Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъкър Уейн (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
War Hawk, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2016 г.)

Издание:

Автор: Джеймс Ролинс; Грант Блекуд

Заглавие: Боен ястреб

Преводач: Владимир Германов

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 24.10.2016

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-710-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1905

История

  1. — Добавяне

Второ
Устрем за атака

12.

15 октомври,

20:17 източно лятно време

Кингспорт, Тенеси

Преследван от призраци и изправен пред враг без лице, Тъкър направи всичко възможно да стигне до мястото на срещата възможно най-бързо. След като се спусна от планината и остави трупа на Санди където беше — засега, — се обади на Джейн и й каза, че трябва да се срещнат.

Тя предложи една крайпътна закусвалня в Кингспорт, Тенеси, на четиристотин километра северно от мястото, на което бе убита Санди. Тъкър се досещаше защо е избрала Кингспорт. Градът беше по средата между Хънтсвил и Вашингтон. Най-вероятно Джейн се криеше във Вашингтон, защото познаваше града добре.

Днес се надяваше да разбере точно защо се крие. И от кого.

Беше време да получи отговори.

Тласкан от желанието да узнае, стигна до Кингспорт за по-малко от четири часа и спря на паркинга на заведението край шосе 81. Мястото беше обзаведено в стила на петдесетте. Когато влезе, издрънча камбанка. Прозвуча дразнещо силно — но поне отговаряше на обстановката. Сепаретата бяха тапицирани с червена винилова материя, масите бяха от гетинакс на квадратчета с лъскави лайстни. Както обикновено, той обясни на келнерката, че кучето е служебно, и отиде до сепарето, където вече го чакаше Джейн.

Толкова късно вечерта заведението беше полупразно. Чуваше се подрънкване на прибори в порцелан и приглушени разговори.

Чудесно.

Седна при Джейн. Беше сложила Нейтън на детско столче до себе си. В момента детето разглеждаше отражението си в една лъжица.

Джейн стана и прегърна Тъкър.

— Радвам се да те видя — прошепна в ухото му, после се отдръпна и огледа лицето му. — Ранен си.

Тъкър сви рамене.

— Влиза в длъжностната характеристика.

Джейн опипа драскотините по челюстта му, после хвана брадичката му и завъртя главата му настрани. Намръщи се на превръзката на ухото.

— Ако попитам, предполагам, че няма да ми кажеш истината?

— Всъщност ще ти я кажа. Малко по-късно обаче.

— Хм. — Джейн се наведе и погали Каин за поздрав. — Ти нали трябваше да го пазиш от неприятности.

— Правя каквото мога.

Джейн се засмя.

— Говорех на Каин.

И махна на кучето да влезе в сепарето. Каин се настани между Тъкър и Нейтън.

Момчето го посочи с пръст и каза:

— Куте!

Куче, скъпи — поправи го меко Джейн.

— Куте, скъпи!

Джейн поклати глава примирено.

— Е, почти същото е.

Нейтън вдигна пръст към Тъкър и каза:

— Здласти!

— Ти си здласти.

Изглежда, отговорът не беше достатъчно добър за момчето и то насочи вниманието си към Каин — размаха пръсти пред муцуната му. Каин ги близна. Кискането показа, че това е много по-забавно.

Докато Тъкър наблюдаваше кучето и детето да си играят, се улови да мисли какво ли би било, ако Нейтън беше негов син, а Джейн — негова жена, и за пътя, по който не бяха поели. Прогони тези мисли. Сега не беше време да анализира решенията си — тези от миналото и тези, които засягаха бъдещето.

Даде си сметка, че е минало много време, и отново насочи вниманието си към Джейн.

— Извинявай.

— Не е нужно да се извиняваш. И аз го наблюдавам по цели дни. Това е една от свръхсилите, които децата притежават.

Дойде келнерката, за да вземе поръчката им — чийзбургер с пържени картофи за Тъкър, салата с пилешко за Джейн, плодове за Нейтън. Келнерката остави пред детето лист за рисуване и пастели и то се захвана за работа.

Каин въздъхна, защото се оказа изоставен заради новото занимание на момчето.

