Ерин Уот
Парцалена принцеса (9)

Глава 9

Влизаме в хола. Савана Монтгомъри е първият човек, когото виждам. Джинсите й са със срязани ивици на коленете, а потникът й е над пъпа. Не отлепя очи от гърба на Гидиън, който бъбри с някакво момче.

Сякаш усетила погледа ми, тя обръща глава. Не маха и не казва „здрасти“, а очите ни се срещат само за миг.

Музиката ечи, всички пият, танцуват или се натискат по ъглите. Басейнът с формата на бъбрек отвъд френския прозорец хвърля синкави сенки по лицата на наобиколилите го тийнейджъри. Шумно е, горещо е и ми се иска да се върна сред тишината на стаите на персонала.

— Трябва ли да стоим тук? — мърмори Валери.

Рийд ни наблюдава от дъбовия плот на бара. До него е Истън. Двамата забелязват, че ги гледам, и поклащат заканително глави.

— Трябва.

— Е, добре — примирява се тя. — Тогава ще трябва да отсеем зърното от плявата.

Добре че е Валери. Тя ме хваща под ръка и ме представя ту на този, ту на онзи, като ми шепне подробности.

— Клер чука Истън Роял. Разправя навсякъде, че му е гадже, ама Истън само я чука… Томас върши глупости заради кокаина, но татко му е сенатор и потулва белите. Стой далеч от Дерек. Той завежда отдел „Хламидия“.

Едва се сдържам да не прихна. Приближаваме трио момичета в пастелни минирокли.

— Лидия, Джини, Франсин, това е Ела. — Валери маха и ги подминава заедно с мен. Пастелките дори не успяват да зяпнат. — Тези трите са доказателство, че някои хора се раждат без мозък. От такива е тръгнал изразът „куха лейка“.

Забавлявам се със запознанствата, и по-точно със съпровождащите ги коментари. Прави ми впечатление, че никой не ми казва нищо повече от смотолевено „здравей“, последвано от поглед към братята Роял в очакване на реакцията им.

— Това беше лесната част — заявява Валери. — Време е да обезглавим дракона.

— Какъв дракон?

— Братовчедка ми. Пчелата майка на „Астор Парк Преп“. Внимавай много, тъй като тя бди като орлица над братята Роял. Сигурна съм, че има вземане-даване с всичките, дори с близнаците.

На път към басейна минаваме покрай Сойер. Знам, че е той, тъй като е с черна тениска, а бях чула Гидиън да се обръща със Себастиан към близнака с бялата фланелка. Червенокосо миньонче се е прилепило до Сойер и обсипва с целувки врата му, но той не отлепя очи от мен.

— Гаджето на малкия Роял — Лорън или Лора, нещо такова… — пояснява Валери. — Извинявай, но не съм много наясно с второкурсниците.

Но пък е наясно с почти всички останали. Уж предпочита да се крие в дъното на коридора, а е неизчерпаем източник на клюки. Може би това е най-добрият начин за наблюдение — седиш в полумрака и събираш сведения за всеки и всичко.

— Приготви се — предупреждава ме тя. — Ноктите й са много остри и дерат.

Става дума за ноктите на красива брюнетка със зелена копринена рокля, която едва покрива ханша й. Излегнала се е на елегантен шезлонг, сякаш е Клеопатра. Приятелките й са с подобни дрешки и в подобни пози.

Усещам как настръхвам. Обръщам се и виждам Рийд и Истън до френския прозорец. Рийд ме гледа в очите. Облизва за миг горната си устна и сърцето ми прескача. Мразя съблазнителността му. Мисля, че дори е вредна.

— Джордан, чудесно парти! Както винаги — възкликва Валери.

Брюнетката разтяга устни в нещо като усмивка.

— Какво правиш тук, Вал? Защо не си в стаичката си на тавана?

— Тази вечер реших да го ударя на живот.

Джордан поглежда зачервеното лице на братовчедка си.

— Виждам. Пила ли си?

Валери ме побутва пред себе си.

— Това е Ела. — Посочва другите момичета и добавя: — А това са Шей, Рейчъл и Аби.

Само една ме удостоява с поглед. Шей.

— Запознала си се със сестра ми Савана — подхвърля тя.

Кимам.

Да. Много готино момиче.

Шей присвива очи в желанието си да разбере дали го казвам с ирония, или не. Бадемово кафявите очи на Джордан проблясват, когато пита:

— Е, Ела, значи Калъм Роял е новият ти татко.

Около басейна настъпва мълчание. Дори музиката в хола като че утихва. Всички погледи са извърнати към нас. И по-скоро към Джордан. Израженията на приятелките й са почти ликуващи.

Стягам се за предстоящата атака.

Джордан изправя гръб и кръстосва съблазнително крака.

