Ерин Уот
Парцалена принцеса (35)

Глава 35

Разхвърляните дрехи по пода са като пътека от мръсни трохи към леглото. Проследявам я. Запокитени обувки с висок ток. Маратонки. Риза, а под нея — рокля. Затварям очи, сякаш за да излича това, което виждам. Отварям ги, но промяна няма. Черно дантелено бельо, каквото никога не бих носила, захвърлено до ръба на леглото. Мускулести прасци, голи колене, сключени ръце… Над мускулестия му корем нова драскотина на левия гръден мускул, точно над сърцето. Очите ни се срещат и аз се правя на изненадана.

— Къде е Истън? — Мозъкът ми отказва да възприеме това, което виждам, и ми хрумва да инсценирам. Уж влизам в стаята на Истън, а Рийд, в алкохолно опиянение, също се е озовал в чуждата стая и…

Нищо не излиза, тъй като погледът на Рийд е пронизващ. Гледа ме и чака обяснение.

Спомням си за предупреждението на Вал, че той не може без жена. Поемам си дъх и отчаяно питам:

— Нали щеше да пиеш бира с приятели?

Излъжи нещо, заблуди ме! Ала Рийд мълчи и не продумва.

Брук се надига като привидение и земята спира да се върти. Времето също спира, докато прокарва острите си нокти по гърба, рамото и гърдите му.

Гола е. Целува врата му, без да откъсва очи от мен. Той не помръдва.

— Рийд… — промълвявам почти без глас и името му драска свитото ми гърло.

— Отчаянието ти е потискащо. — Гласът на Брук не подхожда на тази стая. — По-добре си върви. Освен ако… — Тя премята голия си крак върху Рийд, който още не е свалил анцуга. — Освен ако искаш да гледаш.

Болката в гърлото ми се засилва, тъй като той не реагира.

Ръката й пълзи по рамото му и когато стига до китката, той помръдва едва забележимо. Обзема ме паника, тъй като пръстите й приближават слабините му и миг преди да се сключат върху онова, което мислех, че принадлежи само на мен, аз излизам.

Как може да съм такава глупачка! Сляпа за толкова много неща! Дори не мога да ги изброя…

С мама не се задържахме на едно място и си мислех, че имам нужда от корени. Когато поредното й гадже ме зяпаше, си казвах, че ми е необходим баща. В самотните нощи, докато мама се претрепваше да работи като сервитьорка, стриптийзьорка и кой знае още каква, си мечтаех за брат или сестра. А когато беше болна, се молех за пари.

Сега имам всичко това, а съм по-зле отпреди.

Втурвам се в стаята си и пъхам в раницата гримовете, двата чифта сини джинси, пет тениски, бельо, стриптийзьорския тоалет от „Мис Кенди“ и роклята на мама. Сдържам сълзите си. Те няма да ми помогнат. Ще изляза от този кошмар само ако си тръгна.

Къщата е злокобно тиха. Смехът на Брук, когато я успокоявах, че все някъде ще се намери някой свестен мъж, кънти в главата ми.

Представям си я с Рийд. Устните му, слепени с нейните, и пръстите му върху тялото й. Излизам от къщата и повръщам на ъгъла.

Устата ми горчи, когато запалвам колата. Тръгвам. Чакам сцената от филмите, в която Рийд тича след мен и крещи името ми.

Но това не се случва.

Няма сцена с дъжд и целувки за сдобряване. Лицето ми е мокро, но от сълзите, които вече не мога да сдържа.

Монотонният глас на джипиеса ме направлява. Изключвам мотора и прибирам сертификата за собственост на колата в томчето на Одън. Той пише, че дори да паднеш от небето след поредица несрети, все някъде ще има бъдеще за теб и няма защо да мислиш за загубите. Дали го е преживял? И би ли го написал, ако животът му беше като моя!

Облягам глава на волана. Плачът тресе раменете ми и отново ми се повръща. Слизам от колата и се запътвам с треперещи колене към автогарата.

— Как си, мила? — пита загрижено продавачката на билети. Вниманието й съвсем ме разплаква.

— Баба ми… почина — казвам аз.

— О, съжалявам. На погребение ли отиваш?

Кимам.

Тя трака с дълги нокти по клавиатурата на компютъра и ме поглежда.

— Отиване и връщане?

— Не. Няма да се връщам.

— Сигурна ли си? По-евтино е, ако вземеш двупосочен билет.

— Тук нямам нищо и никого. Нищичко.

Жената съзира мъката в очите ми и мълчи. Принтира билета и аз се качвам на автобуса, който не може да ме отведе достатъчно бързо и достатъчно далеч оттук.

Роял Рийд разби сърцето и душата ми. Паднах от небето и не съм сигурна, че мога да стана. Не и този път.