Джон Гришам
Таен свидетел (28)

28

В понеделник Лейси се събуди рано с нов план как да се отърве от брат си. Планът включваше пътуване до отделението на смъртниците, където нямаше да го допуснат. Трябваше да отиде сама, защото не можеше да наруши строгите правила на КСЕ и да го вземе със себе си. Отрепетира историята си, докато вареше кафето, и остана приятно изненадана, когато Гънтър се появи току-що изкъпан и напълно облечен. Не я учуди новината, че някаква сделка се проваля и той трябва да се прибере у дома. Всъщност имаше време само колкото да изгълта набързо една препечена филийка и после изхвърча през вратата към колата й. На летището Лейси му благодари отново и го накара да обещае, че ще дойде пак. Когато самолетът се отлепи от пистата, тя се усмихна, пое си дълбоко дъх и изпита признателност, че не е на борда.

Влезе в кабинета на Майкъл и му описа подробно пътуването до Кий Ларго. Изреди съдържанието на кожената чанта и раницата на Майърс и обясни, че заедно с лаптопа те вече са притежание на ФБР.

— Срещала си се с ФБР? — попита раздразнен той.

— Пачеко си пада по мен и снощи се отби вкъщи за едно питие. И от дума на дума, не без настойчивото съдействие на Гънтър, обсъдихме случилото се с Майърс. Обеща да се свърже с полицията и да съобщи за изчезването му. Според него е най-добре нещата от яхтата да бъдат при ФБР.

— Моля те, кажи ми, че брат ти скоро ще напусне града.

— Вече го няма, тръгна си тази сутрин.

— Слава богу. Нали ще си държи устата затворена, Лейси?

— Не се тревожи. Никой в Атланта не се интересува от нашето разследване, освен това той винаги ще направи най-доброто за мен. Успокой се.

— Да се успокоя? Това е най-големият ни случай, а се проваля по всички линии. Предполагам, че нямаш новини от Килъбрю.

— Не, и не очаквам. Имат още осемнайсет дни за отговор и според мен ще мълчат до последния момент. Ако се разбързат, ще покажат, че са се впрегнали. Твърде умни са, за да се свържат с нас сега. Призовката беше връчена по миналия петък и не се съмнявам, че в момента обмислят ходовете си.

— Можем само да чакаме.

— Не мога да бездействам, Майкъл. Отивам да се видя с Джуниър Мейс. Просто ти съобщавам, за да знаеш къде съм.

— Не знаех, че представляваш Джуниър Мейс.

— Разбира се, че не го представлявам, но обещах да го посетя. Адвокатите му от Вашингтон ще се срещнат с него днес следобед. Главният му защитник Салзман ме покани да присъствам. Джуниър няма нищо против. Харесва ме.

— Не се обвързвай твърде много.

— Салзман е убеден, че ще отложат екзекуцията. Смята, че ако доносникът се откаже от предишните си показания, ще отменят смъртната присъда и може дори да издействат нов процес.

— Нов процес след петнайсет години?

— Нещо такова.

— И каква ще е твоята роля в тази работа?

— Не съм казала, че ще имам роля. Просто не ми се кисне цял ден в офиса. Освен това неоснователното осъждане на Джуниър Мейс е част от огромен заговор. Ако присъдата бъде отменена, може да бъдат открити нови доказателства. Ако допуснем, че следите водят обратно към Дюбоуз, тогава загадката ще започне да се разплита. За нас е важно да наблюдаваме случая на Джуниър.

— Само внимавай, моля те.

— Отделението на смъртниците е доста безопасно място, Майкъл.

— Щом казваш.

 

 

Лейси затвори вратата на кабинета си и извади дебела папка с бележките на Садел. Взе една от купчината и я препрочете. Беше озаглавена „Убийството на Сон Разко и Айлийн Мейс“ и гласеше:

Джуниър Мейс и Айлийн Мейс живеели с трите си деца в дървена къща на Тинли Роуд, на 2–3 км от резервата на тапакола. (По онова време около половината индианци живеели на племенна територия, а много други били пръснати наоколо. Около 80% живеели в окръг Брънзуик, но някои чак в Джаксънвил.)

