Ерин Уот
Парцалена принцеса (19)

Глава 19

Рийд не ме поглежда по време на цялото плаване. Мълчанието му е красноречиво. Бесен е и скоро няма да му мине.

Измъквам се от вечеря, като се преструвам, че съм слънчасала. Не бих могла да изтърпя нито пренебрежението, нито спорадичните желания на Рийд.

Знам, че сама измислих усамотения разговор с Калъм, но когато Истън ме спира на път към стаята ми, се питам дали не сгреших.

— Нали нямаше да чукаш баща ми — просъсква той.

— Няма такова нещо. Просто исках Рийд да си помисли, че е така. — Истън ме гледа недоверчиво. — С Калъм говорихме за Стив.

И за майка ти. Не го споменавам, тъй като той не е в настроение и това би задълбочило неприязънта му към мен.

Обяснението ми не го успокоява.

— Не се бъзикай с брат ми. Само го подлъгваш и подтикваш към отмъщение.

— Какво искаш да кажеш? — сепвам се аз. Ужасявам се от отговора. Дали ще ми отмъсти с Аби?

— Няма значение. Просто не му върти номера. Ясно?

— Ясно.

— А ако ти се иска, ела при мен. Нямам кой знае колко против.

Боже! Какви гадни момченца са тия Роял!

— Ах, Истън, колко си великодушен! Секс от съжаление? А има ли срок на годност? Или е нещо като ваучер, който мога да използвам, когато реша?

Той ме гледа, смутен, а аз затръшвам вратата на стаята в лицето му. Рано е, но искам да си легна, тъй като трябва да бъда в пекарната преди зори, после на училище, а и не желая да виждам вече никого в проклетата къща.

Завивам се, унасям се, ала се събуждам от всяко тропване на врата или стъпки пред вратата.

Около полунощ чувам гневен шепот в коридора. Истън и Рийд спорят. По същия начин, както преди. И по същото време.

— Аз отивам — заявява предизвикателно Рийд. — Миналия път се впрегна, че бях против да дойдеш, а сега се офлянкваш!

— Е, извинявай, че главата ти е толкова високо в облаците, та не виждаш юмрука пред носа си — надига глас Истън.

— Аз поне не тичам подир дъщерята на Стив.

— Ти ли ми го казваш? — подигравателно пита брат му. — Ти, който седеше почти гол и вързан на яхтата? Ти ли не желаеш Ела?

Отдалечават се по коридора, но успявам да чуя отговора на Рийд.

— По-скоро бих чукал Джордан, отколкото да го сложа на малката уличница.

Скачам от леглото. Що за тайни имат тия двамата? Щом ще воюваме, на война като на война! Грабвам първата попаднала ми дреха, която се оказва минипола. Не е най-подходящият тоалет за преследване, но нямам време за губене. Нахлузвам яхтените обувки и се измъквам тихо от стаята.

Слизам на пръсти по задното стълбище. В кухнята няма никого. Чувам затръшване на вратата на кола. Бързо, бързо, бързо! Добре че близнаците оставят якетата си, ключовете, портфейлите и каквото им скимне в малкото антре встрани от входа. Грабвам и обличам първото попаднало ми яке. В джоба му има ключове и пачка пари. Идеално. Надничам през прозореца на вратата и виждам задните светлини на рейндж роувъра на Рийд. Мигат и се отдалечават.

Втурвам се към гаража. Ключовете в ръката ми са от джипа на близнаците. Качвам се и си отдъхвам.

Трудно е да следваш кола в тъмна нощ, ала Рийд минава през оживения център на града, без да се обръща, после завива и спира пред висока порта.

Паркира. Гася мотора и фаровете. Далеч съм и едва виждам как двамата братя прескачат оградата.

В какво ли се набутвам? Дали не са замесени в търговия с наркотици? Едва ли. Семейство Роял не си знае парите. Пачката в якето ми съдържа петстотин долара в банкноти от двайсет и петдесет. Ако бях пребъркала и другите якета, сигурно щях да намеря още пачки.

Но какво правят братята тук?

Отвъд оградата се виждат дълги, правоъгълни и горе-долу еднакви сгради. Няма и следа от двамата Роял.