— И как е да въртиш свирка на стар мъж?

Някой се изсмива. Настръхвам от хихиканията зад гърба си.

Гърлото ми се свива от притеснение. Тези хора ми се подиграват. Роял явно са ги уведомили за мен още преди да се появя и дори не им е хрумвало да се държат човешки с мен.

С ужас усещам, че сълзите ми напират. А, не така! Майната им. И на Джордан, и на всички тези копелета. Може и да не съм от семейство с „хотелиерски бизнес“, но струвам повече от тази кучка. Преживяла съм много повече, отколкото тя би могла да понесе.

Мигам и успявам да си придам безразлично изражение.

— Ако питаш за баща си, него си го бива, само че дърпа назад косата ми и ме кара да му казвам татенце. Как сте вкъщи?

Валери се усмихва доволно.

Една от приятелките на Джордан ахва.

В очите на Джордан лумва пламъче, но само след миг отново ги присвива, засмива се подигравателно и казва на някого зад мен:

— Беше прав. Тя е голям боклук.

Не се обръщам. Знам, че говори на Рийд.

Лицето на Валери е изопнато, когато се тросва на братовчедка си:

— Голяма си кучка, да знаеш!

— По-добре кучка, отколкото никой — заявява Джордан с усмивка и маха с ръка, за да ни отпрати. — Хайде, изчезвайте. Искам да се забавлявам.

Освободени от домакинята, ние се обръщаме и тръгваме, но преди да излезем, приближавам Рийд, чиито сини очи са непроницаеми, ала брадичката му потрепва. Прошепвам през стиснати зъби:

— Приключих с кралското си задължение. Извикай ме, когато е време да си вървим.

Подминавам го и не се обръщам.

* * *

Потегляме след един. Истън ме намира в стаята на Валери. Двете лежим и гледаме „Мислиш си, че можеш да танцуваш“. Валери е записала един цял сезон и ме убеждава, че трябва да участвам. Засега отказвам.

Истън заявява, че тръгваме, и гледа учудено, докато прегръщам Валери и казвам, че ще се видим в училище в понеделник.

Гидиън и близнаците вече са поели в един от рейндж роувърите и аз сядам отзад в колата с Истън и Рийд, който кара. Двамата разговарят все едно ме няма.

— Ще размажем „Уайът Преп“ като едното нищо. Половината им нападатели завършиха миналата година, така че пътят ни е отворен право към „Донован“.

Рийд изразява одобрението си и брат му продължава:

— След това е ред на „Девин Хай“. Те не са проблем. Ще ги пометем за нула време. Куотърбековете им се моткат, а рисийвърите им са като от желе. — Истън не спира да говори без следа от напрежението, което обикновено го сковава. Или е пиян, или най-сетне се е примирил с моето присъствие.

Решавам да се включа в разговора.

— Какви са позициите ви?

— Лайнбекър — казва Рийд, без да се обръща.

— Дефенсив енд — измърморва Истън.

Отново не ми обръщат внимание, докато Истън разказва за момичето, което му е духало на купона.

— Половинчата работа. А преди беше като торнадо. Все едно лапаше шоколадова пръчка, а сега само няколко близвания и хайде да се гушкаме.

— Тя смята, че ти е гадже. Гаджетата няма за какво да се натягат.

— Май й е време да заминава.

— Големи сте свини — обаждам се аз.

Истън се обръща и сините му очи ме гледат подигравателно.

— Не всички сме морално извисени, жрицо на секса.

— Не съм жрица на секса — заявявам през стиснати зъби.

— Да, бе… — обръща се напред той.

— Не съм. — Усещам се безпомощна и в гърлото ми засяда буца. — Майната ви и на двамата. Изобщо не ме познавате.

— Знаем всичко, което е необходимо — казва Рийд.

— Знаете таратанци. — Прехапвам устни и гледам през прозореца.

По средата на пътя към къщи Рийд набива спирачките. Поглеждам го в огледалото за задно виждане. Лицето му е безизразно.

— Последна спирка. Слизай.

Не вярвам на ушите си.

— Какво?

— С Истън отиваме на друг купон. Натам — сочи вляво. — Ще се прибереш пеша.

— Но…

— Само две мили. Нищо работа.

Рийд има доволен вид, а Истън отваря вратата на колата и ми подава ръка.

— Скачай, сестричке, че не искаме да закъсняваме.

Завива ми се свят, докато ме измъква и ме оставя до канавката. Наистина ли ме зарязват в един след полунощ? Толкова е тъмно.

Изобщо не им пука. Истън се настанява до Рийд, затръшва вратата и ми маха. Джипът се понася, Рийд завива рязко наляво и смехът им долита от отворения прозорец.

Не плача. Просто вървя.