На 17.01.1995 г. следобед, докато трите деца на семейство Мейс били на училище, Сон Разко се отбил в дома им. Сон и Джуниър били приятели и главните противници на казиното. Джуниър бил шофьор на камион във фирма от Морвил, Флорида, и бил на работа. Ако Сон и Айлийн са имали връзка, тогава целта на посещението му е очевидна. Ако не са имали, поводът за посещението му остава неясен. Така или иначе, двамата били намерени голи и мъртви в спалнята от най-голямото дете, когато се прибрало от училище към 16 ч. Патологът, призован за свидетел на обвинението, смята, че смъртта е настъпила между 14 и 15 ч.

Не било тайна, че Джуниър пиел доста. След като разнесъл доставките, той се върнал в склада в Морвил, качил се на пикапа си и се отбил в някакъв бар. Изпил няколко бири и поиграл дартс с човек, който остава неидентифициран. Към 18:30 ч. го намерили на паркинга, близо до пикапа му, в безсъзнание, вероятно от препиване. Оръжието, използвано при двойното убийство, е нерегистриран револвер „Смит и Уесън“ (.38 калибър) с къса цев, намерен под седалката на пикапа му заедно с портфейла на Сон. Джуниър е откаран в болницата в Морвил. Известени чрез анонимно обаждане къде се намира, полицаите отиват при него и му съобщават за съпругата му и за Сон. Той прекарва нощта в болницата, след което го арестуват. Обвинен е в двойно убийство и не му е позволено да присъства на погребението на жена си. Джуниър твърди, че е невинен, но няма кой да го чуе.

На процеса, преместен в Панама Сити от Клодия Макдоувър, окръжен съдия на Брънзуик, Мейс представя двама свидетели, които да потвърдят алибито му, тъй като работели във фирмите, където е правил доставки през онзи следобед. Според показанията на първия между 14 и 15 ч. Мейс е бил на близо 50 км от местопрестъплението. Според втория свидетел бил на 25 км. Съдейки от протоколите на заседанията, двамата свидетели не могли да докажат убедително алибито му. Прокурорът изтъкнал, че Джуниър би могъл да направи и двете доставки и пак да има време да се отбие в къщата си между 14 и 15 ч. Така и не станало ясно как би могъл да паркира камиона си, да се качи на своя пикап, да се прибере у дома, да убие двама души, после отново да смени превозните средства.

Обвинението много разчита на показанията на двама души от ареста — Тод Шорт и Дигър Роблес. И двамата свидетелстват, че по различно време са били в една килия с Джуниър и че той открито се хвалел как спипал жена си с друг в леглото и очистил и двамата. В забележително сходните си показания двамата убеждават съдебните заседатели, че Джуниър се гордеел с постъпката си, не изпитвал угризения и не разбирал защо го съдят. (Говори се, че и двамата свидетели изчезнали скоро след процеса.)

Портфейлът на Сон в пикапа на Джуниър е от съществено значение. Според законите на Флорида смъртна присъда се предвижда за поне две престъпления, извършени едновременно, като първото задължително е убийство, но трябва да се докаже и още едно — изнасилване, обир, отвличане и т.н. Ето защо фактът, че Джуниър е откраднал портфейла, спомага да получи смъртна присъда вместо доживотна.

А револверът в пикапа на Джуниър се оказва фатален за защитата му. Експертите по балистика от щатската криминологична лаборатория свидетелстват, че куршумите, извадени от телата, несъмнено са от револвер .38 калибър.

Противно на съвета на адвоката си (назначеният от съда защитник на Джуниър е новобранец, за когото това е първи процес за убийство), Джуниър свидетелства в своя защита. Той разпалено отрича да има нещо общо със смъртта на жена си и приятеля си. Твърди, че са го натопили, защото се противопоставя на казиното. Заявява, че в бара някой е сипал нещо в бирата му, защото само след третата чаша му е прилошало и не помни как е излязъл навън. Барманът свидетелства, че Джуниър е изпил най-малко три бири и той лично му е помогнал да стигне до пикапа си, където го е оставил.

От протокола на съдебното заседание става ясно, че Джуниър се е държал с достойнство въпреки дългия кръстосан разпит.

