Ерин Уот
Парцалена принцеса (22)

Глава 22

Виждам Рийд след училище, но той не хуква да ми иска обяснение за Даниел. Обляга се на вратата на колата и говори с Аби. Нежната блондинка е сложила ръка на кръста му. Усещам, че ми се повдига.

— Готини са, нали?

Обръщам се. Савана стои зад мен и приглажда правата си като клечки коса. Виждам я за пръв път след обиколката на училището през първия учебен ден.

— Да.

— Чух, че Даниел Делакорт те е поканил на среща.

— О, интересно как новината те е достигнала — шегувам се аз.

— Не излизай с него. Ще съжаляваш.

Зяпвам, учудена, а тя се обръща и забързва към колата си.

Още не съм се съвзела от строгото предупреждение, когато до мен спира ниска спортна кола кабриолет. На волана е усмихнатият Даниел.

— Хубава кола — надничам аз. Седалките са с черна кожа и на таблото блещукат десетки лампички. — Прилича на опасен звяр.

— Подарък от родителите ми за шестнайсетия рожден ден. Малко се притесних, като чух за четиристотинте конски сили, и се питах дали баща ми смята, че трябва да компенсирам нещо друго с такава мощна кола.

Харесвам самоиронията му и се усмихвам.

— А налага ли се?

— Какво говориш, Ела? Та ти трябва да ме окуражаваш, че съм съвършен мъж.

— Как бих могла да знам?

— Ще ти кажа тайната. — Даниел ми маха да се наведа. — Егото на всички мъже е много крехко. Трябва да ни правите комплименти, инак се превръщаме в психопати.

Следвам указанията и веднага заявявам:

— Ти си съвършен мъж.

— Браво, моето момиче! Искаш ли да те закарам до вас?

Оглеждам се за Истън, близнаците и дори Дюранд, но на паркинга е само Рийд. Той е съсредоточен в ангелчето, което прилича на майка му.

Даниел проследява погледа ми и казва:

— Аби и Рийд. Родени един за друг.

— Защо мислиш така? — Не успявам да се овладея и раздразнението се усеща в гласа ми.

— Рийд подбира. Той не е като Истън. От две години ходи с едно и също момиче. Друга няма.

— Тогава защо не са заедно?

Рийд се навежда към Аби, сякаш се кани да я целуне.

— Кой казва, че не са заедно? — Даниел не иска да ме засегне, ала думите му ме жегват. — А ти какво реши, приемаш ли поканата ми?

Премествам погледа си от Рийд към Даниел. Той е образец на богаташко синче. Такива бях си представяла братята Роял: руси, синеоки и с черти от портретите в старите английски музеи. Само дето са истински бандити в сравнение с финия Даниел. Всяко момиче би било поласкано от неговото внимание и вероятно в мен има нещо много странно, след като не се радвам на поканата за среща.

— Не знам дали да приема… Защо каниш мен, след като в морето има доста по-хубави и… по-умни риби?

Той се замисля и казва:

— Не мога да преценя дали искаш да ми откажеш по любезен начин, или просто се колебаеш. Така или иначе, аз няма да се откажа.

До нас се чува настоятелно бибипкане. Рийд почти опира роувъра в колата на Даниел. Близостта им е пародийна — роувърът се е надвесил над малкия двуместен кабриолет, сякаш се кани да го прегази.

Даниел поглежда закачливо Рийд.

— Някой май се натяга да компенсира за нещо, което му липсва, ала това не съм аз.

Подкарва кабриолета и освобождава място за роувъра. Даниел греши. Рийд няма за какво да компенсира. Големият джип идеално му подхожда.

— Да не би да имаш среща? — пита той, когато сядам до него.

— С кого, с Даниел?

— Защо? И друг ли те е поканил?

Не мога да видя очите му зад слънчевите очила и не мога да преценя ядосан ли е, изненадан ли е, или се радва.

