Е. Антонов
Тяхната борба (28) (Или как евреите завладяха света)

Глава 8
Влиянието на Лондонския Синедрион върху Британската империя, Мордохай Леви и битката за Русия.

„През периода от 1820 г. нататък настъпва векът на Ротшилдовци, така и към средата на столетието всеобщото мнение беше, че има само една единствена сила в Европа, и това е Ротшилд.“

проф. Вернер Сомбар „Евреите и модерния капитализъм“

„Неотдавна нашият народ даде на света нов пророк. Той има две лица и носи две имена: едното е Ротшилд, лидера на всички капиталисти, а другото Карл Маркс.“

Блументал, „Judisk Tidskrift, Sweden 1929“

„Когато ние потъваме, ставаме революционен пролетариат, когато се издигаме, тогава се издига и страшната мощ на нашата кесия.“

Теодор Херцел

„Чифутите ще погубат Русия“

Достоевски, 1877

„Болшевишката революция в Русия беше работа на еврейския ум, на еврейското недоволство, на еврейското планиране, чиято цел бе да се създаде «Нов ред в света».“

„Американски евреин“, Ню Йорк: „American Hebrew“ New York, Sept. 10, 1920.

„Аз съм убеден, че съветският комунизъм беше по принцип маска на болшевизма, който пък беше «маска на юдаизма.»

Боби Фишер, световен шампион по шах от еврейски произход, в интервю пред Асошиейтет прес.

Бурният XIX век е върхът на могъществото на Британската империя. Център на новата технологична революция, тя завладява половината свят, докато нейната огромната флота господства над моретата и контролира цялата международна търговия.

Именно поради това в Лондон се настаняват тайният Синедрион и международната юдейска банка, вече ръководена от Натан Ротшилд (1776–1836).

За там се отправя и измета на цяла Европа — стотици хиляди спекуланти, мошеници и престъпни елементи, предимно представители на «скитащото племе».

Едновременно се организира една прекрасно функционираща мафиотска и шпионска структура, начело на която стоят Ротшилд и Моше Монтефиоре. «Чрез своите агенти на континента Ротшилд и Монтефиоре научават за поражението на Наполеон преди всички други в Англия. Двамата незабавно посещават министър-председателя и тържествено го осведомяват за тази решителна победа.» [Шалом, с. 223] От това може да се направи извода, че информационната мрежа на еврейството действа много по-бързо и ефикасно от тази на най-могъщата империя, господстваща над света.

Споменатите двама евреи владеят изцяло и Лондонската борса, тогава контролираща икономиките на всички държави: «Както Ротшилд, така и Монтефиоре са умели финансисти. Когато английската борса… е заплашена от крах, те помагат за стабилизирането на пазара, като задействат богатството и таланта си.» [ Шалом, с. 223]

Следователно споменатите личности са способни както да стабилизират борсата така при желани и да я дестабилизират, предизвиквайки финансов крах. Именно тук трябва да се търсят периодичните и «присъщи на капиталистическото развитие» икономически кризи, които разоряват мнозина, но обогатяват малцина, и то предимно представители на «избрания народ». Основната задача на цялата банда еврейски икономисти, като се почне от Адам Смит, Мордохай Леви (Карл Маркс) и се стигне до сегашните техни наследници, е да прикрият чрез поток от думи и псевдофакти тази проста истина — Ротшилд и Монтефиоре, като задействат своята мафиотска организация, капитали и шпионска мрежа, могат да стабилизират или дестабилизират борсата и пазара, и да определят живота и благосъстоянието на всички народи.

Интересно е да се проследи завладяването на Англия от «скитащото племе», защото това е един класически пример, повтарян след това многократно в различни страни, между които и САЩ. Еврейският агент Кромуел с помощта на масоните организира преврат, последван от кървава гражданска война, при което юдеите получават граждански права^[1] и създават свои легални организации. Вторият етап е заграбването на икономическата власт, нагледен пример за което са Ротшилд и Монтефиоре. Третата част на плана е проникването в държавния апарат и поставянето под еврейски контрол на парламента и правителството, като за тази цел предварително се закупват най-големите вестници и списания, които определят общественото мнение.

Не може да се отрича и приноса на масоните и «невидимата» подкрепа на кариеристите от техните върхове, оказвана от Синедриона за налагане на тези свои протежета на ключови постове в държавната администрация, в ръководствата на партиите и пресата. И много пъти, когато се решава съдбата на Европа, именно с техните «гласове» започват безсмислени и неразбираеми за историците войни, «революции» и конфликти, напълно чужди на интересите на европейските народи, но в полза на еврейските банкери.

Кръвопролитните войни принуждават кралете да молят за заеми, които получават срещу огромни, немислими в мирно време лихви и то при специални, заробващи условия. Даже могъщите Хабсбурги са залагали на еврейските лихвари изцяло държавните приходи на огромната Австрийска империя за много години напред. Всичко това доказва кой има полза от престъплението, а именно от опожарените градове, разорените страни и безсмислената смърт на десетки милиони европейци, загинали в тези братоубийствени конфликти.

Освен масоните, Синедриона налага и явни евреи и марани в управлението на Британия. През 1835 г. за шериф на Лондон е избран Дейвид Соломънс (Давид Соломон), а две години по-късно и Монтефиоре.

