Джон Гришам
Таен свидетел (34)

34

Така и не станало ясно, поне за Клайд, дали Вон Дюбоуз е истинско име или псевдоним. Клайд не бил един от петимата „Братовчеди“, както наричали главните членове на бандата. Никой от другите четирима не използвал фамилното име Дюбоуз. По-малкият брат на Вон бил застрелян по време на провалена наркосделка в Корал Гейбълс през 1990 г. и се казвал Наш Кини. Според проучване на ФБР Наш Кини беше роден в Луизиана през 1951 г. и нямаше братя.

Клайд призна, че повечето неща, които е научил относно историята на бандата, са откъслечни сведения и не са благонадеждни. Момчетата не се събирали на покер, за да разговарят за славните минали дни. Всъщност той прекарвал много малко време с Братовчедите. Дори не беше сигурен дали помежду им има кръвна връзка. Получавал пари от тях две години преди да срещне и петимата на живо.

Вон Дюбоуз нямал адрес, шофьорска книжка, номер на социална осигуровка, данъчен номер, паспорт, банкова сметка или кредитни карти. Това беше потвърдено и от агентите на ФБР, според чиято теория името беше псевдоним, внимателно опазван през годините. Нямаше данни лице с такова име някога да е подавало данъчни декларации. Според Грег Майърс Дюбоуз се беше женил и развеждал неведнъж. ФБР обаче не намери никакви свидетелства за брак или развод.

Хенри Сколи беше първият Братовчед, когото трябваше да разконспирират. Казвали му Хенк и би трябвало да е племенник на Вон, син на неговия застрелян брат. Само че братът не съществуваше, така че кой беше Хенк, по дяволите? Историята вече започваше да се разпада.

Хенк бил около четирийсетгодишен и бил шофьор на Вон, негов бодигард, партньор на голф, на чашка и какво ли още не. Всичко, което Вон искал или от което се нуждаел, било на името на Хенк. Ако на Вон му трябвала нова кола, Хенк отивал и я купувал на свое име. Ако Вон искал да иде във Вегас, Хенк уреждал самолета, лимузината, хотелските стаи, проститутките и, разбира се, го придружавал, за да се погрижи за всички подробности. И най-важното, Хенк предавал на другите заповедите на Вон, който не използвал телефони и имейли, не вършел лично мръсната работа.

Клайд предаде и двата си мобилни телефона, съобщи кодовете за достъп и двама агенти пред очите му започнаха да свалят данните. Имаше два номера на Хенк Сколи, но ФБР вече знаеше този факт.

Клайд нямаше представа къде живее Вон в момента. Той често се местел, прекарвал по няколко месеца тук-там в някой от новите апартаменти, които строял в Северозападна Флорида. Клайд не знаеше и дали Вон живее сам.

Смятало се, че двама от Братовчедите, Ванс и Флойд Мейтън, са роднини на Дюбоуз. С Хенк ставаха четирима. Петият беше Рон Скинър, уж също племенник на Вон.

Скинър живеел на брега, близо до Панама Сити, и управлявал баровете, магазините за алкохол, минимаркетите и стриптийз клубовете на бандата — все важни за прането на пари места. Братята Мейтън управлявали мащабните строителни проекти. Хенк надзиравал хотелите, ресторантите и увеселителните паркове. Били стегнат и дисциплиниран ръководен екип. Големите решения вземал Вон, а всичко се подсигурявало с парите, които прибирали от „Трежър Кий“.

