Джеймс Ролинс, Грант Блекууд
Боен ястреб (18)

15.

19 октомври,

01:17 централно лятно време

Редстоун Арсенал, Алабама

Франк настъпи педала и полетяха напред, а Тъкър се зае да провери дали Каин не е ранен. Докато опипваше дясната му страна, кучето трепна. Тъкър усети мокрота в гъстата козина. Кръв. Но беше малко, вероятно само драскотина.

— Всичко е наред, приятел.

Каин го близна по лицето и изскимтя.

— Да, и аз съм добре.

Тъкър намести Каин в краката си и се обърна, за да види как стоят нещата. Каин не беше единственият прострелян. Даян, на задната седалка, беше обляна в сълзи. Придържаше главата на Стан в скута си. Нора беше обкрачила ранения и притискаше парче сгънат плат към гърдите му. Такаши се бе прехвърлил отзад, за да освободи място за двете жени, наблюдаваше ги угрижено над облегалката.

— Как е той? — попита Тъкър.

Нора вдигна поглед към него.

— Много кръв. В безсъзнание е. На ключицата има изходна рана, доколкото мога да преценя.

Изражението на Тъкър остана непроменено. Охраната стреляше с куршуми с кух връх, които разкъсваха на парчета всичко по пътя си. Дори и да получеше медицинска помощ веднага, Стан нямаше почти никакви шансове да оцелее.

Нора вероятно подозираше същото.

— Не напипвам пулс и…

Задното стъкло се пръсна. Куршуми надупчиха задницата на джипа.

— Залегни! — извика Тъкър.

Джипът вече бе отминал и последната барака. Франк сви рязко преди разклона и мина през ниските клони на един бор. Стигна до изходния път, който пресичаше гората около кампуса. Наоколо нямаше никого и Франк ускори към обходния път.

Тъкър очакваше преследвачи, но засега зад тях беше тъмно. Това обаче нямаше да продължи дълго.

— Почти стигнахме обходния път — каза Франк. — Наляво или надясно да карам?

Въпросът беше добър. Надясно беше пътят към главния портал, който делеше кампуса от военната база. Наляво щяха да обиколят по обходния път и пак да излязат на същия портал.

И двата пътя не бяха кой знае колко добър вариант. В момента Тъкър нямаше как да узнае дали от „Танджънт“ са уведомили военната полиция в базата Редстоун. Не беше изключено вече да има заповед по тях да стрелят където и да ги видят.

Франк го гледаше в очакване на отговор.

Тъкър се обърна назад и попита.

— Всички ли можете да плувате?

Нора се намръщи.

— Да. Защо?

Тъкър се обърна към Франк.

— Свий надясно. Отиваме при срязаната ограда. Ще опитаме да се доберем до лодката и да минем през реката с нея.

— Във водата ще сме пушечно месо — предупреди Франк.

— Точно затова трябва да можем да плуваме.

Франк не се зарадва на перспективата. Все пак, когато стигна обходния път, сви вдясно. Почти не намали скоростта и задницата на джипа поднесе в прахоляка.

Зад тях, през дърветата, Тъкър видя фарове да се движат по пътя, на който бяха самите те допреди малко. След първоначалното объркване вече ги преследваха.

— Имаме компания — каза Тъкър.

— Видях ги. — Франк натисна педала още повече и ускори.

Тъкър отново се обърна назад и вдигна карабината, която бе взел от гарда в кухнята.

— Някой знае ли как се стреля с това?

— Аз. — Такаши вдигна ръка. — Гардовете ми даваха да стрелям по мишени с тях.

Тъкър му подаде оръжието.

— Стреляй през счупеното стъкло, ако ни приближат — каза му. — Обаче стой ниско.

Такаши кимна. Лицето му беше пребледняло.

Тъкър се обърна и натисна бутона за люка на тавана. Когато той се отвори, стъпи на седалката и се промуши през него. Намести карабината и огледа пътя зад тях. Веднага щом първият преследвач се появи, пусна три куршума и надупчи предното стъкло. Колата сви рязко и се заби в оградата, обаче още четири я заобиколиха и продължиха преследването.