Лайънел дьо Ротшилд принуждава английския парламент да промени текста на клетвата при встъпването на новите депутати, защото не се харесва на еврейството.

Бенджамин Дизраели става два пъти министър-председател на Англия (1868 и 1874–1880 г.) и има основен принос в разделянето на Санстефанска България.

Ето какво пише съвременника на тези събития Джозеф Баристър: «За съжаление Англия вече не е свободна страна. Нашите три политически партии — тори (консерватори), радикали и лейбъристи — те всички са зависими от еврейските финансисти, които са фактическите господари на страната. В техните ръце се намират както партиите, така и парламента и правителството. Евреите заплащат разходите за избирането на три четвърти от състава на палатата на общините, които са техни послушни оръдия… По-голямата част от крупните лондонски вестници се поддържат с еврейски средства; в тях никога не се появява ни най-малък намек за националността^[2] на многобройните престъпници, които ежедневно биват арестувани… Евреите са против изгонването на чуждестранните анархисти, защото 90% от тях, а също и разните посредници, сутеньори, мошеници, лихвари, крадци, съдържатели на вертепи и прочие емигранти принадлежат към същото привилегировано племе (еврейското).» [32 с. 260, 261]

През 1860 г. е създаден «Световния Израелски съюз», като официален говорител на Синедриона. Неговият представител Каган (Коган) заявява: «Ние учредяваме този съюз с цел да укрепим братската връзка между евреите от цял свят. Това трябва да бъде направено, защото масонството загуби много от предишната си сила.» [32 с. 278]

Малко по-иначе се развиват нещата на континента. След разгрома на Наполеон юдеите в Австрия и Германия са принудени да се върнат в гетата. «Някои прибягват към покръстването като към временна мярка, за да запазят достигнатото положение в очакване да бъде възстановена пълната свобода.» [Шалом, с. 220]

Особено ефикасни действия срещу «борещия се с Бога народ» и неговите агенти се провеждат в Русия. През 1822 г. е забранено масонството. Император Николай I (1825–1855) разтурва юдейските общини — кагалите и принуждава всички евреи да служат войници. Строго е забранено заселването на представители на «скитащото племе» в големите градове на Русия и особено в двете столици — Москва и Петербург.

Именно за тези държави — Германия, Австрия и Русия, чието завладяване по сравнително мирен път е затруднено, еврейството излъчва своя нов «пророк» и «месия» — Мордохай Леви (Карл Маркс).

Младите юдеи не желаят да очакват обещаното световно господство след векове, те го искат сега, веднага, още по време на своя живот. Това е екстремистката, революционно насочена форма на юдаизма, създадена от обединението на есейския комунизъм и зилотския тероризъм. Материализмът на новото учение също съвпада с основните насоки на религията на Моше.

«Юдаизмът е материалистичен по своята същност. Той не гради небесно Божие царство, а световно земно еврейско господство.» («История на христ. църква», том 1)

Равинът Стефан Ваис е изключително лаконичен^[3]:

«Някои го наричат марксизъм. Аз го наричам юдаизъм.»

А друг евреин, Нибур, доуточнява: «Марксизмът е модерна форма на еврейското пророчество.»^[4]

Създателят на модерния ционизъм Теодор Херцел обяснява само с едно изречение това «явление»:

«Когато ние» потъваме, ставаме революционен пролетариат, когато се издигаме, тогава се издига и страшната мощ на нашата кесия“ В това изказване са закодирани и основните исторически събития, станали през XIX и XX век.

Новото, шесто по ред юдейско учение — комунизма, е създадено от Мордохай Леви (Карл Маркс), роден на 5.05.1818 г. в град Трир — Прусия.

Баща му, Хиршел Леви, по-късно възприема маранското име Хенрих Маркс, е син на равина Леви. Баба му е от равинско семейство, а чичо му също е равин.

Това му дава възможност още от най-ранните си години да изучи основно еврейската религия и специално тайния (устен закон), като приспособява към съвременния свят много от древните постулати на Израел. Той отново атакува инвазираните страни отдолу, подобно на първите юдео-християни, като използва за свои съюзници главно отрепките на обществото. Основните принципи на тази „насока“ са преписани от учението на есеите: забрана на частната собственост, задължителен колективен труд, общи трапези, и отхвърляне на семейството. Всеки ще получава само най-необходимото, според преценката на новите „апостоли“, които са предимно представители на „избрания народ“. Точно както е проповядвал и „учителя на справедливостта“ на есеите някога в древния Израел.

Първите юдео-християнски общини са били изградени на подобни принципи. При влизането си в тях всеки е предавал всичко, което притежава, а в замяна е получавал храна и подслон. Трябва да минат стотина години на „елинизация“ и промяна на националния състав на тези групи, за да се отхвърлят юдео-есейските постулати за миряните, но последните остават в сила за голяма част от духовните лица, които живеят в манастири и се подчиняват на същите правила в продължение на почти две хилядолетия.

По време на „реформацията“ на Лютер също се появява есейско-комунистическа секта — тази на анабаптистите. Отново се проповядват подобни юдейски „ценности“ унищожаване на частната собственост, абсолютно „равенство“ и насилствена промяна на държавния строй. През 1534 г. те завземат град Мюнцер (Германия) и тук основават царството „Небесен Йерусалим“. Обявените пълна свобода и равенство предизвикват масови насилия, престъпления и анархия. Семейството официално е премахнато, като се разрешава многоженството и разврата. Подобно на юдео-християните, анабаптистите унищожават всички статуи, картини, книги и ръкописи. Неизгорено остава само едно „произведение“ — свещената еврейска Тора — Библията.