При наличието на пистолета, портфейла, двама свидетели от ареста, защита, която разчита за алибито на двама неубедителни свидетели, и обвиняем, който явно е бил пиян и не помни много, съдебните заседатели са разполагали с достатъчно основания за осъдителна присъда. Преди произнасянето на присъдата адвокатът на Джуниър призовава брат му Уилтън и негов братовчед, които дават показания, че Джуниър е всеотдаен съпруг и баща, че не е пияница, не притежава оръжие и не е стрелял от години.

Съдебните заседатели го признават за виновен и по двете обвинения.

По време на процеса, продължил осем дни, съдия Макдоувър, която води първото си дело за убийство, е пристрастна към обвинението буквално за всичко. Проявява грижа към правата на Мейс единствено като се съгласява да премести процеса другаде. Дава на свидетелите на обвинението възможност за пространни показания и непрекъснато отхвърля възраженията на защитата. Приема почти всяко възражение на обвинението по време на показанията на свидетелите на защитата. Начинът, по който тя води процеса, многократно е атакуван на обжалванията. Но всеки апелативен съд потвърждава присъдата.

По време на двата часа и половина, докато пътуваше към затвора, Лейси мислеше за Хюго. Преди по-малко от два месеца бяха изминали този път заедно, и двамата недоспали и наливащи се с кафе, за да останат будни. Бяха обсъдили недоверието си към Грег Майърс и съмненията си относно теорията му за огромен заговор. Бяха признали един на друг, че се страхуват от него.

Каква наивност!

Тя навлезе в окръг Брънзуик и последва табелите за градчето Старк, после за затвора. Отне й половин час да стигне до крило „Кю“. Беше понеделник на обед и в стаята за правни консултации нямаше други адвокати. Лейси изчака петнайсетина минути, преди да се появи Джуниър. Охраната свали белезниците и веригите му и той седна от другата страна на плексигласовата преграда. Взе слушалката, усмихна се и каза:

— Благодаря, че дойде.

— Здравей, Джуниър. Радвам се да те видя отново.

— Изглеждаш добре, Лейси, въпреки премеждието. Надявам се, че раните ти вече заздравяват.

— Косата ми расте, а само това има значение.

Той се засмя на думите й. Беше по-оживен, по-разговорлив. Лейси предполагаше, че Джуниър очаква с нетърпение пристигането на своите вашингтонски адвокати. За пръв път от много години имаше надежда.

— Съжалявам за приятеля ти Хюго — каза той. — Хареса ми.

— Благодаря.

На Лейси не й се говореше за Хюго, но имаха много време, така че можеха да разговарят за всичко. Тя каза на Джуниър, че семейството на Хюго се справя и се опитва да продължи напред, но дните са дълги и трудни. Той искаше да поговорят за катастрофата, кога и как се е случила и какво са научили оттогава. Изрази съмнение, че е случайна, и Лейси го увери, че не е. Джуниър попита защо никой „външен“ не се е намесил да разследва смъртта на Хюго. Внимателно подбирайки думите си, Лейси му обясни, че вероятно нещата ще тръгнат в тази посока. Поговориха си за Уилтън, за Тод Шорт, за адвокатите от Вашингтон и как се живее в очакване на екзекуцията.

След продължително мълчание, едно от многото, Джуниър каза:

— Вчера имах посетител, неочакван посетител.

— Кой?

— Казва се Лайман Грит. Чувала ли си за него?

— Да, дори сме се срещали, макар да не си спомням. Разбрах, че е бил със спасителния екип в деня на катастрофата и ме е откарал в болницата. Отбих се в кабинета му да се запознаем и да му благодаря, но са го сменили. Стори ми се подозрително, че е уволнен точно в този момент.

Джуниър се усмихна и се приведе по-близо.

— Всичко е подозрително, Лейси. Случват се разни неща и ти най-добре внимавай.

Тя сви рамене и той продължи:

— Грит е свестен човек. Обяви се за строителството на казиното, така че преди много време бяхме в противоположни лагери. Но ние си имаме обща история. Баща ми и неговият чичо са отраснали заедно в една барака точно до границата на резервата. Бяха като братя. Не мога да кажа, че семействата ни още са близки, защото влязохме в конфликт заради казиното. Грит обаче е човек със съвест и знае за корупцията. Никога не е харесвал вожда, а сега вече дълбоко презира него и семейството му. Синът на вожда е станал директор на полицията, затова разследването на твоята катастрофа ще си остане в задънена улица. Покриват всичко, както, не се съмнявам, вече подозираш. Грит обаче знае истината и смята, че има доказателство. Затова иска да говори с теб.

