Е. Антонов
Тяхната борба (7) (Или как евреите завладяха света)

Глава 3
Явните и тайните евреи, наречени марани и техните расистки възгледи

„Много истински евреи, принудени да се покръстят, тайно остават верни на религията си… По-късно те биват наречени марани.

Названието марани, с което те стават известни в Испания, буквално означава «свине». Те посещават църкви и кръщават децата си, но тайно, въпреки сериозния риск да бъдат издадени на Инквизицията… остават верни на предишната си вяра и изпълняват нейните обреди. Събират се на богослужение на тайни места.“

Шалом — 154, 180, 181.

„Бих оставил моя народ (еврейския) и бих забягнал от тях: защото те всички са прелюбодейци, сбирщина веролоиници…

Като лък опъват езика си за лъжи; с неправда се усилват на земята; защото минават от едно зло на друго…

С уста… говорят дружелюбно, а в сърцето си примки кроят.

Като клетка, пълна с птици, домовете им са пълни с измама: чрез това те се въздигнаха и разбогатяха…

Преминаха дори всяка мярка за злото. И ще предпочитат смърт пред живот всички ония, които останат от това зло племе.

Те ще бъдат тор за земята.“

Пророк Иеремия за юдеите, Иерем. 9: 2, 3, 8; 5: 27, 28; 8: 3, 2.

Хамелеонството, т.е. лъжливата промяна на религията, имената и националността според средата, в която е проникнал, е основата не само за оцеляването, но и на фантастичното забогатяване на „борещия се с Бога“ народ през последните няколко хилядолетия.

С разрешение на Синедриона, евреина може да се пише елин, римлянин, християнин, мюсюлманин, будист или атеист-комунист, да „променя“ многократно своите възгледи, вяра и убеждения, но само и само да прогресира и навлиза в организма на държавата, която е нападнал.

Точно това са т.нар. марани, между които могат да се споменат създателя на комунизма Мордохай Леви (Карл Маркс); организаторите на октомврийския преврат в Русия — Бланк (Ленин) и Бронщайн (Троцки), както и повечето лидери на юдео-масонските „демокрации“.

Но всички тези марани остават абсолютно верни на юдаизма и продължават безропотно да изпълняват заповедите на Синедриона. Обединени около секретните синагоги, техните организации (ложи) броят минимум десет души и се събират редовно на „тайни места“, като в по-ново време са прикрити най-често като „приятелски кръгове“, банкерски клубове, фондации и „отворени общества“.

Това са първите конспиративни и деструктивни групировки в Европа, по подобие и с помощта на които по-късно се формират сектите, масоните, „реформаторите“ на Лютер, юдео-комунистите, анархистите и много други.

В повечето страни юдаизма е бил многократно забраняван и евреите прогонвани, но винаги по-голямата част от тях са оставали и проваляли тези разпоредби, заявявайки, че доброволно стават християни.^[1] Изчаквайки промяната на ситуацията, те винаги се завръщат към своя еврейски „бог“, като открито се надсмиват над глупостта на европейските владетели^[2].

Интересно е, че последния голям период на нелегалност трае в Англия над 400 години (1233–1649 г.), а във Франция 300 г. (1494–1789), като през всичките тези векове мараните запазват своите конспиративни организации.

Както видяхме, тайните евреи стават явни и обратно, явните — тайни, което се повтаря многократно през вековете. Така постепенно „чрез измама се въздигнаха и разбогатяха“, точно както го е заявил и пророк Иеремия, живял преди 2800 години.

Явните юдеи изповядват открито своята религия и по официални днешни данни наброяват около 18 милиона^[3], от които 5 милиона в Израел. Останалите (т.нар. диаспора) са пръснати по всички страни в света, но главно в САЩ, Европа, Южна Америка, Австралия и ЮАР, където благодарение на своята широко изградена мафиотска система държат банките, икономиката, правосъдието, правителствата, медиите и почти всички информационни световни агенции.

Според древния закон евреин е всеки, роден от майка еврейка. По сега съществуващото законодателство на държавата Израел, за такъв се признава само този, който освен доказаната си расова принадлежност^[4], изповядва също и юдаизма, а това е единствената религия в света, която е забранена за приемане от неевреи. Така кръгът се затваря напълно и никой чужд не може да попадне в него.

Следователно срещу местното палестинско население се провежда двойна дискриминация — расова и религиозна, защото то не отговаря и на двете задължителни условия за пълноценно израелско гражданство, а оттам и да има право да заема административни длъжности и да ползва социални придобивки.

Почти до средата на XIX век, мнозинството от скитащото племе е живяло в изолирани гета, подчинено единствено на юдейските закони, равините и техните съдилища. След това, с решение на Синедриона, по подобие на мараните, същите започват да се „интегрират“ между европейските народи и с помощта на юдео-мафията завземат най-високите постове в повечето държави, като едновременно продължават да изпълняват абсолютно всички заповеди на Синедриона и синагогите, включително и задължителното си обрязване.

През Средновековието многоженството^[5] е официално разрешено за евреите, а главните им „занаяти“ са лихварството, търговията, финансовите спекулации, препродаването на стари и крадени стоки. Дори през XVIII и XIX век мнозинството от тях не са имали фамилни имена, което принуждава австрийските власти да ги записват като метали — Голдман, Силверман; като цветя — Розентал, Розенфелд; или по названията на градовете и областите, в които обитават.

Бившите тайни евреи — мараните, запазват своите фамилии, звучащи като немски, полски, испански и др. а наследниците на древните жреци се наричат Коен и Леви.

Родовият език на „избрания народ“ е иврит, принадлежащ на семитската група, заедно с арабския, етиопския, чадския и др. който още във II-I век пр.н.е. е заменен с арамейски^[6] и гръцки.

Днес евреите, произхождащи от Испания — сафаридите, говорят на ладино, нещо смесено между староиспански и иврит; тези от Германия — ешкиназите, на немски с добавки на иврит; а източноевропейските^[7] използват идиш — средновековен немски и иврит, плюс отделни думи от полски и тюрко-хазарски. За официален език на държавата Израел е обявен мъртвия иврит, запазен единствено в религиозните текстове и доскоро достъпен само за равините.

През последните 200 г. главните борци срещу расовата дискриминация и сегрегация са представителите на скитащото племе. Те са защитниците на робите-негри, на индианските разбойници, на циганите, на папуасите-канибали и на престъпниците и лумпените от всеки вид и народ, но само като потенциални съюзници на Синедриона и неговата генерална линия, насочена срещу Европа и цялата цивилизация.

За съжаление, когато през 1948 г. създават своята държава Израел, те поставят всички гои, независимо дали са християни или мюсюлмани извън обществото, като предварително, според закона на Моше, избиват или прогонват по-голямата част от тях.

Още по-интересно е съществуването на расова дискриминация между самите израелци, според техния произход и белези.

Дошлите от Европа, особено англо-саксонските и германските евреи са най-висша категория, втората класа са мургавите юдеи от арабските страни, а почти приравнени с арабите са черните шалаши от Етиопия. Смесените бракове между тези групи са много голяма рядкост, което също представлява едно признание за арийската расова теория на Хитлер, като допълнение към религиозния и национален расизъм на Моше и Езра.

Затова ще се присъединим отново към пророк Йеремия, който предупреждава народите: „Не вярвайте на това зло еврейско племе, защото с уста говорят дружелюбно, а в сърцето примки кроят.“ „Като лък опъват езика си за лъжи.“, а „всички са прелюбодейци, сбирщина вероломници“, които с неправда и измама се „въздигнаха, забогатяха и усилиха на земята“, „минавайки от едно зло на друго“^[8].