— Само Даниел. И все още се колебая. — Вглеждам се в профила му. — Да не би да има някаква причина да не се съглася?

Мускулчето на брадата му потрепва. Трябва ми най-малък жест от негова страна и няма да се съглася. Хайде, Рийд, престраши се.

Поглежда ме за миг, отново се вторачва в пътя и пита:

— Нали сключихме примирие?

Иска ми се да е повече от примирие. Осъзнавам, че желая взаимното ни привличане да не спре дотук. Вероятно правя опасна грешка.

— Да — промълвявам аз.

— Тогава ще съм голям гадняр, ако ти кажа да не излизаш с него.

Но ако го кажеш, би означавало, че изпитваш нещо към мен.

— Грижата за другия не означава нарушение на примирието — небрежно отбелязвам аз.

— Ако ме питаш дали би те наранил, отговорът е не. Никога не съм го чул да се хвали със завоеванията си. Всички смятат, че е свястно момче. В отбора по лакрос е и се движи винаги със съотборниците си. Не го познавам много добре, но знам достатъчно за него. Ако имах сестра, не бих имал против да излиза с него.

За малко да изкрещя: Това не ме интересува, но сменям темата и питам:

— С Аби пак ли сте заедно?

— Ние никога не сме били заедно — срязва ме той.

— Изглеждахте като влюбена двойка. Даниел каза, че сте родени един за друг.

— Сериозно? Не знаех, че се интересува от любовния ми живот.

— Значи Аби е част от любовния ти живот — заключавам аз, като не спирам да го предизвиквам.

— И какво по-точно те интересува?

Рийд завива наляво и не виждам лицето му. Решавам да не настоявам за обяснение и се облягам назад.

— Нищо.

Той въздиша.

— Догодина отивам в колеж. И за разлика от Гидиън, няма да се връщам всеки втори уикенд. Имам нужда да си почина от този град. От това семейство. С Аби ми беше добре, но тя не фигурира в бъдещето ми и няма да залъгвам нито нея, нито която и да е друга заради едното чукане.

Най-сетне разбрах. Дори да ме харесва, няма да предприеме нищо. Желанието му е да замине оттук. Би трябвало да се възхищавам на откровеността му, но не мога. Човърка ме глуповатото желание да чуя, че никакви принципи не биха го спрели да ме има. Боже мой, що за хленчещо кутренце съм!

Гледам през прозореца, докато пътуваме към къщи. По едно време не издържам и питам:

— Защо се биеш? За пари ли?

Рийд се засмива с цяло гърло.

— Не. Бия се, защото ми харесва.

— Защото не си позволяваш да спиш с Аби и като ступаш няколко души, се освобождаваш от насъбралата се енергия?

Спираме. С изненада установявам, че сме стигнали у дома. Най-сетне ме поглежда със свалени очила. Гърлото ми пресъхва и прошепвам:

— Какво?

Протяга се и усуква кичур от косата ми около пръста си. Кокалчетата на ръката му са до гърдите ми. Полагам нечовешки усилия да не се наведа и притисна към дланта му.

— Да не би да мислиш, че не спя нощем заради Аби?

— Не знам. Не бих искала да е така.

Затаявам дъх и чакам да ми отговори, но той пуска косата ми, слага ръка на дръжката на вратата и казва, без да се обръща:

— Даниел е добро момче. Може би не трябва да му отказваш.

* * *

Седя в колата и опитвам да се успокоя. Не го казахме директно, но вече всичко е ясно. Намекнах за чувствата си, а той ме посъветва да си ги запазя по много мил начин, но раната и от най-чистия нож боли.

Влизам вкъщи и забелязвам, че съвзелата се от снощното пиянство Брук седи на шезлонг до басейна и бъбри с Рийд. Той стои до нея и не помръдва, а тя гали прасеца му. Виждала съм я да пуска ръка и на Гидиън. Недоумявам защо й позволяват да ги опипва. Нали не могат да я търпят? За да подобри отношенията със синовете си, Калъм трябва първо да зареже Брук.

