Скот Хокинс
Библиотеката на Въглен връх (37)

II

Когато затвори, лъвицата — Нага, помисли си Стийв, името й е Нага — все още беше в съзнание, но едва се крепеше. Въпреки неговите изключителни старания и възхитителното търпение, което тя прояви, изпод превръзката все още се процеждаше кръв. И още по-важно, състоянието й сякаш влошаваше. Докато я стягаше с бинтовете, явно я болеше, но тя не го разкъса, не изръмжа дори.

Разговаряха с лъвовете, значи? Почти можеше да го повярва. Не съвсем, но почти.

Ала може би на подсъзнателно ниво наистина го вярваше, защото когато повдигна мощната плът на муцуната й, за да провери капилярната реакция, в действителност не изпитваше никакъв страх. Стийв не беше ветеринар, но през годините бе имал много кучета, включително и едно, което го прегазиха. Знаеше, че един от начините за проверка колко кръв е загубило животното е да притиснеш с палец венците му и да проследиш колко бързо ще порозовеят отново. Бързото възстановяване е добър признак. Ако се забави, както при Анджи, след като колата я удари — не чак толкова добър.

Той не смяташе, че Нага вече е толкова зле, колкото беше Анджи, все още не, но бързо я настигаше.

Затова, като експеримент, той изтръска една свещичка от глиненото гърненце, оставено му от Карълайн, и я отнесе в банята. Там се наведе и с треперещия си пръст я набута в собствения си задник. Щом след това завъртя крана да си измие ръцете, оттам не потече нищо. Вместо това изразходва две бутилки „Дасани“, като разпени един древен засъхнал сапун „Айвъри“, който събираше прах в една чинийка на мивката. Когато успя да отмие вонята от показалеца си, вече се чувстваше по-добре. Всъщност много по-добре. Дори и завалянето на думите беше изчезнало. Обаче беше страшно жаден. Излочи две бутилки вода и преполови трета, и чак тогава жаждата спря да го гори.

Тогава с въздишка извади тапата от глиненото гърненце и изтръска още една свещичка.

— Мац, пие, пие, пие! — прошепна той едва-едва.

Дрезден го погледна озадачено.

— Нищо, нищо — подвикна му Стийв. — Несполучлива шегичка. Той изкуцука до другия край на стаята. Сега Нага лежеше в доста голяма локва от собствената си кръв. Не искаше да седне в нея и да си намокри панталоните, а с разкъсаните си глезен и прасец не можеше да приклекне. Самата Нага вече не беше в съзнание, но Стийв усещаше вперените в него очи на баща й, жълти и чужди в мъждивата светлина на лампата горе.

Щом се подготви, той се наведе, вдигна опашката й и оголи ректума. Отначало тя не реагира, но когато Стийв постави бялото топченце до набръчканата плът и го набута вътре, тя потрепера насън. Дрезден набърчи чело, направи крачка напред и се озъби на Стийв.

Стийв бързо се изправи и протегна разтворени длани към Дрезден.

— Готово! — каза той. — Съжалявам. — И отстъпи крачка назад. Дрезден, за негово облекчение, не го последва. — Ще ида да потърся купа — каза той. — Ако това й подейства, тя сигурно страшно ще ожаднее.

Старицата беше в кухнята. Мъжът й, приключил с косенето, сновеше около входната врата с две-три кучета. Изглеждаше объркан и се буташе насам-натам между кучетата като топче от флипер, като от време на време дърпаше дръжката на заключената врата. Вътре жена му стоеше до кухненската мивка и бършеше вехти, прашни чинии с гнила гъба.

— Ъм… извинете?

— Вечерята още не е съвсем готова, скъпи. Защо не отидеш да погледаш мача?

— Да ви се намира купа, която да мога да заема? По-големичка? Може би купа за смесване?

Тя примигна.

— Ами че… да. Да, имам. — Тя като че се изненада толкова, колкото и Стийв. Посочи едно шкафче под печката. — Там.

— Благодаря. — Стийв отвори вратата на шкафчето и затършува вътре. Имаше сума ти купи — керамични, от алпака, пластмасови. С дрънчене той измъкна една доста големичка от купчината.

— Вечерята не е съвсем готова, скъпи.

— Отивам да погледам мача.

Тя се усмихна и кимна. С куцукане той се върна във всекидневната. Нага се беше изправила и това го разведри. Пред погледа му тя направи една крачка. Олюля се, ала не падна. Дрезден отиде до задницата й и я подуши с озадачено изражение.

— По-добре ли си? — Стийв долови истинско облекчение в собствения си глас. — Страхотно.

Сигурно и лъвовете го доловиха. Те размахаха опашки — в пълен синхрон, както се получи, и това беше доста весело. Стийв отиде до купчината с припаси и изля половин дузина бутилки вода в купата. Щом го направи, ноздрите на Нага трепнаха и тя направи още една крачка. Този път загуби равновесие и падна.

— Недей да се пресилваш — посъветва я Стийв. — Аз ще ти я донеса. — И той постави купата пред нея. Тя залочи жадно и след като изгълта повече от половината, полегна настрана.

Стийв колебливо докосна муцуната й. Тя се дръпна и ръката на Стийв отскочи назад. „Би могло да се нарече свръхреакция, но ако някога му е било времето да нервничиш, то е тъкмо когато се подбъзикваш с лъвска муцуна.“ После тя се наведе напред и го близна по кокалчетата на ръката. Дрезден, щом видя това, пак размаха опашка.

— Нещо против да… — Той колебливо докосна отново муцуната й. Тя не се отдръпна и той повдигна устната й и притисна палец към венеца й точно над левия резец. Направи пробата два пъти, като го сравни със същия тест на собствения си нокът. Прецени, че тя е по-добре, но не е съвсем оздравяла.

Приплъзна се до задницата й и огледа стегнатата превръзка на бедрото. Тя беше се издула, подгизнала и от нея капеше кръв. Стийв се позамисли дали да я смени, а после реши да увие трети бинт, последният, върху първите два. Бинтова я стегнато с надеждата, че прекият натиск ще помогне. По докторските предавания май правеха така.