Масонството също има своя Маркс в лицето на Вайшоп и илюминизма, който прониква в много ложи малко преди Френската „революция“. Програмата им съдържа 7 точки, между които премахване на частната собственост, семейството, държавата и нещо ново — забраната на християнството, патриотизма и национализма, с последващото създаване на единно световно управление под пълен масоно-юдейски контрол.

Мордохай Леви^[5] (Карл Маркс) повтаря всичко това, като провъзгласява интернационализма като аналог на космополитизма на еврейството и масонството. От друга страна, диктатурата на „пролетариата“ е всъщност насилствено наложената власт на Синедриона в страните, където управлението не може да се завземе по мирен път. А това са главно Русия, Австро-Унгария и Германия, в които се подготвят серия от метежи, преврати и „революции“.

„Често се споменава, че юдаизмът е движещата сила на комунизма. Това не е нищо ново, то се знае и е съвсем естествено… Не може ли да се предположи, че юдаизмът ще стане разрушителен елемент в държавите, в които винаги са го преследвали? Вродената склонност към интрига, към хитрост, към конспирация и почти непостижимото търпение, с което очакваме часа на отмъщението, са характерни черти на предопределения народ“ — отбелязва още през 1926 г. професор Осендовски.

В „Капитала“ Маркс (Леви) потвърждава факта, че крупните (еврейски) банки и концерни постепенно поглъщат по-дребните производители. Но това е един сравнително бавен процес. На него новият „пророк“ противопоставя възможността с един удар либералният капитализъм да се превърне в държавно-монополистичен, контролиран в 100% от „избрания народ“.

По юдейската рецепта даже и дребните селски производители трябва да загубят своята собственост, като станат лесно манипулирани и зависими наемни работници.

Следващата стъпка е отмирането на националните държави и семейството, с последващо смесване на расите и народите в един нов Вавилон под властта на евреите, където работниците-гои ще строят бъдещия храм на юдейското господство.

Съвместните действия на евреите, масоните и новопоявилите се комунисти довеждат до извършването на серия революции през 1848 г., които обхващат Австро-Унгария, Франция, Италия, Испания, Португалия, Германските държави и зависимите полски територии. Организирането им от Синедриона струва огромни средства, но води до ново напускане на гетата и даване повсеместно граждански права на юдеите.

Това е и първият опит за предизвикване на световна революция едновременно в редица държави, което се опитва да повтори, но без особен успех и Бронщайн (Троцки), непосредствено след октомврийския преврат в Русия през 1917 година.

Всички тези метежи доказват стремително нарастващата мощ на скитащото племе и неговите огромни възможности да манипулира народните маси и да извлича от тяхното временно недоволство постоянни облаги за себе си.

Силата на Синедриона проличава особено ясно при три нашумели процеса — Дамаския (1840 г.), Драйфус (1894) и Бейлис (1913). Първият е срещу няколко евреи убили един християнски монах в Дамаск. В тяхна защита пристига специалният представител на британското правителство „сър“ Моше Монтефиоре, заедно с лидера на френските юдеи, Исак Кремие (1796–1880). Цялата преса също е организирана в тяхна защита, и местните мюсюлмански управници са принудени да освободят престъпниците, още повече, че става въпрос за екзекутиран християнин.

Вторият, доста по-бурен „протест“, е по повод осъждането на заловения в шпионаж капитан от Генералния щаб на френската армия евреин Драйфус. Въпреки безспорните доказателства, делото е преразгледано и под огромния натиск на вече почти изцяло контролираната преса затворника е освободен.

Третото дело е срещу киевския евреин Менахим Мендел Бейлис, „обвинен в убийството на 12-годишно руско момченце, чиято кръв му трябвала за ритуални цели“. Най-добрите адвокати (юдеи) защитават Бейлис, докато съдебните заседатели според Шалом (с. 234) са „полуграмотни селяни“. И разбира се, подсъдимия е освободен поради липса на достатъчно доказателства. Така и трите процеса се превръщат в едно предупреждение за гоите, които трябва добре да знаят, че отсега нататък представителите на „избрания народ“ получават почти пълна безнаказаност по отношение на всички видове престъпления — от финансовите спекулации до ритуалните убийства и шпионажа.

През XIX век са разгромени повечето от враговете на Синедриона. Испания е разорена по време на Наполеоновите войни, а нейната империя унищожена в резултат на серия от масонски преврати^[6] в Южна и Средна Америка. След бунтовете през 1848 г. Австрия също се признава за победена и дава равноправие на евреите, последвана от Германия през 1871 година.

Единственият, който разполага с международна организация, подобна на еврейската, е римският папа. Скоро обаче и той загубва своята държава, обхващаща Рим и околностите му в резултат на поредния масонски заговор и е принуден да се укрива във ватиканския си дворец. Отчаяният му опит да се противопостави на Синедриона чрез създаване на Международна католическа банка, която да конкурира юдейската, е провален от Ротшилдовци през 1882 година.

