Е. Антонов
Тяхната борба (19) (Или как евреите завладяха света)

Глава 2
Чуковете-макавей срещу културата

„Иуда Макавей… воюва с народите. И града се предаде в ръцете му, и изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи. Взе плячката му и мина през града по убитите.“

Библията за Макавеите (Чуковете)

„Те (евреите), по природното си злонравие отхвърляйки доброто и теглейки винаги към злото…, еднички от всички народи упорно се противят и не искат да изпълнят нищо справедливо. Заповядваме: Тия нечестивци, предатели и люти врагове… оковете веднага в железни вериги. Навред дето дойдеше тая заповед, у езичниците (гоите) се уреждат народни гощавки с радостни викове…“

Библията за указа на египетския цар Птоломей Филопатер срещу евреите и реакцията на гърците и египтяните на него.

333 г. пр.н.е. е особено важна за световната история. В този момент се решава съдбата на Европа и нейната култура в големия двубой с Персийската империя — една невъобразима смесица от слънцепоклонници, юдейски религиозни фанатици, финикийски привърженици на човешките жертвоприношения^[1] и египетски жреци.

Победата извоюва Александър Македонски, който със своята армия от македонци, гърци и траки завоюва земите между Дунав, Инд и Нил. Цивилизацията и прогреса проникват навсякъде — строят се библиотеки, училища, стадиони, основават се много нови и модерни градове. В театрите се играят пиесите на Есхил и Софокъл, а прекрасни статуи и картини украсяват обществените сгради, вили и дворци.

Въпреки че огромната империя скоро се разпада на няколко държави, техните царе от гръко-македонски произход продължават в следващите векове да налагат културата на Елада над азиатските и африкански народи.

Единственото племе в Близкия Изток, което започва борба на живот и смърт с европейската цивилизация, е еврейското. Главната причина за това е, че неговите религиозни възгледи и начина му на живот са точно обратни на тези на белите народи: на свободата на вероизповеданията при гърците се противопоставя единствения Бог Израелев, който е заповядал да се разрушат светилищата на другите народи; на демокрацията и просветените монархии на Елада — абсолютната теократична власт на жреците, при която свободата на философските възгледи е заменена с безсмислените схоластични тълкувания на Тората, а свободата на личността с абсолютното подчинение и всекидневното спазване на 365-те табута на юдаизма.

Срещу разцвета на античното изкуство фанатиците налагат пълната забрана на скулптурата и живописта, както и на физическата красота, чистотата и хармонията — задължителното обрязване на плътта, мръсотията и грозотата. Естествено, след всичко това и вярата в човешкия разум е заменена с вярата в чудото, а принципите на хуманността с геноцида над всички гои.

И докато елинизмът и цялата европейска култура се разпространяват по естествен път, в резултат на нейното превъзходство във всички области, силата на еврейството се гради на базата на тайните организации, финансовите спекулации и абсолютното подчинение на избрания народ на могъщите водачи на Йерусалимската мафия.

След разделянето на империята на Александър Велики Иудея става провинция на елинизирания Египет. Срещу гръцкото влияние повеждат борба юдейските жреци и обединените около тях крайни фанатици-хасиди. Въпреки своята веротърпимост и демократичност, цар Птоломей Филопатер е принуден да вземе мерки, което е отразено в Библията:

„Цар Птоломей Филопатер — до жителите на Египет… Те (евреите), по природното си злонравие, отхвърляйки доброто и теглейки винаги към злото, след като показаха явно своята враждебност към нас, те еднички от всички народи упорно се противят… и не искат да изпълнят нищо справедливо… Затова, като се убедихме, че те при всеки случай питаят против нас неприязнени замисли, и като предвиждаме, че кога и да е…, ние ще имаме зад себе си в лицето на тия нечестивци-предатели и люти врагове, заповядваме: Оковете веднага… в железни вериги тия люде… за наказание, безмилостно и позорно, достойно за такива зломисленици.“ [3 Мак. 3:9, 16, 13, 17, 18]

Този указ е посрещнат с всеобщ възторг и спонтанни народни празници по цял Египет:

„Навред, дето дойдеше тая заповед, у езичниците^[2] се уреждат народни гощавки с радостни викове, като че вкоренилата се отдавна в душите вражда сега дързостно се показваше.“ [3 Мак. 4:1]

„Скитащото племе“ обаче подкупва чиновниците и заповедта не се изпълнява. Ликуването на египтяните и гърците се оказва преждевременно, а броят на еврейските общини край Нил продължава да нараства.

През 195 г. пр.н.е. Юдея е присъединена към царството на Селевкидите (гръко-македонска държава на територията на Сирия). В Йерусалим е построено модерно училище и стадион, а цар Антиох IV Епифан решава през 168 г. пр.н.е. да провери богатствата на Йерусалимския храм.

Открити са огромни суми пари, за които жреците твърдят, че са собственост на „вдовици и сирачета“. Според Библията част от тях или по-точно 77 тона злато и сребро са конфискувани като укрити от данъците средства.

Това изчерпва търпението на хасидите (благочестивите), и те започват терористични действия, които по-късно прерастват във всеобщо въоръжено въстание (165–155 г. пр.н.е.). Обявена е тотална война срещу всички народи, гражданите на които поголовно се избиват и ограбват. Разрушават се библиотеки, театри, училища и цели градове. Културата и изкуството стават мръсни думи за тълпата неграмотни фанатици, които се насъскват и ръководят от петимата братя Макавей (чукове^[3]).

Ето как са описани в Библията тези събития:

„Иуда Макавей… нека ви бъде началник… и да воюва с народите. Съберете… всички изпълнители на закона и отмъщавайте… Отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към закона.“

„[И] премина по градовете на Иудея, и изтреби там нечестивите.“

„И дойдоха до Ефрон. Това беше голям град, доста укрепен на пътя. И града се предаде^[4] в ръцете му и изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи; взе плячката му и мина през града по убитите.“ [1 Мак. 2:66-68; 3:8; 5:46, 50, 51]

Да, чуковете-макавей триумфално преминават през градовете по мъртвите и стигат даже до Антиохия (столицата на царството), където „… веднага се пръснаха из града, като умъртвиха в оня ден… до 100 хиляди… И запалиха града, взеха… много плячка… и се върнаха в Йерусалим.“ [1 Мак. 11:47, 48, 51]

Закона на Моше се спазва най-стриктно, и Господа, Бога Израелев ги възнаграждава. Възползвайки се от борбата между Сирия и Рим, през 142 г. пр.н.е. Иудея се обявява за независима държава.

Начело застава първосвещеника-жрец, който се провъзгласява по-късно и за цар. Това е една типична теокрация, която започва серия от нови войни с всички околни народи, като навсякъде в завладените територии се унищожава гръко-европейската цивилизация и се налага юдейския религиозен фанатизъм с патологичната си омраза към културата, изкуството и науката като цяло.