Тъкър ги изгуби от поглед, защото завиха — само фаровете продължаваха да се мяркат между дърветата. Прецени, че остава по-малко от километър до мястото, и извика на Франк:

— Когато стигнем, спираш и бързо отвеждаш всички до лодката.

— Ами ти?

— Аз ще продължа с колата преди тези копелета да ви видят, ще опитам да ги разкарам от вас, после ще оставя джипа и с Каин ще продължим пеша. — „Ако имаме късмет, ще останем в гората достатъчно време, за да срежем оградата на друго място.“ — Обаче не ни чакайте. Ще преплуваме реката и ще се срещнем на другия бряг.

— Тъкър!

Викът на Франк не беше несъгласие. Той наби рязко спирачки, при което Тъкър се блъсна в ръба на люка. Шевролетът поднесе в прахоляка. Тъкър се обърна напред. На следващия завой, напряко на пътя, беше спрял друг събърбан, с изгасени светлини.

В кампуса Тъкър беше преброил само седем коли. Тази тук трябваше да е липсващата осма.

От мястото си над покрива Тъкър зърна познатото белязано лице, полускрито зад джипа, зад насочена карабина, опряна на предния капак.

Французинът от засадата в блатото.

Тъкър нямаше време да се прицелва и затова започна да стреля бясно към шевролета отпред. Французинът отвърна на огъня. Куршумите счупиха стъклото и засвистяха наоколо.

— Блъсни го! — извика Тъкър преди колата им да е спряла напълно.

Франк се подчини и настъпи педала. Двигателят изрева, понесоха се напред, след тях се вдигна облак прахоляк. Тъкър се смъкна на седалката и погали Каин.

Удариха спрелия джип странично и се разнесе свиреп трясък на ламарини. Двете предпазни възглавници се издуха и притиснаха Тъкър и Франк. Франк нададе приглушен вик, както и другите отзад. След миг възглавниците спаднаха и изпълниха купето с талк.

Тъкър се разкашля и размаха ръка, за да прогони праха пред лицето си, после видя, че Франк е ударил задницата на спрелия джип и го е изместил настрани, така че имаше достатъчно място да минат — ако побързат.

— Давай! Давай! — извика Тъкър.

Франк разбра и настъпи педала, така че се промушиха покрай спрялата кола. Докато минаваха, французинът отскочи настрани и се скри в храсталаците наблизо. Стреля по тях, но Тъкър насочи карабината си пред носа на Франк и през неговия прозорец отвърна на стрелбата, при което онзи потъна още по-дълбоко в гората.

Обаче французинът вече не беше единствената заплаха. Макар че не бе успял да ги спре, ги бе забавил достатъчно, за да ги настигнат другите преследвачи.

Куршумите отново зачаткаха по задницата на колата.

Такаши откри огън през задното стъкло. Първият джип изгуби посоката, сви рязко и за момент препречи пътя на останалите.

Такаши вдигна глава и се обърна назад с горда усмивка.

Тъкър извика:

— Лягай до…

Челото на Такаши се пръсна от излизащ куршум. Покрай свличащото се тяло Тъкър видя тъмна фигура, застанала на ръба на гората, със снайпер в ръце.

Французинът.

Франк извъртя волана на следващия завой и преследвачите изчезнаха от очите им.

 

 

01:24

Карл Уебстър, сгърчен от болка, застана пред едно огледало в банята на бараката. През подутите си клепачи едва различи отражението си. Приличаше на отвратителен енот, обаче с подпухнала червена маска. Ноздрите му пареха не само от капсаицина в лютивия спрей, но и от амониевите соли, които хората му бяха използвали, за да го свестят и приберат на по-безопасно място в бараката по време на престрелката.

Когато дойде на себе си, нападателите бяха избягали с един от неговите джипове. Тогава, преди минути, Рафаел Лион се беше обадил по радиото, че е пристигнал на главния портал, и очевидно беше наясно със случващото се. Закани се да устрои блокада на обходния път и да се справи с групата веднъж завинаги.

Карл долови упрека в думите му.

