Ерин Уот
Парцалена принцеса (28)

Глава 28

— Хрумна ми, че може да ми кроиш номер, но видях, че братята ти пият и се забавляват, а Рийд е награбил Аби и целият му ум е в предстоящото чукане. — Даниел ме оглежда с похотлив поглед и се обръща към Валери. — Вал, не знаех, че си толкова развратна. Чудя се как не съм се досетил…

А трябваше, защото и ти си от простолюдието и мръсница като приятелката си, довършвам мисълта му.

Валери извива устни в неохотна усмивка. Ролята не й се удава и бързам да отвлека вниманието му.

— С какво да започнем? — Прегръщам го през раменете и го повеждам към масата.

— Първо искам да ви погледам.

— Без увод? Направо към действие? — Бутам го към масата със замах и предлагам: — Малко танци?

Той се обляга на масата и кима.

— Добре. Само че искам да се опипвате без дрехи.

Валери се окопитва и го приближава.

— Едно масажче? Нали са ти правили масаж?

— Разбира се. В клуба на баща ми.

— Но не и от две момичета плюс щастлив край. Няма да бързаме. След масажа, ще ни гледаш колкото искаш. Първо се съблечи.

Даниел мисли няколко секунди и се съгласява.

— Аз съм пръв, а вие, кучки, след мен — намига той, като вероятно иска да покаже, че обръщението „кучки“ е шега. Ние обаче не се засмиваме и едва се сдържаме да не цапардосаме самодоволната му мутра.

— Дай да ти помогнем да се съблечеш — мило казвам аз. Даниел не подозира нищо. Би се усъмнил в Рийд или Гидиън, но не и в две никаквици, които само благодарение на богатите си роднини не работят на улицата. Така разсъждава той и затова играта ни е сполучлива. Та Даниел Делакорт е син на съдия, състезател по лакрос и момче с отлична репутация. Кой би допуснал, че е такъв мръсник!

С Валери си налагаме и започваме да докосваме тялото му, но за наша радост той се съблича сам. Сваля шортите, боксерките и тениската със замах.

— Някои нямат търпение — прошепва Валери.

— Къде да застана? — пита той и облизва устни.

Валери слага ръце на кръста си и се прави, че избира място.

— Ето там — сочи тя куп възглавници до прозорците. Даниел коленичи на меките възглавници и нарежда:

— Хайде. И внимателно със зъбите. Не искам да ги усещам.

Това е последното указание, което позволявам да ми даде. Грабвам една купа за плодове и го удрям по главата.

— Какво, по дяволите, правиш? — хваща се той за тила.

Савана изхвърчава от тоалетната и размахва флакон с лак за коса.

— Казах ти, че купата е лека за главата му.

Напръсква очите му, той скача и се блъска в прозорците.

— Да ви го начукам! Ще ми платите тъпкано!

— Няма да го убиваме, само ще го обезобразим — предлагам през смях. — Да опитаме със свещниците. — Вдигам тежкия сребърен свещник и удрям Даниел по рамото, Савана стоварва другия върху главата му и той пада, зашеметен. Вие му се свят и с Валери го правим на вързоп само за минута — стягаме краката и ръцете му и връзваме на възел краищата на двата колана така, че Даниел не може да мръдне.

— Колко жалко, че нямаме лепенки. — Вземам един банан от купата с плодове и го оглеждам. — Може да му го тикнем в задника и да го залепим.

— Би било чудесно! — ахка Валери.

Савана излиза с друго предложение.

— Аз имам нещо за задника му.

Засилва се и го рита с всички сили, сякаш ударът на тежкия свещник в главата не беше достатъчен. Даниел крещи от болка. Савана се усмихва доволно, навежда се и шепне нещо в ухото му. После приглажда кичурите коса около красивото си лице и заявява:

— Момичета, аз приключих. Не искам повече да се занимавам с тоя боклук.

— Един момент — казва Валери и подхвърля една ябълка от ръка в ръка.

— Досещам се какво си намислила — усмихвам се аз.