Следващото ниво се състояло от управителите, хора като Клайд, които движели голяма част от привидно законния бизнес. В тази група имало десетина души, но Клайд не ги познаваше всички. Не ставало дума за едно голямо корпоративно семейство с ежегодни пикници и радушно приемане на децата в офиса. Вон явно не искал служителите от един отдел да знаят много за другите. Две години по-рано Клайд работел в хотел в Орландо, когато научил за възможност за работа във Форт Уолтън Бийч. Преместил се, защото му било приятно да живее близо до океана. Година по-късно станал помощник-управител на „Блу Шато“ и неволно влязъл в престъпния свят на Крайбрежната мафия, макар че никога не бил чувал това име. Запознал се с Хенк, който много му допаднал, и не след дълго бил повишен в управител и получил голямо увеличение на заплатата. Плащали му добре, много над средната заплата в сектора, и беше убеден, че това е така в цялата империя на Дюбоуз. Така си купували лоялност. След като Клайд станал управител и се оказало, че се справя добре, Хенк му съобщил, че фирмата току-що е купила хотел „Сърфбрейкър“ на около четиристотин метра надолу по брега. Въпросната компания — странна фирма със седалище в Белиз — се преустройвала и Клайд щял да управлява двата хотела във Форт Уолтън Бийч. Заплатата му била удвоена и той получил петпроцентен дял от новата компания „Стар Ес“. Внушили му, че Хенк и няколко други съдружници притежават останалите 95 процента, но не знаеше със сигурност. По-късно щеше да научи, че всичко това е част от същия заговор.

Престъпният му живот започнал, когато един ден Хенк пристигнал с 40 000 долара в стодоларови банкноти. Обяснил, че мръсните пари трудно се изпират през хотели, защото почти всички плащания са през кредитни карти. Но във всеки хотел имало оживени барове, където повечето клиенти все още плащали в брой. Хенк продължил да обяснява подробно как мръсните пари редовно ще бъдат прибавяни към приходите от всеки бар. Никога не използвал израза „пране на пари“, предпочитал старомодното „раздуване на оборота“. От този ден нататък с отчетите за приходите в брой в баровете щял да се занимава Клайд и никой друг. С течение на времето той се научил да нагажда цифрите в зависимост от потока туристи в хотелите. Подправените счетоводни книги изглеждали безупречно. Счетоводителите в Пенсакола го поздравили за увеличения оборот, без да заподозрат нищо.

Клайд си беше записвал всичко в бележник, не припарваше до компютър и само с един бърз поглед успя да каже на ФБР колко пари е изпрал през хотелите и баровете си през последните девет години. Изчисли ги наоколо 300 000 долара годишно. И това било само дреболия. Сериозното пране на пари ставало в техните магазини за алкохол и стриптийз клубове.

Бандата постепенно го засмукала. След две години като управител го поканили във Вегас на мъжко парти. Летял с частен самолет с Хенк и братята Мейтън. Лимузина ги откарала във великолепно казино, където Клайд разполагал със собствен апартамент. Хенк покрил всички разходи — вечери със стек, хубаво вино, великолепни проститутки. В събота вечер Хенк го поканил на питие с Вон. Само Вон Дюбоуз, Братовчедите и Клайд Уестбей, вече доверен член на организацията. На следващия ден двамата с Хенк пили кафе в бара на казиното, където Клайд бил запознат с някои правила. Основни неща, които се свеждали до следното: (1) Прави каквото ти се казва; (2) Дръж си езика зад зъбите; (3) Вярвай само на нас, на никой друг; (4) Отваряй си очите на четири и никога не забравяй, че нарушаваш закона; (5) Никога недей да доносничиш на властите, защото това може да се окаже фатално за теб и семейството ти. Изисквали от него лоялност, а в замяна Клайд щял да спечели много пари. Правилата не го притеснявали.

От управителите се очаквало да посещават „Трежър Кий“ най-малко два пъти месечно. Прането на пари ставало по прост начин. Клайд получавал от Хенк между 5000 и 10 000 долара в брой, с които да играе хазарт — пари, които идвали от казиното чрез Дюбоуз, чрез Хенк и Клайд и така отново се връщали в казиното. Срещу тези пари Клайд, играчът, получавал купчинка чипове за по сто долара. Любимата му игра била блекджек и той умеел да играе достатъчно добре, за да излиза почти на нулата. След като купел, да кажем, чипове за 2000 долара, той играел около час и после си правел почивка. Вместо да си тръгне с чиповете, той искал да му ги осребрят и добавял печалбата към сметката си в казиното, която поддържал под фиктивно име. Веднъж годишно прехвърлял „спечелената“ сума в банкова сметка, контролирана от Хенк. Предишната година, 2010-а, Клайд извадил от казиното 147 000 долара чисти пари.

