.

Джайлс, изглежда, изпита облекчение.

— Той предложи вечерята да е другата неделя, в неговата къща.

В неделя обикновено се провеждаха покер игрите, но за момента Алекс се беше отказал да ги организира.

— Звучи чудесно.

Джайлс се изправи, наведе се над бюрото с гръб към мен и започна да търси нещо.

— Добре — каза бързо той. — Радвам се да го чуя. — Изправи се и се обърна към мен, а в ръка държеше ключовете от колата си. — Приключих за тази вечер, така че мога да те закарам до вас. — Щях да откажа и да обясня, че ще се прибера с метрото, но той добави: — Наистина, няма проблем. По път ми е.

Джайлс караше тъмносив ягуар модел XJ. Автомобилът беше много елегантен и му подхождаше перфектно. Разговорът в колата течеше спокойно, говорехме предимно за „Дестинация“.

Пристигнахме пред дома на Алекс и Джайлс спря отпред, точно до входа.

— Значи Алекс няма да присъства на вечерята? — попитах аз, докато свалях предпазния колан.

— Не. Той избягва семейни сбирки. — Джайлс се намръщи. — Всъщност сигурно няма нужда да ти го казвам, но е най-добре да не споменаваш на баща ми за покер игрите и за това, че живееш у Алекс.

— Да, разбира се — отвърнах аз и взех чантата си. — Благодаря, че ме докара.

— Няма защо — каза той.

За моя изненада, Джайлс се наведе и ме целуна по бузата. В този момент усетих, че някой ме наблюдава. Вдигнах поглед и видях Алекс в неговото порше да влиза бавно в подземния паркинг.

Първоначално не разбрах какво беше провокирало интереса му. Но след това осъзнах как всъщност е изглеждало отстрани. Целувката между мен и Джайлс беше изцяло платонична, но Алекс бе видял единствено тила на брат си.

Джайлс усети промяната в настроението ми и попита:

— Какво има? — Той се огледа, но Алекс вече бе влязъл в подземния паркинг.

— Алекс — захапах устната си. — Видя ни, докато слизаше в паркинга, и сигурно е разбрал погрешно ситуацията.

— Нима? — Джайлс се засмя. — Е, това е интересно.

Не го попитах какво имаше предвид. Благодарих му отново и излязох от колата. Искаше ми се да избегна среща с Алекс, но единственият начин да стигна до стаята си беше да мина през просторната всекидневна. Влязох и го заварих излегнат на един от диваните с чаша уиски в ръка.

— Значи така — каза провлечено той. — Изглежда, вече си преминала на брат ми. Много си бърза.

Завъртях отегчено очи.

— Не ставай смешен.

Тръгнах към стълбите с намерението да се прибера в стаята си, но гласът му ме спря.

— И кое е толкова смешно? — Все още се усещаше нехайният му тон, но под него ясно прозираше острота. — От това, което видях току-що, явно ви е много приятно заедно.

Бавно се обърнах към него. Беше седнал на дивана, а леденосините му очи ме гледаха сериозно. Можех лесно да изясня ситуацията, но все още бях наранена от случилото се сутринта.

— Е, и? — Вирнах пренебрежително брадичка. — Какъв е проблемът, дори и да проявявам интерес към Джайлс. Ти не ми поиска разрешение да доведеш Лавиния.

Той сведе поглед.

— Е, да… — Той поглади брадата си с ръка. — Ти ясно ми показа, че не се интересуваш от мен. Затова просто намерих друг човек, който проявява интерес.

— Така ли? — Жегна ме мисълта, че толкова лесно ме заменяше с друга. — Е, може би намерих човек, който прилича на мен.

Алекс притихна, а след това попита:

— Какво означава това?

— Означава, че ако ще излизам с някого, искам той да бъде като Джайлс. Да бъде отговорен и трудолюбив. Човек, на когото имам доверие. — Той си пое въздух. — Както и да е — продължих аз, преди той да каже нещо. — Не знам защо обръщаш толкова голямо внимание на това. Със сигурност има цяла опашка от момичета като Лавиния, които искат да спят с теб. Остави ме на мира и върви да досаждаш на някоя от тях.

Забелязах как челюстта му се стегна.

— Знаеш ли какво? — каза той след малко. — Мисля да направя точно това.

Допи питието си, взе портфейла си и излезе. Успях да си поема въздух едва след като той изчезна. Очите ми се напълниха със сълзи, но бързо ги избърсах. Нямах причина да се разстройвам. Алекс беше свободен човек. Можеше да прави каквото си иска — дори самата аз му го бях казала.

Но не можех да спра болката. И си легнах с тази мисъл.