Към края на ХIХ век „скитащото племе“ има вече пълни граждански права и започва масово да инфилтрира държавните апарати, университетите и пресата на европейските народи.

Нещо повече, по-голямата част от правителствата са под силен масонски контрол, особено тези на Британската империя, Франция, Италия, САЩ и латиноамериканските републики.

Ето как описва това време премиер-министърът на Англия евреинът Дизраели: „Заминах за Петербург във връзка с един заем. С пристигането си срещнах министъра на финансите граф Канкрин.

Той беше син на Латвийски евреин. Заемът беше свързан с Испания, за където заминах, и там се срещнах с министъра — сеньор Мендизебел, в чието лице видях човек като мен — син на noevo christiano (покръстен евреин). От Мадрид заминах за Париж, за да се консултирам с френския министър-председател. Това беше синът на френския евреин маршал Султ, първият помощник на Наполеон, който умишлено загуби битката при Ватерлоу по нареждане на Ротшилд. Срещнах и други маршали като прочутия Масена, чието истинско име беше Манасех — също евреин. Заминах за Прусия, където преговарях с друг министър — граф Арним, пруски евреин.“

Един от малкото хора, пръв съзрял задаващата се опасност, е най-големият руски писател Достоевски, който многократно предупреждава — евреите се готвят да „погубят Русия“ и да поробят народа. В тяхното зловещо царство няма да има място за човеколюбие, правда и християнско милосърдие.

И не случайно, ще добавим ние, този пророк се ражда в Русия, последната голяма империя, която се бори на живот и смърт с глобалната еврейска агресия в продължение на почти 1000 години. Началото е поставено от киевският княз Светослав, който през 969 г. унищожава превърнатото в юдейска колония Хазарско ханство, ограбвало над 200 години цялата европейска търговия с Китай. През ХI и ХII век се извършват серия от антиюдейски погроми, а в 1124 г. техния квартал в Киев е тотално опожарен от възмутените граждани. Княз Владимир Мономах окончателно изгонва „скитащото племе“ от пределите на Киевска Русия.

По време на татарското робство последните се завръщат отново, предимно като събирачи на данъци за окупаторите и се настаняват в Киев, Новгород и други големи градове. С цел разбиването на църквата, юдеите създават една нова ерес, наречена „секта на привържениците на евреите^[7], чиито принципи — предпочитание на Стария завет пред Новия (Исус Христос) и празнуването на съботата вместо неделята, се възприемат по-късно от реформаторите“ на Лютер.

За щастие в Русия се вземат бързи мерки и свиканият църковен събор през 1490 г. забранява „привържениците“, но за съжаление без да ги унищожи напълно. Цар Иван Грозни нарежда: „Забранено е на евреите да пътуват в Русия и да търгуват, защото от тях много беди идват.“

Даже кроткия цар Алексей Михайлович (1645–1676) многократно прогонва „борещото се с Бога племе“ от Москва, но то винаги намира начин да се завърне отново. Още по-категоричен е великия реформатор, император Петър Първи:

„По-скоро бих допуснал да видя в страната си народи с мохамеданска и езическа вяра, отколкото евреи. Те са измамници и мошеници. За тях в Русия няма да има жилища, нито търговия, колкото и да се стремят да подкупват подчинените ми.“

Императрица Екатерина I издава указ през 1727 година: „Евреите, които се намират в Украйна и другите руски градове, всички да бъдат изгонени… и в бъдеще по никакъв начин да не ги пускат в Русия. И при изгонването им здраво да се следи… да не изнасят зад граница жълтици.“

Императрица Елисавета Петровна през 1742 г. също издава указ с подобно съдържание: „Чифутите продължават да живеят в нашата империя, ето защо нашите верноподаници не могат да очакват от тези омразни… никакъв друг плод, а само крайна вражда. Поради това заповядвам: всички евреи… каквото звание и положение да имат, с обявяването на указа незабавно да се изселят зад граница… и в бъдеще под никакъв предлог да не ги пускат в нашата империя… Освен ако някои от Тях приемат християнската вяра.“

Последният пасаж обезсмисля целия текст, защото представителите на „избрания народ“ имат разрешение от Синедриона при опасни ситуации да приемат лъжливо всяка друга религия, и те безпроблемно остават, което по-късно има катастрофални последици за страната и народа.

След разделянето на Полша милиони юдеи^[8] стават руски поданици, но императрица Екатерина II ги принуждава да останат в родните си места. Вътрешността на Русия е закрита за тях, а подопечното им масонство — забранено.

Въпреки това самоуправлението на техните общини (кагалите) се запазва. Това е нещо като държава в държавата, със собствено управление, съдебна, данъчна и полицейска система, подчинена тайно на Лондонския Синедрион. За тях Достоевски казва: „Чифутина и неговия кагал е все едно заговор против руснаците.“

Император Александър I, опиянен от своята победа над французите, необмислено разрешава масонството, което бързо прониква във висшите етажи на властта, но има подчертан интерес и към армията. Всред простия народ юдеите започват усилено да разпространяват отново редица еврействащи секти, особено активно в Московска, Саратовска, Орловска, Тулска и Екатеринославска губернии.

Ключова фигура в подготвяния масонски преврат играе „декабриста“ Пестел, който „написва“ конституция.

Според нея „скитащото племе“ получава пълни граждански права и учредява „велик юдейски синедрион“.

