Е. Антонов
Тяхната борба (33) (Или как евреите завладяха света)

Приложение 2 към част II, глава 3
Гетата и техните съдилища

Първото гето е създадено с указ на Калигула (34–41 г.). По време на неговото царуване гражданите на Александрия — гърци и египтяни, въстават срещу гнета на „скитащото племе“ и императорът е принуден да ограничи злото в отделна, затворена зона.

След 1350 г. римските папи задължават всички евреи в Европа да живеят в изолирани квартали, да носят жълт знак и да спазват строг вечерен час.

По време на наполеоновите войни „скитащото племе“ напуска гетата, но след поражението на „революционната“ армия в началото на XIX век е принудено да се завърне отново в тях.

В резултат на организираните от Синедриона през 1848 г. метежи по цяла Европа, „избрания народ“ отново изпълзява от оградените зони.

Много интересен е фактът, че част от равините се противопоставят на това, от страх да не загубят своя абсолютен контрол над евреите.

За тази цел всяка община има собствен съд — бейт дин. Той може да налага три вида наказания: нидуй — изгонване от местната община; херем — изключване от целия Израел и карет — убийство, изкореняване. Смъртната присъда се изпълнява от специален агент, наречен „таен преследвач“. Тези наказания получава всеки, нарушил с нещо юдейските закони или заповедите на Синедриона и равините. Измежду най-известните осъдени евреи са Спиноза, Натан Ротшилд, Максуел-Хох и Бегин, като първия е само отлъчен, а другите трима екзекутирани, въпреки предишните им големи заслуги към Израел.

По време на Втората световна война Адолф Хитлер възстановява отново гетата, но това продължава само няколко години.