Беше почти сигурен, че Братовчедите и всички управители перат пари по този начин чрез чипове от казиното.

Сега като се замислеше, не можеше да си спомни кога точно е решил да премине границата и да започне да нарушава закона. Изпълнявал каквото му нареди шефът и наглед не вредял на никого. Съзнавал, че е незаконно да се перат пари, но било толкова лесно. Нямало начин да го спипат. По дяволите, дори собствените им счетоводители нямали представа. Освен това не само му плащали много пари, но той и харчел много, живеел си добре. Е, да, работел за престъпна организация, но личното му участие в рекета със сигурност не било бог знае какво. С течение на времето това се превърнало за него в начин на живот, в сигурност. Карал по крайбрежния път на окръг Брънзуик, забелязвал как строят новите високи сгради или виждал табели за ново частно голф игрище и изпитвал искрица гордост, защото всички дишали прахта на Вон. Ако федералните започнели да душат наоколо, щели да погнат едрите риби, Братовчедите, нямало да се занимават с дребосъци като него.

Само че никой не душел. Никой не давал пет пари. Няколко години по-късно всичко се превърнало просто в бизнес.

Точно затова се изумил, когато Хенк му се обадил и му съобщил, че може да възникне проблем. Съдия Макдоувър — личност, която Клайд никога не бил срещал — привлякла нежелано внимание. Клайд живеел в друга съдебна област и името на съдията не му говорело нищо. Не разбирал нейната роля в организацията на Дюбоуз, но допуснал, че е значима, предвид степента на тревога. Хенк, който рядко споменавал чичо си, признал, че Вон е разтревожен. Трябвало да предприемат нещо.

Хенк посетил Клайд в „Сърфбрейкър“ и на кафе край басейна го осведомил, че Вон има нужда от услуга. Вон бил избрал него, Клайд Уестбей, за някаква гадна работа, защото никой нямало да го заподозре. За убийство и дума не споменал. Трябвало само да сплаши някого, ама здравата да го сплаши. Катастрофа на индианска територия късно през нощта. То се знае, Клайд не искал да го направи, но било невъзможно да откаже. Всъщност приел уж небрежно, все едно става дума за нещо най-обикновено — готов бил на всичко за Братовчедите.

Хенк се съгласил, че Зийк Форман е подходящо лице. Хенк уговорил и доставката на откраднатия пикап — Клайд не знаел подробности за тази уговорка. Било типично за бандата да поднасят само ограничена информация, за да няма изтичане. Хенк подсигурил на Клайд фалшиви флоридски номера за пикапа, който щял да кара. Операцията преминала гладко, като Хенк контролирал всичко по телефона. Клайд не знаеше кой е човекът, престорил се на информатор и подмамил Лейси и Хюго в резервата. Броени секунди след сблъсъка Клайд паркирал зад доджа и наредил на Зийк да се дръпне от тойотата и да се качи в пикапа му. Тогава носът на Зийк вече кървял. Клайд проверил въздушната възглавница на доджа и не видял кръв. Хюго бил заседнал в натрошеното предно стъкло, стенел, мятал се и кървял ужасно. Мобилният бил в десния заден джоб на джинсите му. Клайд забелязал, че коланът на седалката му не е закопчан, но не можел да определи дали въздушната му възглавница се е отворила.

Не, не знаеше дали някой е повредил колана и възглавницата. Не, изобщо не беше докосвал Хюго, само беше взел мобилния му. Носел гумени ръкавици и бил ужасен, че се е озовал толкова близо до човек, който се гърчи и кърви обилно. Призна, че се е чувствал отвратително там, но изпълнявал заповеди. Мобилният на Лейси и айпадът й били върху лявата задна стелка, но лявата врата била смачкана от сблъсъка. Успял някак да отвори вратата зад Хюго и да ги прибере. Лейси кървяла и бълнувала, опитвала се да се раздвижи.