През 1822 г., Александър I научава за подготвения заговор и забранява масонството. Но вече е късно и колелото е завъртяно. Великият император, победил Наполеон, умира като куче, според някои най-вероятно отровен^[9] при посещение в една еврейска синагога. Десетина дни след това, на 14 декември 1825 г. започва отдавна планираното въстание на Декабристите. Но бунтът на масоните е потушен, след което новият цар Николай I (1825–1855 г.), „нанася сериозен удар върху еврейските общности, като разпуска традиционните органи на еврейското самоуправление — каалите“.

През 1827 г., за пръв път освобождаваните дотогава юдеи са задължени, както всички поданици на империята, да служат войници.

Отмъщението на Синедриона не закъснява, Предизвикана е Кримската война (1854–1855 г.), в която двете големи християнски империи, но вече с масонски правителства — Британската и Френската, воюват в защита на най-заклетите врагове на Европа — турците, срещу Русия, в интерес на световното еврейство. И както би могло да се очаква, Николай I умира отровен след „лечението“ на лекар-евреин. [10 с. 92]

Докато убийството на Николай I от Синедриона е напълно логично, то следващата екзекуция, на царя освободител Александър II (1855–1881), е много поучителна. Вторият голям руски реформатор след Петър I премахва крепостничеството, освобождава по-голямата част от Балканския полуостров от османските варвари и открива пътят на империята към прогреса и възхода. Населението започва бързо да се увеличава, организира се планомерна колонизация на Сибир и средна Азия. За разлика от предишния император, Александър II разрешава на „скитащото племе“ да се заселва по цяла Русия, включително в Москва и Петербург. Започва подготовката и на конституция, която трябва да предостави граждански права на всички поданици и да превърне империята в конституционна монархия.

Как реагира Синедриона на Тези реформи? [Шалом, с. 232]; „Някои евреи се присъединяват към революционните групировки. Те вярват, че страната е в навечерието на всеобщата свобода.“ Смъртната присъда към този хуманен император е издадена през 1876 г. от еврейски „революционен комитет“ в Лондон. Първото покушение, извършено от юдеина Хартман, е несполучливо. Вторият, вече успешен атентат, е подготвен от евреите Либерман, Голденберг и Цукерман. „През 1881 г. цар Александър II е убит. Сред атентаторите е и еврейската революционерка Геся Гелфман.“ [Шалом, с. 232]

Независимо от доброто си отношение към „борещия се с Бога народ“, Александър II е убит също както и техния гонител Николай I. Това потвърждава думите на юдейския библейски пророк Захария: „Какво сте ми вие? Искате да ми се отплатите? Искате да ми въздадете? Скоро аз ще обърна отплатата ви върху вашите глави.“ Неговата голяма вина е опита му да превърне Русия в най-могъщата световна сила, заради което дава и своя живот. От друга страна, допускайки скитащото племе в двете столици, той несъзнателно открива пътя на двете „революции“ (1905 и 1917) и косвено предизвиква гибелта на своята родина.

Александър II е наследен от сина си Александър III (1881–1894 г.)

В Украйна избухват „жестоки“ антиеврейски погроми (праот). Вълненията започват от Елисаветград и бързо достигат до Киев. В Одеса погромите продължават 3 дни, пострадват над 100 еврейски общини. Погромите са придружени с разграбването на имуществото на евреите, има случаи на убийства (единични!). Организаторите „на погромите пускат слуха, че царят разрешава да се бият чифутите, като отмъщение за убийството на баща му от еврейски революционери.“

През 1882 г. са издадени „временни правила“, според които на евреите е забранено да живеят в селата… да придобиват недвижими имоти извън градовете, да вземат под аренда земеделски имоти. Тези правила нанасят огромни материални щети на евреите… Политиката на руското правителство… е пределно ясна и изразена в думите на вътрешния министър граф Игнатиев^[10] „За евреите западната граница е отворена.“ [Шалом, с. 232, 233]

Присъдата на Синедриона е изпълнена от евреина Захарин, като всичко е подробно описано в издадената през 1920 г. в Ню Йорк книга от друг представител на скитащото племе Едгар Салтус — „Императорска оргия“^[11]. След приемане на донесената от Захарин отрова вместо лекарство, на въпроса на умиращия император: „Кой сте вие?“ „докторът“ отговаря: „Аз съм евреин. Вие сте осъден на смърт!“

Мястото на отровения Александър III е заето от император Николай II (1894–1918), по-късно екзекутиран заедно с цялото си семейство, точно според юдейския ритуал по заповед на агентите на Синедриона Ленин (Бланк) и Свердлов (Янкел). Същата участ постига и всички заловени от юдо-болшевиките царски роднини, умъртвени по най-различни способи, достойни само за фантазията на „сладкогласният певец“ Давид.

И малко руснаци чуват предупрежденията на Меншиков^[12] за надигащата се юдейска опасност, направени в самото начало на века: „Време е руският народ да се събуди: той е на прага на голямо нещастие, може би най-страшното в историята си! Срещу Русия се надига… цялото многомилионно (еврейско) племе… Най-престъпното, най-разлагащото… Но Бог ни е наказал нас, руснаците, да сме глухи и някак странно заслепени. Не чуваме прокрадващата се гибел, и не я виждаме… Не само Москва е изгоряла от нищо и никаква свещ, цялата велика страна, като слон, който се е подхлъзнал над пропастта, може да загине от минута непредпазливост, ако бъдат създадени съдбоносни условия.“

И такива условия се създават, като се използва опита от 1870–1871 г. — загубената от французите война с Прусия, свалянето на император Наполеон III и последвалата революция — комуна в Париж.

