Тара Хайланд
Красив лъжец (11)

Единадесета глава

— Онази вечер свърши добра работа — каза Алекс. Беше вечерта на следващия петък и той ме хвана натясно, докато оставях отсервираните чаши на бара. Не го бях виждала в клуба тази седмица. — Нали не си се отказала за неделя?

Усетих прилив на адреналин — страх, примесен с вълнение, предизвикани от очакването.

— Не, разбира се! — Опитах се да звуча небрежно, но тайно се радвах, че играта ще се състои. Платих първата вноска на Сергей, но в понеделник трябваше да направя следващото плащане.

Вниманието на Алекс бе привлечено от нещо и той погледна нагоре. На лицето му се появи весело изражение и каза:

— Мисля, че имаме публика.

Погледнах нататък и видях, че Джас ни наблюдава. Имаше озадачен вид и знаех, че се чудеше защо отново говоря с Алекс. Страхотно. Не исках да си мисли, че съм се превърнала в една от златотърсачките, които се подмазваха на богатите клиенти.

— По-добре да вървя.

— Защо бързаш толкова?

Алекс стоеше пред мен, а гърбът ми бе опрян в стената, така че можех да се измъкна само ако той ми направеше място. Но вместо да отстъпи, Алекс приближи още, а очите му играеха дяволито. Преди да успея да го спра, той протегна ръка, взе кичур коса, паднал на лицето ми, и го пъхна зад ухото ми. Плъзна ръка по бузата ми и я сложи на рамото ми, а жестът му бе преднамерено интимен.

— Притесняваш се, че няма да одобри, че общуваш с мен?

Ръката му все още беше на рамото ми, той започна нежно да масажира ключицата ми. Знаех, че се опитваше да създаде неприятности и да ме подразни, затова се постарах да отвърна на погледа му без емоции и отказах да му доставя удоволствието, като реагирам по някакъв начин.

— Учудена съм, че се опитваш да привлечеш внимание към факта, че имаме нещо общо. Нали се разбрахме, че никой не трябва да узнава за това?

— Хмм… — Той наклони глава на една страна и продължи да ме гледа, а аз в един момент се запитах дали не се готви да направи някоя сцена. Но тогава вдигна ръце в знак, че се предава. — Права си, както винаги. — Той погледна Джас. — Оставям те да й обясниш за нашата малка среща и по-късно ще ти изпратя съобщение с подробностите за неделя.

Отидох при Джас.

— Изглежда ви беше много приятно заедно — отбеляза тя. — Какво става?

— Нищо — проследих с поглед Алекс, който се присъедини към приятелите си — две момичета блондинки, разбира се, му направиха място на дивана. Ръцете му се плъзнаха около раменете им, докато се настаняваше между тях. Хрумна ми една мисъл: — Той просто се пробваше с мен.

— С теб и с всички други момичета в заведението. Надявам се, че си го сложила на мястото му.

Усмихнах се насила.

— Точно това направих.

— Също като онази отрепка Хю — мрачно измърмори тя. — Тази вечер е тук и ме гледа с големи, влажни очи. Сякаш трябва да забравя, че миналата седмица ме отряза.

Проследих погледа й и видях Хю, който стоеше в другия край на заведението и наблюдаваше Джас. Усмихна й се леко с надежда и й помаха, но тя само се намуси и му обърна гръб. Гордеех се с нея, защото не се поддаде.

Малко преди три часа стоях на бара и си почивах. Клубът скоро щеше да затвори, а в този период нямахме много работа. Почти всички гости бяха на дансинга, затова нямаше смисъл да отсервираме чашите, преди посетителите да си тръгнат.

Огледах помещението и видях Джас в коридора, водещ към съблекалнята. Хю също беше там. Тя стоеше с гръб към стената, със скръстени ръце, а той бе застанал пред нея, държеше едната й ръка и вероятно се извиняваше, ако се съдеше по измъченото му лице. Изражението на Джас бе каменно. Тя очевидно отказваше да приеме извинението му и аз отново изпитах гордост от поведението й.

