Ерин Уот
Парцалена принцеса (25)

Глава 25

— Как си, сестричке? — Истън ме гледа изпитателно, докато влизам в кухнята, напълно изнурена.

— Зле. — Изпивам чаша вода и си наливам още една.

— Лоша работа е молито. Когато го опитах за пръв път, и аз бях скапан като теб — съчувства ми той.

— Моли ли? — Калъм застава на прага на кухнята. — Нова приятелка ли имаш? Вече не е Клер, а Моли?

Истън едва сдържа смеха си и ме поглежда закачливо.

— Отдавна приключих с Клер. Виж, Моли, е голяма работа!

Главата ми тупти и дори не мога да се усмихна. Калъм ме поглежда и възкликва:

— Ела, какво ти е? Изглеждаш ужасно. — Обръща се към Истън и пита подозрително: — В какво я забъркахте снощи?

— В нищо. Просто се оказа, че Ела не може да пие.

Оценявам дискретността на Истън и му кимам зад гърба на Калъм. Вероятно примирието означава и прикриване. Не че се бях дрогирала по собствено желание. Свивам ръце в юмруци, когато се сещам за вулгарния поглед на Даниел и опипването му.

— Напи ли се снощи? — недоумява Калъм.

— Малко — признавам аз.

— О, татко, нямаме нужди от родителски съвети. Та ти ми даде да пия бира, когато бях на дванайсет.

— А на мен на единайсет — казва Гидиън, който влиза в кухнята. Без риза е и на гърдите му се вижда червен белег от одраскване. — По-добре ли си? — съчувства ми той.

— Само малко махмурлия — отговаря Истън вместо мен и предупреждава брат си с поглед да мълчи.

Калъм не се отказва да ме поучава.

— Не трябва да пиеш много.

— Да не се безпокоиш, че ще отнеме короната ти на отличник в къркането? — шегува се Истън.

— Престани!

— Татко, струва ми се, че проявяваш двойственост в отношението си към нас. Не ти пука, ако някой от синовете ти е пиян, но, виж, за Ела…

Калъм клати глава.

— Мога само да кажа, че се радвам, тъй като вече се поддържате един друг.

В коридора се задават стъпки и сърцето ми се качва в гърлото. Влиза Рийд. Черният анцуг е под пъпа му, а голите гърди са влажни, сякаш току-що се е къпал.

Не ме поглежда и отваря хладилника. Посървам, макар да не съм наясно какво мога да очаквам. Рийд не беше останал при мен до сутринта и това говори много. Както и думите му, че това не може отново да се случи.

— Ела, забравих да ти кажа, че колата ти пристига утре и вече ще ходиш с нея на работа — съобщава Калъм.

Доволна съм, че за пръв път не се намръщва, когато споменава думата „работа“, но съм и някак разочарована. Рийд замръзва — това означава край на возенето в неговата кола.

— Чудесно. И благодаря — промълвявам любезно.

— Какви са плановете ви за днес? — пита Калъм. — Ела, искаш ли да отидем…

Бързам да го прекъсна.

— С Вал ще ходим в ресторанта на кея, оня с морските дарове. Много й харесва.

— Жалко. Някой иска ли да дойде с мен да поиграем голф? — обръща се към синовете си той. — Отдавна не сме ходили заедно.

Никой не проявява интерес. Калъм си тръгва като самотно, изгубено кученце и аз не сдържам негодуванието си.

— Какво ще ви стане, ако поне веднъж проявите внимание към баща си?

— О, повярвай ми, достатъчно сме проявявали — отговаря саркастично Гидиън и излиза.

— Какво иска да каже брат ти? — питам Истън.

— Нямам представа.

Ние двамата не знаем, но Рийд може би знае, защото казва през зъби:

— Оставете Гид на мира.

И също излиза. Не ме поглежда нито веднъж и сърцето ми се свива от болка, много по-силна от тежестта в главата ми.

* * *

С Валери прекарахме чудесно, но си тръгнах рано, защото все още не ми беше добре. Оплаках й се, че имам чувството, че ме пробождат ръждясали ножове, тя се засмя и каза, че махмурлукът е доказателство за страхотно парти. Съгласих се и я оставих да мисли като Калъм — просто съм препила и затова ми е гадно.

Не знам защо не й казах за Даниел. Вал ми е приятелка и първа щеше да му се опълчи. Мисля, че премълчах, защото ме беше срам.

А не трябва да ме е срам. Не трябва. Не съм направила нищо лошо. Ако имах и най-малкото подозрение, че Даниел е такъв мръсник, никога нямаше да отида с него в къщата до басейна. Никога.

Непрекъснато мисля за желанието ми да се съблека, докато повтарям „Рийд, Рийд“, а Даниел ме опипва с гнусните си ръце. Представям си сцената и горя от срам.

