Джеймс Ролинс, Грант Блекууд
Боен ястреб (26)

23.

23 октомври,

14:08 централно лятно време

Лъбок, Тексас

На следващия ден Тъкър се събуди в хотелско легло. Наблизо с тексаската жега се бореше климатик и шумолеше монотонно. Каин се бе изтегнал до него, а от другата му страна беше Джейн.

„Куче с късмет…“

От друга страна, всички бяха извадили късмет.

Чуваше потракването на лаптопа на Франк и тихото мърморене на Нора. След като тръгнаха от „Бели пясъци“ се върнаха при фургона на „Сироко Пауър“ и взеха хондата. После Тъкър закара джипа на двамата инженери от „Сироко“ в пустинята и го заряза, добре почистен от следи. След това бързо стигнаха до курорта край Лас Кручес и взеха Нора посред нощ. Завариха я будна, с подпухнали и зачервени очи, защото от часове бе работила върху кода, който Санди Конлън бе оставила на флашката. Без да губи никакво време за емоционални излияния, Тъкър качи всички на хондата, включително Рекс, и потеглиха отново.

Пътуваха цялата нощ и малко преди разсъмване стигнаха до Лъбок, Тексас.

По пътя Франк и Нора седяха на задната седалка и разговаряха приглушено. Франк изтегли и качи на лаптопа всички данни, събрани от Рекс, а Нора разказа какво е научила за кода на Санди. Тъкър се съмняваше, че двамата са спали както трябва, дори след като стигнаха до мотела. Докато зареждаха колата с гориво, Нора купи опаковка от шест енергийни напитки „Рокстар“, а Франк пиеше само кафе.

— Какво прекрасно нещо — отбеляза Франк. — Мисля, че съм влюбен.

Тъкър успя да отвори очи и обърна глава настрани. Франк седеше на съседното легло, лаптопът беше на коленете му. Нора лежеше по корем до него, с нос почти докосващ екрана на нейния компютър.

— Пак ли гледаш порносайтове, Франк? — изсумтя Тъкър.

Франк го изгледа стъписано, после погледна Нора, после пак него.

— Не… аз… какви ги дрън…?

Нора му го спести.

— Говори за кода на Санди, който усъвършенства операционната система за изкуствен интелект. Наистина е красив и можеш да се влюбиш в него.

Франк се овладя и кимна ентусиазирано.

— Точно така. Работата й е направо удивителна. Едва ли разбирам и половината, но с помощта на Нора успявам да оценя невероятния мащаб на постижението й.

Нора се надигна и седна на леглото.

— Такава беше Санди… като реши нещо, никой не може да я спре.

„Освен с куршум в черепа“, помисли си Тъкър, но не го каза. Вместо това попита:

— Кое му е толкова удивителното?

Франк разтри очи.

— Начинът, по който екстраполира алгоритмите на Алан Тюринг и открива практически начин за прилагането им. — Нора се усмихна и усмивката като че ли заличи умората от лицето й… Или може би беше споменът за Санди? — Тюринг смята, че основата на неговата машина, Оракул — мислещ компютър, способен да дешифрира всичко и да се учи при това, — е интегрирането на хаоса в системата. Убеден е, че хаосът — или случайността — са ключ към изкуствения интелект.

Тъкър си спомни обясненията на Джейн, че Тюринг искал да използва радий с надеждата непредсказуемият радиоактивен разпад да осигури на машините му абсолютната случайност.

Джейн се раздвижи, привлечена от разговора. Подпря се на лакти и подложи две възглавници зад гърба си.

— Какво е открила Санди?

— Наистина трябва да видиш кода, за да го оцениш изцяло — отвърна Нора. — Но казано най-просто, открила е начин да интегрира ирационални числа в организацията на неутралните мрежи, използвани за управление на дроновете.

— Ако това е най-простото — обади се Тъкър, — не ми се ще да мисля какво смяташ за сложно.

Нора се намръщи — явно търсеше начин да сведе информацията до понятни за него думи.

Франк й помогна:

— Знаеш, че машинният език се състои от нули и единици. По същество това съответства на „не протича ток“ и „протича ток“. Санди е успяла да вкара цяла група числа между напълно включено и напълно изключено.

