Скот Хокинс
Библиотеката на Въглен връх (58)

I

Разбира се, Карълайн възкреси Стийв. Отне й две седмици. Започваше да схваща цаката на медицината, обаче изгарянията бяха сложна работа. Той й поиска още две бутилки „Евърклиър“. Каза му, че не могла да намери. Седмица по-късно дойде и го намери мъртъв във ваната, а до него лежеше бръснач. За да стигне до трупа, се наложи да упои Нага. С това се оправи горе-долу за един ден, обаче му обърка кръвната група — всички новаци бъркат, но тя се разстрои — и той умря от сърдечна недостатъчност почти веднага щом се върна към живота. Тя смени самобръсначките с електрически и го възкреси за четвърти път, но на другия ден на вечеря той тегли малката си реч — „възприеми състрадателно отношение“? Какво изобщо значеше това, по дяволите? — а после удари с печеното една чаша препарат за отпушване на канали.

След това тя го остави мъртъв. Не можеше да понесе това. Повече не можеше.

Това се случи преди повече от месец. Сега напълно бе потънала в учението. Един ден, докато проучваше теоретичната рамка на вирусите на реалността, се натъкна на нещо, оставено не на мястото му. Там, сред бледолилавите томове по математика, се бе набутала една кафява папка. Оказа се, че съдържа наставления за овладяване на алшак шаболет.

И това промени всичко.

Сам по себе си алшак шаболет не беше от особено значение. По идея бе свързан с техниката, която бе открила на листчето — книгоразделител, направила я способна да се движи невидима из Библиотеката. Единственото му предимство пред алшак уркун беше, че можеше да се задейства много бързо, с една-единствена дума. Беше виждала как се прилага — веднъж.

— Денят на осиновяването. — Промълви го тихо, но огромните пространства на Библиотеката като че понесоха думите й и усилиха звука на гласа й. Тя погледна надолу към пергамента, който държеше в ръка.

„Чрез мойто изучаване на единствената Вярна Реч, що Всичко командува, изковах аз умението алшак шаболет, що бавното забързва.“

Тя разгъна свитъка още малко. Беше древен, написан преди Бащата да стигне до върха на своята мощ. Описваше маловажни процедури, приложими само от време на време. Спокойно можеха да изминат години и хилядолетия даже, без тя да се натъкне на него. Случайност? Възможно е, но там, където имаше пръст Бащата, случайностите й се струваха твърде съмнителни.

„Той е разчитал да го намеря.“

Отстрани имаше изрисувана на ръка с мастило илюстрация на човек, надбягващ мълния, и още една, не толкова избеляла, на същия човек, който гори и пищи. Лицето й помрачня.

— Алшак шаболет — произнесе тя, като изпробваше звуците.

„Но трепетно подхождайте към алшак! Туй е умение, опасно и в най-добри времена, и макар и в миг на нужда то да ти е голям приятел, то може да е и страшен враг! Само мъдрите трябва…“

До избледнялото древно мастило с химикалка бе надраскано следното:

Карълайн,

Оникс 7-9-5-12-3-3.7

Бащата

Това бе каталожно означение — етаж Оникс, лъч седми, клон пети, шкаф 12, рафт 3, третата книга от ляво надясно. Глава седма. Кръвта забуча в ушите й. Много тихо, тя прошепна:

— Баща?

Отговор нямаше.

И тогава Карълайн с рев запокити кафявия фолиант надолу между рафтовете. Мъртвец с четка от пера за обиране на паяжини в ръка се дръпна в унес, ужасен.

Денят на осиновяването. Така го наричаха — денят, в който родителите им умряха, денят, в който те спряха да бъдат американци и станаха Библиотекари, част от света на Бащата. Преди това Гарисън Оукс беше просто най-обикновен квартал. Преди това, доколкото всички знаеха, Бащата е бил само Адам Блек, някакъв си старец, живеещ по-надолу по улицата.

Имаше нападение. Не особено умно нападение, но много силно и извършено бързо. Излови го неподготвен или поне той го изкара да изглежда така. Тя си мислеше, че може дори да е имало шанс да го убият. Не особено голям може би, но все пак шанс. Точно това подозрение и онова, за което то загатваше, в крайна сметка, й вдъхнаха куража да действа. Бащата не бе точно всезнаещ. Понякога можеше да бъде изненадан. Щом можеше да бъде изненадан, възможно бе и да е уязвим.

Всичко, което последва, произтече от това.

Изтръпнала и с чувството, че не е с всичкия си, Карълайн се упъти надолу по главния коридор на нефритения етаж към ониксовата страна на пирамидата. Там, самотно движеща се сред обширните празни пространства, тя отиде при посочената от него книга. Намираше се в аптекарския отдел и влизаше в каталога на Дженифър. Томът бе озаглавен „Набор от полезни еликсири“. Седма глава бе „Изворът на съвършената памет“.

#Указания

След като приготвиш течността, както е обяснено, оттегли се някъде в самота. Там започни размишленията си. Ще откриеш, че формулата освобождава у теб и най-древния спомен, ще е все едно ти пак си там в плът и кръв и изживяваш всичко с нови очи.

Взе книгата. После, докато разглеждаше съседните рафтове, добави и още няколко — една по химия, друга по лабораторна техника. Слезе по стълбата в аптеката долу и се зае да съчетава съставките.