Джеймс Ролинс, Грант Блекууд
Боен ястреб (20)

17.

22 октомври,

13:08 планинско лятно време

Лас Кручес, Ню Мексико

Тъкър влезе в хотелската стая и завари Франк и Нора заети с плячката от Редстоун. Дронът беше на пода. Вътрешностите му бяха оголени, наоколо бяха разхвърляни прибори и инструменти.

— Нарекохме го Рекс — каза Франк с усмивка.

— Рекс?

Франк посочи Каин, който влезе веднага след Тъкър, както душеше двата плика с китайска храна в ръцете му.

— Ти имаш Каин. Ние имаме Рекс.

Нора просто извъртя очи към тавана и пак се наведе над мозъка на дрона с малка отвертка в ръка.

— Решението не беше единодушно.

Тъкър остави храната на малката маса до кухненския бокс.

Късно предната вечер стигнаха до Лас Кручес, като по време на пътуването два пъти смениха наетите коли. Когато стигнаха, Тъкър избра хотел в покрайнините на града. Беше курорт с голф игрище, със стаи, обзаведени като малки къщи, на около километър от щатски горски парк Месила Вали. Апартаментът им, с две спални, имаше излъскани циментови подове, малка камина и — най-хубавото — огромна вана в банята. Тъкър беше почти доволен да прекара нощта тук.

Още със зазоряването, след бърза закуска — яйца по мексикански и овесени ядки — Франк и Нора се заеха да проучат Оса по-задълбочено. Тъкър видя как свалят капака и се залавят за работа, но започнаха да говорят на някакъв технически жаргон, който не приличаше на нормален човешки език, така че той взе Каин и го изведе да обиколят съседния парк — триста акра покрай Рио Гранде. Паркът беше почти пуст, така че спокойно прекараха сутринта в изучаване на храсталаци, ливади и крайречни гори.

Вече беше време да се залавя за работа.

— Името настрана, какво друго научихте?

— Рекс е повече от впечатляващ — отвърна Франк с ентусиазма на дете в коледна сутрин. — Черепът му съдържа всичко необходимо. Акумулатор. Насочваща система, радар, дори десеттерабайтов харддиск.

Посочи черепа — сферичната централна кутия на дрона. Беше два пъти по-голяма от баскетболна топка и я поддържаха три крака, подпори за приземяване, които напомняха крака на паяк. Имаше две крила, които се кръстосваха в средата като голямо X, и четири капковидни издатъка, в които бяха поместени моторите и пропелерите, с променливи обороти. Цялото нещо не тежеше повече от десет килограма.

Франк махна с ръка над сферата.

— Външната обвивка е от някакви въглеродни фибри.

— Покрит е с микропори, за да поглъща лъчения и да не отразява светлината — добави Нора. — Някакво стелт покритие.

Франк кимна.

— Страховито.

— А ще можете ли да го опитомите? — попита Тъкър.

Франк се засмя.

— Сигурен съм. Предвид умерената ми гениалност и знанията на Нора…

„Добре.“

Тъкър започна да отваря кутиите с китайска храна.

— А основното предназначение на Оса? Има ли нещо, по което да съдим какво ни чака напред?

Нора кимна.

— Мисля, че тук имаме войник от следващото поколение, който ще участва в нов вид война.

— Нов вид война?

— Все повече навлиза информационната война.

Тъкър се намръщи.

— Какво имаш предвид? Хакване на компютрите?

— Доста по-зловещо и опасно е от това. Става дума за комбинация от брутална електронна война, кибератаки и психологически операции.

Франк кимна.

— Слушай какво ти казва Нора.

— Продължавай — подкани я Тъкър. — Обясни.

— Всичко в наши дни е взаимосвързано, преплетено, смесено — започна Нора. — Това е нестабилна дигитална къщичка от карти. Не е трудно да я срутиш и да предизвикаш хаос. И всичко това е известно на съществуващите световни сили. Държавите, включително Съединените щати, инвестират милиарди, за да създадат военни подразделения, способни да водят този вид война, да научат как да срутят чуждите къщички от карти и как да заздравят своите.

Франк кимна.

— За съжаление и Русия, и Китай вече са ни изпреварили.

— Не разбирам. Как точно изглежда една такава атака?

— Както споменах — отговори Нора, — те са от три компонента. Електронната война цели да се намеси в радиокомуникациите, включително системите за насочване на оръжията или контрола на въздушния трафик. Кибератаките включват не само кражби на данни, но и разрушаване на цялата инфраструктура на една държава — електроцентрали, водоснабдяване и газопроводи, железопътни системи и т.н. Последният компонент е най-отвратителен. Целта е да се срине моралът на населението чрез разпространяване на дезинформация през социалните медии и новинарските канали с цел да се насажда страх и да се предизвиква паника.

Франк въздъхна.

— Точно заради тази заплаха е създадена позицията ми в Редстоун — на криптолог в областта на сраженията в Мрежата. Това се превръща в съвсем ново бойно поле.

Тъкър погледна дрона с тревога.

— И това е такъв войник?

Нора кимна.

— Да. Въоръжен е с криптиращия алгоритъм на Санди, чрез който може да разшифрова всичко, каквото и да е, и да се учи при това. Рекс е нещо повече от обикновен разузнавателен дрон. Той може да подслушва и записва всякакви радиовълни. Дори подпорите му за кацане са антени, през които събира данни. Ако го приземиш над всеки комуникационен кабел, широколентов DSL или телефонна линия, започва да смуче данни като вампир.

— А нападателни възможности?

— Никакви, в традиционния смисъл — каза Франк. — Обаче има предаватели с насочено импулсно излъчване. Ако се доближи достатъчно, примерно на километър, може да заглуши всякакви комуникации, включително и на изпитани военни системи.