Савана се засмива и напъхваме ябълката в устата на Даниел.

Сойер застава на прага и пита:

— Да не го убихте? Чухме го как вика.

— Савана беше склонна, но я възпряхме.

— Винаги съм я харесвал.

Савана и Валери се измъкват през страничните врати, които водят към плажа. Запалвам лампите и отварям щорите с дистанционното. Двамата със Сойер хукваме след момичетата, които вече ни чакат заедно със Себастиан.

— Ще ми се да присъствам на шоуто, но няма как — казва той.

На мен също ми се иска, но бяхме решили да не сме сред тълпата около голия Даниел. Ако някой от неговите хора разбере, че ние сме го подредили така, ще си изпатим. Близнаците са нашите бодигардове.

Чакаме да чуем олелията, която ще ознаменува началото на позорното шоу. До нас долитат ахкания и викове. Настъпва тишина. Паузата е дълга и вероятно безкрайна за вързания гол Даниел. Най-сетне се разнасят възклицания, подсвирквания и крясъци.

— Боже мой!

— Не може да бъде!

— Ама това е Даниел Делакорт!

Кой знае защо, но започвам да треперя. Облягам се на Сойер. Той ме прегръща и разтрива раменете ми.

— Не знам какво ми става… — промълвявам и вземам ментовите бонбони, които ми предлага.

— Падна ти свръхвисокия адреналин. Вземи си бонбон.

Съжалявам, но друго нямам.

Лапвам два бонбона. Може би захарта, а може би и съсредоточаването върху друга мисъл ме изкарват от шоковото състояние и спирам да треперя.

— Къде са братята ти?

Погледът на Себастиан ми подсказва, че знае от кой брат се интересувам.

— И те зяпат резила на Даниел. Помагат и за разпространението на точната версия на случилото се.

— И каква е тя?

— Даниел е ял бой от едно момиче.

— От три момичета.

— По-добре е, ако е едно — намесва се Сойер.

— Нямали да участвате във версията?

— Защо, за слава ли? И дума да не става. Ако татко научи, ще вземе да ни изпрати във военното училище. Стига ни, че взехме участие.

Врявата се засилва и откъм басейна се задават другите трима братя. Сойер ме помъква за ръката, Валери вика, че ще се прибере със Савана, аз й махам и тичам с близнаците към брега. Другите ни следват.

— Как гледаше само! — подхваща Гидиън.

— Висулката му или беше се сбръчкала от студа, или е колкото чушле — отбелязва Истън.

— Ами цицината му! Ела, ти ли го подреди така? — чуди се Рийд. Вдигам ръце.

— Един по един, моля! Ще отговоря на всички.

Гидиън неочаквано разрошва косата ми и ме хвали.

— Чудесно се справи.

— Съвършено — потвърждава Рийд и одобрителният му поглед ме размеква.

Истън ме вдига и завърта.

— Ела, ти си върхът!

От басейна се носи глъчка и всички се обръщаме натам. Истън ме пуска на земята. Чуваме плясък. Дали някой падна в басейна?

— Той блъсна Пени Локуд-Смит! — вика някой и всички се смеят.

— Ето го, идва — обявява Гидиън.

Той е Даниел. Върви сред тълпата с гневно изражение. Истън пошепва в ухото ми:

— Не позволявай да те ухапе, че май има бяс.

Даниел спира на края на алеята и оглежда брега. Вижда ни, сочи ни и скача на пясъка с атлетичен замах, докато крещи:

— Ще ви убия! Всичките! Ти ще си първа, уличница такава!

Рийд ни поглежда с една от редките си усмивки.

— Може би ни заплашва? Ела е в опасност и това няма да се хареса на татко.

С най-спокойно изражение той ме бута зад себе си, докато Даниел тича към нас само по шорти. Зад гърба му проблясват светлинките от телефоните на купонджиите, които искат да увековечат срещата ни. Братята застават пред мен и аз надничам зад гърбовете на близнаците.

Даниел се нахвърля с рев върху Рийд, който го удря с юмрук в брадата и го просва на пясъка.