Докато чакаха поръчката, Джейн се облегна назад, като че ли се мобилизираше вътрешно.

— По телефона не останах с впечатлението, че имаш добри новини. Изплюй камъчето.

Тъкър погледна Нейтън и повдигна вежди.

Джейн разбра.

— Няма проблем. Когато рисува, забравя всичко.

Тъкър се прокашля и реши да говори направо.

— Санди е мъртва.

Джейн замръзна за момент, вперила поглед в него, после затвори очи. Устните й се разтрепериха, от клепачите й се отрониха две сълзи и се спуснаха по лицето й. Тя поклати глава и избърса очите си със салфетка.

— Разбира се, опасявах се от това… но да го чуя… Не исках да се отказвам от надеждата.

Тъкър не се радваше, че й е отнел точно надеждата.

— Съжалявам.

— Какво се е случило?

Тъкър й разказа какво беше открил в кариерата. Не пропусна нищо.

— Мислиш ли, че си е отишла бързо? — попита Джейн.

Тъкър преглътна, спомни си раната от куршум на слепоочието й.

— Надявам се.

— Каза ли на майка й?

— Не… можах.

Джейн го потупа по ръката.

— Ще й се обадя утре. След като отида някъде на безопасно място. Ще й обясня всичко и ще я помоля засега да запази мълчание.

— Добре. — Тъкър погледна ръцете си. — Джейн, време е да сложим всички карти на масата. Ще ти кажа всичко, което знам, после ти ще кажеш всичко на мен. Съгласна?

Джейн кимна.

След като се огледа, за да се увери, че никой от останалите клиенти не може да ги чуе, Тъкър започна да говори — за престрелката до къщата на Санди, за складовата клетка с нещата й, за срещата си с Франк Болинджър и засадата в блатото.

— И си сигурен, че са стреляли по теб с дрона? — попита Джейн.

— Вероятно и по Санди.

Джейн въздъхна.

— Знаем, че Санди не е първата изчезнала или умряла внезапно. Единствената връзка е, че всички сме част от Проект 623. Това е програма под патронажа на военното разузнаване.

— С какво точно се занимавахте?

— Математика, компютърни програми, криптиране, статистика. Никой никога не ни е давал цялостната картина, крайната цел. Всеки познаваше парченцето от пъзела, по което му беше дадено да работи. Обаче, Тък, знам, че бяхме в черния сектор. Много черния сектор. Дотолкова, че дори не съм сто процента сигурна дали наистина сме работили за военното разузнаване.

— Къде работехте?

— В една невзрачна постройка в Силвър Спринг, Мериленд. Имаше много сериозна охрана и контрол на достъп, редовно ни претърсваха и обискираха. Дори компютърните защити имаха защита.

— Колко време продължи работата по Проект 623?

— Разпуснаха ни осем месеца след началото.

— И в края на краищата така и не си научила крайната цел на проекта?

Джейн поклати глава.

— А името? Проект 623. Означава ли нещо?

— Да. Какво знаеш за Алан Тюринг?

Тъкър наостри слух.

— Видях името написано на една от белите дъски в склада на Санди. Това е английският математик, разбил секретния германски шифър на военните.

— Шифърът Енигма. Обаче това постижение е само върхът на истинския гений на Алан Тюринг. Работата му поставя основите на днешните компютри. Всъщност всяка изчислителна техника, която виждаш днес, съществува благодарение на него. В Блечли Парк, край Лондон, където е работел, прави първата електромеханична изчислителна машина, нещо като рудиментарен компютър. Използван е за разчитане на нацисткия шифър. След това Съюзниците успяват да предвидят движенията на германските войски, да подават на нацистите фалшива информация и да променят маршрутите на снабдителните конвои, така че да заобикалят германските подводници. Разбиването на Енигма скъсява войната и спасява живота на стотици хиляди.

Тъкър кимна. Беше прочел за това, докато търсеше в Гугъл думите от склада на Санди.

— Както разбирам, Тюринг е бил арестуван от британците няколко години след войната.

Джейн кимна.

— Станало ясно, че е гей, и бил обвинен в грубо нарушаване на нормите за приличие. Дали му възможност да избира между затвор и химическа кастрация и той избрал второто. Отнели достъпа му до секретна информация и бил изолиран. Две години след това се самоубива.