— С две думи — каза Тъкър, — този летящ електронен войник може да събира данни и информация за врага и да оставя разруха след себе си.

Франк и Нора кимнаха.

— Как тогава може да го използваме ние?

Франк погледна Нора, изражението му стана особено.

— Може би ще подготвим голяма изненада за „Танджънт“.

 

 

14:22

Тъкър наблюдаваше централата на „Танджънт Аероспейс“ от отсрещната страна на улицата. Сградата беше на четирийсет етажа, забита като клин в небето над Лас Кручес. Повърхността й блестеше на следобедното слънце.

Тъкър седеше на пейка под сянката на надвиснали дървета. Беше с бейзболна шапка и слънчеви очила, за да прикриват чертите му, докато оглеждаше главния портал на четирийсетакровия кампус на „Танджънт“. Зад оградата от ковано желязо теренът на корпорацията беше оформен с лъкатушещи потоци, английски морави, бълбукащи фонтани — зелен оазис сред пустошта на бизнесрайона в града.

Наблюдаваше няколко души от персонала на „Танджънт“, седнали на късен обяд под чадърите на голям открит ресторант. Едни бъбреха и се смееха, други разговаряха съсредоточено, доближили глави. Питаше се дали някой от тях знае за пролятата напоследък кръв. Безгрижното им поведение го изпълваше с гняв. Виновни или не, всички те бяха зъбни колела в голямата машина.

Все пак потисна гнева си, защото си даваше сметка, че отчасти той се дължи на посттравматичния стрес. След сражение параноята му винаги достигаше нови висоти. Навсякъде му се привиждаха врагове. Дори и сега ръката му се бе свила в юмрук върху коляното и се наложи да отпуска пръстите си един по един. Знаеше, че усещането ще отмине, но имаше и терапия, която винаги бе от полза.

Протегна ръка надолу и прокара пръсти през козината на Каин. Кучето клечеше до пейката и наблюдаваше птиците в клоните на дърветата. За Каин случилото се в Редстоун бе минало. Той живееше тук и сега, наслаждаваше се на сянката, на птиците, на компанията на Тъкър. Това отношение на Каин винаги го окуражаваше. За четириногия му приятел утре или денят след това просто не съществуваха.

Тъкър остави дланта си върху козината му. Имаше чувството, че поема покой. След малко дишането му се успокои, кръвното му налягане спадна. След още малко стана, готов да се върне в хотела, където Франк и Нора продължаваха да работят върху дрона.

Задачата му за следобеда беше да проучи централата на „Танджънт Аероспейс“. Отбеляза броя на гардовете, пропускателния режим на портала, местата на камерите. По-същественото, бе направил няколко дискретни снимки на гората от антени над небостъргача на „Танджънт“.

Някой определено получаваше и предаваше голям обем данни.

След като приключи със задачата си, Тъкър се качи в новата кола под наем — „Хонда Пилот“. Когато се върна в хотела, разказа на Франк и Нора какво е видял и им показа снимките.

— Няма начин да се промъкнем там — заключи Тъкър, докато Франк разглеждаше кадрите от портала.

Нора гледаше гората от антени на покрива.

— Може би има и друг начин. Доколкото мога да кажа, разполагат с почти всички възможни предаватели, от свръхнискочестотни до микровълнови.

— И всичко между тях — добави Франк и се усмихна на Нора. — Мислиш ли, че Рекс е готов за разузнаване?

Нора погледна сглобения отново дрон.

— Има само един начин да разберем.

Франк се обърна към Тъкър.

— Докато те нямаше, успяхме да влезем в операционната система и да активираме модула за електронна война, вграден в нея. Сега дронът би трябвало да прави това, за което е създаден.

— Да смуче данни тайно? — попита Тъкър.

Нора кимна.

— След като се вдигне във въздуха и стигне на петстотин метра от кулата, Рекс би трябвало да започне диалог с предавателите и да проникне в системите на „Танджънт“, без никой да забележи.

— Все пак трябва да внимаваме — предупреди Франк. — Да не забравяме, че Рекс е прототип. Със сигурност има бъгове, които още не са отстранени.

— Освен това трябва да използваме Рекс само през нощта — добави Нора. — Оборудван е с всевъзможни заглушаващи и прикриващи системи, но все пак е съвсем видим за невъоръжено око.

Тъкър се замисли за времето.

— Тогава ще действаме тази вечер. Трябва да приемем, че Уебстър и конвоят му са на път от Редстоун, а може вече и да са тук. Какъвто и да е следващият етап на операцията, трябва да разберем къде ще се проведе.

Нора се намръщи.

— Нали смяташе, че целта на Карл е ракетният полигон „Бели пясъци“?

— Все още смятам така — отговори Тъкър. — Но „Бели пясъци“ се простира на повече от седем хиляди квадратни километра. Трябва да научим точно къде в базата ще се установи операцията на Уебстър.

Франк приклекна до дрона.

— В такъв случай по-добре да…

На вратата се почука и всички замръзнаха.

Тъкър направи знак на двамата да се снишат и извади от кобура на рамото си пистолета JPX. Промъкна се до вратата, но настрани от правата линия, в случай че някой опита да стреля през дървото. Отиде до съседния прозорец и надникна през пердето.

Видя позната женска фигура, с прибрана на опашка руса коса, с почти напълно скрито от слънчева шапка лице.

След като се увери, че няма други, Тъкър отиде до вратата и отвори.

Жената се усмихна.

— Здравей, красавецо!

Погледът й обаче беше прикован към Каин, защото кучето дойде да я посрещне, щастливо размахало опашка. Когато вдигна очи към лицето на Тъкър, видя не толкова щастливо изражение.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Джейн?