Войната, която трябва да загуби Русия, е тази с Япония. За целта последната получава крупни заеми от Синедриона чрез банкерите Якоб Шифт, Кенън и Морган, както и свръхсекретна военна информация^[13]. Едновременно с това се подготвя „огромна кампания за манипулиране“ на общественото мнение в Европа, и отчасти в самата Русия срещу царското правителство. Особено силна финансова и дипломатическа подкрепа на Япония оказва включеният в акцията американски президент от еврейски произход Теодор Рузвелт-(Тео Розенфелд) (1858–1919)^[14]

И разбира се, Русия губи войната от 1904 г., което се случва за пръв път от няколко столетия — победа на една азиатска държава срещу европейска империя.

Коментирайки това събитие, френският вестник „Presse“ отбелязва: „Войната с Русия не я води само Япония; тя има могъщ съюзник — еврейството.“

Първата „руска революция“ от 1905 г. е втората част от плана на Синедриона — загубена война, последвана от бунтове, стачки и метежи. Тя се извършва от голяма група контролирани от „скитащото племе“ партии и организации, предимно масони, анархисти и марксисти, като за главен координатор е назначен юдейския банкер Парвус. Особено важна роля играе т.н. „Общоевропейски работнически съюз“, бойна организация на световния еврейски съюз, известна като еврейски бунт. Последният разполага с пет типографии и предизвиква кървави сблъсъци в Одеса, Лодз, Белосток и др. Бунтовете обаче са разгромени, след което Ленин (Бланк) остава за дълго в Швейцария, а Троцки (Бронщайн) в САЩ.

Някои от революционерите руснаци разбират истината, както легендарният поп Гапон и се разграничават от своите ръководители: „Сега начело на нашите партии стоят евреите, а това е най-лошият народ, не само у нас в Русия, а и навсякъде… Евреите се стремят да вземат властта в свои ръце, а следователно да се качат и на нашите глави и на главите на селяните.“ Малко след това изказване, героят на „революцията“ е намерен удушен в една вила край Петербург.

Освен огромните средства, предоставени от Синедриона за метежа от 1905 г., Лондонската еврейска хроника съобщава за допълнителни суми, събирани доброволно от юдеите: германските 115 хил. фунта стерлинги^[15], английските 149 хил., американските 240 хил., френските и австрийските 370 хиляди…

Въпреки загубената война и прикрития икономически бойкот на еврейските банки, Руската империя в периода 1906–1913 г. достига най-високите темпове на икономическо развитие в света, като по производство на нефт и зърнени храни надминава дори САЩ. Влиза в действие транссибирската ж.п. линия, строят се огромни металургични заводи и много нови промишлени предприятия. Прогнозите тогава сочат, че към средата на XX век Русия ще стане доминираща световна сила, с население над 500 милиона души. Разгромът на тази могъща антиеврейска империя се превръща във въпрос на живот и смърт за Синедриона.

Никой не желае започването на Първата световна война, още повече, че Европа контролира девет десети от Земята. Един обикновен терористичен акт срещу австрийския престолонаследник в Сараево подпалва този огромен пожар и води до смъртта на десет милиона европейци, в името на обогатяването на еврейските банки и подготвяните от Синедриона серии от революции и преврати.

Някои сравняват Първата световна война с масово самоубийство на европейците. Ние не приемаме това определение, защото в действителност се касае за предумишлено убийство, подготвено и осъществено от „избрания народ“, с което открито се хвалят много негови известни представители.

Един от тях, Маркус Раваж, през 1928 г. признава в Century Magazine: „Ние сме в дъното на последната голяма война (Първата свет.), но и на всяка друга по-голяма революция във вашата история. Ние сме носители на раздори и смут във вашия живот. Кой знае колко велика и славна щеше да бъде вашата съдба, ако ви бяхме оставили сами, на спокойствие.“

След Първата световна война Европа вече не е същата. Тя е сразена биологично, морално и икономически, като най-добрата част от едно цяло поколение загива безсмислено в окопите и при газовите атаки. Но най-жестокия удар се стоварва върху могъщата антиюдейска империя на източните славяни.

Решението за преврата в Русия е взето на 14.02.1916 г. в Ню Йорк на тайно събрание, където присъстват 62-ма делегати-евреи. Това става след като официалният представител на Ротшилд, банкерът Якоб Шифт обещава пълната си финансова подкрепа. Прякото организиране на метежа е възложено отново на най-големия враг на империята, юдейския банкер Парвус^[16], който по заповед на Синедриона е ръководил и бунтовете през 1905 година.

Гениален аферист и политик, той спечелва германците^[17], като им обещава излизането на Русия от войната и предаването под немски потекторaт на Украйна, Прибалтика, Грузия, каспийския нефт и всички други ресурси, които поискат.