И тогава, миг по-късно, Хю падна на колене и притисна ръце към сърцето си в театрален жест, докато говореше. Устните на Джас потръпнаха. Опитваше се да не отстъпва, но след секунда тя изгуби битката и започна да се смее. Направи му знак да се изправи, а аз завъртях очи. Джас усети погледа ми и се обърна. Неодобрението ми сигурно е било ясно изписано на лицето ми, защото тя набързо обясни нещо на Хю и дойде при мен.

Вероятно нямаше да кажа нито дума, но не се сдържах след всички тези години, в които гледах как майка ми се правеше на глупачка пред някой безполезен мъж.

— Какво, по дяволите, правиш, Джас?

— О, не се ядосвай. Не е така, както изглежда.

— Нима? — Скръстих ръце в очакване на интерпретацията й.

— Честна дума. Хю ми обясни всичко. Бил с някакви клиенти, които трябвало да впечатли, а те били шовинистични свине. Не искал да ме представи, защото нямало да приемат, че работя тук, и можело да си позволят волности. — Тя захапа устната си, а гласът й ставаше все по-тих под моя поглед. — Той само е искал да ме защити.

— Ясно. — Дори не се опитах да прикрия скептицизма в гласа си.

— О, скъпа, знам, че не вярваш. Но той е добър човек, усещам го. Каза, че съжалява и аз му вярвам.

— И какво? С радост ще му дадеш още един шанс? Как би могла да му имаш доверие след всичко, което направи? Ами ако те нарани отново?

Тя се замисли за миг и после сви рамене.

— Ще поплача малко и ще продължа напред. Но предпочитам да рискувам и да бъда наранена, отколкото да изпусна шанса да бъда с някой, защото се страхувам.

Разсъжденията й ме хванаха неподготвена. Досега я смятах за наивна, но явно беше обмислила добре нещата. Въпреки това обаче не означаваше, че постъпва правилно.

— От теб зависи, Джас. Но внимавай.

— Не се тревожи, скъпа. — Тя ме погали по бузата. — Мога да се грижа за себе си.

Наблюдавах как тя отиде при него, а лицето й засия, щом заговориха. Колкото и щастлива да изглеждаше, интуицията ми подсказваше, че допуска голяма грешка.

* * *

През следващите няколко седмици животът ми течеше по определен график. Виждах Ейприъл във вторник вечерта; получавах информация за напредъка на майка ми в рехабилитационния център в петък; работех в „Дестинация“ от сряда до събота, а в неделя бях крупие в покер игрите на Алекс.

Втората игра протече също като първата. През следващата седмица имаше още една игра, която също мина гладко. Получавах по хиляда паунда за всяка вечер, както и доста добри бакшиши. След третата игра вече бях изплатила четири хиляди и петстотин лири на Сергей. Парите, които изкарвах, бяха толкова добри, че почти забравих за опасността.

В нощта на четвъртата игра, точно преди началото й, вратата на луксозния хотелски апартамент се отвори и се появи Джайлс. Първоначално реших, че е поканен, но след това забелязах колко недоволен изглеждаше.

Алекс стоеше в единия ъгъл и даваше инструкции на охранителите. Забеляза Джайлс, млъкна и разтвори ръце в театрален жест.

— Братко! Не помня да съм те канил.

Но Джайлс не беше в добро настроение и не се хвана на шегата му.

— За бога, Алекс. Не мога да повярвам, че отново си започнал старите си номера. — Той огледа стаята сърдито. — Използваш хотелските ни апартаменти за твоите незаконни покер игри? — Прокара ръка през късата си пясъчноруса коса. — Много добре знаеш, че ако те хванат, ще влезеш в затвора и дори може да затворят хотела. Или може би искаш точно това?

Станах от дивана, на който бях седнала. Усещах, че трябва да заявя присъствието си. Щом ме видя, очите на Джайлс се разшириха.

— Забъркал си и Нина в това? — Поклати глава, сякаш моето участие го бе разстроило най-много. — Какво ти става?

