Джон Гришам
Таен свидетел (14)

14

Късно в сряда следобед Майкъл свика заседание на трагично оределия си екип, работещ в Талахаси. Двамата следователи от офиса на КСЕ във Форт Лодърдейл не участваха. Джъстин Бароу, който имаше шестгодишен опит, вече беше старши следовател. Той беше играл онзи злополучен голф с Хюго седмица по-рано, познаваше в основни линии жалбата, подадена от Грег Майърс, но нямаше представа за огромния заговор, който се криеше зад всичко това. Джъстин си имаше свои случаи. Мади Рийс, която работеше в Комисията по-малко от година, не знаеше абсолютно нищо за историята около Вон Дюбоуз, за корупцията в казиното и за съдия Клодия Макдоувър.

Майкъл започна от самото начало — от Майърс, който им беше разказал всичко. Те попиваха информацията със смесица от изумление и страх. Няма начин шефът да им поверява този случай! Той подчерта, че на практика нито едно от обвиненията в жалбата на Майърс не е доказано и е почти сигурен, че КСЕ не би могла да ги докаже. Убеден беше обаче, че Лейси и Хюго са навлезли в смъртоносна територия.

— Катастрофата изглежда страшно подозрителна — каза той. — Някакъв евентуален информатор ги подмами на отдалечено място. Не знаем дали наистина са се срещнали с него и няма да разберем, докато Лейси не проговори. На права отсечка от пътя, при ясно време се блъскат челно в откраднат пикап, чийто шофьор едва ли ще бъде намерен някога. Въздушната възглавница и коланът от страната на Хюго явно са били повредени умишлено. Изчезнали са и служебните им телефони. Ще настояваме за сериозно разследване на катастрофата, но си имаме работа с тапакола, а тяхната полиция е малко по-особена.

— Да не твърдиш, че Хюго е бил убит? — попита Мади.

— Още не. Твърдя само, че обстоятелствата около смъртта му са крайно подозрителни.

— Ами ФБР? Те нямат ли юрисдикция?

— Имат и на определен етап може да ги помолим за помощ, но още не.

Мади се прокашля и попита:

— А какво ще стане с този случай междувременно?

— На бюрото ми е — отговори Майкъл. — Не съм сигурен какво ще правя с него, но засега е мой.

— Дано не възразиш — обади се Джъстин, — но според мен това изобщо не е наша работа. Ако наистина се развива престъпна дейност, защо ние да ровим в тази каша? Това е работа за момчета с пистолети, значки и така нататък.

— Съгласен съм. И допускам, че въпросът ти ще ме измъчва до гроб. Предполагахме, че ще има елемент на опасност, затова планът ни беше да поразровим внимателно отстрани и да видим какво ще открием. Не забравяйте, ако се подаде официална жалба и тя се озове върху бюрото ми, нямам друг избор, освен да започна да разследвам. Явно е трябвало да бъдем по-предпазливи. Не биваше да им позволявам да ходят в резервата през нощта.

— Така е, но Лейси и Хюго не се плашат лесно — отбеляза Мади.

Настана дълго и тежко мълчание, докато всички си мислеха за своите безстрашни колеги. Накрая Мади попита:

— Кога може да посетим Лейси?

— Възнамеряват скоро да я извадят от комата. Утре сутринта ще отида там. Ако всичко мине добре, ще имам шанса да поговоря с нея. Някой трябва да й съобщи новината за Хюго. Може би след няколко дни и вие ще можете да я посетите. А погребението е в събота и всички ще присъстваме.

Полицията в град Фоли, Алабама, беше информирана, че откраднатият пикап „Додж Рам“, който издирват, се е оказал на паркинг за катастрофирали автомобили на индианска територия във Флорида. Уведомиха собственика, който на свой ред уведоми застрахователната си компания. В сряда следобед в полицейския участък на Фоли се появи човек, който заяви, че знае нещо за кражбата. Беше частен детектив, познат на някои от ченгетата. Беше му платено от съпруга на млада жена да я следи заради подозрения, че си има любовник. Детективът се криел в колата си на паркинга на някакъв мол, когато забелязал пикап хонда с флоридска регистрация близо до откраднатия по-късно пикап. В хондата имало двама мъже, които наблюдавали минаващите коли и пешеходци около петнайсет минути и изглеждали някак странно. Мъжът от пътническото място излязъл и се приближил към доджа. В този момент детективът, който бил отегчен, пък и нямало какво друго да прави, извадил мобилния си телефон и започнал да прави видеозапис.

Крадецът сръчно отворил шофьорската врата с шперц — явно имал опит — след броени секунди запалил двигателя и отпрашил, следван от приятеля си в хондата. На видеото ясно се виждаше номерът на хондата. Малко автокражби биваха разкрити толкова лесно и полицията във Фоли задържа видеото, като благодари на добросъвестния гражданин. Проследиха регистрационния номер до човек от Дефюниък Спрингс, окръг Уолтън във Флорида, на около двайсет и пет километра от казиното. Въпросният човек, някой си Бърл Мънгър, имаше дълго и колоритно досие на дребен престъпник и в момента беше с условна присъда. Тъй като ставаше дума само за кражба на кола, а не за по-сериозно престъпление и тъй като полицията във Фоли трябваше да действа съвместно с друг щат, папката влезе в чекмеджето със случаи, които щяха да бъдат придвижени скоро, но не още на следващия ден.

Грег Майърс и неговата любима яхта бяха на пристан в Нейпълс, Флорида. Той си пиеше следобедното питие на борда на „Конспиратор“ и както обикновено преглеждаше вестниците от Пенсакола, Талахаси и Джаксънвил. Животът на яхта създаваше у него усещането, че няма корени и не е сигурен къде ще бъде на следващия ден. Следейки новините от старите си свърталища, той се чувстваше свързан с миналото, поне с хубавите дни, затова му беше важно да го прави. Освен това имаше много врагове там и понякога мярваше имената им по вестниците.

Шокира се, когато прочете, че Хюго е загинал в автомобилна катастрофа през нощта в резервата на тапакола, а партньорката му Лейси е тежко ранена. Трагична новина, и то по много причини. Със сигурност щеше да има разследване, щяха да тръгнат по следи, а накрая щяха и да насочат обвинително пръст. Както винаги, той подозираше най-лошото — че Дюбоуз стои зад инцидента, макар привидно да не беше така.

Колкото повече четеше Грег, толкова по-зле се чувстваше. Беше се срещал с Лейси и Хюго само три пъти, но ги харесваше и им се възхищаваше. Бяха умни и непретенциозни, не печелеха много, но вършеха всеотдайно работата си. Заради него бяха тръгнали по следите на корумпирана съдийка и нейните съучастници. Заради него Хюго беше мъртъв.

Грег слезе от яхтата и тръгна по кея. Намери пейка с гледка към Мексиканския залив, дълго седя там и се проклина за случилото се. Един малък тъмен заговор внезапно бе станал много опасен.