— Точно както между нула и единица има безкрайно множество нули и единици — добави Нора. — Смятала е, че ако свържеш една неутрална мрежа по такъв начин, че малки промени в силата на тока да водят до по-големи промени на изхода, във веригата за обратна връзка ще…

Тъкър вдигна ръка и потисна стона си.

— Добре, вярвам ви. Каква полза имаме обаче от всичко това?

Нора погледна Франк.

Той поклати глава.

— Ти му кажи.

— Е? — подкани Тъкър.

Нора смръщи чело.

— За да тествам кода на Санди, го качих в системата на Рекс.

Тъкър погледна дрона на пода. Централното тяло и компютърът на Нора бяха свързани с кабели. Опита да си представи какво би се получило, ако изкуственият интелект на Санди получи криле.

Гласът на Тъкър прозвуча по-рязко, отколкото му се искаше.

— Защо, по дяволите, Нора? Защо трябваше да…?

— Защото аз я накарах — обади се Франк, явно за да защити Нора. — Снощи Рекс събра прекалено много необработени данни. Изсмука огромен обем информация направо от дроновете, но също и от бункера на „Танджънт“, преди да бъде разрушен. Прекалено много, за да я анализираме. Нужни са месеци само за да разровиш повърхността.

Джейн сложи длан на лакътя на Тъкър. Беше на стъпка пред него.

— Искат да използват Рекс… подобрения Рекс… за да пресеят суровите данни и така да изработят смислено предположение за евентуалния следващ ход на „Танджънт“.

Франк кимна.

— Всъщност е брилянтно — допълни Джейн и получи срамежлива усмивка от Франк. Слезе от леглото и отиде при двамата. — Я да видя кода.

Тъкър си даде сметка, че разговорът е над възможностите му, и взе повода на Каин. Кучето се изправи веднага, без колебание или друг признак, че преди броени часове едва не е умряло от задушаване.

— Като че ли сме само двамата — каза му Тъкър.

Излязоха в обедната жега. Тази част на Тексас страдаше от изпепеляващо късно лято. Тъкър нахлупи бейзболната шапка, която бе грабнал преди да излезе, възможно по-ниско над очите си. Погледът му се плъзна по паркинга на Мотел 6. Наоколо нямаше никого, така че не си даде труд да слага повода на Каин и двамата тръгнаха към близкия парк.

Около час Тъкър подхвърля червената топка, за да забавлява кучето, но и за да възстанови връзката помежду им. Освен това прецени здравословното му състояние след предната нощ. Беше нужно да се вгледа много внимателно, за да забележи, че Каин предпочита да стъпва повече на левия си заден крак — не че куцаше, просто леко забавяше темпото, когато Тъкър хвърляше топката в тази посока. Стъпваше на другия крак по-внимателно, с по-малко напрягане на мускулите.

Когато хвърли топката за последен път, Тъкър приклекна, разпери ръце и подсвирна леко. Каин наостри уши, заряза любимата си играчка и се спусна към Тъкър с пълна сила, блъсна го с лапи и го събори по гръб. Затъркаляха се в хладната трева под сянката на един бряст, чиито листа бяха започнали да жълтеят.

Боричкаха се така няколко минути — Каин се преструваше, че хапе Тъкър за китките, и ближеше лицето му. Накрая Тъкър легна по гръб, а Каин се просна до него, върху дясната му ръка. Тъкър се загледа през клоните, а Каин пъшкаше щастливо. Чувстваше травмите и болките от последните няколко дни, но също така изпитваше и дълбоко удовлетворение — най-добрият му приятел беше до него.

Тъкър затвори очи и почти задряма. Усети обаче, че над него преминава сянка, и тялото му се напрегна, моментално премина в състояние на готовност. Каин обаче все така лежеше на ръката му и размахваше опашка.

Не беше заплаха.

Той отвори очи и видя Джейн, изправена до тях. Усмихваше им се.

— Има ли място за трети?

Тъкър разпери лявата си ръка на тревата и Джейн легна до него. Сгуши се и сложи глава на рамото му. Тъкър долови уханието на шампоана й.

— Какво правят Франк и Нора?

Джейн въздъхна разочаровано, но явно не защото двамата не успяваха да се справят.