Клайд разказа всичко това без никаква проява на чувства. Ако изпитваше угризения, не ги показваше. Помоли да прекъснат, за да отиде до тоалетна. Беше почти шест следобед.

Двамата със Зийк поели по черен път, който Клайд и Хенк открили предишния ден. Не, не помнел Зийк да е изхвърлял нещо през прозореца. Пачеко му показа окървавената салфетка. Не можеше да обясни защо е паркирал пред магазина на Фрог. Единственото му извинение беше, че дори не бил сигурен дали е отворен. Пък и мястото било пълна дупка — възможно ли е изобщо да има охранителни камери? Много глупаво, като се замисли. Двамата със Зийк пили бира на излизане от окръг Брънзуик. Спрели на един паркинг на магистрала I-10 да почакат Хенк. Клайд му дал торбичката с двата мобилни и айпада. Оттам се върнали във Форт Уолтън Бийч, където хлапето отишло да пренощува в една от стаите в „Блу Шато“. На следващия ден Клайд го завел на лекар и от рентгеновата снимка станало ясно, че няма счупени кости. Дал на Зийк пет хиляди долара в брой и сметнал въпроса за приключен. Гледал новините цяла сутрин и се шокирал, като чул, че Хюго Хач е починал. Около седмица по-късно Хенк се отбил в офиса му ядосан и се разпенил за видеозаписа. Казал му, че Вон е бесен и се мъчи да ограничи щетите. Заповядал Зийк да напусне града и да не се мярка до второ нареждане.

Не, Клайд не бил говорил много с Вон преди катастрофата, а след нея изобщо не му се искало. Макар все да се озъртал през рамо и да спял неспокойно, нещата сякаш се поуталожили, поне до днес. Сега светът му се обърнал с главата надолу.

Агент Хан поръча още сандвичи и плодове и когато им ги донесоха, Клайд и Булингтън се оттеглиха в спалнята. Беше почти осем вечерта и Клайд каза, че жена му ще се разтревожи. Обади й се и й съобщи, че се налага да се погрижи за неочаквано възникнал проблем.

Докато се хранеха, Пачеко и Ребека Уеб се редуваха да задават въпроси по време на нова порция от разпита. Когато най-сетне приключиха, наближаваше десет часът, Клайд Уестбей беше говорил пред камерите повече от шест часа и им беше дал предостатъчно информация да започнат настъпление срещу Дюбоуз и неговите Братовчеди. В Талахаси друг екип агенти наблюдаваше и слушаше всичко — вече плетяха мрежата си.

Клайд си тръгна от „Сърфбрейкър“ като свободен човек, поне доколкото не носеше белезници. Но беше оставил душата си в апартамент „Делфин“ и всичко беше надлежно записано на лента и прибрано, за да го тормози впоследствие. Щеше да разполага с няколко дни, може би седмици свобода, преди да го арестуват по време на сензационна акция. Паника от страна на съпругата и децата му, снимки на първа страница, неистово звънене от близки и приятели. Клайд като член на престъпен синдикат, обвинен в предумишлено убийство.

Докато шофираше безцелно из Дестин, се замисли мимолетно за бившето си гадже Тами. Каква уличница! Да спи с половината град, включително с онзи червей Уолтър! Може би съпругата му никога няма да узнае. Какво трябваше да й каже тази вечер? Дали да не приключи още сега, или да изчака щурма, ужаса от това да го отведат окован?

Откъде, по дяволите, да знае как да постъпи? С живота му беше свършено.

Колкото повече обикаляше, толкова повече му допадаше идеята да си пръсне мозъка, да приключи както сам избере, вместо да го застигне гадна смърт по заповед на Дюбоуз. Или пък по-добре дълъг полет от някой висок мост? Или шишенце хапчета? ФБР го беше заснело на видео.