Ерин Уот
Парцалена принцеса (24)

Глава 24

— Ела… — промълвява Рийд.

Сядам. Захвърлям влажната кърпа и ризата, с която ме наметна, когато ме взе на ръце.

— Ела… — повтаря той.

Край на сдържаността ми. Искам го веднага.

Сядам с лице към него и сключвам крака зад гърба му.

— Питай ме защо Даниел беше толкова ядосан.

— Ела! — потретва той и опитва да се изплъзне от кръстосаните ми крака.

— Питай ме!

Рийд слага ръце на бедрата ми. Полазват ме горещи тръпки.

— Защо беше толкова ядосан?

— Защото повтарях твоето име.

Очите му проблясват.

— Защото мисля само за теб. За теб и за никого другиго. Уморих се да се преструвам.

— А брат ми… — подхваща той, но аз го прекъсвам.

— Само ти и никой друг.

Обгръщам врата му с ръце и той въздиша тежко.

— Ела, умът ти е замъглен.

— Но не от дрогата. Замъглен е от мига, в който те видях.

— Не бих искал да се възползвам от състоянието ти.

Скланям глава на рамото му.

— Нуждая се от теб. Не ме карай да ти се моля.

Рийд се предава. Едната му ръка се плъзва в косата ми, а с другата ме притиска в скута си.

— Няма нужда да ме молиш. Ще ти дам всичко, от което се нуждаеш. Целува ме нежно, като с перце, сякаш иска да запамети очертанията на устните ми. Тъкмо когато копнея за още, той плъзга език между зъбите ми и ме целува толкова страстно, че ми се завива свят.

Лягаме на леглото. Ръцете му са на ханша ми и ме притискат. Устните му, жадни и нетърпеливи, се сливат с моите. Давам всичко от себе си в целувката — цялата си обич, самота, надежда и тъга.

Той ми отвръща със същото. Оплитаме ръце и крака, Рийд ме целува зад ухото, а после впива устни във вдлъбнатинката на шията ми. Не може да ми се насити.

Когато пъха бедро между краката ми, аз потръпвам от желаното облекчение. Стонът ми е повече от красноречив.

Подпира се на лакти и ме поглежда. Очите му са притворени, а устните — подпухнали от целувките. Той е най-привлекателният мъж в целия свят и е мой. Поне за тази нощ.

— Още — моля се аз.

Рийд се усмихва, ляга по гръб и плъзга пръсти между краката ми. Разтриса ме ток.

Извивам тяло. Погледът му отново се замъглява и дланта му се движи в кръг върху онова място дълбоко в слабините, което тръпне от страстен копнеж.

Тялото ми ще се взриви всеки миг. Още един кръг на дланта му и неизпитваното досега удоволствие ме кара да треперя и да дишам на пресекулки. Причината може да е и дрогата, но ми се иска да е Рийд. Движа ханша си в унисон с въртенето на дланта, той шепне насърчаващи думи и аз усещам издутината в джинсите му.

Целува ме пламенно и аз отвръщам на целувката с изгаряща страст. Притеглям го върху себе си.

Не отлепяме устни и Рийд стене, когато притискам бедрата си към неговите. Протягам ръка към възбудения му член, ала той я отблъсква и казва с усилие:

— Не. Не бива да го правим тази вечер. Не и когато си…

Вероятно имаше предвид дрогата, ала аз вече не усещам въздействието й. Опиянена съм единствено от него.

Впил устни в шията ми, той поклаща тялото си върху моето, удоволствието от близостта ни расте, ала джинсите му са преграда. Искам не само аз, а и той да стигне до върховното блаженство.

Устните му докосват улея между гърдите ми и зърната им. Цялата горя. Пред очите ми се завъртат звезди. Езикът му вкусва зърната и спирам да дишам.

Всяко близване ме възпламенява. Тялото ми се гърчи в копнеж по нещо, което ми се изплъзва. Устните му слизат надолу, към корема, и още по-надолу и по-надолу, а желанието ми напира неудържимо. Шепна умоляващо:

— Рийд, Рийд…

— Отпусни се, бейби, знам какво искаш.

Той поема дъх и впива устни в същото онова чувствително място, което бе намерил с дланта си. Надавам вик от неподозираното усещане, повдигам трескаво бедра и захапвам устни, за да потисна стона си. После примирам с ръце на главата му. Рийд ме поглежда с премрежен поглед.

— Да спра ли?

— Не!

Езикът му се плъзга дълбоко в мен с ритмични движения, а гърлените му звуци насърчават сластта ми.

Опипва и провира бавно пръст, като преди това ме поглежда, за да е сигурен, че съм съгласна. Кимам отривисто. Толкова силно го желая.

— Много си тясна — стисва зъби той.

— Нали ти казах.

— Да, каза ми — засмива се Рийд и погалва бедрото ми. — Ще ти бъде добре, ще видиш.

— Вече ми е добре.

— Още нищо не си видяла — самоуверено се усмихва той.

Разтваря широко краката ми, но вместо да изпитам неудобство, аз тръпна от желание. Отново плъзга пръст в мен.

Мускулите на краката ми се стягат. Забивам пръсти в тила му, а Рийд не спира да ме целува, докато започвам да потъвам и отмалявам.

Той се надига, ляга до мен и ме притиска до себе си. Устните му са отново на шията ми. Диша дълбоко и пита:

— Защо дойде тук, защо?

— Нали знаеш защо. Баща ти…

— Имам предвид защо сега. Може би на друго място и по друго време двамата щяхме да бъдем други.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Казвам, че това не може отново да се случи. — Погледът му е изпълнен с тъга. — Трябва да замина. Трябва да се махна от това проклето място и да се променя, да стана по-добър и… достоен. — Едва изрича последната дума и замълчава.

— Достоен ли? — учудвам се аз. — А защо мислиш, че не си?

Гали рамото ми и отвръща тихо:

— Всъщност няма значение.

— Рийд?

Той сяда и измъква през глава фланелката, която бе облякъл в колата, след като ми даде ризата си. Остава по джинси и казва:

— Затвори очи, Ела. Затвори очи и заспи.

Притискам се до гърдите му и прошепвам:

— Нали няма да си тръгнеш?

— Няма.

Гушвам се в него. Топлината на тялото му и равномерното биене на сърцето му под ухото ми ме отпускат и унасят.

Когато отварям очи сутринта, него го няма.