Джон Гришам
Таен свидетел (38)

38

Федералното голямо жури се събра следобед в петък, 4 октомври. Сформирано четири месеца по-рано, то се състоеше от двайсет и трима членове, до един регистрирани гласоподаватели и отговарящи на другите изисквания, до един жители на шестте окръга, съставляващи Северния избирателен район на Флорида. Изпълняваха нелеко задължение, особено онези от тях, които не бяха тук точно по своя воля.

Заплащането беше ниско — по четирийсет долара дневно, и едва покриваше разходите им. Работата им обаче беше важна и на моменти вълнуваща, особено сега, когато ФБР и прокуратурата бяха погнали организирани престъпници.

Седемнайсет души успяха да реагират след съвсем кратко предизвестие и тъй като за кворум бяха нужни само шестнайсет, присъстващите бързо се захванаха за работа. Разследването се разрастваше с всеки изминал час и, изправен пред редкия шанс да осъди богати бели мъже за предумишлено убийство, районният федерален прокурор беше поел контрол над случая. Беше жена и се казваше Пола Галоуей — назначена от Обама, прокурор ветеран. Ребека Уеб беше главният заместник-прокурор и вече знаеше за случая повече от всички освен от Али Пачеко, който беше призован като първи свидетел.

Тъй като вече бяха подвели под отговорност Зийк Форман и Клайд Уестбей, членовете на голямото жури бяха запознати с фактите около смъртта на Хюго Хач. Али ги обобщи набързо и отговори на няколко въпроса на хората, седнали около масата. Госпожа Галоуей ги изненада, като призова самия шофьор като следващия си свидетел.

От секретния свят на Федералната програма за защита на свидетели изплува Зийк Форман и се закле да говори истината. Нямаше да обсъждат нито сключеното с него споразумение, нито сегашното му местожителство. Той разказа историята си и прикова вниманието на съдебните заседатели. Тъй като вече го бяха обвинили, изглеждаха доволни от решението си и очаровани от подробния му разказ за събитията от 22 август. Зададоха му много въпроси и Зийк се държа добре. Беше спокоен, изпълнен с угризения и звучеше напълно достоверно. Галоуей, Уеб, Пачеко и другите федерални агенти в залата го наблюдаваха внимателно. Някой ден щеше да свидетелства в съда срещу Братовчедите и техните адвокати щяха да се опитат да го унищожат.

Следващият свидетел беше Клайд Уестбей, който изглеждаше спокоен пред същото федерално жури, което го бе обвинило в убийство по-малко от седмица преди това. Клайд току-що беше преминал успешно през първото си голямо изпитание — разговор лице в лице с шефа на бандата, докато носеше микрофон и записваше уличаващи изказвания. През първия час Клайд разказа за своята роля в катастрофата. През следващите два часа говори за организацията на Дюбоуз и за участието си в нея. Не знаеше нищо за прибирането на пари от индианското казино, но прикова вниманието на членовете на журито, докато описваше как е прал пари на масите за блекджек там.

Един от съдебните заседатели, някой си господин Крафт от Апалачикола, призна, че самият той обича да играе блекджек и че е прекарал доста време в „Трежър Кий“. Беше силно заинтригуван от схемата за пране на пари и зададе толкова много подробни въпроси, че се наложи госпожа Галоуей да предложи да продължат напред с показанията.

Късно следобед Пачеко пусна запис на разговора на Клайд с Вон Дюбоуз, протекъл осем часа по-рано.

Когато Клайд приключи след почти петчасови показания, госпожа Галоуей разясни на съдебните заседатели приложимите федерални закони.

Фактът, че откраднатият пикап, оръжието на убийството, е пресякъл границата на щата, означаваше, че случаят попада под федерална юрисдикция. Фактът, че на Зийк е платена сумата от 5000 долара, доказваше, че престъплението е поръчково убийство, наказуемо със смъртна присъда. А фактът, че един или повече членове на групировката са извършили престъпление, облагодетелствало организацията, означаваше, че всички нейни членове подлежат на съдебно преследване.