— Нина е добре. — Алекс остана невъзмутим. — Тревожиш се прекалено много. Няма да ни хванат. Не и ако не се разприказваш.

Последните му думи прозвучаха като въпрос и Джайлс поклати глава.

— Знаеш, че няма да го направя.

— Чудесно — отбеляза Алекс, направи кратка пауза и добави: — Как всъщност научи за това?

— Не беше толкова трудно да се досетя. Спомням си старите ти номера и проверих хотелите, за да разбера кой апартамент използваш.

— Е, ти винаги си бил по-умният, нали? Сега разбирам защо си любимецът на баща ни.

Алекс тъкмо щеше да си тръгне, но Джайлс хвана ръката му.

— Не можеш да продължаваш с тези игри, Алекс. Това ще е последната. В противен случай ще кажа на татко. — Джайлс премести погледа си върху мен. — Мисли му, ако забъркаш Нина в неприятности…

Двамата се гледаха в продължение на един безкраен миг. След това Алекс издърпа ръката си и отиде да разговаря с гостите си. Двамата с Джайлс останахме сами.

Той се обърна към мен, а разочарованието му бе очевидно.

— О, Нина, как успя да те въвлече в това?

Нямаше как да не се засрамя. Джайлс се бе държал добре с мен през изминалите няколко седмици — винаги спираше в коридора да ме попита как върви работата и изглеждаше наистина заинтересован от отговора ми. Чувствах се като предател — беше ме помолил да не се забърквам с Алекс, а аз позволих да ме въвлече в своите машинации.

— Парите ми трябваха — казах тихо аз.

— Защо тогава не дойде при мен? Щях да ти дам, без да задавам въпроси.

Навярно наистина би ми дал пари, но щях да се чувствам задължена да му ги върна. А с тези игри беше много лесно да спечеля и бързо да върна заема.

Не казах нищо, а той въздъхна.

— Виж, не знам как Алекс е успял да те примами, но искам да си помислиш добре, преди да продължиш да работиш за него. Той ми е брат и съм загрижен за него, но се самоунищожава. Не му позволявай да завлече и теб към дъното.

— Става въпрос само за няколко игри. — Това оправдание прозвуча нелепо дори и в моите уши.

— Не, не е така. Трябва да разбереш, че Алекс иска да го хванат. По този начин ще нарани баща ни. — При мисълта за това се вцепених, а той продължи: — Няма да кажа на татко за участието ти в игрите, но ако научи, ще те изгони от работа. И това съвсем няма да е най-лошото, което ще ти се случи. Ако дойде полиция, ще те арестуват. Не бих искал да преживяваш такова нещо.

Първо Джас, а сега и Джайлс. Предупрежденията за Алекс от хора, на които имах доверие, ме накараха да се замисля отново в какво се бях забъркала. Бях започнала да изпитвам по-топли чувства към него, но сега осъзнавах колко важно е да не забравям, що за човек е той. Алекс беше огорчен и опасен, човек, който живее на ръба. Отношенията ми с него се ръководеха единствено от нуждата и трябваше да запомня добре това.

Някакво движение в стаята привлече вниманието ни. Играчите заемаха местата си на масата, а играта скоро започваше.

— Най-добре е да си тръгвам — каза Джайлс. — Ако имаш поне малко разум, ще направиш същото. Помисли за това, което ти казах, моля те.

Той стисна ръката ми, за да ми вдъхне увереност и си тръгна. Нямах никакви съмнения, че беше прав — аз също трябваше да си тръгна. Но положението, в което бях попаднала, не ми даваше никаква друга възможност, освен да остана.

По-късно същата вечер чаках Алекс да ми плати след играта. Все още се срамувах от думите на Джайлс. Алекс сигурно бе забелязал лошото ми настроение, защото тъкмо смяташе да ми даде парите, наклони глава на една страна и ме погледна внимателно.

— Какво ти става?

— Нищо — отвърнах аз.