— Невероятно — каза Тъкър. — Какво общо има тази история с името на проекта обаче? Проект 623?

— Алан Тюринг е роден на трети юни.

Нещо хрумна на Тъкър и той спомена какво бе открил Франк:

— След края на Проект 623 Санди се включва в нова секретна група, в Редстоун. Много напомня онова в Силвър Спрингс. Затворен кампус, тежка охрана и така нататък. Нарича се група „Одиша“. Името означава ли нещо?

Джейн първо поклати глава, но после си спомни нещо.

— Не, чакай… — Извади таблета си и потърси нещо. — Точно така. Бащата на Тюринг е бил на служба в Индия. Бил е в Одиша, когато се ражда Алан.

— Значи имаме още една програма, свързана с Алан Тюринг. — Тъкър се вгледа в Джейн. — Доста голямо съвпадение. Мисля, че който е прекратил Проект 623, е стартирал нещо подобно в Редстоун.

— Но защо да го мести там?

— По-важно е защо са започнали да убиват участниците в Проект 623 толкова дълго след приключването на проекта? И защо са оставили Санди досега?

Джейн се замисли.

— Предполагам — каза тя след малко, — защото Санди беше най-умната от всички. Вместо да започват работата по новия проект от нула, са предпочели да запазят Санди, за да не губят инерцията. Получила е предложението от Редстоун само месец след закриването на Проект 623. Обаче, ако е била толкова важна за тях, защо са я убили?

Тъкър сви юмрук.

— Какъвто и да е отговорът, ще го търся, докато го открия.

Джейн протегна ръка през масата и леко стисна юмрука му.

— Знам, че ще го направиш.

— Всичко е свързано с работата на Алан Тюринг, но по какъв начин?

Джейн сви рамене.

— Макар че никой от Проект 623 нямаше представа каква е крайната цел, не сме преставали да правим догадки по въпроса.

— Обясни.

— Винаги е имало слухове, че Тюринг е работил по друг секретен проект както по време на войната, така и след това.

— Какъв проект?

— Първо, трябва да знаеш, че в началото на кариерата си Тюринг си е давал сметка за ограниченията на изчислителните машини. Мислел е за хипотетичен суперкомпютър, който би преодолял съществуващите бариери. Нарекъл го е Оракул и е вярвал, че ключът към създаването на такава машина е в нея да се вгради случайността. Дори е предлагал в една от машините му да бъде добавен радий, с надеждата непредсказуемият радиоактивен разпад на този елемент да генерира хаотичната случайност, която е търсел. Разбира се, това не е било осъществено и повечето хора смятат, че Тюринг не е стигнал по-далеч от това по пътя към създаването на Оракул.

— Но ти мислиш, че може и да не е така.

Джейн повдигна вежди.

— Защо? — попита Тъкър.

Тя се наведе към него.

— Един ден, няколко седмици преди да закрият Проект 623, ни събраха в една стая и ни показаха поредица увеличени снимки. На тях имаше уравнения и алгоритми от стар лабораторен дневник или тетрадка. Бяха някак рудиментарни, но в същото време и революционни.

— За какво се отнасяха?

— Иновативен начин за анализиране на огромни количества данни, по-конкретно това, което се нарича големи данни.

Тъкър поклати глава. Нищо не разбираше.

Джейн въздъхна.

— Всеки ден интернет произвежда три квинтилиона байта данни. Един квинтилион е единица с осемнайсет нули.

— Наистина голямо число.

— И нараства всяка година.

— За какви данни говориш?

— Всякакви. Бизнестенденции, проследяване на болести, световни статистики за престъпността, пътни условия, метеорология. Събирането на всичките тези данни е лесната част. Трудното е да се реши какво да се прави с целия този информационен шум. Как да се съпостави, анализира, споделя, визуализира.

— Някой изобщо опитвал ли е?