Самотна и изнервена, търся Истън и го намирам на леглото в стаята му. Гледа автомобилно шоу, в което разглобяват и сглобяват коли като в анимационно филмче.

— Значи примирясване, така ли? — засмива се той.

— Има ли такава дума?

— На мен ми звучи като дума.

— То и тъпосадник звучи като дума, но я няма в речника.

— Да не искаш да кажеш, че съм тъпосадник?

— О, не, ти си обикновен досадник и нищо повече.

— Благодаря, сестричке.

— Нали знаеш, че сме на едни и същи години? — питам аз и се търкулвам на леглото до него.

Истън ми прави място и отбелязва:

— Аз винаги съм бил по-мъдър и надраснал възрастта си.

— Едва ли.

— А сега на въпроса. Рийд твърди, че войната е приключила. Така ли е, или играеш нова игра?

— Никога не съм играла игра. И да, войната свърши. — Истън изглежда много по-доволен, отколкото очаквах. — Искам да те попитам нещо. Какво мислиш за Даниел Делакорт?

— Защо питаш?

— Покани ме на среща. Чул, че си ме целунал, знак за вдигане на бариерата.

Той бърчи закачливо вежди.

— Магията на Истън!

— Нещо такова. — Замерям го с възглавницата, той я хваща и я пъха под гърдите си. — Защо ме целуна?

— Бях възбуден. Ти беше до мен. Исках да те целуна. — Той поглежда отново към телевизора.

Нещата са толкова прости. Исках. Беше хубаво. И толкова. Първични инстинкти и нищо повече: ядене, пиене, целувки…

— А ти защо ме целуна? — любопитства Истън.

Моите причини не са толкова елементарни. Исках да накарам Рийд да ревнува. Исках да докажа на себе си и на всички, че съм желана. Исках топла и чувствена ласка от някого, който и да е той. В крайна сметка причините ми не се различаваха много от причините на Истън.

— Защото исках.

— Искаш ли още веднъж? — Той потупва бузата си подканващо. Засмивам се и клатя глава.

Отговорът ми не го притеснява.

— И защо не искаш?

— Защото… така.

— Няма да се измъкнеш толкова лесно. Настоявам за отговор. Държа да кажеш на по-големия си брат, че си падаш по другия по-голям брат.

— Въобразяваш си. Изобщо не си падам по Рийд — лъжа аз.

— Дрън-дрън.

— Не си падам.

— Престани, Ела. Всеки път, когато сте близо един до друг, отивам да пуша, за да не ви преча. Аз те харесвам. Мислех, че няма да те харесам, но фактът си е факт и точно заради това съм длъжен да те предупредя, че ние, братята Роял, не сме стока. Бива ни в леглото, но извън него сме ураган четвърта степен.

— А Даниел?

— Той е добро момче. Не е женкар като мен. Любимец е на отбора по лакрос, а баща му е съдия.

— Някакви клюки?

— Не съм чувал. Да не си му хвърлила око?

— Савана каза, че…

— Не я слушай — прекъсва ме Истън.

— Защо?

— С Гид имаха връзка миналата година.

Савана и Гидиън? Спомням си как по време на училищната обиколка Савана ме увери, че братята Роял управляват училището, но не показа никакво чувство. Но пък не сваляше очи от Гидиън на купона у Джордан. Беше се вторачила, сякаш искаше да го изличи от света.

— Преди година-две Савана беше доста невзрачна — с брекети, грозна и с кофти коса. Но в десети клас се преобрази. Гид я хареса и дамгоса сърцето й. Заряза я около смъртта на чичо Стив и до ден-днешен тя е тъжната и самотна Савана.

— Гледай ти — учудвам се аз, тъй като изобщо не мога да си ги представя заедно.

— Казах ти — ние сме ураган четвърта степен.

Истън сече въздуха със замах, въздиша и се заглежда в телевизора.