Дори не мога да се успокоя, че малко след това шептях отново любимото име, но по съвсем други причини. Изпитвам тъга, тъй като Рийд ме пожела и ми даде от себе си толкова, колкото искаше да даде, а тази сутрин отново се отдръпна.

Валери ме оставя пред къщи и отпрашва с колата на икономката. Там пристига другия уикенд. Приятелката ми непрекъснато говори за него и имам чувството, че вече се познаваме.

Следобедът е топъл и приятен и решавам да облека банския и да отида на басейна. Може би слънцето ще възвърне силите ми. Лягам на шезлонга с книга в ръка, но само след двайсетина минути спокойствие се появява Гидиън с прилепнало спидо. Той е най-атлетичният от братята. Има тяло на плувец и получава пълна стипендия заради спортни постижения. Братята му твърдят, че ще спечели златен медал на следващите олимпийски игри, но добре че не са днес, тъй като Гидиън замахва неравномерно и плува много бавно.

Кой знае, може би просто не му се плува. След час излиза от басейна. От него се стича вода.

— Ела, довечера има плажен купон в имението на Уортингтън, но ти не бива да идваш.

— Да не би да си отговорник за забавленията ми?

— За тази вечер съм. — Тонът му не търпи възражение. — Не ходи в никакъв случай.

След снощи нямам никакво желание да отида, на какъвто и да е купон, но не обичам да ми казват какво да правя.

— Ще си помисля.

— Няма какво да мислиш. Ще останеш вкъщи, и толкова.

Гидиън се прибира и след минути се появява Истън. Застава до мен и подхваща:

— Брент Уортингтън…

— Вече знам за купона.

— Ти няма да ходиш.

— Говорил си с Гидиън, нали?

Изражението му подсказва, че е така, ала решава да подходи по свой начин:

— Няма защо да ходиш, сестричке. Почини си тази вечер, изгледай някоя сапунка.

— Сапунка ли? Да не съм петдесетгодишна домакиня!

Той се засмива.

— Е, тогава гледай порно. Но довечера няма да дойдеш с нас.

— С вас? Рийд ще ходи ли?

Истън свива рамене, но избягва да ме гледа, което засилва подозренията ми. Какво бяха намислили да правят? Обзема ме паника. Дали Даниел ще бъде там? И затова ли ми забраняват да отида?

Не успявам да задам въпросите си, тъй като Истън си тръгва. Връщам се на главата, която четях, но не мога да се съсредоточа.

— Здравей!

Към басейна върви Рийд. Днес за пръв път ме поглежда. Сяда на шезлонга до мен и пита:

— Как си?

Оставям книгата.

— По-добре. Главата не ме боли толкова, но нямам много сили.

— Трябва да хапнеш нещо.

— Хапнах.

— Хапни още малко.

— Преядох на обяд. Валери ме натъпка със скариди и рачешки крачета.

Устните му помръдват. Усмихни се. Усмихни ми се. Докосни ме. Целуни ме. Направи нещо.

Няма усмивка, а само покашляне.

— Ще те питам нещо за снощи.

Сбърчвам чело.

— Да?

— Мислиш ли, че снощи се… възползвах от теб? — въздиша той.

— Моля? Разбира се, че не.

— Бъди откровена — настоява Рийд. — Ако смяташ, че съм се възползвал или съм направил нещо, което не си искала, трябва да ми кажеш.

Изправям се на шезлонга и хващам лицето му с две ръце.

— Не си направил нищо, което не съм искала.

Облекчението му е очевидно. Погалвам брадичката му с палци и той затаява дъх.

— Не ме гледай така.

— Как? — прошепвам аз.

— Това не бива да се повтаря. — Той сваля ръцете ми и става. — Няма да позволя да се случи отново.

— Защо не? — питам със свито сърце.

— Защото не е редно. Аз… Аз не те искам и това е. Снощи бях с теб, тъй като те бяха надрусали и имаше нужда някой да те успокои, но аз не те искам.

Рийд си тръгва, преди да продумам и да го нарека голям лъжец. Не ме иска? Глупости! Ако е така, не би ме целувал толкова жадно и отчаяно. Ако не ме искаше, не би се отнасял към тялото ми сякаш е най-скъп дар и не би ме прегръщал, докато заспя.

След тази лъжа тревожните ми подозрения се задълбочават. Рийд Роял крие тайни, които надали ще разгадая.

Но ще опитам. Искам да разбера защо държи всички на разстояние, защо се чувства недостатъчно достоен, защо се преструва, че помежду ни няма нищо. Ще науча всичките му тайни!

А това означава, че тази вечер ще отида на купона.