— Опитват непрекъснато. Да вземем полицията на Лос Анджелис. Там започнаха пилотна програма, която използваше такива данни за нещо, което наричат „проактивна полицейска работа“. Постигнаха 36 процента спад на кражбите. Но методите им бяха груби, едва докосваха повърхността на възможностите. В Проект 623 получихме задание да проучим онези писани на ръка алгоритми и да търсим начини по-добре да извличаме информация и да използваме резултатите.

— С каква цел?

— Мисля, че идеята беше да опитаме да създадем абсолютната електронна шпионираща система, версия на Оракула на Тюринг. Уравненията, които ни показаха, са предназначени за проникване във всякакви кодирани данни. Никаква информация няма да е в безопасност, нито в частния сектор, нито правителствена — на което и да било правителство. Става дума за жив, способен да се адаптира автономно декодер.

Тъкър се почувства отвратително.

— Това означава начало на съвсем нов вид война. Без куршуми и щикове. Само информация.

— Именно. Нищо няма да може да бъде скрито. Заради това усъвършенстваният дрон, който те е преследвал, ме безпокои толкова.

— Защо?

— Една от най-сериозните тенденции в големите данни са ДСУ — дистанционните сензорни устройства. Това е евфемизъм за дрон. Макар в интернет да се появява необятен обем данни, те са само част от всичко, което съществува в реалния свят. Има също така радиовълни, микровълни, комуникации по наземни кабели и така нататък. Целта е да се създаде ДСУ, способно наистина да обикаля и активно да събира данни. Нещо малко, трудно забележимо и много умно.

„Като дрон, способен да се обучава.“

— И смяташ, че групата на Санди е работела върху нещо от този род? — попита Тъкър.

— Редстоун е седалище на центъра за космически полети „Маршал“ на НАСА, както и на други подразделения, занимаващи се с височинни летателни апарати с голям обсег. Някое от тях може да е решило да експериментира с ново поколение умни дронове и това е добро начало на разследването.

— Мислиш ли, че Санди би участвала в подобна програма?

— Не мога да си представя, че в началото е била наясно. Дори и преди, в Силвър Спрингс, се безпокоеше много сериозно за посоката, в която се насочва работата. Всички се тревожехме, разбира се, но за нея беше особено болезнено. Може би заради това е наела онзи склад — да опита или да спре, или да изобличи публично тези, които са се занимавали с това.

„Заради което са я убили.“

Джейн протегна ръка и го хвана за китката.

— Някой трябва да проникне в Редстоун. Само така можем да научим нещо повече.

— Вече работя по въпроса. Обаче ще имам нужда от помощта ти.

Бръкна в джоба си и плъзна към Джейн флашката, която му бе дала Беа.

— Санди е скрила това в дома си. Опитах да отворя файловете, но са кодирани. Освен това е предупредила майка си, че колегите й от „Одиша“ са в опасност.

Джейн го изгледа стреснато.

— Смяташ, че тези убийци мислят да разчистят терена, както с екипа на Проект 623?

— Може би вече са започнали.

„Със Санди.“

При вида на флашката Джейн се намръщи, сякаш бе сложил на масата гърмяща змия. Въпреки всичко я взе и я сложи в скута си.

— Ще видя какво мога да направя.

— Бъди внимателна — предупреди Тъкър.

— Само ако и ти си внимателен.

„Значи и двамата сме загазили.“

 

 

23:48 централно лятно време

Хънтсвил, Алабама

Когато сви в паркинга на мотела, Тъкър видя Франк Болинджър — седеше на пейката до вратата на стаята му.

— Много работиш — подхвърли Франк, когато стана, за да го посрещне. Потупа Каин по гърба, но дори кучето беше твърде уморено, за да реагира с обичайната си енергичност.

Тъкър разбираше реакцията на Каин. След возенето до Кингспорт и обратно мускулите му копнееха за сън.

— Какви са тези куфари? Да не си решил да се местиш в мотела?

Франк погледна трите черни водонепроницаеми куфара и сви рамене.

— Взех си малко отпуска.

— Моля?

— Месец. Имам право.

— Значи, вместо да заминеш за Хаваи, идваш при мен и Каин? — Тъкър мушна ключа в ключалката, превъртя го, отвори вратата и пусна Франк да мине. — Какво има в куфарите?

— Инструментите на моя занаят. Надявам се да разполагам с всичко необходимо за справяне с дронове убийци.