— О, я стига. Причината е Джайлс и онова, което каза той, нали? — Мълчанието ми бе красноречиво. — Тогава приеми съвета ми и не му обръщай внимание. Правиш всичко това заради парите, няма никаква друга причина. Няма защо да изпитваш вина. Брат ми е просто един женчо, който винаги иска да бъде добър. Цял живот е бил такъв, но понякога желанието му е доста дразнещо.

Презрението, с което изрече думите си, ме ядоса. Джайлс винаги бе загрижен за мен и се опитваше да ме предпази от неприятности, за разлика от Алекс.

— Брат ти е добър човек — казах тихо аз. — Приема отговорностите си сериозно. И се държи мило.

Алекс впи поглед в мен.

— Леле — подхвърли той и се усмихна самодоволно. — Изглежда, двамата с брат ми много се възхищавате един на друг. Никога досега не съм го виждала да защитава така някое момиче.

— Просто казвам, че изглежда добър човек.

— За разлика от мен, предполагам — отбеляза той и ми подаде парите. — Жалко, че в момента аз съм злото, което не можеш да избегнеш. Но пък често сме принудени да търпим странни и неподходящи съюзници.

Грабнах банкнотите и се обърнах рязко, преди той да успее да каже още нещо. Но излизайки от хотелския апартамент, си дадох сметка, че предупреждението на Джайлс ме бе разтърсило повече, отколкото очаквах. Трябваше възможно най-бързо да прекратя взаимоотношенията си с Алекс. Той беше от онзи тип хора, които лесно можеха да ме отклонят от правилния път. Винаги досега се бях придържала към принципите си и се гордеех, че имам ясна преценка за себе си. Не трябваше да допусна някакъв мъж да ме поквари.

* * *

Половин час по-късно стоях пред стаята си в пансиона и търсех ключовете в чантата си.

— Хей — извика някакъв мъжки глас със силен акцент зад гърба ми.

Звукът ме стресна и се обърнах рязко, а сърцето ми заби лудо.

Двама здравеняци стояха един до друг в коридора. Това бяха Виктор и Владимир Осипови, близнаци, които в квартала ни бяха известни като двама от най-злите биячи на Сергей. Не бяха особено високи, може би около метър и седемдесет и пет, но бяха здрави и набити като тухлени стени. В случай че телосложението им не беше достатъчно заплашително, външността им допълваше идеално нещата. Главите им бяха обръснати, имаха груби белези по лицата си, а ръцете и вратовете им бяха покрити с татуировки.

Коремът ми се сви на топка. Това се случваше всеки път, щом ги видех. През изминалите три седмици се появяваха всеки понеделник рано сутринта, за да им плащам по хиляда и петстотин лири, на колкото възлизаше вноската по задължението ми към Сергей. Заедно с днешната вноска изплатените пари щяха да станат шест хиляди лири, което означава, че ми оставаха още толкова. Само още четири покер игри и приключвах с този заем.

— Приготвила ли си парите? — попита Виктор. Разпознавах го по големия белег, който минаваше на зигзаг покрай дясното му око.

Отворих раницата си, извадих плика с парите и му го подадох. Той го отвори и набързо разгледа съдържанието, а после го натъпка в джоба на якето си.

— Ами, добре — пристъпвах от крак на крак, нетърпелива да си тръгнат. — Ако сме готови, аз трябва да вървя.

Виктор вдигна ръка, а коремът ми се сви още по-силно.

— Не бързай толкова, скъпа — каза той, а аз замръзнах на място, защото знаех, че това няма да доведе до нищо добро. — Сергей е доволен, че му плащаш навреме.

— Това е добре — отвърнах внимателно аз, досещайки се накъде отива разговорът.

— Но той се чуди дали в такъв случай не би могла да му изплатиш остатъка по-рано. Например три хиляди до другия понеделник.

— Какво? — извиках аз и не успях да прикрия ужаса в гласа си.

— Чу ме.

— Но ние се разбрахме друго.

Виктор очевидно нямаше никакви притеснения, че репутацията на шефа му като човек, държащ на думата си, се поставя под съмнение, защото само сви рамене.

