Е. Антонов
Тяхната борба (5) (Или как евреите завладяха света)

Глава 1
Йерушалаим, храма, синагогите, диаспората и световната еврейска мафия

„Този народ (еврейският) е проникнал във всеки град и е трудно да се намери място по света, където да ги няма и където те да не господстват.“

Страбон (63 г. пр.н.е. — 19 г. от н.е. )

„Тъй като парите на евреите година след година се изнасят от Италия и всички провинции за Йерусалим, Флак забранява да се изнасят за Йерусалим пари…“

Цицерон — реч пред Римския сенат през 59 г. пр.н.е.

„Евреите в средновековна Европа успяват да създадат своя добре организирана система за вътрешно самоуправление, подобна на някогашните еврейски общини във Вавилон.“

Шалом, с. 174

„Аз изкоренявам злото, а не го размножавам. За тях (евреите) в Русия няма да има жилища, нито търговия… Те са измамници и мошеници.“

Петър 1 (1682–1725), цар на Русия

„Почти във всички страни на Европа е разпространена могъща, враждебно настроена държава, водеща постоянна война с всички… — това е еврейството.“

Фихте (1762–1814)

„Чифутина^[1] и неговия кагал^[2] е все едно заговор против руснаците“

Достоевски (1877)

По времето на царете Давид и Соломон^[3] Йерусалим е обявен за столица на еврейството, а върховният жрец и висшето духовенство получават огромна власт над „избрания“ народ.

Пръснатите по цялата земя юдеи са задължени да се молят само в един храм — този в Йерусалим, където редовно плащат данъци и влагат своите капитали. Така постепенно той става и първата Световна банка, чиито заповеди и съвети се изпълняват безпрекословно от скитащото племе.

Връзката се осъществява чрез синагогите^[4] — нещо средно между място за събрание, молитвен дом, банка или кметство за всяка еврейска община. Начело стоят равините, които не са свещеници, а светски администратори или кметове. Към синагогите са изградени и съдилища, действащи успоредно с официалната съдебна система на страната, в която се намират. Това е държава в държавата, живееща по свои, абсолютно задължителни за „избрания“ народ закони и правила.

Кореспонденцията между храма и синагогите е ставала чрез шифровани писма, а по-късно, поради риска да бъдат заловени, по системата на респонсите, за което се използват специални пратеници, предаващи посланията устно. По този начин се оформя световната еврейска мафия, начело с един ръководен център и клонове във всички държави, която действа безотказно вече три хилядолетия и влияе върху икономиката, политиката и съдбата на всеки народ по земята, чрез непрекъснатата размяна на информация, шпиони и капитали.

За нейното съществуване споменава преди 2000 г. в своята география Страбон, за взимане на спешни мерки срещу нея призовава в Римския сенат Цицерон, а руския цар Петър I се опитва с крути укази да изкорени това „зло“, този „заговор“, за който предупреждава многократно и Достоевски, вече през миналия век.

Най-точен е гениалният немски философ Фихте^[5] — това е една повсеместно разпространена, враждебна и тайна държава, която води постоянна война с абсолютно всички народи.