— Франк, каза, че ще бъдеш зад кулисите. Това сега повече ми прилича на боец от предната линия.

Франк сви рамене.

— Тъкър, знам, че никога не сме били първи приятели, но все още сме братя по оръжие. Някой от моето подразделение се опитва да ви убие. Ти дойде при мен за помощ и аз ще ти помогна.

Тъкър не беше сигурен, че Франк си дава сметка за последствията. Може би беше крайно време да си даде.

— Виж, Франк… Открих Санди Конлън.

— Какво?

— Застреляли са я, разрязали са й корема и са я натикали в багажника на колата й, която са потопили в една наводнена мина. С такива хора си имаме работа, Франк. Ако се доберат до нас, можем да очакваме същото или дори по-лошо.

Думите на Тъкър оказаха търсения ефект. Франк отиде до бюрото в стаята, дръпна стола и седна. Известно време остана загледан в стената, мълчалив. Накрая се обърна към Тъкър.

— Добре. Да. Признавам, че ме изплаши повече от сериозно. Обаче това не променя нищо. Или участвам изцяло, или никак.

Тъкър въздъхна. Не искаше да отстъпи по този въпрос.

— Ще имаш нужда от знанията ми — настоя Франк. — Особено след като чуеш какво научих, докато ти обикаляше страната.

Тъкър се намръщи.

— Какво?

Франк вдигна единия куфар на коленете си и го отвори. Извади познат предмет от бял полимер. Беше насочващото устройство, което Тъкър бе извадил от блатото.

— Поиграх си с това нещо. Управлението е по-малко от микро, а платките са направени от някакъв рядък химически елемент. Още не знам какъв е, но несъмнено е нещо рядко. И виждаш ли тези изпъкнали тръбички по повърхността? Пълни са с киселина.

— Киселина?

— Идеята е след изстрелването куршумът да бъде разяден, така че да не остане нищо годно за идентификация. Явно е дало дефект обаче, което показва, че си имаме работа с прототип — като самия дрон, — нещо, което е на етап бета-тестове.

„Страхотно… и аз съм морското свинче?“

— Но много скоро ще го усъвършенстват — предупреди Франк. — Много скоро.

Тъкър асимилира чутото.

— А номерът на колата, който ти дадох? Онази, която беше пред къщата на Санди?

Франк прибра насочващото устройство в куфара.

— Тук предположението ти се оказа вярно. Номерът е на една от осемте такива коли, използвани в района, в който е изолирана групата „Одиша“. Има обаче изненада. Колите са регистрирани на името на един-единствен частен подизпълнител, свързан с отбраната.

— Кой?

— „Танджънт Аероспейс“.

„Име, най-накрая…“

— Централата им е в Лас Кручес, Ню Мексико — обясни Франк. — За съжаление не знам повече. Поне засега. В списъка ми със задачи е.

— Успя ли да свържеш колата с конкретни имена на хора?

— Не. Колите са служебни. Всеки служител на „Танджънт“ би могъл да ги ползва. Обаче имам списък на всички служители на „Танджънт“, базирани в Редстоун.

— Покажи ми го.

Франк извади разпечатка от куфара и му я подаде.

Тъкър я прегледа. Търсеше едно име — и го откри.

Уебстър… Карл Уебстър — прочете на глас. — Шеф на сигурността на „Танджънт“.

— Познаваш ли го?

Тъкър кимна и си спомни проснатото тяло в бетоновия възел.

„Пипнах те!“

Върна разпечатката на Франк и каза:

— Време е да се хващаме за работа.

— С какво ще започнем?

— Излизаме на лов. Ще разберем какво всъщност правят в Редстоун.

Франк стана.

— Ако ще ходим на лов, ще ми трябва пистолет.

— Сигурен ли си, че искаш да участваш?

Франк прехапа устна, видимо замислен над въпроса, после каза:

— Да. Участвам.

Тъкър го тупна по рамото.

— Добре дошъл на борда. Надявам се да не съжаляваш.

— Ако нямаш нищо против, просто ще се надявам да продължа да живея. Точка.

Тъкър кимна.

„Ето това е то умен човек…“