— Промени решението си — обясни той и се зае да почиства мръсотията под ноктите си. — Иска си парите по-бързо.

Нямах представа какво щях да правя. Нямах никакъв шанс да събера толкова пари, освен ако по някакъв начин Алекс не организираше още една допълнителна игра.

— Не мога… — Бързо направих няколко изчисления наум. Имах малко събрани пари от заплатите и бакшишите в клуба. — Може би ще успея да събера няколкостотин лири, но…

— Това не е наш проблем. — Гласът на Виктор беше твърд. — Намери три хиляди до другата седмица.

Не беше нужно да обяснява какво би се случило в противен случай.

Преди да успея да кажа нещо, Виктор кимна на брат си и двамата се обърнаха, като ясно показаха, че няма какво повече да обсъждаме. Тръгнаха си, а аз останах сама и продължих да се чудя какво да правя оттук нататък.

 

 

В сряда потърсих Алекс в „Дестинация“. Преди това мислих да му се обадя, но прецених, че е по-добре да обсъдим въпроса лично. Видях го, издърпах го настрани и попитах:

— Ще ти трябвам ли и в други вечери за игрите? Например в петък или събота тази седмица?

Преди време ми беше предложил да работя и в тези дни, но тогава отказах заради ангажиментите си в клуба. Но сега вече не бях толкова придирчива. Огледах се наоколо, за да се уверя, че никой не слуша и добавих:

— Мога да си взема болничен, ако се наложи…

Той наклони глава и ме огледа внимателно.

— Явно имаш отчаяна нужда от тези пари. Големият въпрос е защо. Бих си помислил, че тайно взимаш кокаин и парите ти трябват, за да си го набавяш, но си прекалено морална за това. Би ли ме осветлила за какво са ти нужни?

Замислих се за миг. Част от мен искаше да му каже истината, да сподели бремето. Но не знаех как би реагирал, ако знае действителната причина. Едва ли Алекс щеше да настоява да се обадя в полицията, но не можех да рискувам.

Той навярно усети колебанието ми, защото накрая просто сви рамене.

— Разбирам. Все още не искаш да споделиш какъв е проблемът. — Очите му проблясваха дяволито. — Бих могъл да използвам работата, за да те принудя да ми кажеш… но няма да го направя — добави бързо той и несъмнено забеляза ужаса в очите ми. — Както и да е. Ще има игра само в неделя. След появата на Джайлс трябва да измисля нови места, затова другите игри пропаднаха.

Сърцето ми се сви при тази новина.

Той навярно видя тревогата, изписана на лицето ми, защото се намръщи.

— Виж, ако си толкова отчаяна, мога да ти платя предварително.

Вдигнах поглед към него и ми се стори, че видях истинска загриженост в очите му, които постоянно гледаха с насмешка. Предложението му бе изкушаващо — парите не бяха нищо за него, но за мен бяха всичко. Първо щях да опитам да се договоря със Сергей. Бих взела пари от Алекс само ако нямам друг избор. Само ако преценя, че съществува непосредствена опасност за сестра ми.

— Благодаря за предложението, но ще се оправя.

Той сякаш бе готов да възрази и да настоява, но след това размисли.

— Щом казваш.

Бях готова да тръгна, но той ме хвана за ръката. Обърнах се и останах изненадана от сериозното му изражение.

— Виж. Наистина имам предвид това, което казах. Предложението ми важи, ако парите ти трябват.

Бях свикнала да го виждам или отегчен, или ироничен, затова ми бе трудно да приема очевидната му загриженост.

— Ще го имам предвид.

Същата вечер се обадих на Сергей и му казах, че няма да мога да събера допълнителните пари до понеделник. По телефона прозвуча достатъчно благосклонен, но аз не можех да се успокоя. Подозирах, че щом веднъж беше решил, че мога да плащам повече пари, той нямаше да се откаже.

Единствената ми утеха бе, че през уикенда Ейприъл щеше да ходи на училищна екскурзия. В понеделник щях да видя как стоят нещата със Сергей и да реша как да действам по-нататък.