— С мен ли?

— Точно така. Убеден е, че може да ти има доверие. Не вярва на местните ченгета от окръг Брънзуик, не смята, че ще се намесят. Както сигурно си чула, племето ни се отнася подозрително към външни хора, особено със значки. Грит обаче разполага с доказателство.

— Какво доказателство?

— Не ми каза. Тук и стените имат уши, затова бяхме предпазливи. Лейси, разбери, че отправят заплахи на Грит. Той има съпруга и три деца, а вождът и кликата му не си поплюват. Цялото племе живее в страх и хората просто не говорят. Освен това благодарение на казиното напоследък живеят по-добре от всякога, така че защо да клатят лодката?

Лейси сериозно се съмняваше, че затворническата администрация подслушва разговорите между адвокатите и техните осъдени на смърт клиенти, но си спомни, че срещата с Грит се е провела в друга част на това крило. Грит не беше адвокат.

— Защо смята, че може да ми се довери? Никога не сме се срещали.

— Защото не си ченге и защото си първият човек, отишъл в резервата да задава въпроси. Ти и господин Хач.

— Добре. Как да се срещна с него?

— Уилтън ще ти помогне.

— Кой ще направи първата крачка?

— Грит, а аз се съгласих да се свържа с Уилтън, за да уреди срещата. Ако си склонна да разговаряш с него.

— Разбира се, че ще разговарям.

— В такъв случай ще предам на Уилтън. Нали няма нужда да те предупреждавам, че трябва да се пипа деликатно. Всички са уплашени. Държат Грит под око, а сигурно и Уилтън.

— Знаят ли, които и да са те, че Тод Шорт се е върнал в града?

— Едва ли. Адвокатите ми са се срещнали с Шорт днес сутринта някъде далече от резервата. Ако удържи на обещанието си да се отрече от своите показания, много скоро всички ще разберат. И тогава го пиши мъртъв.

— Не могат да продължат да убиват хора, Джуниър.

— Убиха приятеля ти, господин Хач. Убиха Сон и Айлийн. Сигурно са се погрижили и за Дигър Роблес, другия доносник, дано почива в мир.

Да не споменаваме и Грег Майърс, помисли си тя.

— И много им се иска щатът Флорида да убие мен — продължи Джуниър. — Пред нищо няма да се спрат, Лейси. Никога не го забравяй.

— Как бих могла!

 

 

Салзман и негов колега на име Фулър пристигнаха малко след един следобед. Бяха с бежови спортни панталони и мокасини, съвсем различни от вашингтонските адвокати в тъмни костюми на ситно райе. Фирмата им наброяваше хиляда юристи на почти всички континенти. Доброволната им работа в полза на осъдените на смърт беше похвална, дори изумителна. Лейси се осведоми за фирмата онлайн и се удиви от броя на служителите й, заети в борбата срещу смъртното наказание.

Срещата им с Тод Шорт беше минала чудесно. Доносникът беше дал двучасови клетвени показания пред камера, в които признаваше, че полицията и прокурорът са го уговорили да свидетелства в замяна на по-лека присъда и пари в брой. Адвокатите смятаха, че сега казва истината и че искрено се разкайва. Джуниър винаги щеше да мрази този тип, който му докара смъртна присъда, но въпреки това бе развълнуван от настъпилата у него промяна.

Салзман обясни, че незабавно ще подадат в щатски съд молба за преразглеждане и ще се опитат да отложат екзекуцията. Щом задвижат това, щели да кръстосат шпаги с прокуратурата на Флорида и да стигнат дори до Федералния съд, ако се наложи. Предстоящите съдебни битки объркаха Лейси, но Салзман беше стар воин. Познаваше света на habeas corpus и излъчваше заразителна самоувереност. Целта му беше нов процес, който да не се диктува от личния интерес на Клодия Макдоувър.