 

 

Събуди ме приглушено бумтене на музика. От долния етаж долитаха викове и смях, смесица от мъжки и женски гласове. Като че ли имаше парти. Изправих се в леглото, за да видя колко е часът. Неоновите цифри показваха едва три и половина сутринта. Пъхнах се под завивката, мърморейки, твърдо решена да заспя отново. Но миг по-късно някой увеличи музиката още, след което последваха одобрителни възгласи. Това бе последната капка, която преля чашата. Изритах завивката, скочих от леглото и тръгнах към балкона на горния етаж, за да проверя какво става долу.

От мястото си виждах всекидневната на долния етаж и няколко души. Тори в единия край на стаята разговаряше с мъж, който не познавах, а Алекс беше на дивана. Едно полуголо момиче бе седнало в скута му и двамата се целуваха страстно, а друго целуваше врата му. Тримата изглеждаха така, сякаш всъщност правеха секс.

Не издържах повече. Върнах се обратно в стаята си, облякох се и прибрах вещите си в раницата. Джас щеше да ми позволи да остана в апартамента й за няколко дни. Щеше да ни бъде тясно, но в момента исках да съм далеч от Алекс.

Заслизах по стълбите, с надеждата да се измъкна незабелязано. Почти бях стигнала до вратата на коридора, когато чух гласа му.

— Хей. Къде си мислиш, че отиваш?

Изкуших се, да се престоря, че не съм го чула, но все някога трябваше да проведем този разговор, затова бавно се обърнах към него.

Той дори не си направи труда да се изправи. Само ме погледна лениво от дивана, докато с една ръка галеше косата на момичето до него. Ясно ми казваше, че няма никакво намерение да прекъсне това, с което бе зает, за да разговаря с мен. Налагаше се да говоря тук, пред всички.

— Изнасям се — казах аз.

— Нима? — Той изглеждаше отегчен. — И защо?

Огледах стаята.

— Мисля, че е напълно ясно — леко снижих глас и продължих: — Превърнал си апартамента в бордей.

— И защо това те притеснява? — попита той и ме изчака да отговоря, но аз така и не го направих и той се усмихна. — Освен ако не ревнуваш?

Завъртях очи.

— О, моля те. Не се ласкай.

— Е, щом не ревнуваш, защо те интересува какво правя?

— Защото… — започнах аз, но изпуснах мисълта си. Вече и двете момичета го целуваха, което ме разсейваше достатъчно, а спокойният му тон ме дразнеше още повече. — … защото не искам да съм тук.

Той ме гледа дълго.

— Звучи справедливо. — При думите му изпитах облекчение, но той допълни: — Но първо трябва да ми върнеш парите.

— Какво?

— Много е просто. Върни ми парите, които ти дадох, за да платиш дълга си, и можеш да си тръгнеш.

— Знаеш, че не мога да го направя — отвърнах аз. Не можех да повярвам, че ми причинява това.

— Тогава ще трябва да останеш. Такава беше уговорката, нали — оставаш, докато работиш при мен, за да изплатиш дълга си.

Впих поглед в него. Не разбирах това, което чувах.

— Би ли ни извинила? — каза той и насочи вниманието си към двете момичета, които не спряха да му се умилкват по време на целия ни разговор. — Ще се качим ли горе, дами?

Момичетата слязоха от скута му, той се изправи и подаде ръка на всяко от тях. Нямаше какво друго да направя, освен да ги гледам как се качват на горния етаж.

Замислих се дали все пак да не си тръгна — какво щеше да направи, за да ме спре? Но пък можеше да не ме наеме за покер игрите и така нямаше как да му платя, което възнамерявах да направя на всяка цена. А и дълбоко в себе си усещах, че имам някаква вина за случващото се. Не бихме изпаднали в тази ситуация, ако не бях реагирала по този начин на концерта.

Затова оставих раницата и отидох в кухнята да си направя чаша чай.

— Хей — чух някакъв глас, докато вадех кутията с чая от един шкаф. Обърнах се и видях Тори да се настанява на един от столовете до бара. Изобщо не ми се занимаваше с нея, сигурно щеше да злорадства заради поведението на Алекс. Но за моя изненада, вместо да направи някакъв заядлив коментар, тя само каза: — Какво, по дяволите, се случи между вас двамата?

— Нищо, за което да си струва да говорим — отвърнах аз. Нямах намерение да споделям точно с нея — момичето, което се държеше като кучка от самото начало.

— Е, каквото и да става, вероятно си улучила слабото място на Алекс. Отдавна не го бях виждала в това състояние.