— Опитах да следя работата им, обаче преди двайсетина минути престанах изобщо да разбирам какво говорят. Останах още малко, колкото да не се изложа, после намерих предлог да изляза, преди да са ме хванали в невежество.

Тъкър се усмихна.

— Знам какво имаш предвид. Чувствах се като динозавър, като прашна реликва от друга ера. Всичките тези приказки за нови бойни полета — информационна война, която се води с програмни кодове и умни дронове — чувствам се като рицар с доспехи, изправен пред танк.

Джейн го погледна и му се усмихна.

— Ти винаги ще си моят рицар.

— Знаеш ли, това може да се окаже най-необмисленото нещо, което си казвала някога.

Тя се засмя.

— Може би… но е истина.

Въпреки че омаловажи думите й, Тъкър си даваше сметка, че е искрена. Също така не можеше да пренебрегне топлината, която се надигаше в него. Беше заради тези дяволски очи, сияещи в сянката, в които бе толкова лесно да се изгуби. Спомени за по-щастливи времена заиграха наоколо, изскачаха с лекота от миналото, може би защото така и не успяваше да се отърве изцяло от призраците в това минало. Двамата бяха сплетени в едно, част от мъглата на войната.

И все пак животът им бе тръгнал в различни посоки. Тя имаше семейство, син, цяло съществуване извън общото им минало. Опита да си я представи бременна, как отглежда детето си сама, как се справя със скръбта от загубата на съпруга си. Дори сега в очите й се четеше познатият страх за Нейтън.

— Виж, Джейн, като твой рицар мисля, че трябва да преосмислиш участието си във всичко това. След измъкването на косъм в Белия град…

— Не — възрази тя твърдо. Надигна се на лакът и го погледна. — Не само ти познаваш хората. Смяташ, че ако избягам при Нейтън, някак ще помогна да остане в безопасност.

— Ако те убият…

— Тогава аз ще съм мъртва, а той ще е жив. — Отпусна се пак на гръб, върху ръката му. — След като ме няма, „Танджънт“ няма да имат причина да преследват Нейтън. Ще е в безопасност. Освен това не може цял живот да бягам и непрекъснато да се озъртам през рамо. Ако има начин да се сложи край на това, тогава — заради Нейтън — ще направя всичко, за да му дам този шанс.

Тъкър долови яростта зад думите й. В сърцето си тя все още беше войник. Отказваше да наблюдава терена отстрани, когато се налагаше да защити сина си. И все пак той долавяше колебание, съмнение, дори някакво чувство за вина. Долавяше го в трепета на тялото й. Искаше й се да е при Нейтън.

— Разкажи ми за него — каза Тъкър.

Джейн го изгледа косо.

— Какво да ти разкажа?

Той сви рамене.

— Например защо избрахте името Нейтън?

Джейн се намръщи, сякаш опитваше да разбере дали не я занася.

— Какво обича за закуска? — настоя той. — Има ли приказка, която обича да слуша преди заспиване?

Джейн заговори бавно:

— Нейтън… кръстен е на дядо си, бащата на мъжа ми, който умря от рак година преди Нейт да се роди. За закуска обича овесени ядки, но само с топло мляко, което аз смятам за противно. Въпреки това обичам да разбърквам млякото му всяка сутрин на котлона… напомня ми дните, когато беше бебе.

Тъкър долови тъжната усмивка в думите й, докато споделяше за Нейтън с него, докато разказваше за късчетата от живота си.

— Понякога обаче може да е голям досадник и гадняр, особено напоследък… става на възраст, в която иска да открие независимостта си, което едновременно ме кара да се гордея и ме натъжава доста.

Думите й стихнаха. Двамата се замислиха. Накрая Джейн прошепна:

— Благодаря ти.

— За какво?

— За това, че ми припомни защо съм тук.

Ръката й се плъзна по гърдите му. Тя го прегърна и се притисна в него. Той се обърна и се вгледа в лицето й. В очите й грееше нова решимост, но също и нещо топло, представата за живота, какъвто би могъл да бъде… и може би все още можеше да е.

— Тък… — прошепна Джейн и прокара пръсти през косата му.

