Ерин Уот
Парцалена принцеса (26)

Глава 26

Имам нужда от подкрепление или поне от разузнаване. Гидиън спомена, че Уортингтън живее наблизо, че музиката може да се чуе и в нашата къща и гостите са на възрастта на братята.

Добре че съм приятелка с Валери, която е солиден източник на всякакви клюки. Звъня й и тя вдига телефона на мига.

— Да не би да ти се хапват още скариди? Те са чудесен лек срещу махмурлук.

Повдига ми се само от споменаването на думата скариди.

— О, не, преядох. Ако си свършила с разговора с Там, дали би дошла да шпионираме заедно братята Роял?

— Веднага идвам.

— Имаш ли кола на разположение?

— Не. А и май няма как да помолиш някой от братята да мине да ме вземе — шегува се тя.

— Ще изпратя Дюранд. Пък и ако кажа на Калъм, че искам да поканя приятелката си, веднага ще се съгласи да те докара.

— О, Калъм е готин пич!

— Какво говориш, Валери! Та той е над четирийсет!

— Е, и? Стара сребърна лисица! Знаеш ли кой си пада по такива?

— Нямам представа. Някоя от трите пастелки?

— О, не. Те не знаят какво да правят с възрастен мъж, камо ли с толкова опитен като него. По Калъм си пада… голямата сестра на Джордан! Тя е на двайсет и две и непрекъснато се мъкне с дъртаци. Последният беше с бяла коса. Не знам защо харесва такива — дали защото знаят какво правят, или пък й липсва бащинска ласка.

— Вал, затварям, защото ще повърна. — Оставям телефона и се опитвам да не си представям Калъм в идиотски фетишистки ситуации.

За късмет Дюранд е свободен и довежда Валери.

— Стаята ти е толкова… — оглежда се тя и търси подходящата дума.

— Толкова каква? Момичешка? Сладникава? Или безвкусица в стил „Свети Валентин“?

Валери се изляга на къдриците на розовото шалте и се заглежда в балдахина над леглото.

— Толкова… интересна.

— Може и така да се каже. — Сядам на кожения стол пред тоалетката, отварям минихладилника и оглеждам безалкохолните напитки. — Искаш ли нещо за пиене?

— Да. Нещо диетично. Като изключим розовия цвят, стаята е много хубава. Телевизор, страхотно легло. — Тя опипва шалтето. — Копринено ли е?

— Не знам. Да не би да искаш да кажеш, че спя на коприна?

— Не на, а под. Спиш на чаршафите. — Валери ме поглежда, учудена, задето не съм наясно със завивките. За съжаление, е права.

— Знам, знам, многознайке. — Изваждам диетична кола, подавам й я и отварям една за себе си. — От спален чувал се озовах сред копринени чаршафи или, извинявай, копринени завивки. Кажи ми нещо за Уортингтън — сменям темата, тъй като е време да поразузная.

— „Телеком Уортингтън“ или „Недвижими имоти Уортингтън“?

— Тези, които живеят наблизо. Ще има купон довечера.

— Значи „Телеком Уортингтън“. Пет къщи надолу по брега. Дай ми подложка — вдига кенчето тя.

Хвърлям й една тетрадка, тя оставя колата и ми дава пълна информация.

— Брент Уортингтън е в последния клас. Голям фукльо е, но повече заради произхода, отколкото заради богатството. Родителите на гаджето му Линдзи банкрутираха преди няколко години и тя трябваше да напусне „Астор Парк“. Брент не скъса с нея, защото Линдзи е ДАР.

— Какво значи ДАР?

— Дъщеря на Американската революция. Корените на родословното й дърво са от един от първите три английски кораба, стигнали американския бряг.

— И това е толкова важно? — учудвам се.

— О, да. Та защо ме питаш за съседите ви?

— Братята ще ходят на купона довечера, но ми наредиха да не се вясвам.

— Защо ли? Купоните у Брент са много прилични. Той заключва всички стаи, за да няма секс, включително и къщата до басейна. Отключена е само тоалетната до верандата. Брент се издокарва със спортното сако на клуба си и държи всички да са елегантни като на прием. Момичетата са задължително с рокли.

Ама че скука! Дори да не бяха ми забранили, пак нямаше да отида. Явно щеше да се случи нещо, на което не искаха да присъствам.

— Даниел Делакорт ще бъде ли?

— Да. Баща му е съдия. Мисля, че и Даниел ще стане съдия, а от повечко приятели съдии глава не боли.

Ето защо богатите стават по-богати и по-богати. Сприятеляват се в училище, може би и по-рано, и цял живот се подкрепят.

— Ти как прекара с Даниел? За махмурлука разбрах, но Джордан спомена, че си била толкова надрусана, че Рийд те изнесъл на ръце. Да не би Даниел да ти направи нещо?

Не желая да й разказвам за ужасната вечер, но все пак ще спомена нещичко, за да продължавам да я използвам като информационна агенция.

— Даниел реши, че съм много лесна. Ама аз не съм. А Роял не обичат доведената им сестричка да е замесена в скандали. Това е то.