Бесен, натопи лицето си в умивалника за трети път. Беше пълен със смес от препарат за миене, вода и мляко. Премигна и разтри кожата си, изчака хладината да му помогне да се съсредоточи.

Когато се изправи, един от хората му влезе в банята.

— Готови сме, сър.

Уебстър кимна и закуцука на превързания си глезен.

Лион нямаше представа с кого си има работа. „Няма представа какви са тези нападатели, няма представа кой съм аз.“

Карл Уебстър криеше в ръкава си коз — резервен вариант, в случай че Лион се провали.

— Вдигнете дроновете — нареди на хората си. — Време е да сложим край на това.

 

 

01:26

Тъкър се обърна и погледна зад джипа. Гледаше пътя и се опитваше да не гледа отпуснатото тяло на Такаши отзад. Стискаше зъби и дъхът му свистеше от гняв при мисълта за убиеца французин. Емоциите заплашваха опасно да стеснят кръгозора му.

И тогава един мокър език лизна китката му. Каин бе доловил гнева и отчаянието му и му предлагаше подкрепа. На свой ред Тъкър напипа врата му и зарови пръсти дълбоко в козината, за да го успокои.

Всички бяха стресирани.

Даян ридаеше на задната седалка. Нора се беше отпуснала върху тялото на Стан. Изцъкленият поглед на русолявия младеж показваше, че кръвта му вече е изтекла. Франк погледна към Тъкър. Не беше трудно да се разчете какво изпитва — вина, отчаяние, неведение какво следва.

Светлините на преследващите ги коли наближаваха. Първоначалният план на Тъкър да остане и да заблуди врага вече не вършеше работа. Вместо това той посочи напред и леко вдясно, в тъмнината, където гората зад оградата оредяваше.

— Свий вдясно. Не натискай спирачки, освен в краен случай.

Франк кимна. Разбираше.

Трябваше да стигнат реката възможно най-бързо.

Франк набра още скорост, после завъртя рязко волана. Колата излезе от пътя и удари оградата. Тритонният таран мина през мрежата с лекота. Франк продължи ловко да избягва дърветата и повалените стволове и да напредва към реката.

Тъкър остави навигирането на Франк и се обърна назад. Гледаше пътя. Фаровете стигнаха до мястото, където те се бяха измъкнали, и спряха.

„Защо не ни преследват?“

Обезпокоен, Тъкър се обърна напред. И видя осветената от луната река.

— Не забавяй — каза. — Давай право в реката.

— Брегът е висок. Ще глътнем въздух.

Тъкър кимна и се обърна към Нора и Даян. Очите им блестяха, изпълнени със страх.

— Реката тук не е много широка. Най-много стотина метра.

— Боже! — изпъшка Даян.

— Всичко ще е наред. На отсрещния бряг ще сме в безопасност.

Беше лъжа, но необходима.

Надеждата помага да оцелееш.

Даян продължаваше да притиска раната на Стан. Нора протегна ръка и я принуди да я пусне.

— Той свърши, Ди. Трябва да го оставим. Той не би искал да умреш заради него.

Придърпа Даян до себе си, без да сваля очи от Тъкър — те мълчаливо питаха какво да правят.

— Когато сме във водата — каза Тъкър, — купето ще се напълни бързо. Излезте през прозорците. Опитайте да се държите заедно, но не се борете с течението. Доберете се до отсрещния бряг и чакайте. Ако се разделим, ще ви открием.

— Виждам нещо — каза Франк и посочи напред. Реката беше само на трийсетина метра пред тях. — Над водата, вляво.

Тъкър веднага видя тъмния обект, увиснал ниско над брега.

— Това е Оса — каза Нора притеснено. — Разузнавателен дрон.

— Може ли да стреля? — попита Тъкър.

— Не. — Тя погледна през отворения люк. — Целта е да оцвети мишената. После идва Палач, за да я неутрализира.

Тъкър си спомни дрона с фиксирани крила, който го бе преследвал в блатото.

