Е. Антонов
Тяхната борба (15) (Или как евреите завладяха света)

Глава 7
Сладкогласният певец Давид — създателя на крематориумите и изтребителя на непълноценните — хроми и слепи (1010–977 г. пр.н.е.)

„А народа, който бе в него, изведе и го прекара през триони, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене на тухли. Тъй постъпи той (Давид) с всички амонитски градове.“

„Всеки убивайки… нека поразява с копие хроми и слепи… Хром и сляп няма да влезе в дома Господен (Йерусалим).“

Библията за Давид [2 Цар. 12:31; 5:8]

Докато Йеошуа бин Нун изпълнява строго и точно всички „задължения“ според закона на Израел (Тората), то Давид е истински шекспиров герой, изпитващ върховна наслада от страданията и разрушенията, които причинява на околните народи.

Неговата емблема — шестолъчната звезда, става символ на юдаизма и днес стои на синагогите и върху знамето на Израел.

А началото на неговия живот звучи като хубава приказка — овчар от планините и добър певец, той е забелязан от цар Саул и приет в двореца му, където става любимец на всички и се оженва за царската дъщеря.

Но скоро има връзка и със сина на царя — Йонатан, в резултата на което е изгонен и отива да служи при най-заклетите врагове на своя народ — филистимляните. След като Саул загива в битка с последните, Давид става цар, избива враговете си, а на своите верни съратници раздава земя, злато и постове.

Давид стриктно спазва закона: „Излизаше с людете си и нападаше гесурци и гирзейци, и амаликитци… И… опустошаваше оная страна и не оставяше живи ни мъже, ни жени, и откарваше овце, и волове, и осли и камили и дрехи.“ [1 Цар. 27:8, 9]

Именно той прави и най-позорното израелско изобретение на древността, като създава първите в света крематориуми, в които изгарят цели народи. На много от жертвите — мъже, жени и деца, крайниците предварително се режат с триони и брадви, под ликуващите възгласи на юдеите:

„Давид събра… (еврейския) народ, потегли към град Рава… и го превзе. А народа, който беше в него, изведе и го прекара през триони, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене на тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове.“ [2 Цар. 12:29, 31]

Когато с хитрост превзема Йерусалим, той нарежда всички недъгави да бъдат избити, като заповядва това да се прави и в бъдеще, ако се появят в еврейската столица и специално около храма. Защото самия Бог Израелев е наредил: „сляп и хром няма да влезе в дома Господен…“, и „всеки убивайки… нека поразява с копие хроми и слепи.“ [2 Цар. 5:8]

Понякога Давид може да бъде и милостив.

„Порази и моавци и ги измери с връв, като ги простря на земята; и отмери две върви за убиване, една връв за оставане живи. И станаха моавците на Давида роби, плащаха данък.“ [2 Цар. 8:2]

Подобна съдба постига и Сирия:

„Давид постави стража в Сирия, Дамаск, и сирийците станаха на Давида роби, плащащи данък.“ [2 Цар. 8:6]

И изпитвайки гордост от извършеното, сладкогласният певец възпява в псалми сам себе си:

„Аз гоня враговете си и ги изтребвам, и се не връщам, докле ги не унищожа. Изтребвам ги и ги поразявам, и те не стават и падат под нозете ми. Те викат, но няма кой да ги избави, стривам ги като земен прах, като улична кал ги мачкам и ги тъпча.“ [2 Цар. 22:38, 39, 42, 43]

И всичко това се върши в името на Господа Бога Израелев, който е много доволен от своя слуга и го възнаграждава:

„Въздаде ми Господ според моята правда, възнагради ме според чистотата на ръцете ми, защото аз пазих пътищата Господни, понеже всичките Му заповеди са пред мене, и от наредбите му не отстъпвах. Бях непорочен пред Него и се пазих да не съгреша, и Господ ми въздаде според моята правда, според чистотата ми пред Неговите очи.“ [2 Цар. 22:21-25]

Как коментира неговото царуване съвременната еврейска история:

„Цар Давид е изпълнил мисията си. Времето на неговото царуване е славно и победоносно… Той става цар на единен Исраел и спечелва… горещата любов на своя народ… Когато умира, цял Исраел оплаква своя сладкогласен певец.“ [Шалом, с. 42]

Малко преди да умре „певеца“ организира убийството и на своя верен военачалник Урия, за да вземе хубавата му жена Варавия в своя харем.

Тя ражда и следващия цар на Израел — Шломо (Соломон).