Беше почти осем вечерта, когато голямото жури единодушно гласува Вон Дюбоуз, Хенк Сколи, Флойд Мейтън, Ванс Мейтън и Рон Скинър да бъдат обвинени в поръчковото убийство на Хюго Хач и в нападението на Лейси Столц с нанасяне на тежки телесни повреди. И Клайд Уестбей беше добавен към този списък, макар че по-късно щеше да отпадне. Признаването на вина в предумишлено убийство щеше да анулира по-тежкото обвинение. Беше от решаващо значение Дюбоуз и другите да смятат Клайд за обвиняем наравно с тях и член на отбора.

За споразумението му с правителството щяха да научат много по-късно.

* * *

Лейси беше на печката, бъркаше последната добавена съставка — пресни миди — в своята версия на чиопино, италианско ястие с морски дарове, в което имаше два вида миди, скариди и треска. Масата беше сервирана, свещите — запалени, виното се изстудяваше в лед. Али се обади малко след като излезе от офиса на ФБР на десетина минути път от нея. Тя го посрещна на вратата с невинна, но нежна целувка. Продължаваха да се целуват, но нищо повече. Преценяваха се взаимно и се чудеха какво ли крие бъдещето. Лейси не беше нито физически, нито емоционално готова за следващата стъпка и той не я притискаше. Явно я обожаваше и беше склонен да почака.

Тя наля вино, докато Али сваляше сакото и вратовръзката си. Безбожно дългите му работни дни нямаха край и той беше изтощен. Заседанията на голямото жури бяха строго поверителни, но Али знаеше, че може да се довери на Лейси. В крайна сметка бяха в един отбор и разбираха какво е поверителност.

Обвинителните актове бяха подготвени. Засега нямаше да се огласяват, но щяха да бъдат връчени, когато ФБР успееше да затегне обръча около групировката. Той не знаеше точно кога предстоят арестите, но щеше да е скоро.

Пола Галоуей и ФБР бяха разработили стратегията с двата обвинителни акта. Първият беше много спешен и важен, както и по-лесният. С показанията на Зийк Форман и на Клайд Уестбей делото за убийство беше ясно и доказателствата, изглежда, бяха извън всякакво основателно съмнение.

Ако се допуснеше, че Дюбоуз и момчетата му нямат представа какво предстои, те щяха да бъдат арестувани след броени дни без никакъв шанс да излязат под гаранция.

В същото време ФБР щеше да нахлуе в къщите и офисите им, както и в тези на Клодия Макдоувър, Филис Търбан, вожда Капъл, Били Капъл и адвокатите в Билокси, които представляваха Дюбоуз вече двайсет години. Щяха да атакуват всеки бизнес, подпомагащ престъпната организация, и много от тях щяха да затворят временно. Казиното щеше да се напълни с агенти със заповед за обиск. Прокурорът се опитваше да убеди федералния съд да го затвори окончателно.

Вторият обвинителен акт — за рекет — щеше да предизвика вълна от арести, които щяха да бъдат координирани с нахлуванията във фирмите, като най-важен щеше да е арестът на Макдоувър, следван от този на вожда.

— Майърс наричаше Закона срещу рекета и корумпираните организации „касетъчна бомба“. Този закон го беше пратил зад решетките.

— Хубава метафора — съгласи се Али. — Обвинителният акт ще бъде дебел поне пет сантиметра. Така че, докато Дюбоуз тъкмо започва да се ориентира в килията си и да се пита как, мамка му, се е оказал обвинен в убийство, ще му връчат и подаръчето по ЗРКО.

— Ще му трябват най-малко десет адвокати.

— Така е, но няма да може да си позволи да ги наеме. Всичките му сметки ще бъдат блокирани.

— Майърс, Майърс. Питам се къде ли е. Този човек наистина ми допадаше.