„Значи така го наричате.“

— За момента може би нямаме проблеми — добави Нора. — На Палачите им трябва повече време, за да се подготвят за полет и да излетят. С Осите е по-лесно. Те могат да излетят във всеки момент. Ако обаче ни оцвети и проследи…

„Палач ще ни подгони много скоро.“

Сега му стана ясно защо охраната на „Танджънт“ не бе продължила преследването. След като наблюдаваха реката, биха могли да изчакат, преди да изпратят хора на място, така че целите им да бъдат хванати в капан.

— Какво ще правим? — попита Франк и понечи да натисне спирачката.

Тъкър посочи напред.

— Придържай се към плана. Не намалявай скоростта.

Франк ускори, а Тъкър взе карабината и отново се подаде през люка. Като внимаваше да не го удари някой нисък клон, омота ремъка на оръжието около ръката си, за да го стабилизира, и го насочи.

— Чакай! — извика Франк.

Джипът изскочи от дърветата, задруса се по каменистия бряг, после излетя високо над водата. Тъкър започна да стреля по дрона. Не спря, докато не изпразни целия пълнител, защото беше наясно, че няма да има втори шанс.

Няколко куршума улучиха. Осата се заклати във въздуха и падна във водата.

„Сега е наш ред…“

Шевролетът — по-тежък отпред заради двигателя — полетя напред. Тъкър седна на седалката и прикри Каин с тялото си. Удариха се в дъното силно. Водата заля предното стъкло и започна да се излива през прозорците отзад.

Тъкър извика:

— Всички вън!

Франк коленичи на седалката и се измъкна през страничния прозорец. Тъкър се увери, че Нора и Даян се измъкват невредими, после вдигна Каин и го промуши през прозореца до себе си.

Когато кучето излезе, водата бе стигнала до носа на Тъкър. Пред стъклото фаровете осветяваха зелена мътилка. Тъкър пое въздух и се оттласна, за да последва другите — но изведнъж спря.

Кракът му се бе заплел в предпазния колан. Дръпна. Нищо. Обзе го паника. Джипът, вече напълно потопен, потъваше бързо с носа напред. Тялото на Такаши се издигна и се блъсна в Тъкър, сякаш настояваше да не го изоставя.

Тъкър напрегна сили, задърпа крака си по-енергично, завъртя коляното. Най-накрая се освободи, измъкна се през прозореца и загреба към лунната светлина. След секунди изплува на повърхността.

Каин доплува до него. Водата ги повлече. Тъкър се огледа. Навсякъде наоколо виждаше само плискаща се вода, осветена от луната. Обърна се, заоглежда се…

На няколко метра вдясно видя размахана ръка. След миг се появи Франк — кашляше и плюеше.

— Добре ли си? — извика му Тъкър.

— Да! Къде са момичетата?

— Тук! — чу се гласът на Нора в тъмнината.

Тъкър я видя да маха. Течението я бе отнесло по-надолу, поне на двайсет метра от тях.

— Държа Даян! Тя е ранена!

Франк заплува натам, но Тъкър го спря.

— По-близо съм. Плувай към отсрещния бряг. — Бутна Каин да го следва и добави категорична команда: — Към брега.

Щом двамата се отдалечиха, Тъкър заплува по течението. То му помогна да стигне до Нора много бързо. Тя придържаше Даян с една ръка, така че главата й да е над водата. Косата на Даян бе подгизнала от кръв. Брюнетката изглеждаше замаяна, но по-скоро беше в шок, а не тежко ранена.

Заплуваха заедно към брега. Нора току поглеждаше към нощното небе. Тъкър също вдигаше глава нагоре, защото знаеше какви са опасенията й.

Дали не бяха изпратили повече от една Оса? Палач беше ли вече във въздуха?

Тъкър заплува по-бързо.

Когато наближиха брега, видя Франк и Каин да тичат към тях. Франк помогна да извадят Даян от водата. Тя се олюляваше. Тъкър видя дълга цепнатина на джинсите й, напоена с прясна кръв. Вероятно се бе порязала при измъкването си от джипа.

— Трябва да се скрием — каза Тъкър и поведе всички към гората.

Беше сигурен, че ловът за тази нощ не е приключил.