— Какъв мръсник! Братята ще искат да му отмъстят.

— Не знам. Знам само, че и тримата ме предупредиха да не ходя на купона.

— Ти обаче си на друго мнение и това ми харесва. — Очите на Валери засияват и тя отваря гардероба. — Хайде да изберем коя рокля да облечеш.

Изпивам колата, докато тя хвърля на пода рокля след рокля.

— Трябват ти още тоалети. Дори Карингтън ми купуват повече дрехи! Външният вид е важен. Не знаех, че Калъм е стиснат.

— Не е стиснат. Отидох на пазар с Брук, а тя пазарува в много скъпи магазини.

— Тук всичко е много скъпо. Ако не си облечена добре, хората ще си помислят, че Калъм е стиснат. О, ето нещо подходящо! — Валери изважда морскосиня рокля с къси ръкави и голямо триъгълно деколте с бяло дантелено бие. За пръв път виждам роклята. Вероятно Брук я е сложила в купа с дрехи, докато съм избирала нещо друго. — Дълбокото деколте сякаш казва: „Аз съм секси“, без да уточнява, че вземам петдесет долара кеш.

— Уважавам добрият ти вкус, Вал. — В клубовете, където работех, такова деколте бе твърде плитко за петдесет долара.

Започвам да се преобличам, а Валери държи пред себе си дантелена бяла рокля.

— Може ли да я взема назаем?

— Да, но дали няма да ти е дълга? — Приятелката ми е с няколко пръста по-ниска от мен и роклята стига почти до коленете й. — Чудя се защо са ми тези тоалети? Две рокли ми се струват повече от достатъчно.

— Трябва да имаш поне двайсетина.

— Шегуваш ли се?

Валери ме гледа сериозно.

— Съвсем не. — Тя закача бялата рокля в гардероба и разглежда другите дрехи. — Ще ти трябват следобедни рокли, рокли за яхта, за кънтри клубове и нощни клубове, за градински увеселения, за училищни тържества, сватби, погребения…

— За погребения?

Валери вдига пръст и ми намига.

— Само проверявам дали слушаш. Трябват ти много повече дрехи. Външността и изобщо представянето пред хора са важни дори за семейство Роял. При най-малкия негативен намек за Мария Роял и синовете й откачат. Рийд за малко не бе задържан за побой на някакво момче от „Саут Ист Хай“, което намекнало, че майка му се е нагълтала с хапчета и е причинила смъртта си.

— Да не би да се е самоубила? — изненадвам се аз.

Валери се оглежда, сякаш очаква да види Рийд зад гърба си, и прошепва:

— Това е слух, който семейство Роял отричат. Дори съдиха лекаря за професионална небрежност.

— Спечелиха ли?

— Споразумяха се. Но лекарят напусна и щата, и практиката си. Така че — да, спечелиха.

— Гледай ти.

— Братята защитават майка си със зъби и нокти, а ти си вече част от семейството, така че за тях е важно хората да смятат, че се отнасят добре с теб.

Сърцето ми се свива. Това ли правеше Рийд? Бранеше семейната репутация? Не ми се вярва. Всичко, което се случи на копринената завивка и под нея беше толкова интимно, че не би могло да има общо със семейната репутация.

Поглеждам часовника. Нямаме време. Оглеждам се и съзирам проблем.

— Вал, деколтето е много дълбоко.

Обръщам се, за да види, че се показва панделката на сутиена ми.

— Свали сутиена. Сложи си лепенки, та да не ти стърчат зърната.

Така и правя, макар че не бих се чувствала спокойно, ако съм без сутиен в присъствието на Даниел.

След половин час сме готови с прическите и грима. Аз гримирам Валери. Тя се шашка от купищата сенки, моливи и червила.

— Може и да нямаш рокли, но гримовете ти са bomba.com.

— Благодаря. Млъкни за малко, че ще ти начервя зъбите.

Валери затваря уста. След малко сме готови и изчакваме братята да тръгнат. Сред тряскането на врати и топуркането в коридора, някой спира на прага на стаята ми.

Следва оглушително почукване.

— Какво правиш? — пита Истън. — Всичко наред ли е? Няма много да закъсняваме.

— Това не ме интересува. И повече не чукай на вратата ми. Бясна съм на всички ви.

— Дори и на Рийд? — засмива се Истън.

— На всички.

— О, сестричке, така е по-добре за теб.

— Не можете да знаете какво е по-добре за мен дори и зайче плейбой да ви убеждава.

— Така е. Тогава ще зяпам циците й и ще бъда напълно зает с нея. Валери прихва.

— Тихо — прошепвам аз. — Така само го подкокоросваш.

— Чух! Да, подкокоросан съм. Връщаме се след два часа и ще гледаме заедно някой филм.

— Изчезвай, Истън.

— Ако не бях влюбена в Там, щях да преследвам Истън. Толкова е готин — признава Валери.

— Не е проблем да го свалиш.

— А кое е проблем?

— Да го задържиш.