Вътрешният глас ме спира, но аз прескачам оградата. Сградите не са сгради, а огромни контейнери сред двор на корабостроителница. Яхтените обувки са с меки подметки и стъпвам безшумно. Виждам как Истън подава пари на някакъв мъж с качулка.

Скривам се зад близкия контейнер и надничам като непохватен шпионин в екшън. Голият до кръста Рийд е на нещо като пригоден тепих. Размахва ръце и подскача на пети. Загрява. До него загрява противникът му. Също гол до кръста. Започвам да си обяснявам нощните похождения на Рийд, както и синините по лицето му. Истън вероятно е залагал на брат си. Сещам се за разправията им преди седмица и стигам до заключението, че може би и Истън участва в боевете.

— Знаех си, че някой ни преследва, но Рийд не искаше да ме чуе.

Стряскам се от гласа зад гърба си и се обръщам. Истън ме гледа, възмутен.

Веднага влизам в отбранителна позиция и казвам подигравателно:

— И сега какво? Ще ме издадеш ли?

Той ме помъква за ръката към тепиха.

— Подлярка с подлярка, ти си причината за всичко това. Хайде, ела да гледаш!

Дърпам се и питам:

— За какво съм причина?

Истън разбутва зяпачите и ме влачи напред.

— Върза Рийд гол, нали?

— Беше с бельо.

— И го остави надървен като моряк след дълго плаване? Сестричке, в него бушува толкова много адреналин, че или трябва да чука, или да се бие. — Истън ме поглежда недвусмислено и добавя: — Но тъй като няма да го чукаш, остава тупаникът. Брат ми — провиква се той, — виж сестричето си! Дошло е да гледа.

Рийд се обръща.

— Какво правиш тук?

Едва се сдържам да не се скрия зад широкия гръб на Истън.

— Дойдох да насърчавам семейството. Давай, Ро-ял! Ро-ял! — Замлъквам, тъй като не знам дали не използват други имена. Вдигам юмрук и се провиквам: — Давай, семейство!

— Ист, разкарай я веднага!

— Нали ти казах, че някой ни следва? Ти обаче си знаеше едно — какъв урок ще дадеш на… — Истън ме сочи с глава. — На някого. И изобщо не ме чуваше.

Рийд побеснява и по всичко личи, че му иде да ме грабне и запрати надалеч от тепиха. Противникът му го приближава на яките си като колони крака и го хваща за рамото.

— Свършихте ли със семейната сбирка? Да започваме, че искам да приключа с теб преди изгрев-слънце.

Гневът в сините очи на Рийд утихва и преминава в подигравка.

— Кънингам, само пет секунди и си аут! Къде е братокът ти?

Кънингам свива мощните си рамене.

— Отдал се е на свирките на някакво маце. Не бой се, Роял, няма да размажа красивата ти физиономия. Нали трябва да си готин утре в училище.

— Стой тук и не мърдай — сочи ме Рийд. — Инак лошо ти се пише!

— Защото досега ми беше все хубаво — тросвам се аз.

— Млъквай и започвай! — крещи някой от тълпата. — Ако ми се гледаше сапунка, щях да си седя вкъщи!

Кънингам застава в центъра и маха на Рийд. Той не се помайва и се нахвърля върху него. Свивам се при всеки удар, а Истън насърчава Рийд, смее се и крещи. По едно време вика:

— Най-лесно спечелените ми пари с баса за Рийд!

Калъм бе споменал, че е объркан и в труден период от живота, но дали знаеше, че и синовете му са в подобно състояние и идват тук, за да се освобождават от измъчващите ги чувства?

Странно, но дланите ми се потят и навлажняват, както и други части на тялото. Дишането ми се учестява и сърцето ми препуска като лудо.

Не мога да откъсна очи от Рийд. Мускулите му блестят на лунната светлина със силна, първична привлекателност, която събужда у мен непознати плътски желания.

— Възбуждаш се, нали? — прошепва Истън.

Поклащам отрицателно глава, но цялото ми тяло крещи да и когато брат му удря противника си за последен път и той се просва, знам, че само с едно помръдване на малкия пръст Рийд ще ме има. Не мога да му откажа.