Първата част от заговора започва през февруари 1917 г., когато група масони от висшите етажи на властта организират заговор и свалят императора от трона. Начело на създаденото временно правителство след масона Лвов, застава марана Керенски. Повтаря се сценария от френската „революция“ — демокрация, свобода и… анархия, която разстройва армията и държавния апарат, след което идват кадошите-отмъстители. Главатарите сега са двама евреи — първият, Ленин (Бланк), тръгва от Швейцария със специален влак през Германия, както предварително е уговорено с Парвус.

По-интересно е придвижването на втория, Бронщайн (Троцки), който с 275 свои привърженици и огромна сума пари се насочва от САЩ през Канада, която е съюзник на Русия, към Петербург за да организира държавен преврат. Задържан от канадските власти, той е загадъчно и набързо освободен по личната молба на американския президент от еврейски произход Уилсън (Уолфсън). Нещо повече, по време на разгара на гражданската война, същият Уилсън предоставя 20 млн. долара (около 400 млн. по сегашния курс) помощ на Ленин в подкрепа на „революцията“.

Самият октомврийски преврат е само един спектакъл, при който даже и изстрелите на крайцера „Аврора“ са били дадени с халосни снаряди. Охраната на Зимния дворец предварително е снета и заменена с една женска „рота“. На марана Керенски е наредено просто да предаде властта на кадошите-отмъстители, евреите Ленин (Бланк) и Троцки (Бронщайн), след което безпрепятствено напуска страната. На тълпата фигуранти и статисти — криминални престъпници, юдеи и войници, на които е дошло до гуша от 3 годишната мобилизация, за награда е предоставена възможността да ограбят Зимния дворец и да разбият царските изби с вина с което те се справят блестящо^[18].

Така се създава червена диктатура, изградена на базата на няколкостотин хиляди болшевики, предимно евреи, която започва невиждан терор за укрепване на своята власт. Обещаните мир, хляб и земя се превръщат в многогодишна кръвопролитна гражданска война, повсеместен глад и пълна национализация на земята. Този сценарий е написан преди 2700 г. от най-големия еврейски библейски пророк Исая: „Ще въоръжа египтянин против египтянин; ще се борят брат против брата и приятел против приятел, град с град…“ „Сърцето на Египет ще се стопи и духът на Египет ще изнемогва. Господ (Израелев) приведе в него шеметен дух — и те въведоха Египет в заблуда във всичките му дела, също както пиян пада в бълвоча си нивите… и всичко посеяно… ще засъхне, ще бъде развеяно и ще изчезне.“ „В оня ден египтяните ще бъдат като жени, и ще затреперят и ще се уплашат… Земята иудина ще стане ужас за Египет, който си спомни за нея, той ще затрепери… в оня ден Израел благословение ще има посред земята.“

И благословението идва за Юда. ЦК на Болшевишката партия през 1918 г. има 12 члена, от които 11 евреи — Ленин (Бланк)^[19], Бронщайн (Троцки), Апфелбаум (Зиновиев), Лури (Ларин), Урицки, Володарски, Розенфелд (Каменев), Луначарски (Манделщам), Смидович, Янкел (Свердлов) и Накхамкес (Стеклов). Единствното изключение е руснака Кириленко.

Вторият по важност орган, Съветът на народните комисари, се състои от 22 члена: 19 евреи, 1 руснак, 1 осетинец (Сталин) и един арменец.

Централният изпълнителен комитет наброява 61 човека, 44 от които са явни евреи, а останалите марани или женени за еврейки представители на различни националности, между които 4-ма руснаци.

От 30 члена на извънредната комисия (ЧК) на ЦК в Москва, 23 със сигурност са евреи, а другите съмнителни. Руснаците и тук са абсолютно малцинство — само двама. През 1920 г. общо от цялата висша болшевишка администрация наброяваща 545 човека, 447 са евреи. Именно тези 447 стават истинските господари на огромната страна и „ужаса за Египет (в случая Русия)“

Разбира се, утвърждаването на юдейската власт в най-трудния период от октомври 1917 г. до ноември 1918 г. се дължи изключително на немската армия, която действа активно като техен съюзник срещу зараждащото се белогвардейско съпротивително движение, точно според уговорката с Парвус.

Едновременно с това се създават и отряди от наемници „интернационалисти“ — латвийци^[20], монголци и китайци, които извършват масовите екзекуции и терор над руснаците, а по-късно, след капитулацията на Германия, напълно заместват нейната окупационна армия.

Започва прилагането на специално подготвен план за юдаизиране на Русия. Системно се унищожава и прогонва аристокрацията, духовенството, интелигенцията, заможните граждани и селяни, съчетано с масови показни разстрели на работници при всеки опит за стачка или неподчинение. По непълни данни, само през първите 3 месеца на 1919 г. са екзекутирани над 138 хиляди руснаци, а по време на масовия разгром и ограбване на църквата през 1922 г. са избити 40 хиляди свещеници, дякони, монаси и над 100 хиляди вярващи християни. Патриарха на руската църква Тихон заедно с всички членове на Св. Синод са арестувани, а 32-ма митрополити и архиепископи умъртвени след страшни мъчения от заграбилите властта евреи. Например Киевския митрополит Владимир е бил обезобразен, скопен и хвърлен на поругания; Пермския архиепископ Андроник е погребан жив; Черниговския архиепископ Василий е разпънат на кръст и изгорен; Петербургския митрополит Вениамин поливан през зимата със студена вода и превърнат в леден стълб; а Тоболския епископ Гермоген завързан и насечен от турбина на параход и т.н.