— Е, едва ли някога ще разберем какво му се е случило.

— Да, едва ли. Полицията в Кий Ларго не е открила нищо. Следата съвсем изстина и ако Дюбоуз стои зад това, вероятно никога няма да узнаем, освен ако някой от наемниците му не реши да си признае.

Лейси наля още вино. Голямото жури щеше да заседава и на следващия ден, дори в събота и неделя, ако се налагаше.

Работата им очевидно беше спешна: едно продължително разследване със свидетели, които биваха изправяни пред голямото жури, можеше да предизвика изтичане на информация и да издаде козовете им. Хората, които работеха за организацията, разполагаха със средствата и опита да се изпарят мигновено. След като Братовчедите бъдеха арестувани за убийство, техните управители, момчетата за всичко, шофьорите, бодигардовете и куриерите сигурно щяха да се опитат да избягат. След осем дни интензивно и денонощно подслушване ФБР разполагаше с двайсет и девет имена на вероятни членове на бандата.

— Значи първо стреляте и после задавате въпроси — каза Лейси.

— Нещо такова. И не забравяй, че можем да променяме списъка на обвинените. Винаги можем да добавим или да извадим от него някое име. Разследването е мащабно и ще ни трябва много време да подредим всички материали, но възнамеряваме да ги ударим здраво и да пратим всички зад решетките, преди да подправят доказателствата. Умирам от глад.

— Обядвал ли си?

— Може да се каже, че не. Ядох в колата някакъв мазен бургер, който си купих пътьом.

Той разбърка салатата, докато тя сипваше чиопиното в две купи.

— Сосът е доматен, затова си мисля, че сигурно червеното вино е по-подходящо. Какво ще кажеш?

— Аз съм за червено.

— Добре. Отвори онова бароло ей там.

Лейси извади багета с масло от фурната и поднесе салатите. Седнаха един срещу друг на масата и отпиха от виното.

— Мирише вкусно. Благодаря, че ме изчака.

— Не ми се ядеше сама.

— Често ли готвиш?

— Не, не се налага. Искам да те попитам нещо.

— Питай.

— Как се вписва тайният свидетел в този етап от разследването?

— Кой таен свидетел?

— Къртицата, информаторът, приближен на Макдоувър, който съобщаваше подробностите на Кули, а той на свой ред ги предаваше на Майърс.

Али задъвка бавно салатата си, изпитателно загледан в лицето й.

— В момента той не е важен, но ще имаме нужда от него по-късно.

— Той всъщност е тя и ми се обади вчера много уплашена. Някой е влизал в дома й и е преровил вещите й. Жената се среща с Макдоувър всекидневно и смята, че съдийката е станала подозрителна.

— Коя е тя?

— Заклех се да не разкривам самоличността й, поне засега. Може би по-късно. Както ти казах, уплашена и объркана е и не знае на кого да вярва.

— Ще бъде важен свидетел на процеса.

— Не съм толкова сигурна, че ще се разкрие публично.

— Може би няма да има избор.

— Но вие не можете да я задължите.

— Не можем, но има начини да я убедим. Този италиански специалитет е много вкусен.

Али натопи залък хляб в соса и го лапна.

— Радвам се, че ти харесва. Ще работиш ли утре?

— О, да. Голямото жури заседава от девет. Трябва да съм там още в осем за поредния дълъг ден. В неделя също.

— Винаги ли работите така?

— Не, но рядко попадаме на толкова големи случаи. Адреналинът ни държи. Днес сутринта например бях в микробуса с трима от техниците ни, беше адска жега, но ние слушахме Уестбей, който се срещна с Дюбоуз. Пулсът ни здравата се ускори. Вълнуващо е и това е една от причините да харесвам тази работа.

— Колко можеш да ми разкриеш?

Али се озърна из кухнята, като че ли имаше скрити шпиони.

— Какво те интересува?

— Всичко. Какво каза Дюбоуз?

— Истински бисери.