Той се надигна и я целуна — имаше нужда от топлината на устните й, за да се върне в реалността, тук и сега, знаеше, че тя има нужда от същото. Джейн отвърна на целувката му без колебание. Дишането им се ускори, страстите се разгорещиха. Джейн леко се отдръпна — колкото да говори, макар че устните й все така докосваха неговите.

— Тъкър, трябва да ти кажа за…

— Хей! — чуха вик откъм мотела.

Тъкър се отпусна по гръб. Беше готов да убие Франк, който дотича при тях.

Джейн се надигна и го изгледа — той очевидно не си даваше сметка, че моментът е лош.

— Какво има?

Франк едва си пое дъх.

— Нора… откри нещо!

 

 

15:33

Върнаха се в хотелската стая и се скупчиха около лаптопа на Нора.

— Не разбирам — каза Тъкър. — Какво е това на екрана?

Франк обясни:

— В мозъка на „бойните ястреби“ Рекс е открил скрита подчинена програма, еднаква за всички дронове. Това е нещо като… ами…

Нора се притече на помощ:

— Нещо като изчакващ файл, поради липса на по-добър термин. Той е дълбоко криптиран, но за подобрения Рекс не беше проблем да го отвори. Файлът съдържа набор команди, нещо като списък със задачи за дроновете. Повечето от тях са свързани с операциите в „Бели пясъци“, но по-дълбоко във файла открихме списък с насоки, който изглеждаше безсмислен, и се отнася за дата след три дни.

Посочи екрана и списъка.

1868

TSTT

Opus Networx

WOWnet

Interserv

Carib-Link

Cablenett

110859/0604956

103543/0612014

IATA: TAB, ICAO: TTCP

IATA: POS, ICAO: TTPP

Нора премести изображението и показа, че списъкът продължава няколко страници.

Тъкър я погледна.

— И какво значи всичко това?

Нора върна списъка в началото и посочи.

— Това са кодове за комуникации в една държава. Това са нейните провайдъри на интернет, летищни координати, интернет адреси. — Посочи някакви числа. — Това пък са честотите, запазени за спешни ситуации, за военните и на авиодиспечерите на същата държава. А това тук са честотите на няколко местни радиостанции.

— И за какво са им тези данни? — попита Тъкър.

Франк отговори:

— Тук е всичко необходимо, за да започнеш кибератака срещу дадена страна, буквално да я блокираш, да я парализираш.

Тъкър си спомни, че кибератаките са важен компонент на информационната война.

— А това е гвоздеят. — Франк посочи ред, на който пишеше Carib-Link. — Всички тези данни са свързани с конкретна малка точка в Карибско море.

— Коя?

— Остров Тринидад.

Джейн се намръщи.

— Тринидад? Палми, кокосови орехи, калипсо? Защо Тринидад?

— Един от многото — каза Нора.

— Значи мислиш, че „Танджънт“ се канят да координират някаква атака там? — попита Тъкър.

— Може би поредно изпитание. — Франк погледна Нора и тя кимна. — Смятаме, че „Бели пясъци“ е тест само на една характеристика на новите оръжейни системи.

Тъкър си спомни горящия град и разтопения метал на машините.

Франк продължи:

— Смятаме, че в Тринидад ще бъде тествано нещо различно.

Джейн зададе въпроса, който смяташе да зададе и Тъкър:

— Защо в „Бели пясъци“ стреляха по военни машини от съветската ера? Тринидад едва ли има повече от няколко хиляди военни и буквално никакви нападателни оръжия, ако не се броят леките.

— Проверих онлайн — каза Нора. — Тринидад купува оръжията си от Швеция и Англия. Категорично не от Русия, да не говорим за оръжия от съветско време.

— Тогава? — подкани я Тъкър.

Нора се обърна към него.

— Смятам, че „Танджънт“ възнамеряват да подложат на изпитания другото предназначение на оръжейната си система — да поразява електронната инфраструктура. И ще го направят на острова. Планирано е да се случи след три дни.

Джейн прехапа долната си устна, в очите й се появи решителност.

— Трябва да стигнем там преди това.

Тъкър знаеше, че е права, но преди това трябваше да поемат още един риск — риск, който досега бяха избягвали.

Всички погледи се насочиха към него в очакване.

— Преди да опаковаме плажните кърпи — каза Тъкър, — ще се наложи да си осигурим помощ.