— Какво имаш предвид? Мислих, че това е обичайното му поведение.

Тори сбърчи нос.

— Жените и купоните? — започна да разсъждава тя. — Понякога нещата се влошават. Обикновено излиза извън релси, когато някой го критикува. Казва си: Добре, щом имат толкова лошо мнение за мен, няма смисъл да ги опровергавам.

— Но защо?

Тори въздъхна.

— Мисля, че причината се крие в детството му. Нали знаеш, че майка му е зарязала баща му? — попита тя и продължи, щом аз кимнах. — Дънкан… той е горд човек, който не е приел равнодушно факта, че е мамен от жена си. Така и не простил на Ева, че си е тръгнала, и си го изкарвал на Алекс. А Алекс… той толкова прилича на майка си. Има и същия характер — чаровен и остроумен, душата на компанията… Дънкан е много различен. Той е много по-сериозен — истински бизнесмен, за когото дългът е на първо място. Познаваш и Джайлс — той е същият. За съжаление на Дънкан му било трудно да се сближи с Алекс и двамата имали много проблеми. В началото, когато Алекс бил малък, Дънкан го отбягвал, защото му напомнял за Ева. А щом пораснал, всеки път, когато се забърквал в неприятности, баща му казвал, че прилича на майка си. Винаги го сравнявал с Джайлс и го съветвал да се държи като по-големия си брат. Но каквото и да правел Алекс, никога не било достатъчно. — Тори се усмихна печално. — Мисля, че в крайна сметка Алекс започнал да играе тяхната игра. Създавал неприятности в училище, така и не учил в университет и не преследвал кариера. Оставил всичко това на Джайлс. Дънкан му натяквал, че се държи зле, а той упорито се опитвал да му покаже, че е прав. Мисля, че това се е превърнало в негов навик. Щом някой го нападне, започва да се държи по този начин.

Прехапах устна. Беше интересно да науча всичко това за живота на Алекс. Разказът на Тори обясняваше поведението му. Всичко бе започнало в нощта на концерта. Но дали това означаваше, че Алекс се държи така, защото го отблъснах, а след това му казах, че предпочитам някой по-отговорен като Джайлс? Навярно беше точно така. Но все пак не беше извинение. И нямаше гаранция, че би се държал по различен начин, ако не се бяхме скарали.

Но имаше нещо, което ме притесняваше. Разглеждах Тори, изучавайки я. Със своята руса коса и нежни очи тя изглеждаше безупречно дори по това време на денонощието, след като беше купонясвала цяла нощ.

— Защо ми казваш всичко това? — попитах аз.

— Какво имаш предвид?

— О, стига. Никога не си крила, че не ме харесваш. Държиш се като кучка от самото начало. Защо сега изведнъж се тревожиш какво мисля за Алекс?

— Защото ме е грижа за него и не искам да го виждам в подобно състояние на саморазруха — каза спокойно тя.

— И какво общо имам аз?

Тори ме погледна.

— О, моля те. Не се прави на глупава. Не ти подхожда.

— Тя слезе от стола и тръгна, но после спря и добави: — Чудиш се защо се държах като кучка? Е, не е особено забавно да бъда отхвърлена заради теб.

— Но това е нелепо! Между нас не се е случило нищо. — Е, поне до онзи концерт, но тя едва ли имаше предвид точно това. — Никога не съм го сваляла.

Тори се засмя печално.

— Това само влошава нещата. Няма никакво значение, че не си се опитвала да съблазниш Алекс — той продължава да се интересува повече от теб, отколкото от мен. Вината може би не е твоя, но това няма как да ни превърне в най-добри приятели. — Очите й леко се насълзиха. — Всеки път, когато те погледна, виждам момичето, което Алекс предпочита пред мен. Дори и да съм се държала подло, можеш ли да ме виниш за това? Независимо дали си знаела или не, той иска теб, а не мен.

След тези думи Тори си тръгна. А аз останах в кухнята и ми стана мъчно за нея. През цялото време я смятах за богата кучка и не се бях замисляла защо се държи толкова зле. Дали не грешах и за Алекс?

Направих чая и се сгуших на дивана с чаша в ръка, мислейки за Алекс и нещата, които научих за него. Досега го бях мислила за богат чаровник, който има целия свят в краката си. Но тъжното му детство ме накара да смекча отношението си.

Огледах стаята. Навсякъде се въргаляха празни бутилки от шампанско. По черната стъклена маса видях следи от кокаин. А едно от момичетата беше зарязало блузата си…

Въпреки причините за поведението на Алекс не можеше да се отрече, че той има сериозни проблеми. А аз вече си имах достатъчно грижи с майка ми.