Сякаш са станали от гроба създателите на еврейската нация — Йеошуа бин Нун и сладкогласния певец Давид, сега в образите на юдо-комисарите — Ленин (Бланк) и Бронщайн (Троцки).

Почти цялата средна и висша класа е заменена с евреи от болшевишката администрация, а терора достига невиждани размери. Бронщайн (Троцки)^[21] въвежда масово вземане на стотици руски заложници за всеки убит еврейски „другар“ и незабавното им екзекутиране, ако „виновниците“ не се предадат доброволно.

От своя страна Ленин създава системата на концлагерите за бавно умъртвяване чрез тежък физически труд, студ и глад. По селата се провеждат тотални реквизации на жито и добитък, съпроводени с поголовни разстрели и обричане на гладна смърт на цели области.

Червената юдейска администрация се държи като в окупирана страна, и много от този челен опит е възприет по-късно от А. Хитлер и неговите SS-войски, но само в завладените размирни територии, и то предимно по отношение на евреите и циганите.

Според новото извънредно „законодателство“ т.н. „тройки“ имат право да издават смъртни присъди, изпълнявани веднага и без право на обжалване. Това дава възможност за невиждана корупция и изнудване, прилагани широко за обиране на всеки, от който може да се вземе нещо. Това е еврейският Пурим (отмъщение) срещу Русия! За тази цел властта на Съветите е заменена с абсолютната власт на ЧК, чрез която заграбеното злато и ценности се изнасят извън страната. Само в една^[22] американо-еврейска банка „Кун, Лейба и Ко“, субсидирала по-рано преврата в Русия, са преведени в началото на 1921 г. 102 млн. долара (по днешен курс около 2, милиарда!).

През същата година от глад в Поволжието измират 6 милиона човека и единствено изпратената от Християнски хуманитарни европейски и американски организации помощ за 137 млн. долара, въпреки яростната съпротива на юдо-болшевиките, спасява от гладна смърт още около 23 милиона руснаци.

Освен правото на живот, от юдеите зависи и даването на жителство, на жилище и възможността за обучение в училищата и университетите, като по този начин, постепенно, почти цялата интелигенция е заменена с еврейска^[23].

Руската култура и християнската религия се преследват, а национализма и антисемитизма са обявени за углавно престъпление. Руската история също е пренаписана, фалшифицирана и интернационализирана по юдейски образец. Над руския народ е извършен планиран геноцид — биологичен и културен, а страната е превърната в четвъртата по ред еврейска колония след Абединската, Йеменската и Хазарската.

Оцелялото и поробено население е предимно от работници и селяни, които стават „новите строители на Соломон“. „Всички люде, които не бяха Израелеви синове и които Израелевите синове не можеха да изтребят, Соломон направи поданни работници.“ „а синовете Израелеви Соломон не правеше работници, те бяха негови служители, велможи, пълководци и началници.“ [Библ.]

И не напразно с такава гордост пишат американските евреи през 1920г.^[24] „Болшевишката революция в Русия беше работа на еврейски ум, на еврейското недоволство, на еврейското планиране, чиято цел бе да се създаде «нов ред в света». Това, което се извърши превъзходно в Русия благодарение на еврейството, трябва чрез същата умствена и физическа сила да стане действителност в целия свят.“

И започва „износа“ на революции, като ударът е насочен срещу Германия, Австрия, Унгария и България. Ето как коментира това официалната еврейска история: „Евреите играят «значителна» роля и в социалистическите партии, които идват на власт в много европейски страни. Също така взимат активно «участие» в революциите, избухнали в Европа след войната.

През 1918 г. в Бавария (Южна Германия) е провъзгласена Баварската народна република, начело на която застава евреина Курт Айснер. Когато Бавария става съветска република, значителна роля в това събитие играят евреите Густав Ландауер, Ернст Толер и др. Унгарската революция през 1919 г. е оглавена от евреин — Бела Кун. В Германия ветеранката на социалистическото движение Роза Люксембург е сред вождовете на комунистическата група «Спартак».

Евреи заемат ръководни постове и в демократичните страни. Сред тях е Валтер Ратенау, министър на външните работи на Република Германия, убит през 1922 г. от немски антисемити.

Никога в историята на Европа не е имало толкова широко участие на евреите в политическия живот, както след края на Първата световна война.“ [Шалом, с. 243]

За съществуващата огромна конспирация предупреждава даже потомственият масон Чърчил:

„Тези интернационални атеистични евреи, изиграха главната роля при създаването на болшевизма в руската революция… Още от времето на Вайшоп до това на Карл Маркс, до Троцки, Бела Кун, Роза Люксембург и Ема Голдман тази световна конспирация се е стремяла да спре цивилизацията и да реконструира едно ново общество на неприязън и зловолие… Сега те хванаха руските хора за косите и практически станаха неоспорими господари на тази огромна империя.“

За този световен заговор е знаел доста по-рано и британския премиер от юдейски произход, „лорд“ Дизраели, който заявява през 1852 г. пред камарата на общините:

„Влиянието на евреите се отразява много разрушително в Европа. Появи се едно въстание срещу традиции…, срещу религии и собственост, от тайни организации, които образуват временни правителства, и хора от еврейската раса са тези, които оглавяват всяка една от тях.“^[25]